№ 64
гр. И., 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Надя Н. Борисова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20211840100704 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 530 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на М. Д. К. с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР
за промяна на бащиното и фамилното му име П. Н..
В молбата излага, че са налице важни обстоятелства за направеното
искане – произхожда биологично от П. В. Н. и е известен в обществото с
бащино и фамилно име П. Н..
В устните състезания молителят чрез процесуалния си представител
поддържа молбата и развива съображения относно нейната основателност.
Конституираната в качеството на контролираща страна – РП – И.
пледира за основателност на молбата.
По допустимостта на молбата:
Молбата е допустима, тъй като е депозирана от процесуално
легитимирана страна. Настоящият състав приема, че е местнокомпетентен да
разгледа същата е РС – И. поради обстоятелството, че постоянният адрес на
молителя попада на територията на РС – И.. Производството е охранително и
съгласно чл. 531, ал. 2 ГПК родово компетентен е районния съд, а местната
подсъдност е по местожителството на молителя. Изричното определяне на
1
местната подсъдност при охранителните производства от законодателя
изключва прилагането на общите разпоредби на ГПК относно подсъдността.
Съгласно чл. 540 ГПК – правилата на исковото производство се прилагат
„съответно“, доколкото няма изрична уредба в общите правила, със
съобразяване на предвидените изключения. Затова – в охранителното
производство - за местната и родовата подсъдност съдът следи служебно.
Тези изводи произтичат освен от точния смисъл на цитираните разпоредби от
общите правила на Охранителните производства /глава 49 ГПК/, още и от
смисъла, произтичащ от разпоредбите на Закона за гражданската регистрация
/ЗГР/, регламентиращ въпросите, свързани с желаната от молителя промяна в
данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско
състояние. Съгласно чл. 4, ал. 2, вр. с чл. 1 от същия, вписването на данните
се извършва в регистъра на населението в общините по постоянния адрес на
физическите лица. Фактът, че вписванията се извършват в общините по
постоянния адрес на лицата, а постоянният адрес, съгласно чл. 93 от ЗГР , е
адресът в това населеното място, което лицето е избрало да бъде вписано в
регистъра на населението, обосновават логиката на законодателя да изисква
местната подсъдност да е по постоянния адрес на молителя. (вж. Определение
№ 379 от 6.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2806/2020 г., III г. о., ГК).
По основателността на молбата:
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на молителя
по реда на чл. 12 ГПК, намира за следното от фактическа и правна страна:
По делото се установява, че молителят е известен в обществото с
фамилното име Новков. Причината за това, според разпитаните в хода на
производството свидетели е, че негов биологичен баща е свид. П. Н..
Установява се още, че баща на молителя М. Д. К. е Д. Х. К.. Този извод следва
от удостоверението за раждане и справка от единната система за гражданска
регистрация и административно обслужване на населението чрез регистъра на
населението – Национална база данни „Население“.
Съдът намира за недоказано твърдението, че баща на молителя М. Д. К.
е свидетелят П. Н.. Предвид разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК е
недопустимо със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на
официален документ, какъвто е удостоверението за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане. Съгласно чл. 34 от ЗГР актът за раждане е акт за
2
гражданско състояние и има доказателствена сила за отразените в същия
данни до доказване на тяхната неистинност. Липсват твърдения или данни
обстоятелствата, отразени в акта за раждане, сред които, че баща на молителя
е Д. Х. К., да са доказано неистински, поради което документът има
материална доказателствена сила, която трябва да бъде зачетена. Както беше
посочено с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК е недопустимо
истинността на акта за раждане да се установява с показанията на свид.
Новков и Златкова. Забраната е абсолютна предвид нормата на чл. 164, ал. 2
ГПК. Не съществува процесуална възможност това да стане и посредством
заключение на съдебно-биологична експертиза в рамките на настоящото
охранително производство. Същото е едностранно, безспорно и с оглед
разпоредбата на чл. 540 ГПК липсва възможност за предявяване на
установителен иск. Ето защо единственият ред, по който може да бъде
оспорен установения от официалните документи произход на молителя, е
чрез надлежно проведено производство по оспорване на произход или в
рамките на делбено производство. Преди успешното реализиране на такова,
всички правни субекти на основание чл. 34, ал. 2 ЗГР следва да зачитат
материалната доказателствена сила на акта за гражданско състояние.
Липсват доказателства в подкрепа на твърденията, че молителят е
известен в обществото с бащино име П.. Свидетелите в показанията си
излагат твърдения за известност единствено по отношение на фамилното име.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат
промяната. Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, което
е уредено с императивни правни норми и представлява основен
индивидуализиращ белег на всеки гражданскоправен субект. Промяната на
име е регламентирана като възможност, която възниква при определени от
закона основания с оглед принципа за стабилност на носените имена.
Допуска се по изключение и не зависи от субективното отношение на лицето,
а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил
изчерпателно – в този смисъл само субективното желание на едно лице да
промени своите имена не е важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗГР (Решение № 936 от 15.10.2008 г. по гр. д. № 536/2008 г., ВКС, III г. о.,
3
Определение № 236 от 06.03.2009 г. по гр. д. № 93/2009 г., ВКС, III г. о. и др.).
В ЗГР липсва легална дефиниция на понятието „важни обстоятелства“,
но в съдебната практика е изяснено че важни обстоятелства по смисъла на чл.
19, ал. 1 ЗГР са тези, които са лично и обществено значими. Такива са
например: известността на лицето в обществото с име, с което се
идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди от
време в резултат на станала не по волята му промяна (вж. Решение № 507 от
22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2010 г., III г.о., ГК).
За разлика от него, обаче, фамилното име на физическо лице се
формира само по предвидените в чл. 14 от ЗГР начини, а именно – от
фамилното или от бащиното име на бащата с наставка „-ов“ или „-ев“ и с
окончание съобразно пола на лицето, освен ако семейните, етническите или
религиозните традиции на родителите налагат друго. Разпоредбата е
императивна и не може да бъде дерогирана от субективното отношение към
нея на носителя на правото на име. Съгласно трайната съдебна практика по
чл. 290 от ГПК (Решение № 346 от 25.11.2011 г. на В К С по гр. д. №
1387/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 680 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д.
64/2009 г., IV г. о., Г К, Решение № 200 от 14.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №
25/2009 г., I V г. о., ГК) „важните обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от
ЗГР следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, но по
отношение на бащиното и фамилното име тази преценка е ограничена от
посочените по- горе императивни изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР (с
отчитане на регламентираните в тях възможни отклонения). При нея съдът не
може, позовавайки се на „важни обстоятелства“, да допусне промяна на
фамилното име на едно лице в противоречие на закона. Наистина, преценката
е индивидуална и конкретна, но тя се извършва само в рамките, очертани от
императивни правни норми – чл. 9, чл. 13 и чл. 14 от З Г Р . В това отношение
практиката по чл. 290 от Г П К изрично разграничава режима на промяна на
собствено име от режима на промяна на фамилно име (Решение № 293 от
13.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., III г. о., ГК, Решение №
434/24.06.2010 г. по гр. дело 12/2009 г. на I V-то гр. отд. на ВКС, и
Определение 03 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1777/2011 г., I V г. о., във
връзка с Решение № 450 от 28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1777/2011 г., IV г.
о., ГК). При това, основанията за промяна на последното са значително по-
4
ограничен брой, напр. носене на различни имена в различни периоди от време
не по волята на лицето (Решение № 145 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. №
4962/2007 г., IV г.о., ГК, Решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
227/2010 г., III г. о., Г К).
Нещо повече: в Решение № 205 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
654/2011 г., IV г. о., ГК, се приема, че „разликата във фамилните имена на
членовете на семейството им създава неизбежно затруднения както в
социален план, така и при индивидуализацията им и обозначаването на
родовата им принадлежност, поради което се явява важно обстоятелство по
смисъла на чл. 19 от ЗГР , даващо основание за промяна на фамилното име.“,
т.е. различните фамилни имена на близки роднини е предпоставка за
предприемане на действия за тяхното уеднаквяване, което се счита за
защитима от правото ценност и годно основание по чл. 19, ал. 1 от ЗГР за
промяната им (вж. Решение № 155 от 29.04.2015 г. на ОС - София по в. гр. д.
№ 207/2015 г. и Решение № 424 от 18.12.2017 г. на ОС - София по в. гр. д. №
572/2017 г.).
В настоящото производство се търси обратен резултат – промяна на
бащино и фамилно име на лице, като по този начин ще се затрудни
идентифицирането на произхода на молителя. Не може да се приемат за
важно обстоятелства твърденията, че негов биологичен баща е П. Н., тъй като
посредством твърденията, че първият е известен в обществото с бащино и
фамилно име П. Н., в нарушение на императивни материалноправни
разпоредби – чл. 13 и чл. 14 ЗГР, се преследват цели които могат да бъдат
постигнати единствено чрез дело за оспорване на произход. Едва след
успешното провеждане на такова, подобно обстоятелство би било важно по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР и би послужило като основание за промяна на
бащино и фамилно име без това да влиза в колизия с разпоредбите на чл. 13,
14, чл. 42, ал. 2 ЗГР и чл. 61, ал. 1 СК. Следователно, известността на
молителя в обществото с определено фамилно име, различно от рожденото
му, е ирелевантна за промяна на последното.
Предвид изложеното не следва да се приеме, че са налице важни
причини, които налагат бащиното и фамилното име на молителя да бъде
променено от Димитров К. на П. Н.. Не се твърди и доказва имената да са
осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи.
5
Поради това молбата е неоснователна.
Така мотивиран на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Д. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. И., ул. „А. С.“ № 61, с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР
за промяна на бащиното и фамилното му име на П. Н..
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Софийския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
6