Мотиви
по НОХД № 2104/2010 год. по описа на ПОС
Срещу
подсъдимия Х.Г.Д. е внесено обвинение за
извършено престъпление по чл.
115 във вр. с чл. 18 ал.1 от НК - за
това, че на 04.04.2010 год. в гр. П. е направил опит умишлено да умъртви
другиго – Д.К.Ж. ***, с ЕГН **********, като деянието е останало недовършено,
по независещи от волята му причини.
В хода на съдебното следствие от
пострадалия от деянието, предмет на обвинителния акт - Д.К.Ж. не е предявен
граждански иск срещу подсъдимия за претърпени от престъплението вреди и
последния не се е възползвал от правото си да се конституира като страна в
процеса – граждански ищец или частен обвинител.
В
пледоарията си в хода на съдебните прения представителят на Окръжна прокуратура
– Пловдив изразява становището, че събраните по делото доказателства дават
възможност да се направи категоричен извод, че подсъдимият Х.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна елементите от състава на вмененото му във вина
престъпление. Поради това моли съда да го признае за ВИНОВЕН и да му наложи
наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, с оглед наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Пледира наложеното
наказание да се изтърпи при първоначален „Общ” режим, в затвор или
затворническо общежитие от открит тип. Счита, че при налагане на наказание
в рамките до три години лишаване от свобода няма процесуална пречка за
приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, но намира приложението на
тази разпоредба за несъответстващо на обществената опасност на деянието. Поради
това се изразява мнението, че съответно на извършеното ще е наказание, което
макар и в минимален размер да се изтърпи ефективно, а от същото да се приспадне
периода на задържане на подсъдимия и периода на изтърпяване на МНО – „Домашен
арест”. По отношение на приложените по делото веществени доказателства се взема
становище да се унищожат като вещи без стойност, а подсъдимия да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Подсъдимият
Х.Д. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение, в които застъпва две
основни тези: че е извършил деянието, без наличие на умисъл за извършването му,
като не е нанесъл удар в тялото на пострадалия със сила и интензитет, годни да
причинят смърт, както и че нанесения удар е израз на отбрана срещу предполагаеми
бъдещи противоправни действия на пострадалия Ж.. В последната си дума подсъдимият
моли съда да постанови условна присъда, която да не налага престоя му в
пенитициарно заведение. Изразява съжаление за случилото се.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Ч. излага съображения, че дадената от прокуратурата правна
квалификация на извършеното от доверителя му не съответства на доказателствата
по делото, поради което моли съда да извърши внимателна преценка на същите и да
преквалифицира деянието. В пледоарията на защитата не се съдържат искания за
конкретна правна квалификация на деянието, но се сочи, че липсват доказателства
за наличие на пряк или евентуален умисъл в действията на подсъдимия – от една
страна, а от друга – че поведението му е провокирано от пострадалия и че подсъдимия е действал при условията на неизбежна
отбрана и воден от страха за живота и здравето си. Алтернативно се прави искане,
в случай, че съдът не възприеме становището на защитата относно
преквалифициране на деянието да наложи наказание при условията на чл.55 ал.1
т.1 от НК - многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, изтърпяването
на което наказание на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с определен
от съда изпитателен срок.
Пловдивският окръжен съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, с
оглед становището на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият
Х.Г.Д. е роден на *** в ***, жител и
живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен,
неосъждан, пенсионер, с ЕГН **********.
Към инкриминираната дата - 04.04.2010г.
подсъдимият Д. *** ” и се занимавал с отглеждане на овце. За целта същият
всекидневно извеждал стадото на паша в стопанския двор в града, до където от
дома му се стигало по няколко различни
улици. Принципно маршрута на подсъдимия минавал по друга улица, но
въпросния ден той решил да мине по ул. „ К.”, тъй като на другата улица била
поникнала люцерна и имало опасност овцете да я изядат, и за да избегне конфликт
със собственика на насажденията подс. Д. решил да промени обичайния си маршрут.
Излизайки от дома си подсъдимия държал в
дясната си ръка тояга – около 1 м. – 1.50м. дълга, а на кръста, в калъф,
закачен за колана носел нож с дължина на острието – 15.5 см.
На ул. „К.” №*** живеел пострадалия Д.Ж. със
семейството си, като същия имал в двора си фурна, в която печал агнета за
Великден. По този повод на инкриминираната дата пострадалия Ж. стоял на улицата
в близост до входната врата на дома си и очаквал един от съседите си да дойде
да си вземе готовото агне. И преди инкриминираната дата подсъдимия Д. понякога
минавал по същата улица - „К.” , което се приемало с негодувание от семейството
на пострадалия Ж., в което имало малки деца и от съседите им, всички несъгласни
със замърсяването на улицата с бълхи, кърлежи и др., тъй като на същата улица
непрекъснато играели деца. По този повод пострадалия и съседите му и преди
правили забележка на подсъдимия да не минава през тяхната улица с животните,
без да се стига до конфликтни ситуации.
Виждайки, че въпреки отправените молби и
забележки подсъдимия отново минава със стадото си по тяхната улица пострадалият
Ж. отправил по – остра забележка към подсъдимия, казвайки му да се върне
обратно и да не минава по тази улица, както й че ще извика съседите, които също
да му кажат, че не е желателно стадото да минава по този маршрут. Подсъдимият видимо
се ядосал от отправената му реплика и заявил, че ще минава по която улица реши и
че на следващия ден ще пита кмета дали може да минава покрай дома на пострадалия
Ж.. Последният тръгнал в посока към подсъдимия, с цел да се разберат, но
приближавайки се към Д. последния го ударил в областта на китката на дясната
ръка с тоягата, която държал. Тогава св. Ж. хванал тоягата с двете си ръце и
започнал да я дърпа, за да я вземе от подсъдимия, който, от своя страна също я
дърпал към себе си. Двамата били на отстояние един от друг около 50 см. – 70
см., разположени лице в лице. В един момент, виждайки, че не може да издърпа тоягата
от ръцете на пострадалия и предполагайки, че физически по – здравия и млад Ж.
ще му вземе пръчката, подсъдимият я пуснал с дясната ръка и със същата ръка извадил
намиращия се на кръста му, в калъф, закачен за колана нож с дължина на острието
– 15.5 см. и нанесъл удар в областта на корема
на пострадалия в посока отпред – назад, с лека до умерена кинетична сила,
достатъчна да преодолее съпротивлението на кожата и подлежащите структури. Пострадалият
изобщо не очаквал това, бил изненадан и не могъл нито да предвиди, нито да се
предпази от действията на подс. Д.. Острието на ножа проболо коремната стена и
разрязало тънкото черво на пострадалия 2 см., подсъдимия извадил ножа, но
продължил да го размахва.
Живеещият в близост, на съседна улица св. В.
чул шум и излязъл да види какво се случва. Видял, че подсъдимия и пострадалия
се намират в близост един до друг, всеки от тях дърпа тоягата, а подсъдимия
размахва в дясната си ръка нож. Виждайки това свидетеля се впуснал към тях и ги
разтървал, като дръпнал на една страна подсъдимия, пострадалия – на другата
страна, в резултат на което тоягата паднала на земята. Подсъдимият Д. взел
тоягата, прибрал ножа в калъфа на колана си и продължил пътя си към пасището,
където забелязал, че по върха на ножа има следи от кръв, поради което измил
острието и отново прибрал ножа в калъфа.
Междувременно св. Ж. вдигнал горната дреха, с
която бил облечен и се видяло, че в областта на корема и по ръцете му има кръв,
което мотивирало св. В. да извика „Спешна медицинска помощ”. Пострадалият
седнал на пейката пред дома си, където излязла и съпругата му – св. Я.Ж. да
види защо се бави мъжа й. Тогава същата видяла пострадалия, който се държал за
корема и се оплаквал, че му е лошо, а от св. В. разбрала какво се е случило.
За възникналия инцидент били уведомени и
полицейските органи, като на мястото се отзовали дежурните служители -
свидетелите И.Б. и П.П.. Пристигайки на местопроизшествието двамата видели
седнал на пейката пред дома си пострадалия Ж., в областта на корема и по ръцете
на който се виждали следи от кръв, до него стояли съпругата му – св. Я.Ж. и св.
В.. От тях получили информацията, че е имало
спречкване между пострадалия и подсъдимия и че последния е намушкал с
нож в областта на корема св. Ж., след което е напуснал местопроизшествието. Св.
В. заявил, че му е известно къде обичайно подс. Д. пасе стадото си и че ще
отведе полицейските служители до там. Пристигайки на пасището свидетелите И.Б.
и П.П. намерили подсъдимия, който потвърдил, че е имал спречкване с пострадалия
Ж. и че го е пробол с ножа, който нож, заедно с калъфа били иззети с протокол
за обиск и изземване и приложени по делото като веществени доказателства. Подсъдимият
бил задържан и отведен в полицейското управление за изясняване на случая,
където бил задържан от 04.04.2010г. – 07.04.2010г., след което спрямо него била
взета МНО „Домашен арест”.
Пристигналият на мястото на инцидента медицински
екип откарал пострадалия Ж. ***, но там се установила необходимост от спешна
операция, поради което същия бил транспортиран в болница в гр. П., където се
наложила оперативна намеса и престой около една седмица.
Извиканата на място следствено – оперативна
група извършила оглед на местопроизшествието, документиран с приложения на л. 4 – л. 5 от дос. пр. протокол и
изготвения към него фото – албум /л.6 – л.11 от дос. пр./,
била иззета
и приложена като веществено доказателство почва със следи от кръв.
От заключението на назначената в хода на
разследването СЪДЕБНО - МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА на пострадалия Д.Ж.
/л. 45 – 48 от дос. пр./, неоспорена от страните по
делото, се установява, че в резултат на нанесения удар с нож на пострадалия са
били причинени следните травматични увреждания:
- прободна рана, проникваща в коремната
кухина;
- срязване
на тънкото черво;
- проникване на кръв и дифузно остро възпаление
на коремната кухина;
Направен е извода, че
посочените наранявания са довели до проникване в коремната кухина и
разстройство на здравето, временно опасно за живота на св. Ж..
В хода на съдебното
следствие бе назначена ДОПЪЛНИТЕЛНА СЪДЕБНО - МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА /л. 50 – 59 от съд. сл./, приета и неоспорена от
страните по делото, в която са направени следните изводи и уточнения :
В наличната по делото и
проверената от вещото лице в медицинското заведение, в което е оказана спешната
медицинска помощ – МБАЛ „ П.” АД липсва
отразяване на дълбочината на раневия канал, неговата посока, както и дебелината
на кожната гънка в областта на корема на пострадалия Ж.. Поради това няма
категорични данни за тези факти, съответно категоричен отговор на въпроса каква
част от острието на приложения по делото като веществено доказателство нож е проникнал в коремната кухина на пострадалия.
Въпреки това, водейки се от известните по делото факти – телосложението на
пострадалия, анатомичното разположение на празното черво в коремната кухина, обстоятелството, че то е
срязано 2 см., че е срязан двустранно опоръка на червата, може да се направи
извод, че минималната дължина на
раневия канал е около 4 см. – 7 см.,
т.е. минимум толкова е било и проникването на острието на ножа в коремната
кухина на пострадалия. Според вещото лице обективно и достоверно от
медицинска точка е заявеното от подсъдимия и от пострадалия, че при нанасяне на
удара двамата са били разположени един срещу друг, лице в лице, на отстояние около
50 см. – 70 см. Посоката на удара е отпред – назад и с достатъчна кинетична
сила, че да преодолее съпротивлението на кожата и подлежащите структури. В
съдебно заседание вещото лице изрази категоричното становище, че недостоверно от медицинска гледна
точка е заявеното от подсъдимия в обясненията му, че е нанесъл удара в областта
на корема на пострадалия в посока отляво – надясно, странично, а не отпред –
назад, тъй като в твърдяната от подсъдимия хипотеза би
се получил значително по – голям от установения разрез на кожата на корема, без
да има продупчване на тънкото черво.
В
хода на съдебното следствие бе назначена и КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНО ПСИХИАТРИЧНА – ПСИХОЛОГИЧНА
ЕКСПЕРТИЗА
на подсъдимия Х.Д. в заключението, на която /л. 61 –70 от съд. сл./ е прието, че той е
психично здрав, не се води на диспансерен учет в ОДПЗС – П., към момента на
извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното, както и да ръководи постъпките си. Становището на експертите е, че
тъй като подсъдимия се намира във
възрастта на сениума се отчита емоционална лабилност, регидност на способността
за прогноза и планиране на собствения поведенчески отговор. Независимо от тези
характеристики на възрастта съзнанието на подсъдимия не е засегнато в степен,
че да го лишава от възможността да обработи предприеманите от него действия, да
осъзнае тяхната социална значимост и неприемливост. Създалата се ситуация на
противопоставяне е отключила в него следните емоции – възмущение - негодувание – страх – гняв, които са завършили с
демонстрираното агресивно поведение. Към момента на извършван на
деянието е бил под влияние на негативни емоции, които отключват агресивно
действие, но няма данни да е изпаднал
в състояние на афект , напротив, бил е в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи действията и постъпките
си.
Според вещите лица агресивната реакция, проявена от подсъдимия е проява
на значимостта на създалата се ситуация и не може да се свърже с характеровите
му черти. Характерните за него средна устойчивост на стрес и неизразена слаба
емоционална лабилност говорят за значимостта на създалата се ситуация, довела
до повишена възбудимост и агресия.
При подсъдимия е налице смесен темпераментов тип –сангвинични и флегматични темпераментови черти, на които не
съответства проявената от подсъдимия агресия, предпоставка за която може да са
проявите на депресивни тенденции, присъщи на подсъдимия. Като водеща емоция към
момента на деянието вещите лица приемат страха, преминал в гняв, изразен чрез
агресия – нанасянето на удара в тялото на пострадалия.
Описаната фактическа обстановка се установява
по категоричен начин частично от депозираните в хода на съдебното следствие
обяснения от подсъдимия Х.Д., от показанията на свидетелите – Д.К.Ж., Я.Т.Ж., П.К.П.,
И.М.Б., К. Г.В., П.С. З., както и от приложените писмени доказателства – Протокол
за оглед на местопроизшествие, ведно с фото - албум /л.4 –л. 11 от дос. пр./, Протокол за обиск и изземване /л.
23 от дос. пр./; Експертна справка № 15/06.04.2010г.
/л.
28 от дос. пр./;
Етапна епикриза /л. 27 от дос. пр./; справка - съдимост за
подсъдимия Д. /л. 29, л..55 от дос. пр./; характеристична справка
за подсъдимия /л.56 от дос. пр./, както и от приложените по
делото веществени доказателства.
При преценката на събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства, съдът отчита обстоятелството, че основен
източник на информация относно релевантните факти, включени в предмета на
доказване, касаещи пряко действията на подсъдимия Д. към инкриминирания момент,
са депозираните от него обяснения в хода на съдебното следствие, показанията на
пострадалия Д.Ж., отчасти показанията на св. К. Г. В.. В останалите гласни
доказателства – показанията на свидетелите Я.Т.Ж., П.К.П., И.М.Б. и П.С. З. се съдържат
данни за събития, настъпили преди и след осъществяване на деянието, на които
свидетелите са станали очевидци, и само косвено факти за извършване на самото престъпление,
на което свидетелите не са преки очевидци, а информация за случилото се са
получили посредством заявеното им от подсъдимия или от пострадалия, след
извършване на деянието. В този аспект, предвид липсата на други преки
доказателства за релевантните за предмета на доказване факти съдът е обвързан
със заявеното от подсъдимия в обясненията, в случай, че същото не се
опровергава от останалите събрани по делото доказателства. Не може в тази
връзка да не направи впечатление, че след предприемане на действията по
разследване, подсъдимия демонстрира желание за оказване съдействие на органите
на досъдебното производство, подобно поведение демонстрира и в хода на
съдебното следствие. Впечатление прави обаче, че в обясненията си подсъдимия подробно
излага данни и обстоятелства, свързани с поведението на пострадалия Ж., преди
извършване на самото деяние, но е „пестелив” и предпазлив при излагане на
обстоятелствата, пряко свързани със собственото му поведение преди и към инкриминирания
момент, което е естествена защитна реакция.
В контекста на изложеното при постановяване на
присъдата съдът кредитира обясненията на подсъдимия Д. в по-голямата им част, в
която не се опровергават от останалия доказателствен материал, като намери, че
част от заявеното от него е недостоверно и следва да бъде възприето единствено
като израз на заета защитна позиция, резултат на желанието му да пресъздаде
обстановката по начин, оневиняващ поведението му.
На първо
място не може да бъде възприето като обективно и отговарящо на информацията,
съдържаща се в останалите доказателства по делото, твърдението на подсъдимия Д.,
че не е нанасял удар в областта на китката на
дясната ръка на пострадалия Ж.. Така заявеното се опровергава от
показанията на свидетелите Д.Ж. и Я.Ж.. Показанията на посочените свидетели са
непротиворечиви, еднозначни и категорични относно обстоятелството, че ядосан от
отправената му забележка подсъдимият е нанесъл удар в областта на китката на
дясната ръка на приближаващият се към него пострадал Ж.. Същият е категоричен
относно този факт, както и че от нанесения удар по ръката му са останали следи,
които пък от своя страна са забелязани от съпругата му, която е научила в
последствие в резултат на какво са видимите следи по китката на мъжа й. Вярно е, че показанията на тези свидетели
следва да се преценяват внимателно, тъй като безспорно са депозирани от лица,
заинтересувани от делото, но заявеното от тях, освен непротиворечиво е и
житейски логично, тъй като именно този удар е станал повод пострадалия Ж. да се
опита да изтръгне тоягата от ръцете на подсъдимия. Липсва друг повод, заявен от
страните, вкл. и от подсъдимия, който да е мотивирал св. Ж. да се опита да
отнеме тоягата от ръцете на подсъдимия. В случай, че пострадалия се е приближил
към подсъдимия с ясната цел да го нарани физически е разполагал както с
възможността да се въоръжи предварително с подходяща за това вещ, тъй като се е
намирал пред входната врата на жилището си, или за използва обстоятелството, че
е физически по-здрав и млад и да нанесе удар по подсъдимия, което не е
направил. Самият подсъдим в обясненията си заявява, че приближавайки се към
него пострадалия Ж. нито е носел в себе си оръжие или вещ, с която да го
нарани, нито е посегнал да го удари, нито го е заплашил с агресивни действия.
Недостоверно е и заявеното от подсъдимия, че изваждайки ножа е посегнал да удари
пострадалия странично и е нанесъл удара именно в тази посока, а не с острието
напред, в посока отпред – назад. Така заявеното се оборва напълно и
категорично от приетото и неоспорено от страните безпристрастно и компетентно
заключение на съдебно – медицинската експертиза. Вещото лице е категорично в
становището си, че е недостоверно
от медицинска гледна точка заявеното от подсъдимия в обясненията за посоката на
нанасяне на удара и че така заявеното се опровергава от обективно установените
по делото факти – дължината на разреза на кожата на корема, както и
констатираното и отразено в медицинската документация продупчване на тънкото
черво на пострадалия. Според експерта, ако удара беше нанесен странично не би се получило
проникване на острието на ножа в коремната кухина, съотв. продупчване на
тънкото черво, а външния повърхностен разрез на кожата би бил със значително по
– голяма площ.
Поради
изложеното, в посочените им части обясненията на подсъдимия не се кредитираха
при постановяване на присъдата, като недостоверни и опровергани от останалия
доказателствен материал.
При
анализа на останалите гласни доказателства - показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели, не се констатираха съществени противоречия
относно релевантните за предмета на доказване факти и обстоятелствата, които да
налагат подробния им анализ, поради което същите, като непротиворечиви, достоверни
и житейски логични се кредитираха изцяло от съда при постановяване на съдебния
акт.
Съдът
кредитира изцяло при постановяване на присъдата си и депозираните заключения на
назначените, както в хода на досъдебното производство, така и в съдебната фаза
експертизи, като изготвени обстойно, задълбочено, с необходимите професионални
знания и опит в съответната област, кореспондиращи изцяло с всички събрани по
делото доказателства.
Въз
основа на така установената, при комплексния анализ на събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства,
фактическа обстановка, съдът е на становище, че подсъдимият Х.Г.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 115 във вр. с чл. 18 ал.1 от НК - за това, че на 04.04.2010 год. в гр. П. е
направил опит умишлено да умъртви другиго – Д.К.Ж. ***, с ЕГН **********, като
деянието е останало недовършено, по независещи от волята му причини, поради
което и го призна за ВИНОВЕН по така повдигнатото му обвинение с постановената
присъда.
Не съществува противоречие в
доказателствата по делото относно причинените на пострадалия Ж. увреждания - прободна
рана, проникваща в коремната кухина, срязване на тънкото черво, проникване на кръв и дифузно остро възпаление
на коремната кухина, довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Доказана е по категоричен
начин и причинно – следствената връзка между настъпилия противоправен резултат
и действията на подсъдимия Д. - пробождане
в коремната област на тялото на
пострадалия Ж. с ножа, приложен като веществено доказателство по делото, намиращ
се в дясната ръка на подсъдимия, доказателства за което се съдържат пряко в обясненията
на подсъдимия и пострадалия, косвено в останалите депозирани свидетелски
показания и се установява въз основа на изготвените по делото съдебно –
медицински експертизи. По тези факти не се спори и от страните по делото. По
този начин, с действията си подсъдимия Д. е осъществил състава на вмененото му
във вина деяние от обективна страна.
Деянието е останало във фазата на опита, поради което правилно е
квалифицирано от прокуратурата във връзка с чл.18 ал.1 от НК, като не е
довършено и фаталния противоправен резултат – смъртта на пострадалия не е
настъпил, но не в резултат на действия, предприети от подсъдимия Д., а
единствено, поради адекватната и спешна намеса на медицинските екипи – този,
посетил местопроизшествието, този, извършил преглед на лицето в гр. П. и най –
вече на този, осъществил хирургическата интервенция и последвалото лечение на
пострадалия Ж. ***.
Настоящият състав е на становището, че
деянието е осъществено от подс. Д. и от субективна страна – с евентуален умисъл
– подсъдимият не е целял пряко настъпването на противоправния резултат, но го е
предвиждал като възможен и се е съгласил с настъпването му, преследвайки друга
цел, от постигането на която въпреки това не се е отказал и съзнаването на този
възможен резултат не се е оказал достатъчен контрамотив за поведението му.
Съдебната
практика е непротиворечива и категорична относно това, че за установяване на
умисъла в действията на дееца, съотв. за разграничаване на умишлените
престъпления и тези, извършени по непредпазливост, се налага да се изследват
всички обективни данни по делото, свързани със способа и особеностите на
оръдието на престъплението, насоката и локализацията на удара върху човешкото
тяло, степента на засягане на жизненоважни органи, характера на нараняването,
разстоянието, от което е нанесен смъртоносния удар, както и обстоятелствата,
свързани с поведението на подсъдимия и пострадалия, предшестващи и съпътстващи
изпълнение на деянието / виж Решение №.72/77г.
по н.д.№25/77г. на ВС; Решение №2/88г. по н.д.№686/87г. на ВС; Решение №687/92г.
по н.д.№702/92г. на ВС и Решение №47/2009г. по н.д.№670/ 2008г. на ВКС/. Изводите
относно субективната страна на деянието не могат да почиват единствено на
обясненията на подсъдимия, в които, възпроизвеждайки събитието на
престъплението, е невъзможно да не се открои защитната позиция на дееца, поради
което неоснователно се явява становището на защитата на подсъдимия за
преквалификация на деянието, като извършено по непредпазливост единствено въз
основа на заявеното от подс. Д. в обясненията
му пред съда / виж Решение №130/92г. по н.д.№82/92г. на ВС/. Нещо повече, по изложените вече по – горе
мотиви заявеното от подсъдимия, че е нанесъл удар в областта на тялото на пострадалия
странично, а не в посока отпред - назад се опровергава от останалите
доказателства по делото. За обстоятелството, че увреждането е причинено в
резултат на съзнавано действие на подсъдимия по посока тялото на пострадалия
косвено сочи и заявеното от него на свидетелите – полицейски служители П. и Б.,
при задържането му, че е „ дупнал” пострадалия с ножа, който носи на колана си,
като това изявление се съдържа и саморъчно изписано от подсъдимия в протокола
за обиск и изземване на този нож. В същия протокол – л.24 от дос. пр.
подсъдимия е заявил, че намиращия се в него нож е този, с който е „….намушкал в
корема Д.Ж.…”. В обясненията си в хода на съдебното следствие подсъдимия
заявява и че по ножа са останали следи от кръв, които съзнателно са отстранени
от него, чрез измиване на острието, които действия, макар и осъществени след
деянието също сочат, че подсъдимия е съзнавал противоправността на извършеното.
Освен това в заключенията си вещото лице – медик е категорично, че увреждането
е причинено, след замахване с лека до
умерена кинетична сила от страна на подсъдимия. Поради което следва да се
приеме, че безспорно подсъдимия е замахнал с държания в ръката си нож по посока
тялото на пострадалия, което пък сочи на извода, че действията му са съзнавани,
а не непредпазливи. В контекста на изложеното не може да се игнорира
становището на медицинския експерт, изложено в заключенията на СМЕ, че макар удара
с ножа в тялото на пострадалия да не е нанесен със значителна сила, същата е
била достатъчна за дълбоко проникване на острието на ножа в тялото на В. – в
рамките на 4 см. - 7 см. от цялата дължина
на острието на ножа – 15.5 см., преодолявайки съпротивата на дрехите, с които
пострадалия е бил облечен и съответните кожни и мастни тъкани, така че да
достигне до тънкото черво и да причини прободно – разкъсна рана на същото
с дължина 2 см.
При
изграждане на вътрешното си убеждение относно съставомерността на деянието от
субективна страна, съдът съобрази следните установени по делото обективни данни
– вида
и характера на оръдието на престъплението, напълно годно да причини смърт
– нож, с дължина на острието 15.5 см., с добре заострен режещ ръб, които
особености безспорно са осъзнавани от
подсъдимия в момента, в който е взел същия и го е насочил към тялото на
пострадалия; насоката на удара и локализацията върху тялото на пострадалия –
с острието напред, в посока отпред - назад, в коремната област на пострадалия Ж.,
където са съсредоточени жизнено важни човешки органи, които обстоятелства,
предвид данните от съдебно психологична и психиатрична експертиза за
интелектуалните възможности на подсъдимия несъмнено са съзнавани от него; силата
на удара - достатъчна, с оглед
вида и характера на средството на престъплението да причинят смъртоносно
увреждане; разстоянието, от което удара се нанася – от непосредствена
близост, каквато и самия подсъдимия твърди в обясненията си – 50 – 70 см. Установява се, най – вече от
заключението на изготвената по делото съдебно психиатрична и психологична
експертиза, че действията на подсъдимия са били водени от различни емоции, като
страха е преминал в гняв, намерил отражение в агресивното поведение на Д.. В момента
на нанасяне на удара подсъдимият е бил увлечен от гнева си и желанието да
накаже пострадалия, който, освен че му е оправил остра забележка си е позволил
и да отнема дървената му тояга. Това
именно е била водещата емоция и пряката цел в поведението на подсъдимия, който
извод се съдържа в заключението на приетата и неоспорена от страните психологична
и психиатрична експертиза, но предвид посоченото относно особеностите на
оръдието на престъплението, насоката и локализацията на удара върху човешкото
тяло, степента на засягане на жизненоважни органи, характера на нараняването,
разстоянието, от което е нанесен смъртоносния удар, подсъдимият е допускал, че
може да настъпи тежкия резултат – смъртта на пострадалия, но се е съгласил с
настъпването му в преследването на пряката цел.
Поради
изложеното съдът прие, че деянието е осъществено при форма на вина евентуален
умисъл, поради което направеното от защитата възражение за липса на умисъл в
действията на подсъдимия се явява неоснователно, а оттам и евентуалното искане
за преквалифициране на деянието като такова, извършено по непредпазливост - чл.124
от НК.
На следващо
място в конкретния казус, от събраните по делото доказателства не може да бъде
направен и извод, че поведението на подсъдимия е осъществено при условията на
неизбежна отбрана, съотв. при превишаване пределите на неизбежна отбрана, в
който смисъл се навеждат доводи от защитата на подсъдимия, ерго не са налице доказателства
за преквалифициране на деянието като такова по чл.119 от НК.
Във връзка с института на
неизбежната отбрана съществува обилна и непротиворечива съдебна практика, като
основните фактически положения, обуславящи приложението на този институт, водещ
до намалена наказателна отговорност за дееца, е наличие на непосредствено и противоправно нападение, което пряко да застрашава или
накърнява законни права и интереси на обществото, дееца или на други лица. Този
институт е приложим не само когато прякото и непосредствено нападение е било
насочено против личността на нападнатия, но и когато са застрашени или се
засягат неговите имуществени или неимуществени права. Безспорно е установено, а и
самият подсъдим го заявява категорично в обясненията си, че с поведението си
пострадалия не е дал повод да се счита, че ще нападне подсъдимия, че ще
застраши неговия живот или здраве. Подсъдимият заявява, че пострадалия не е конфликтна личност, че преди
това двамата не са имали съществени пререкания, че не го е заплашвал, нито с
думи, нито по някакъв начин е демонстрирал агресия и желание да го нарани.
Поради това декларативно заявеното от подсъдимия, че е извадил ножа и е
намушкал пострадалия, защото знаел, че ако той вземе дървената пръчка ще го
удари, е несъстоятелно и не може да бъде възприето като достоверно. При тези данни по делото, изведени от
обясненията на самия подсъдим не може да се приеме, че към момента, в който той
си е послужил с оръжие, безспорно годно да причини смърт, е било налице реално, непосредствено
нападение спрямо него или имуществото му, нито са били налице обективни
данни, че съществува реална и непосредствена опасност за започването на такова.
Според трайната съдебна практика неизбежна отбрана при предполагаемо
бъдещо нападение е недопустима / Постановление №12/73г. по
н.д.№11/73г. на Пленума на ВС, т.4 /.
В тази
връзка и във връзка с правилното приложение на материалния закон и за пълнота
на изложението настоящият съд намира за необходимо да обсъди и хипотезата на
„мнима неизбежна отбрана”, като счита, че в конкретния казус и тази хипотеза е
неприложима. Принципно и при обикновената и при мнимата
неизбежна отбрана деецът проявява действия, с които цели да предотврати едно
непосредствено противоправно нападение. Разликата между двата института е в
това, че при неизбежната отбрана има действително нападение, а при мнимата
неизбежна отбрана обективно то не съществува. При мнимата неизбежна отбрана
деецът е в грешка относно действителността на нападението. Поради невярна
представа относно фактите той смята, че действително е нападнат и действа при
съзнание, че това което върши е позволено от закона и полезно, а в конкретния
случай то не му е разрешено, защото нападение обективно не съществува. В
настоящият казус не сме изправени пред
института на мнимата неизбежна отбрана, тъй като по изложените вече мотиви не е
имало никакви обективни данни, от които подсъдимия Д. да бъде подведен и
заблуден, че е обект на реално непосредствено нападение. Пострадалият не е
извършил нито едно активно действие,
което да насочи подсъдимия към евентуално нападение, което ще се осъществи
спрямо него, не е бил въоръжен /което е
съзнаван факт от подсъдимия/, не е направил и опит да се въоръжи, не е отправил
нито заканителни, нито заплашителни думи към подсъдимия. Нещо повече, именно първоначално
демонстрираното агресивното поведение от подсъдимия е мотивирало св. Ж. да отнеме
дървената пръчка, с която му е нанесен удар от страна на подс. Д..
Въпреки, че конкретни доводи в тази насока не са
наведени, за пълнота на мотивите следва да се отбележи, че осъщественото от
подсъдимия не може да се квалифицира и по чл.118 от НК – извършено в състояние
на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, обида или др.
противоправно действие, от което са настъпили или са могли да настъпят тежки
последици за него или негови ближни. Състояние на силно раздразнение
представлява внезапно възникнало силно душевно вълнение /физиологичен афект/,
при което чувствата завладяват съзнанието на дееца до степен, че волята му се
подчинява на тези чувства и волевата способност да ръководи постъпките си
отслабва. Състоянието на физиологичен афект до голяма степен е медицински
въпрос, защото е свързан със стеснение на съзнанието и физиологична
симптоматика, която следва да се установи и прецени именно от лица със
съответния опит в психиатрията и психологията и след констатиране наличието на
медицинския критерий по чл.118 от НК, следва да се отговори на въпроса за
наличието на правния – дали е налице поведения на пострадалия, такова, че да
предизвика силното раздразнение. В
конкретният казус вещите лица, изготвили психиатричната и психологична
експертиза са категорични, че преценени в своята съвкупност личностовите
особености на подсъдимия и фактите от обективната действителност, съществуващи
към инкриминирания момент не са довели до стеснение на съзнанието
на подсъдимия. Възникването на
бурно афективно преживяване, характерно за физиологичния афект, обикновено е
последвано от мощна двигателна реакция, при която съзнанието се стеснява от
борбата на мотиви и противомотиви относно поведението, което следва да се
предприеме. Това именно се отразява на спомена за случилото се, който макар и
запазен е непоследователен, продължава в кратък период от време и се характеризира
с вегетативна симптоматика – субективно преживяване на гняв, ярост,
почервеняване, пребледняване на лицето, които са видими за околните. Афектното
състояние е съпроводено и с вербални признаци – мимични и жестови изрази на
паника и гняв. Експертите са категорични, че през целия инцидент поведението на
подсъдимия е било адекватно, подредено и организирано, а не внезапно и за
случилото се подсъдимия има подреден, подробен, ясен и незамъглен от емоциите
спомен. Според експертите изпитаните от
подсъдимия емоции възмущение, негодувание, страх, гняв не са нарушили контакта
на подсъдимия със заобикалящата го среда, тъй като при изследването му не са
констатирани данни за автоматизирани действия. През цялото време не е
бил прекъснат разсъдъчния процес у подсъдимия, което е дало основание на вещите
лица да заявят, че преди, по време и непосредствено след осъществяване на
деянието подсъдимият не се е намирал под непреодолимото въздействие на афекта. Категорично
е изразено становището, че поведението на подсъдимия и след инкриминираното
деяние е показателно за запазената връзка със средата и целенасочената му
действена активност.
Поради всичко изложеното съдът намира, че поведението на подс. Д.
обективира извършване на престъпление именно по чл.115 вр. с чл.18 ал.1 от НК, каквото обвинение му е повдигнато с
внесения обвинителен акт, поради което и с постановената присъда го призна за
ВИНОВЕН в извършване на това деяние.
Въз основа на възприетата от състава
на съда правна квалификация на осъщественото от подсъдимия Х.Г.Д. престъпление,
както и като се съобрази с неговата висока степен на обществена опасност,
данните за личността на подсъдимия, и най – вече за постигане целите не само на
специалната, но и на генералната превенция, съдът счете, че на подсъдимия
следва да бъде определено наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК –
при наличие на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Като
такива се отчетоха – чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни,
съжаление за извършеното, депозиране на подробни обяснения, които допринасят за
изясняване на обективната истина; оказаното съдействие на органите на
досъдебното производство в хода на разследването, семейното му положение,
напредналата му възраст. При определяне на наказанието, съответно на
извършеното не може да не се отчете, че пострадалия Ж. безспорно е създал
предпоставки за извършване на деянието, чрез отправяне на остра забележка по
адрес на подсъдимия и опита му да препречи пътя на воденото от него стадо и да
го принуди да се върне обратно, което е създало условия за възникване на
възмущението, гнева и агресията в поведението на подсъдимия. Не може да не се
отчете и факта, че деянието е останало във фазата на опита, макар и не поради
зависещи от подсъдимия причини, но все пак най – тежкия противоправен резултат
не е настъпил, а и за пострадалия към момента няма необратими здравословни последици.
В противовес на смекчаващите отговорността обстоятелства не се констатираха
отегчаващи такива, които да не се включени в състава на престъплението. При
така отчетеното, степента на обществена
опасност на конкретно извършеното престъпление, както и на личната степен на
обществена опасност на подсъдимия съдът намери, че справедливо и съответно на
извършеното и на личността на дееца е наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
Предвид така определения размер наказание,
като съобрази добрите характеристични данни на подсъдимия и напредналата му възраст,
съдът намери, че за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция
не е необходимо наказанието да се изтърпи реално, поради което и на основание
чл.66, ал.1 от НК съдът постанови изпълнението на наказанието да бъде ОТЛОЖЕНО
за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила, който
срок в достатъчна степен ще изиграе поправителна и възпираща роля по отношение
на подсъдимия.
На
основание чл. 59 ал.1 т.1 и т.2 от НК от
така наложеното наказание следва да се ПРИСПАДНЕ периода на
предварителното задържане на подсъдимия,
считано от 04.04.2010год. до 07.04.2010г.,
както и периода, през който е търпял мярка за
неотклонение „Домашен арест”, считано от 07.04.2010г.
Приложените по делото
веществени доказателства - нож с черна дръжка с обща дължина 27.5 см. и
дължина на острието 15.5 см., черен калъф за нож с дължина 27 см., почва със
следи от кръв СЪДЪТ постанови да се
УНИЩОЖАТ, като вещи без стойност, след влизане на присъдата в законна
сила.
Съобразно разпоредбата на чл. 189
ал. 3 от НПК СЪДЪТ възложи в тежест на подсъдимия Х.Г.Д. направените по делото разноски в размер на 540 /петстотин и четиридесет/ лева, които
следва да се заплатят в полза на
бюджета на Съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд.
Причините
за извършване на престъплението са в слабите морално – волеви задръжки на
подсъдимия.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: