Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. № 6934
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 78412 от 30.03.2020 г., постановено по
гр.д. № 49279/2018 г. на СРС, III ГО, 144
състав /с отстранена очевидна фактическа грешка с решение № 105808 от
01.06.2020 г./ ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е осъдено да заплати на С.К.Ч., на основание
чл.432 КЗ, сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания от претърпени телесни увреждания, изразяващи се в „комоцио
церебри“ и страх от управление на МПС вследствие на случило се на 21.02.2018 г.
около 15:35 часа в участъка на 17 км на пътя Русе-Плевен ПТП при движение на МПС
- „Форд Транзит“ с рег. № *******,
управляван от трето по делото лице, от който се откъсват две от задните му
двойни гуми от композицията и политат напред в насрещната пътна лента и се
удрят в движещото се МПС – „Сеат Толедо“, с рег. № *******, управляван от ищеца и чиято
гражданска отговорност на виновния водач е застрахована при ответника по
гражданска застраховка по полица № BG /03/118000289446, ведно със законната
лихва за забава от датата 28.06.2018 г. до датата на подаване на иска –
25.07.2018 г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 25.07.2018 г. до окончателното й изплащане. Искът е отхвърлен за сумата над
500 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв. – частичен иск от 26 000 лв.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 870 лв. разноски по делото, съобразно уважената част
от иска. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 250 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца С.К.Ч.. Счита,
че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния закон и е необосновано. Навежда оплакване, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението
възлиза на сумата от 500 лв., като не е съобразил ангажираните по делото доказателства
относно вида на полученото увреждане, проведеното лечение, периодът на
възстановяване, социално-икономическите условия в страната, момента на
настъпване на ПТП, с оглед на което е присъдил обезщетение в занижен размер.
Моли съда да отмени решението в отхвърлителната му част и вместо това да
постанови друго, с което да уважи предявения иск в пълния му предявен размер.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, който счита въззивната жалба
за неоснователна по съображения, че присъденият с първоинстанционното решение
размер на обезщетението кореспондира с обема на претърпените вреди. Моли съда
да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението в частта, с която е уважен предявеният иск,
е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.432 КЗ.
Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди –
болки и страдания, в причинна връзка с ПТП, реализирано на 21.02.2018 г. около
15:35 часа в участъка на 17 км на пътя Русе-Плевен ПТП при движение на лек
автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *******,
управляван от трето за спора лице, от който се откъсват две от задните му
двойни гуми от композицията и политат напред в насрещната пътна лента, удряйки
се в управляваното от ищеца движещо се МПС – „Сеат Толедо“, с рег. № *******, като гражданската отговорност на
виновния водач е застрахована при ответника по гражданска застраховка по полица
№ BG /03/118000289446, с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане
за обезвреда на претърпените неимуществени вреди. Моли съда да осъди ответника
да му заплати сумата от 1000 лв. – частичен иск от 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Претендира законна лихва от
28.06.2018 г. – датата на изтичане на срока по чл.496 ГПК, до изплащане на
сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, с който оспорва иска по основание и
размер. Твърди, че е налице вреда от гума, отделила се от МПС, която не подлежи
на обезвреда от страна на застрахователя. Счита, че вина за настъпване на ПТП
има ищецът, евентуално – че е налице съпричиняване от страна на последния,
изразяващо се в неспазване правилата за движение и непоставяне на предпазен
колан. Оспорва иска и по размер, който счита за завишен. Моли съда да отхвърли
предявения иск.
С протоколно определение на съда от 16.01.2020 г. по
реда на чл.214 ГПК е допуснато увеличение на размера на иска съобразно молба на
ищеца от 16.01.2020 г., а именно – до сумата от 8 000 лв.
Установява се от ангажираните по делото доказателства
– протокол за ПТП от 21.02.2018 г. и заключението на авто-техническата
експертиза /АТЕ/ по делото, изготвена от вещото лице инж. Й.Й., че на 21.02.2018
г. около 15:35 часа в участъка на 17 км на пътя Русе-Плевен е настъпило ПТП с
участието на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *******, управляван от Ф.М., и лек
автомобил „Сеат Толедо“, с рег. № *******,
управляван от С.Ч., при следния механизъм – по време на движение на товарния
автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *******
от него се откъсват 2 бр. задни десни
гуми, които навлизат в лентата за насрещно движение и се удрят в насрещно
движещия се лек автомобил „Сеат Толедо“, с рег.
№ *******. Констатира се, че мястото на водача, заемано от ищеца, е било
оборудвано с триточков инерционен предпазен колан.
От представените медицински документи – епикриза, изд.
от УМБАЛ „К.“ АД, гр. Русе по ИЗ № 4429, за периода 22.02.2018 г. – 24.02.2018
г., болничен лист, изд. за периода 22.02.2018 г. – 28.02.2018 г., и заключението
на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р В.В.на база
представените медицински документи и личен преглед на пострадалия, се
установява, че в резултат на произшествието той е получил следните увреждания:
контузия на главата, комоцио церебри. След инцидента ищецът е приет в УМБАЛ „К.“,
гр. Русе, невро-хирургично отделение с оплаквания от главоболие и изтръпване на
горните крайници, без ясен спомен за случилото се. При извършения преглед
неврологично не са открити отклонения от нормата, нито парези. При направената
КТ /компютърна томография/ на главния мозък не се откриват фрактури по
черепните кости, не се вижда интракраниален хематом или контузионно огнище;
фрактури на ребрата и торакалните прешлени; не се виждат свободен газ и
свободна течност в корема; фрактури по тазовите кости, нито счупвания на
лумбалните прешлени. Болничният престой е продължил в периода 22.02.2018 г. –
24.02.2018 г., след което пострадалият е изписан с констатирано подобрение и
препоръка за спазване на назначеното лечение /„Ноотропил“/ и хигиенно-диетичен
режим. Издаден му е болничен лист за периода 22.02.2018 г. – 28.02.2018 г., от
които – 3 дни при болничен режим и 4 дни при домашен режим. Според заключението
на експертизата лечението е продължило около 3 месеца, като ищецът е търпял
болки и страдания през този период, по-интензивни през първите 7-10 дни.
В проведеното на 25.06.2019 г. открито съдебно
заседание пред СРС вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че болничният
не е бил продължен, но едно комоцио не може да мине само за 7 дни, както и че
пострадалият няма органични увреждания, няма данни за увреждания на мозъчната
кора, но има комоцио.
Пред СРС е разпитан свидетелят В.Д.който заявява, че
знае за инцидента от пострадалия, при който колата е била ударена от някаква
гума, откъснала се от бус, която го е ударила централно, както и че го е видял
две седмици след инцидента. Депозира показания, че ищецът му е казал, че го
боли главата, не може да спи и изпитва стрес при шофиране, като и към момента на
депозиране показанията на свидетеля пострадалият не може да спи нормално и че
не знае дали приема медикаменти.
Видно от представения по делото протокол за ПТП, за
участник-1 в процесното ПТП - МПС„Форд Транзит“ с рег. № *******, ответното дружество е вписано като
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG
/03/118000289446, с период на валидност: 23.01.2018 г. – 22.01.2019 г.
С молба вх. № 1564/28.03.2018 г. пострадалият е
отправил искане до ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД в качеството на застраховател, при когото
е застрахована гражданската отговорност на водача на товарния автомобил, за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на сумата от 26 000 лв.
С писмо изх. № П00451/10.05.2018 г. ответникът е
изискал представянето на служебна бележка от ОДМВР-Русе, Сектор „ПП“ за влязло
в сила наказателно постановление, издадено на водача на МПС „Форд Транзит“ с
рег. № *******.
С писмо изх. № П00644/04.07.2018 г. ответникът е
уведомил пострадалия, че закрива образуваната преписка поради непредставяне на
изискания документ, необходим за изясняване основанието и определяне размера на
обезщетението.
При така
прието от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да бъдат
обсъдени доводите относно правилността му.
Пред настоящата
инстанция не се поддържа спор, че на 21.02.2018 г. е настъпило ПТП при
сочения от ищеца механизъм по вина на лице, гражданската отговорност на което е
застрахована при ответника, в причинна връзка с което ищецът е понесъл
неимуществени вреди.
В полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като спорен по делото е
въпросът относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
По силата на разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която, тъй като не
е абстрактно понятие, изисква за всеки отделен случай да се вземат предвид
всички относими към него обективно съществуващи обстоятелства /т.11 от ППВС №
4/23.12.1968 г./.
С оглед горното изискване съдът съобрази момента на
настъпване на увреждането през м.02.2018 г. и социално-икономическата
обстановка в страната към този период, обуславяща обществения критерий за
справедливост на тази етап от развитието й; възрастта на пострадалия към същия
момент – 35 години, 2 месеца и 13 дни; броя, вида и тежестта на получените
увреждания – едно увреждане, изрязващо се в контузия на главата, комоцио
церебри; интензитет и продължителност на болката – по-интензивна според
заключението на СМЕ през първите 7-10 дни; период на възстановяване – около 3
месеца според заключението на СМЕ; проведеното лечение – 3 дни болнично лечение
в периода 22.02.2018 г. – 24.02.2018 г., продължило впоследствие в домашни
условия, както и обстоятелството, че непродължаването на болничния лист само по
себе си не означава настъпило възстановяване на ищеца за срока, за който същият
е бил издаден. Установи се от показанията на свидетеля Д., че е имал личен
контакт с пострадалия две седмици след инцидента, при който последният се е
оплакал от главоболие и безсъние, като съдът кредитира показанията на свидетеля
в посочената част, доколкото същите се подкрепят от заключението на СМЕ относно
периода, в който ищецът е търпял болки от полученото увреждане. Установи се от
показанията на свидетеля и че пострадалият му е споделил за получен стрес от
шофиране след инцидента. Показанията на свидетеля в частта им относно
продължаващо към момента на депозирането им – повече от година след инцидента, безсъние
от страна на пострадалия, не се подкрепят от ангажираните по делото медицински
документи и заключението на СМЕ, с оглед на което не би могло обосновано да се
приеме, че се касае за страдание, което се намира в причинна връзка с процесния
инцидент.
При така установените факти и преценявайки вида и
характера на травматичните увреждания, отнасяйки ги към възрастта на пострадалия
и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите
при това шок и негативни емоционални преживявания, съдът намира, че справедливото
обезщетение възлиза на сумата от 7 000 лв.
Пред настоящата инстанция не се поддържат доводи във
връзка с изводите на първоинстанционния съд относно липсата на съпричиняване от
страна на пострадалия, поради което този въпрос е извън предмета на въззивна
проверка.
По изложените съображения искът се явява основателен
до размера на сумата от 7 000 лв., поради което решението следва да се отмени в
частта, с която същият е отхвърлен за разликата над 500 лв. до 7 000 лв.
(възлизаща на 6 500 лв.), като искът се уважи в посочената част. В
останалата част, с която искът е отхвърлен за сумата над 7 000 лв. до
8 000 лв, решението следва да се потвърди.
По
разноските:
С оглед изхода на спора ищецът има право, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, на сумата от 1 347, 50 лв. разноски за първата инстанция,
съобразно уважената част от иска. От страна на първоинстанционния съд му е била
присъдена сумата от 870 лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да
му заплати сумата от още 477, 50 лв. разноски за първата инстанция.
Ответникът има право, на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК, на сумата от 62, 50 лв. разноски за първата инстанция, поради което
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която ищецът е
осъден да му заплати сумата над 62, 50 лв. до 250 лв.
От общо направените пред въззивната инстанция разноски
в размер на сумата от 990 лв., в т.ч. 150 лв. – държавна такса за въззивно
обжалване и 840 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита от 01.04.2021 г., на жалбоподателя-ищец следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 858 лв. разноски за въззивната инстанция,
съобразно уважената част от жалбата.
Съдът намира за неоснователно възражението по чл.78,
ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение, съобразявайки: фактическата и правна сложност на спора, обема
на осъществената правна защита, изразяваща се в депозиране на въззивна жалба и
писмено становище от 08.04.2021 г., броя на проведените пред въззивната
инстанция открити съдебни заседание – едно заседание на 09.04.2021 г., както и нормата
на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
От страна на ответника по жалбата е заявена претенция
за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., от
които следва да му бъде присъдена, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК,
сумата от 13, 33 лв., съобразно отхвърлената част от жалбата.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
78412 от 30.03.2020 г., постановено по гр.д. № 49279/2018 г. на СРС, III ГО, 144 състав /с отстранена очевидна фактическа
грешка с решение № 105808 от 01.06.2020 г./, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от С.К.Ч., ЕГН **********
срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********иск по чл.432 КЗ за сумата над 500 лв. до 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания от претърпени телесни увреждания, изразяващи се в „комоцио церебри“
и страх от управление на МПС вследствие на случило се на 21.02.2018 г. около
15:35 часа в участъка на 17 км на пътя Русе-Плевен ПТП при движение на МПС - „Форд
Транзит“ с рег. № *******, управляван от
трето по делото лице, от който се откъсват две от задните му двойни гуми от
композицията и политат напред в насрещната пътна лента и се удрят в движещото
се МПС – „Сеат Толедо“, с рег. № *******,
управляван от ищеца и чиято гражданска отговорност на виновния водач е
застрахована при ответника по гражданска застраховка по полица № BG
/03/118000289446, ведно със законната лихва от 28.06.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и в ЧАСТТА, с която
С.К.Ч., ЕГН ********** е осъден да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата над 62,
50 лв. до 250 лв. разноски по
делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК********да заплати на С.К.Ч., ЕГН **********, на основание чл.432 КЗ,
сумата над 500 лв. до 7 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания от претърпени телесни увреждания,
изразяващи се в „комоцио церебри“ и страх от управление на МПС вследствие на случило
се на 21.02.2018 г. около 15:35 часа в участъка на 17 км на пътя Русе-Плевен
ПТП при движение на МПС - „Форд Транзит“ с рег.
№ *******, управляван от трето по делото лице, от който се откъсват две
от задните му двойни гуми от композицията и политат напред в насрещната пътна
лента и се удрят в движещото се МПС – „Сеат Толедо“, с рег. № *******, управляван от ищеца и чиято
гражданска отговорност на виновния водач е застрахована при ответника по
гражданска застраховка по полица № BG /03/118000289446, ведно със законната
лихва от 28.06.2018 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
78412 от 30.03.2020 г., постановено по гр.д. № 49279/2018 г. на СРС, III ГО, 144 състав /с отстранена очевидна фактическа
грешка с решение № 105808 от 01.06.2020 г./, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от С.К.Ч., ЕГН **********
срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК********иск по чл.432 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 7 000
лв. до пълния предявен размер от 8 000
лв. - частичен иск от 26 000 лв.
Решението в частта, с която е уважен предявеният иск –
до размер на сумата от 500 лв., е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК********да заплати на С.К.Ч., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 477, 50 лв. разноски
за първата инстанция, сумата от 858
лв. разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С.К.Ч., ЕГН
********** да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********на основание чл.78,
ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 13, 33
лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.