№ 70
гр. Велико Търново , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20204000500344 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 260001/10.08.2020 година по гр. д. № 608/2019 година на Окръжен
съд Ловеч е обявен за относително недействителен по отношение на СТ. Н. Б. договор за
дарение, обективиран в нотариален акт № 19, том VII, рег. № 4743, дело № 602/2014 година
на нотариус Н. Т., с който В. В. Д. дарила на майка си Н. В. Д. самостоятелен обект в сграда:
апартамент със застроена площ 86.24 кв. м, с идентификатор 43952.514.32.6.28 и избено
помещение № 23, заедно с 1.66155% идеални части от общите части на сградата, находяща
се в гр. Ловеч, ул. *********.
С посоченото решение В. В. Д., Н. В. Д. са осъдени да заплатят на СТ. Н. Б.
сумата 1 245.54 лева – направени по делото разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от
ГПК.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат С.Д. – пълномощник на
Н. В. Д., В. В. Д., против Решение № 260001/10.08.2020 година по гр. д. № 608/2019 година
на Окръжен съд Ловеч. Във въззивната жалба се излага, че изводът на първостепенния съд
1
за наличието на предпоставките по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е
необоснован, противоречи на материалния закон и съдебната практика. Изразява се
несъгласие със заключението на състава на Окръжен съд Ловеч за възникване на вземането
на ищеца на 1.07.2014 година – преди сключване на разпоредителната сделка с имота. В
случая претенцията по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите е предявена от
длъжника по договора за потребителски кредит, който е продължил да изплаща доброволно
своите задължения по договора за кредит. Само въз основа на извършените погасителни
вноски по договора за потребителски кредит СТ. Н. Б. (длъжник по договора за кредит) не
придобива качеството на кредитор спрямо В. В. Д. (поръчител по същия договор). СТ. Н. Б.
е станал кредитор на бившата си съпруга от 21.09.2018 година – датата на влизане в сила на
решението по в. гр. д. № 249/2018 година на Окръжен съд Ловеч по иск по чл. 36, ал. 2 от
Семейния кодекс, с което В. В. Д. е осъдена да му заплати 8 010 лева – половината от
направените от него погасителни вноски по договора за потребителски кредит след
фактическата им раздяла и прекратяването на техния брак. Обстоятелството, че поръчителят
отговаря солидарно заедно с кредитополучателя-длъжник по договора за потребителски
кредит спрямо банката-кредитор, не означава, че платилият дължимите вноски главен
длъжник автоматично добива правото да търси съответната част от своя поръчител. По-
скоро е обратното – поръчителят може да търси платеното към кредитора от длъжника-
кредитополучател.
До момента на прекратяване на договора за потребителски кредит поради
пълното му погасяване единствен кредитор на В. В. Д. в качеството на поръчител по
договора е била банката-кредитор. Към датата на извършване на разпоредителната сделка –
24.09.2014 година, дарителката В. В. Д. не е знаела, че СТ. Н. Б. е кредитор и има вземане
спрямо нея по договора за потребителски кредит. Процесуалният представител на В. В. Д.
смята, че бившият съпруг на доверителката му е придобил качеството на кредитор спрямо
нея едва на 21.09.2018 година с влизане в сила на осъдителното решение по в. гр. д. №
249/2018 година на Окръжен съд Ловеч с оглед нормата на чл. 36, ал. 2 от Семейния кодекс,
съгласно която за задълженията, поети за текущи нужди на семейството, съпрузите
отговарят солидарно.
Първостепенният съд неправилно е приел, че са без значение мотивите за
осъществяване на разпоредителната сделка, както и знанието на останалите участници в
договора за увреждане на кредитора СТ. Н. Б.. Изводът на състава на Окръжен съд Ловеч, че
Н. В. Д. също е знаела за претенциите на СТ. Н. Б. към дъщеря преди изповядване на
сделката, е необоснован – направен е чрез едностранен анализ на показанията на част от
разпитаните по делото свидетели. В нарушение на процесуалните правила не са
анализирани показанията на свидетелката Ц. П., която обстойно обяснява мотивите за
сключване на договора. Превратна е интерпретацията на показанията на свидетелите,
кредитирани от съда, че СТ. Н. Б. е търсил В. В. Д. „за пари“. Същевременно свидетелите не
установяват преди изповядване на сделката СТ. Н. Б. да е предявявал имуществени
2
претенции във връзка с договора за потребителски кредит. Към този момент той имал
искания за извършени от него подобрения в процесния имот, изключителна собственост на
В. В. Д., а не за връщане на половината от все още непогасените вноски по договора за
потребителски кредит.
Разпоредителната сделка е осъществена след възникване на вземането. От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не може да се заключи, че сделката
е предназначена от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора – не са
доказани предпоставките на чл. 135, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите за
уважаване на иска.
Направено е искане да се отмени Решение № 260001/10.08.2020 година по гр. д.
№ 608/2019 година на Окръжен съд Ловеч и да се постанови друго такова, с което да се
отхвърли иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат С.Л. – процесуален представител на СТ. Н. Б., в който са развити доводи за нейната
неоснователност.
С писмена молба адвокат С.Л. – пълномощник на СТ. Н. Б., е оспорила
въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите на представителите на страните, прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение,
съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гр. д. № 608/2019 година на Окръжен съд Ловеч
(първоначално гр. д. № 1784/2019 година на Районен съд Ловеч) е образувано въз основа на
предявени от адвокат С.Л. – процесуален представител на СТ. Н. Б., против В. В. Д., Н. В. Д.
при условията на субективно съединяване искове с посочено правно основание чл. 135 от
Закона за задълженията и договорите.
В исковата молба се излага, че СТ. Н. Б. и В. В. Д. са сключили граждански брак
на 29.07.2009 година, прекратен по взаимно съгласие с Решение № 445/18.09.2014 година по
гр. д. № 1197/2014 година на Районен съд Ловеч. По време на брака си те сключили Договор
за отпускане на потребителски паричен кредит № 955790/14.09.2012 година за 15 000 лева –
главница, обща сума за издължаване – 25 161 лева, платим на шестдесет равни месечни
вноски, всяка в размер на 419.35 лева. СТ. Н. Б. подписал договора за потребителски кредит
като потребител, а съпругата му – като поръчител. Кредитът бил необходим за семейни
нужди – извършване на ремонт и обзавеждане на семейното жилище, провеждане на втора
инвитро процедура. Ремонтираното жилище е апартамент № 28, находящ се в гр. Ловеч,
3
********, придобит В. В. Д. преди брака. Заетата сума е разходвана за ремонтни работи и
подобрения в жилището, доплащане на медицинските услуги по инвитро процедура. Всички
подобрения са останали в полза на В. В. Д. в собствения апартамент, в който продължила
да живее след развода и понастоящем.
Преди прекратяване на брака СТ. Н. Б. изплащал лично със средства от своята
работна заплата погасителните вноски по кредита. В началото на месец юли 2014 година
съпрузите подали молба за развод по взаимно съгласие и се разделили. Преди раздялата СТ.
Н. Б. се опитал да уреди отношенията си с В. В. Д. по изплащане на общото им задължение
по договора за потребителски кредит, но му е заявено, че отношенията им ще се уреждат
само в съда. След фактическата раздяла и прекратяването на брака на 18.09.2014 година СТ.
Н. Б. продължил да изплаща сам лично със свои средства погасителните вноски до пълното
изплащане на задълженията към банката още две години след развода – до 8.11.2016 година,
когато кредитът е изцяло предсрочно погасен. За времето от 1.07.2014 година до 8.11.2016
година СТ. Н. Б. направил погасителни вноски общо в размер на 16 020 лева. По
образуваното от СТ. Н. Б. гр. д. № 1855/2017 година на Районен съд Ловеч въз основа на
претенция по чл. 36, ал. 2 от Семейния кодекс, във връзка с чл. 127, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите с влязло в сила на 21.09.2018 година решение В. В. Д. е осъдена
да заплати на СТ. Н. Б. сумата 8 010 лева – половината от заплатените от него погасителни
вноски по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит от 14.09.2012 година,
сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, за времето от 1.07.2014 година до 8.11.2016 година,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 31.08.2017 година, до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
На 24.09.2014 година В. В. Д. дарила на майка си Н. В. Д. самостоятелен обект в
сграда: апартамент със застроена площ 86.24 кв. м, с идентификатор 43952.514.32.6.28 и
избено помещение № 23, заедно с 1.66155% идеални части от общите части на сградата,
находяща се в гр. Ловеч, ул. ********* (нотариален акт № 19, том VII, рег. № 4743, дело №
602/2014 година на нотариус Н. Т.). Със сделката се цели собственото на В. В. Д. жилище да
не се включва в имуществото , служещо за общо обезпечение на нейните кредитори. На
10.12.2008 година имотът е дарен от Ц. К. В. (баба на В. В. Д.) и Н. В. Д. на В. В. Д..
Последната продължава да живее и към момента в това жилище. Н. В. Д. обитава имот в
същия блок. Сделката е безвъзмездна и очевидно уврежда кредиторите.
На В. В. Д. било известно, че като длъжник по договора за потребителски кредит
има задължение за плащане на погасителни вноски в определен размер и на съответните
падежни дати. С договора за дарение от 10.12.2008 година Н. В. Д. си е запазила пожизнено
и безвъзмездно правото на ползване върху имота, предмет на сделката, поради което е
безпредметно да се прехвърля обратно правото на собственост върху същия. След влизане
в сила на решението по гр. д. № 1855/2017 година на Районен съд Ловеч и преди образуване
на изпълнително производство от СТ. Н. Б. против бившата му съпруга (изпълнително дело
№ 2523/2018 година на частен съдебен изпълнител Велислав Петров) ответниците водили
4
симулативен процес по гр. д. № 1916/2018 година на Районен съд Ловеч, приключило със
спогодба, одобрена от съда на 13.12.2019 година (делото е с предмет присъждане на
издръжка в полза на Н. В. Д., която В. В. Д. следва да изплаща). Въз основа на предявен от
СТ. Н. Б. иск за обявяване относителната недействителност на Спогодбата от 13.12.2018
година по гр. д. № 1916/2018 година на Районен съд Ловеч на основание чл. 135, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 299, ал. 3 от ГПК е образувано гр. д.
№ 1620/2019 година на Районен съд Ловеч.
Договорът за дарение на апартамента от 24.09.2014 година е сключен само шест
дни след постановяване на Решение № 445/18.09.2014 година по гр. д. № 1107/2014 година
на Районен съд Ловеч, с което е прекратен брака между СТ. Н. Б. и В. В. Д.. Към 24.09.2014
година СТ. Н. Б. е внесъл след фактическата раздяла на съпрузите три вноски за погасяване
на задължението по договора за потребителски кредит общо в размер на 1 258.05 лева. Към
посочената дата В. В. Д. е имала задължение към него, възлизащо на 629 лева. Вземането на
СТ. Н. Б. спрямо бившата му съпруга е възникнало още на 14.07.2014 година и се е
увеличавало постепенно до размер на 8 010 лева към 8.11.2016 година. Вземането на СТ. Н.
Б. предхожда сключения на 24.09.2014 година договор за дарение. По аргумент за
противното от чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите не се изисква знание за
увреждане у третото лице при безвъзмездност на сделката. Независимо от изложеното в
хода на процеса ще бъде установено знанието на двете ответници за задълженията на В. В.
Д. и целенасоченото извършване на сделката, за да се увреди СТ. Н. Б..
Направено е искане съдът да постанови решение, с което на основание чл. 135 от
Закона за задълженията и договорите да обяви за недействителен спрямо СТ. Н. Б. договора
за дарение на недвижим имот, сключен между В. В. Д. и Н. В. Д., удостоверен с нотариален
акт № 19, том VII, рег. № 4743, дело № 602/2014 година на нотариус Н. Т..
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от
адвокат С.Д. – пълномощник на Н. В. Д., В. В. Д., с които оспорва исковете.
В съдебно заседание пред първостепенният съд процесуалният представител на
ответниците оспорва предявените при условията на субективно съединяване искове.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 260001/10.08.2020 година по гр. д. № 608/2019 година на Окръжен
съд Ловеч е валидно и допустимо.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства, направеното искане,
5
съдът смята, че са предявени при условията на субективно съединяване искове по чл. 135,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
С иска по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е уредено
потестативно право в полза на кредитора да иска да се обявят за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда. Основателността на иска е обусловена от
наличието на елементите от фактическия състав, визиран в чл. 135, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите: ищецът да е кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил
конкретно действие, което уврежда кредитора; да е налице знание на длъжника за
увреждането на кредитора; знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, за
увреждането на кредитора при възмездност на действието. Искът по чл. 135, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите е конститутивен – при неговото уважаване атакуваното
действие се обявява за недействително спрямо кредитора, упражнил правото по чл. 135, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите. Недействителността има обратно действие – от
момента на извършване на действието. Обявената относителна недействителност
възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на
длъжника по време на възникване на задължението. С иска по чл. 135 от Закона за
задълженията и договорите не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка в
отношенията между страните, които са я сключили – те продължават да са задължени по нея
и след уважаването на иска.
СТ. Н. Б. и В. В. Д. са сключили граждански брак на 29.07.2009 година.
С Решение № 445/18.09.2014 година по гр. д № 1107/2014 година на Районен съд
Ловеч бракът им е прекратен по взаимно съгласие. Съобразно утвърденото от съда
споразумение СТ. Н. Б. и В. В. Д. ще уредят имуществените отношения, за които не са
постигнали съгласие, извънсъдебно.
С договор от 10.12.2008 година, удостоверен с нотариален акт № 191, том ХIII,
рег. № 13753, дело № 1547/2008 година на нотариус Ц. Л., с район на действие – Районен
съд Ловеч, Ц. К. В., Н. В. Д. дарили на В. В. Д. апартамент със застроена площ 86.24 кв. м, с
идентификатор 43952.514.32.6.28 и избено помещение № 23, заедно с 1.66155% идеални
части от общите части на сградата, с адрес: гр. Ловеч, ул. *********. Дарителите си
запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота.
С договор от 24.09.2014 година, обективиран в нотариален акт № 19, том VII, рег.
№ 4743, дело № 602/2014 година на нотариус Н. Т., с район на действие – Районен съд
Ловеч, В. В. Д. дарила на майка си Н. В. Д. самостоятелен обект в сграда: апартамент със
застроена площ 86.24 кв. м, с идентификатор 43952.514.32.6.28, заедно с принадлежащите
му избено помещение № 23, 1.66155% идеални части от общите части на сградата, с адрес:
гр. Ловеч, ул. *********. Сделката е сключена няколко дни след прекратяването на брака
между СТ. Н. Б. и В. В. Д..
6
Безспорно е, че през време на брака между СТ. Н. Б. и В. В. Д. е подписан
договор за отпускане на потребителски паричен кредит за 15 000 лева; обща стойност на
кредита –16 513.20 лева; обща сума, дължима от потребителя – 25 161 лева; брой месечни
вноски – 60; първа вноска, дължима на 30.09.2012 година; месечна сума – 419.35 лева. В
договора СТ. Н. Б. е посочен като потребител, а В. В. Д. – като поръчител.
С влязло в сила Решение № 171/1.08.2018 година по в. гр. д. № 249/2018 година
на Окръжен съд Ловеч В. В. Д. е осъдена да заплати на СТ. Н. Б. по предявения от него иск с
правно основание чл. 127, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 36,
ал. 2 от Семейния кодекс сумата 8 010 лева – половината от заплатените от него погасителни
вноски по договор за отпускане на потребителски кредит за периода 1.07.2014 година –
8.11.2016 година, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 31.08.2017
година. В мотивите на решението е прието, че цялата сума от 15 000 лева е употребена за
семейни нужди.
От заключението на експерта М. П. И., което съдът приема за законосъобразно и
обосновано, е видно, че за времето от 1.07.2014 година до 8.11.2016 година включително
погасителните вноски, съответстващи по размер и посочени в погасителния план към
Договор за потребителски кредит № 955790/12.09.2012 година, са заплатени от СТ. Н. Б.
чрез банкови преводи от разплащателната му сметка в лева. Средствата за тези вноски са
осигурени чрез вътрешнобанкови преводи от разплащателна сметка в евро на СТ. Н. Б. и са
общо в размер на 16 020.27 лева. През периода 1.07.2014 година – 24.09.2014 година той е
направил погасителни вноски в размер на 1 258.05 лева. От разплащателна сметка в лева с
титуляр СТ. Н. Б. са извършени банкови преводи за погасяване на задълженията по Договор
за потребителски кредит № 955790/14.09.2012 година. Средствата, които са постъпили като
вътрешнобанкови преводи по сметката в лева, са от разплащателна сметка в евро и са с
произход преводи от „Unterer“ ООД, с което СТ. Н. Б. има сключен Договор от 16.07.2011
година. Средствата от трудови възнаграждения са получавани по разплащателна сметка в
евро с титуляр СТ. Н. Б..
Обективните предели на силата на пресъдено нещо, формирана с Решение №
171/1.08.2018 година по в. гр. д. № 249/2018 година на Окръжен съд Ловеч, се разпростират
относно съществуването на правото не само към момента на приключване на съдебното
дирене, но и към минал момент – от датата на неговото възникване. С посоченото решение е
установено, че СТ. Н. Б. е имал вземане спрямо В. В. Д. към 1.07.2014 година, т. е. преди
сключване на договора за дарение, оформен с нотариален акт № 19, том VII, рег. № 4743,
дело № 602/2014 година на нотариус Н. Т., с район на действие – Районен съд Ловеч. С
оглед на изложеното, съдът намира, че доводите на процесуалния представител на Н. В. Д.,
В. В. Д. за възникване на вземането на СТ. Н. Б. едва с влизане в сила на Решение №
171/1.08.2018 година по в. гр. д. № 249/2018 година на Окръжен съд Ловеч, са
несъстоятелни. Кредитор по смисъла на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите е
всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника по
7
претенцията. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него на
актовете на длъжника, които го увреждат, е предпоставено от наличието на действително
вземане. Последното може да не е изискуемо или ликвидно.
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
осуетява или затруднява осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника.
Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да било начин затруднява удовлетворяването на кредитора. С Договора за дарение
от 24.09.2014 година, обективиран в нотариален акт № 19, том VII, рег. № 4743, дело №
602/2014 година на нотариус Н. Т., с район на действие – Районен съд Ловеч, В. В. Д. е
прехвърлила безвъзмездно правото си на собственост върху апартамент със застроена площ
86.24 кв. м, с идентификатор 43952.514.32.6.28, заедно с принадлежащите му избено
помещение № 23, 1.66155% идеални части от общите части на сградата, с адрес: гр. Ловеч,
ул. *********. Сделката е увреждаща спрямо СТ. Н. Б.. Увреждането на кредитора е
обективен елемент от фактическия състав на иска. Без значение е обстоятелството дали В.
В. Д. притежава друго имущество. Съобразно чл. 133 от Закона за задълженията и
договорите цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни
основания за предпочитане. Ирелевантни са и мотивите за извършване на увреждащата
сделка.
Длъжникът знае за увреждането, когато е наясно, че има кредитор и с действията
си уврежда правата на последния. При безвъзмездност на увреждащото действие, както е в
случая, е без значение дали лицето, с което длъжникът е договарял, е знаело за увреждането.
В тази хипотеза е предпочетен интереса на кредитора, тъй като третото лице е получило
имуществено благо от длъжника без насрещна престация. В. В. Д. е поръчител по Договора
за потребителски кредит № 955790/12.09.2012 година и е знаела за отпуснатия кредит, който
към момента на сключване на договора за дарение не е бил погасен. С Решение №
171/1.08.2018 година по в. гр. д. № 249/2018 година на Окръжен съд Ловеч е установено, че
кредитът е изразходван за нужди на семейството и като солидарен длъжник тя дължи на СТ.
Н. Б. половината от направените погасителни вноски за времето от 1.07.2014 година –
8.11.2016 година. СТ. Н. Б. е имал вземане спрямо В. В. Д. към 1.07.2014 година, т. е. преди
сключване на договора за дарение, удостоверен с нотариален акт № 19, том VII, рег. № 4743,
дело № 602/2014 година на нотариус Н. Т., с район на действие – Районен съд Ловеч.
Разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи (чл. 36,
ал. 1 от Семейния кодекс). За задължения, поети за текущите нужди на семейството,
съпрузите отговарят солидарно (чл. 36, ал. 2 от Семейния кодекс). В утвърденото от съда
споразумение при прекратяването на брака между В. В. Д. и СТ. Н. Б. е отразено, че ще
уредят имуществените отношения, за които не са постигнали съгласие, извънсъдебно.
Договорът за дарение от 24.09.2014 година е сключен няколко дни след прекратяването на
брака между В.В. Б.а и СТ. Н. Б.. Последният е споделял със свидетеля Д. Г. Д., че се е
опитвал да уреди отношенията си с В. В. Д., но тя и нейната майка му заявили да се оправя
8
сам с кредита, споровете им ще се разрешават в съда. От показанията на свидетеля Д. М. С.
също е видно, че СТ. Н. Б. е правил неуспешни опити да уреди отношенията си с В. В. Д.
във връзка с ползвания кредит извънсъдебно. Свидетелката Ц. В. П. сочи, че и към
настоящия момент В. В. Д. живее в апартамента, предмет на договора за дарение, сключен
на 24.09.2014 година. Свидетелката Х. И. Д. заявява, че В. В. Д. никога не е искала да
продава жилището; след раздялата им СТ. Н. Б. я търсил „за пари“. С оглед данните по
делото, съдът смята за безспорно установено и наличието на знание у В. В. Д. за
увреждането на СТ. Н. Б. към момента на сключване на Договора за дарение от 24.09.2014
година, още повече, че сделката е изповядана няколко дни след прекратяването на брака
(18.09.2014 година) между посочените лица. Несъстоятелни са аргументите на процесуалния
представител на В. В. Д., че СТ. Н. Б. е придобил качеството на кредитор спрямо бившата си
съпруга едва на 21.09.2018 година с влизане в сила на осъдителното решение по в. гр. д. №
249/2018 година на Окръжен съд Ловеч, поради което към момента на сключване на
договора за дарения нейната доверителка не е знаела за увреждането на СТ. Н. Б..
В случая увреждащото действие е безвъзмездно, поради което е правно
ирелевантно дали Н. В. Д. е знаела за увреждането. Независимо от изложеното от събраните
по делото доказателства не се оборва установената с чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията
и договорите презумпция за знание на третото лице (Н. В. Д. е майка на В. В. Д.).
По изложените съображения, настоящият състав намира, че са установени при
условията на кумулативност предпоставките, визирани в чл. 135, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите. Предявените от СТ. Н. Б. против В. В. Д., Н. В. Д. при
условията на субективно съединяване искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите са основателни и доказани.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 260001/10.08.2020 година по гр. д. № 608/2019 година на Окръжен съд
Ловеч е правилно – при постановяването му първостепенният съд не е допуснал нарушение
на императивни материалноправни норми, във въззивната жалба не са изложени оплаквания,
които да обуславят неговата неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
следва да се потвърди. Доводите на процесуалния представител на жалбоподателките са
неоснователни.
С оглед изхода на спора пред Апелативен съд Велико Търново В. В. Д., Н. В. Д.
следва да бъдат осъдени да заплатят на СТ. Н. Б. сумата 890 лева – направени разноски.
По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260001/10.08.2020 година по гр. д. № 608/2019
година на Окръжен съд Ловеч.
ОСЪЖДА В. В. Д., с ЕГН **********, от гр. Ловеч, ул. „Христо Ботев“ 5, ап. 28,
Н. В. Д., с ЕГН **********, от гр. Ловеч, ул. „Христо Ботев“ 5, ап. 44, двете с адрес за
призоваване: гр. Ловеч, ул. „Н. Петков“ 1А – адвокат С.Д., да заплатят на СТ. Н. Б., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Ловеч, ул. „Васил Левски“ 95, със съдебен адрес: гр.
Ловеч, пл. „Тодор Кирков“ 1, комплекс „Драката“, вх. Б, ет. 1, ап. 4 – адвокат С.Л., сумата
890 (осемстотин и деветдесет) лева – направени разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10