№ 95493
гр. София, 02.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20231110142673 по описа за 2023 година
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от „Профи Кредит България” ЕООД против Т. О. И., ЕГН **********.
След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът приема, че същото е
допустимо, но по същество е частично неоснователно, по следните
съображения:
Заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за посочените
в заявлението суми, произтичащи от договор за потребителски кредит №
40010097507, сключен на 13.06.2022 г. между Профи Кредит България ЕООД,
в качеството на заемодател, Т. О. И., ЕГН **********, в качеството на
заемател.
На основание сключения договор се претендира заплащане на
незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер
на 218,18 лева и незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Флекси в размер на 327,27 лева и сумата от 30,00 лева, представляваща
начислени и незаплатени от заемополучателя такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането.
С разпореждане № 95453/02.08.2023 г., постановено по ч.гр.д. №
42673/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е отхвърлил заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК ********* против Т. О. И., ЕГН **********, в частта
му, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение сумата от 218,18
лева - незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст и за
сумата от 327,27 лева - незаплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга Флекси, както и в частта за разноските, съразмерно на отхвърлената
част от заявлението.
Съдът приема, че заявлението, следва да се отхвърли и в частта за
сумата от 30,00 лева, представляваща начислени и незаплатени от
1
заемополучателя такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането по
следните съображения:
вземанията на заявителя от 30,00 лева – такси за извънсъдебно
събиране, са възникнали на основание недействителни договорни клаузи.
Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда и по специално императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2
от ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с твърденията за
въведени с договора клаузи за начисляване на неустойка за неизпълнение на
задължение, разходи и такси за извънсъдебно събиране, при определени
условия след настъпване на падеж на главните задължения, по същество се
цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост de facto е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че
подобни клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
Поради това те не пораждат права и задължения за страните.
Поради така изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че тези клаузи не пораждат права и задължения за страните,
респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях
вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли. Заявлението
следва да се отхвърли и пропорционално в частта за разноските, като се
приеме, че подходящото за целия претендиран размер на вземането
юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100,00 лв.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е
едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който
започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* против Т. О. И.,
ЕГН **********, в частта му, с която се иска да бъде издадена заповед за
изпълнение 30,00 лева, представляваща начислени и незаплатени от
2
заемополучателя такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
както и в частта за разноските, съразмерно на отхвърлената част от
заявлението.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя пред Софийски градски
съд.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата
държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок
страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело
държавна такса.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3