№ 359
гр. София , 10.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Валентина И. Колева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000503256 по описа за 2020 година
Производството се разглежда по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 30.12.2019г. по гр.д. № 1923/2018г. на Софийски градски съд, I – 5
състав ЗД“Бул Инс“АД е осъдено да заплати на Е.Г. К. сумите 20 000лв и 686лв,
представляващи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за пътно произшествие, настъпило на
15.03.2017г., ведно със законната лихва от 18.08.2017г., като искът за неимуществени вреди
над присъдения размер до претендирания от 40 000лв и за лихва за периода 17.05.2017г-
17.08.2017г са отхвърлени като неоснователни.
Решението е обжалвано от ищеца Е.К. в отхвърлителната му част по отношение на
иска за неимуществени вреди за сумата от 20 000лв, представляваща разликата между
присъденото от първата инстанция обезщетение от 20 000лв и претендираното от 40 000лв с
оплаквания за неправилност. Конкретните доводи са за нарушение на материалния закон
чл.52 ЗЗД, като съдът не е преценил и съобразил всички релевантни факти за за определяне
размера на следващото се обезщетение- степента и характера на увредата, претърпените 2
хирургични интервенции, продължителността на възстановителния период и възрастта на
пострадалата. В тази връзка се твърди, че съдът не е отчел продължителността на
възстановителния период /около пет месеца/, необходимостта и ползването на помощни
средства, а също и ограниченото движение в областта на глезенната става, съставляващо
негативна медицинска прогноза. И на края се твърди, че неправилно съдът е отрекъл
1
наличието на увреждане в областта на гръдния кош, което е установено като обективна
диагноза в момента на постъпване в спешното отделение, но поради водещата травма на
крака и липсата на други фактури не е отразена в епикризата. Поради изложеното се иска
отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и вместо това постановяване на
ново по същество, с което се уважи иска за неимуществени вреди в претендирания размер от
40 000лв.
В срок е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия –ответник ЗД „Бул Инс“АД, с
който се оспорват по основание оплакванията и се иска потвърждаване на решението в
обжалваната му част.
При служебна проверка по чл.269, изр.първо ГПК, настоящата инстанция констатира,
че решението в обжалваната му отхвърлителна част е валидно и допустимо.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция преки искове по чл. 432 ал.1 КЗ за
компенсиране на неимуществени и имуществени вреди пряко от застраховател, причинени
при пътно произшествие, настъпило по вина на водача на МПС, застраховано по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Първостепенният съд е приел наличието на всички материалноправни предпоставки
по чл.432, ал.1 КЗ и уважил исковете за неимуществени и имуществени вреди в размери от
20 000лв и 686лв. Предвид оплакванията във въззивната жалба и частичното влизане в сила
на обжалваното решение в осъдителните му части, следва да приеме, че със сила на
пресъдено нещо са установени материалните предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя.
Предметът на въззивен контрол се свежда до обема на търпените неимуществени
вреди и съответствието на обезщетението с принципа на чл.52 ЗЗД.
Пред първата инстанция е безспорно изяснен посредством писмените доказателства
и автотехническата експертиза механизмът на настъпване на пътното произшествие на
15.03.2017г. в гр.София, на кръстовището, образувано от бул.Тотлебен и бул.Пенчо
Славейков между лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********, който извършил ляв завой
и се е насочил към кръстовището към ул. Йоаким Кърчовски на червен сигнал на
светофарната уредба, в следствие на което реализирал удар с правомерно движещия се
лекотоварен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № ********, който в същото време
навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба. Настъпилото ПТП според
категоричните изводи на автотехническата експертиза е в резултат на противоправното
поведение на водача л.а „Опел Астра“, който е навлязъл в кръстовището на забранен червен
сигнал, за което нарушение /чл.6, т.1 ЗДвП/ е съставено наказателно постановление и
наложено наказание глоба.
2
Пред първата инстанция не е било спорно, че към датата на пътното произшествие за
увреждащия автомобил „Опел Астра“ е имало сключен валиден договор с ответното
застрахователно дружество по риска „Гражданска отговорност“, и че в пряка причинна
връзка с пътното произшествие пострадалата ищца на 64г /пътник в същия автомобил/ е
получила травматични увреждания.
От медицинската експертиза се изяснява, че в резултат на пътното произшествие
ищцата е получила счупване на вътрешния медиален малеол на дясна глезенна става, като
най-вероятният механизъм на описаното счупване е удар в областта на подбедрицата и
усукване на глезенната става. Според вещото лице медик възстановителният период е
продължил 4-5 месеца, като през първите два месеца болките са били с по-голям интензитет.
Ищцата е лекувана по оперативен път - извършено e открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с винт и К – игла, а след това на 26.10.2017г е отстранен
фиксиращия материал. По време на престоя в болницата е проведено антибиотично и
обезболяващо лечение. След изписването е проведена и антитромботична профилактика за
един месец, за да се избегнат евентуални тромботични усложнения, включително
белодробна тромбемболия. Бъдещите прогнози за състоянието на ищцата изключват
вероятното настъпване на патологични промени. Въпреки наличието на други
придружаващи заболявания - артериална хипертония и язва на стомаха, те не са се отразили
на лечението на травмата и повлияли на продължителността на възстановителния процес.
Допълнително вещото лице- медик е разяснил констатираните при личен преглед
ограничения в движенията на дясното ходило при повдигане нагоре - 20 градуса при норма
30 градуса, което ще има пожизнен характер. По отношение на твърдяната гръдна травма е
уточнено, че в представена по делото история на заболяването има данни за консултация с
хирург, описание на болки в дясна гръдна половина и назначено рентгенографско
изследване. Поради това, че гръдната травма не е отразена в епикризата като крайна
диагноза, вещото лице я изключва в заключението си като увреда в резултат на ПТП. От
направената рентгенова снимка и при прегледа на ищцата не са установени травматични
промени на гръдния кош, като обичайно времето за лечение на подобна контузия е около 15-
20 дни.
Във връзка с конкретните търпени от пострадалата физически болки и неудобства
пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Р.
/син на ищцата/, чиито показания следва да бъдат ценени в частта, в която кореспондират с
изводите на експертизата. В показанията се съдържат данни за търпени за силни болки в
крака, ребрата и главата. Последвали съществени неудобства вследствие на обездвижването
– 40 дни не можела да ходи и била на постелен режим, през който период пострадалата
разчитала изцяло на грижите на близки за всички битови потребности – да се обслужва,
пренасяли я за прегледи и превръзки. След 40-тия ден започнала да стъпва на крака си, но
ползвала патерици и имала много силни болки. Самостоятелно проходила на 5-тия месец, но
и понастоящем продължавала да има оплаквания в зоната на травмирания крак.
3
Преживеният инцидент се отразил травмиращо и за нейната психика- оставала й година до
пенсия и преди катастрофата била жизнен, активен човек с планова за пътувания. След
произшествието се затворила и ограничила социалните си контакти, вече се притеснявала да
излиза сама и не смеела да пътува дори и в градския транспорт.
В показанията на свидетеля се съдържат данни и за загуба на съзнание и липса на
контактност, които правилно не са ценени от първостепенния съд, тъй като не
кореспондират с изводите на медицинската експертиза, нито подобни данни се съдържат в
приложената медицинска документация.
С оглед на обсъдените доказателства настоящата инстанция приема въззивната жалба
на ищцата против размера на присъденото обезщетение за частично основателна.
Във връзка със спорния по делото въпрос повдигнат във въззивната жалба на ищцата
относно наличието на гръдна травма напълно се споделят изводите на първостепенния съд.
Пред първата инстанция вещото лице –медик съвсем конкретно е пояснило защо е
изключило наличието на подобно увреждане. В прегледаната медицинска документация
/история на заболяването/ е констатирано наличието на вписани оплаквания на ищцата от
болки в дясната половина на гърдите и гърба, проведена е консултация с хирург и е
назначена рентгенова снимка, но контузия на гръден кош не е изведена като диагноза в
епикризата от болничното заведение. При тези доказателства правилно първостепенният
съд е изключил наличието на подобно увреждане – от една страна изводите на
медицинската експертиза не са оспорени от страните при приемането й в открито съдебно
заседание, а от друга тяхната обективност не се разколебава от другите събрани по делото
доказателства. Описаните в ИЗ оплаквания от болки в дясната половина на гръдния кош
имат анамнестично значение и след като не се подкрепят с други доказателства не може да
се приеме наличието на подобна травма в този обем и интензитет. Поради това тези данни
следва да се ценят в подкрепа на твърденията, че освен физически страдания от фрактурата
на глезена, ищцата е търпяла болки и неудобства от съпътстващите охлузвания и
наранявания по тялото в посочените области, но в по-лек интензитет.
Независимо, че изводите на двете инстанции фактически съвпадат, въззивната жалба на
ищеца се явява частично основателна, по следните съображения:
Получените от ищцата фрактура счупване на вътрешния медиален малеол на дясна
глезенна става е тежко по характер увреждане и посоченият от вещото лице- медик
възстановителен период от 4-5 месеца е по-дълъг от обичайното лечение на подобни травми
/около 2-3 месеца/. На следващо място по-дълъг от обичайния е и периодът на интензивни
болки и страдания, определени за срок от 2 месеца. Ищцата е лекувана оперативно –
извършени са две операции за поставяне на фиксиращи елементи и отстраняването им,
които следва да се ценят допълнително като източник на по-интензивни физически болки и
страдания. Като утежняващи обстоятелства следва да се имат предвид също всички търпени
неудобства вследствие на обездвижването – 40 дни на постелен режим, изцяло зависима от
4
грижите на близките си за елементарни битови нужди, ползването на помощни средства
почти до края на лечението от 5месеца, както и продължаващите болки в зоната на
травмирания крак и след приключването му. На следващо място е следвало, но не са
отчетени в достатъчна степен негативните последици от травмата - констатираните при
личен преглед ограничения в движенията на дясното ходило при повдигане нагоре - 20
градуса при норма 30 градуса, които ще са с пожизнен характер. Посочените обстоятелства
съставляват съществени физически страдания и неудобства за пострадалата жена на 64г –
възраст, в която възстановителните процеси протичат по-бавно и болезнено. Наред с
физическите страдания следва да се вземат предвид и установените по делото субективни
изживявания вследствие на преживения стрес, които трайно са променили ищцата в
психологичен аспект. От гласните доказателства се установява промяна в цялостния й начин
на живот- затворена и социално изолирана с притеснения да напуска сама дома си, за
разлика от преди, когато планирала пътувания и положителни моменти за предстоящото
само след година пенсиониране. Всички тези обстоятелства относно конкретните,
субективни болки и страдания вследствие на описаните травми, така и преценката на
обективните критерии като завишените нива на застрахователните покрития с оглед на
обществено –икономическите условия на живот към 2017г, включително съдебната
практика в аналогични случаи, налагат извод, че определеното обезщетение е занижено и не
отговаря на изискванията на чл.52 ЗЗД. Според настоящият състав справедлив паричен
еквивалент за компенсация би била сумата от 30 000лв, който решаващ извод ще има за
последица отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част до посочения размер
и вместо това присъждане на допълнителна главница от 10 000лв, ведно със законната лихва
от същия начален момент 18.08.2017г. В останалата обжалвана отхвърлителна част за
разликата до 40 000лв – частичен иск при цялостна искова претенция от 50 000лв,
решението ще подлежи на потвърждаване, тъй като не се установяват по-тежки от
обсъдените вече травми, нито други /извън посочените/ последици за здравето на
пострадалата, които да са от естество, че да я лишат трайно и необратимо от нормален
живот.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото пред първата инстанция на ищцата ще се следват
допълнителни разноски. Същата е била освободена от дължимата държавна такса над размер
от 900лв /до дължимия от 1200лв/, освен тях е сторила и разноски – 300лв депозити, които
при този изход на спора ще бъдат дължими до размер от 905,06лв или допълнително ще се
присъдят 294,95лв. Ищцата е била представлявана от адв. Н.-Т. по чл.38, ал.2 ЗАдв., на
която се дължат 1584,37лв с ДДС или допълнително ще й се присъдят 516,32лв. Ответникът
е извършил и са му признати разноски от първостепенния съд в размер на 1209,26лв при
доказани общо разноски от 2460лв, като при този изход на спора ще подлежи на отмяна
решението в частта за разноските над размер от 604,63лв. На основание чл. 78 ал.6
ответникът ще дължи по сметка на бюджета допълнително сумата от 377,44лв.
5
Пред въззивната инстанция ще се следват разноски и на двете страни с оглед на
обжалваемия материален интерес от 20 000лв и уважената, респ. отхвърлена част на
жалбата.Ищцата е сторила разноски за д.т. в размер на 450лв, които ще и се следват по
съразмерност до 225лв. Пред въззивната инстанция е представлявана от адв. Н. Т., на която
съгласно НМРАВ № 1/2004г ще се следва възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на
678лв с вкл. ДДС. Ответникът е представил доказателства за сторени разноски за адвокатско
възнаграждение от 1500лв съгласно представения договор за правна защита. Основателно е
възражението на представителя на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като адв. възнаграждение
превишава предвидените минимални прагове в НМРАВ №1/2004г и делото не се отличава с
правна или фактическа сложност – спорът се свежда до размер на обезщетението и пред
настоящата инстанция производството е приключило в рамките на едно съдебно заседание
без да са събирани други доказателства или да са настъпили процесуални усложнения.
Поради това договореният размер ще следва да се намали до размер 1300лв, който е
сравнително близък до минимално предвидения от 1130лв, от който по съразмерност на
ответника ще се следва сума в размер на 650лв.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 30.12.2019г. по гр.д. № 1923/2018г. на Софийски градски съд, I – 5
състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от Е. Г. К. против ЗД „Бул Инс“АД иск за
обезщетение по чл. чл.432 ал.1 КЗ за претърпени неимуществени вреди над присъдения
размер от 20 000лв до установения за дължим размер от 30 000лв, както и в частта за
разноските на ЗД „Бул Инс“АД пред първата инстанция, присъдени в тежест на Е. Г. К. над
размер от 604,63лв. до присъдения от 1209,26лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на Е. Г. К. ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр.София, ул. Славянска № 29, ет.3 чрез адв. М. Н. –Т. допълнително
сумата от 10 000лв /десет хиляди лева/, представляваща разликата между дължимото
обезщетение за търпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 15.03.2017г в размер на
30 000лв и присъденото от първата инстанция в размер на 20 000лв, ведно със законната
лихва върху допълнително присъдената главница, считано от 18.08.2017г до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.12.2019г. по гр.д. № 1923/2018г. на Софийски
градски съд, I – 5 състав в останалата обжалвана /отхвърлителна/ част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на адвокат М. Н. –Т. САК
сумите 516,32лв. – допълнително възнаграждение за безплатна правна помощ пред първата
6
инстанция и 678лв –възнаграждение за безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на Е. Г. К. сумата от 294,95лв,
представляваща допълнително дължими разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Е. Г. К. да заплати на ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* сумата от 650лв.,
представляваща дължими разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати по сметка на САС сумата от
377,44лв., представляваща допълнително дължима държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280
ГПК.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7