М О
Т И В И
КЪМ ПРИСЪДАТА
ПО НОХД № 1087 ПО ОПИСА ЗА 2008 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ
Във Варненски окръжен съд на 2008 год.
е внесен обвинетелен акт № 130, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу М.Р.В., Я.И.Б., К.С.Б. и И.Г.Н. за извършени от тях престъпления от общ характер,
както следва:
І. По отношение на подс.В.,
Б., Б. и Н. за извършено от тях престъпление по чл.116,ал.1,т.6 пр.1,т.9,т.12
пр.1, за подс.М.В., вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18
ал.1 НК за това, че на 19.11.2004г. в гр.Варна, като за подс. М.В. при условията на
опасен рецидив, предумишлено, по начин опасен за живота на
мнозина, в съучастие като съизвършители
направили опит да умъртвят Тодор Славов Г., като деянието им останало недовършено по независещи от волята
им причини
ІІ. По отношение на подс.Б.
и Б. за извършено от тях престъпление по чл.354а ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр.
чл.2 ал.2 от НК за това,
че на 20.11.2004 г. в гр.Варна в съучастие като съизвършители без надлежно разрешително държали високорисково наркотично
вещество — хероин 0.76 грама и съдържание
на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин
17,1% на стойност 49.40 лв.
ІІІ. По
отношение на подс.Н. за извършени от него
престъпления, както следва:
- престъпление чл.354а, ал.1 НК за това, че на
20.11.2004 г. в гр.Варна без надлежно разрешително държал високорискови
наркотични вещества 0.65
грама кокаин с активен
наркотично действащ компонент 16% на стойност 58.50 лв., 47 бр. розови таблетки с лого "пеперуда" с общо
тегло 10.650 грама, представляващи
3.4 % метилендиоксиамфетамин на стойност 319.50 лв.
- престъпление по чл.339, ал.1 НК за
това, че На 20.11.2004г. в
гр.Варна, държал огнестрелно ловно оръжие - ловна гладкоцевна пушка "I J 27 Е" с фабричен № С 10051 със скъсена цев и приклад, както и боеприпаси - 5 бр.
ловни патрони 12-ти калибър и 41
бр. патрони за пистолет калибър 7.65, без да има за това надлежно разрешение
В съдебно заседание обвиненията се
поддържат от представителя на обвинението. В пледоарията по съществото на
делото се предлагат наказания “лишаване от свобода” за всички подсъдими, като
за В. размерът е 20 години, за подс.Б. и Н. по 15
години, а за Б. под 15 години. За последните трима се предлага да им бъде наложено
наказание за държане на наркотични вещества с цел разпространение, като бъде
съобразена настъпилата промяна в закона от извършването на вменените деяния до
постановяване на присъдата.
Подсъдимите не се признават за виновни
по нито едно от обвиненията и молят за оправдателни присъди. Защитниците им
пледират безусловно за оправдателна присъда, тъй като не са събрани никакви
доказателства, от които да се направи извод, че подзащитните им са извършили
вменените им престъпления.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Св.Тодор
Славов живеел в гр.Варна и се занимавал с разпространение на наркотични
вещества на територията на града в кв.Младост, като извършвал това за собствена
сметка и не се отчитал на групировката, контролираща това. Във връзка с тази
своя дейност той бил предупреждаван и дори нападан през м.09.2004 год. от няколко
лица, които му нанесли побой с чукове. Това наложило той да живее, с цел да се
укрие, в различни хотели в гр.Варна, в които се регистрирала неговата приятелка
– св.Янита Савова. Последната не работила, била наркоманка и дните й минавали в
сън и прием на наркотици, като в след обедните часове Славов ходил да я вземе
от поредния хотел и двамата обикаляла безцелно града. През времето през което
последният не бил с нея, той ходил на различни места със св.Телцов,
като Савова твърди, че не е наясно с какво точно са се занимавали двамата.
На 19.11.2004 год. Савова както
обикновено станала в 1-2 часа след обяд и след като се приготвила за излизане
се обадила на Славов да отиде да я вземе. Той отишъл с управлявания от него л.а.”Фолксфаген Голф 2” с ДК№ В
0470 АД, червен на цвят, който бил взел за ползване от свой приятел. По това
време двамата живеели в х-л Виница и по обратния път към града автомобила
получил повреда. Закарали го за ремонт на майстор по пътя за с.Каменар,
откъдето продължили със св.Телцов и управлявания от
него автомобил. Тримата посещавали различни заведения в града до около 18.30
часа, когато отишли отново до сервиза за да вземат автомобила на Славов. Той се
качил в него за да го изпробва, а останалите двама продължили с автомобила на Телцов към платен паркинг до бл.28 на кв.Младост, където
последният държал автомобила си и искал да го остави, тъй като междувременно се
били разбрали да отидат отново тримата на кафе в някое заведение. Славов спрял
пред платения паркинг, а св.Савова се преместила в неговия автомобил на задната
седалка, където двамата изчаквали Телцов да паркира
автомобила си. Докато чакали чули зад тях и от ляво на автомобила изстрели. В
този момент Славов усетил парене в тялото си от проникнал в автомобила куршум и
се опитал да тръгне с автомобила, но успял да мине само няколко метра и се
блъснал в бордюра до стойка за изтупване на килими в края на блока. Славов и
Савова побягнали в различни посоки, като по-късно се срещнали в намиращо се
наблизо барче, където отишъл и св.Телцов. Там
установили, че Славов е ранен и повикали Бърза помощ и след пристигането на
екипа пострадалият бил отведен за оказване на медицинска помощ.
От разпита на тези трима свидетели се
установява, че при пристигането им на паркинга зад тях имало спряна кола, от
която излезли стрелци и те възпроизвели изстрелите по автомобила на Славов,
след което се оттеглили със същия автомобил.
От назначената по делото СМЕ се
установява, че в резултат на полученото огнестрелно нараняване Тодор Славов е
получил огнестрелно нараняване на гръдния кош в ляво отзад, огнестрелно
нараняване на белия дроб в областта на Л2-С6 с вход и изход Л1-С5 с вход и
изход, хемоторакс – 1300 мл., хеморагичен шок. Това е
обусловило разстройство на здравето постоянно опасно за живота, спонтанното
преминаване на което е било невъзможно без оперативна намеса, която е била
животоспасяваща и без нейното извършване би настъпил смъртен изход.
На мястото на стрелбата пристигнал и
полицейски екип, който установил, че е
извършено престъпление и след идването на оперативно-следствената група бил
извършен оглед на местопроизшествието, при който били установени и иззети 6
бр.гилзи и 1 проектил. От изготвената впоследствие балистична
експертиза се установило, че същите са изстреляни от автоматичен пистолет, използващ
патрони кал. 7.65 BROWNING. Конкретна марка и модел на оръжието не могат да
бъдат определени.
В 20.50 часа бил получен сигнал в РЗ
ПАБ за опожарен автомобил в района на хипермаркет “Метро”. След пристигането на
пожарникарите било установено от показанията на св.Илия Ставрев, че две момчета
са запалили автомобила и са се оттеглили към главния път. Установило се също
така, че автомобила е м.Рено 21 с ДК№ В 0137 СХ. Същият бил продаден от
св.Ивайло Андреев, който чрез обява във вестник я продал на непознат мъж – св.Хараламбиев, без двамата да оформят необходимите
документи за това. Последният закупил автомобила по поръчение на подс.В., който искал да направи подарък на приятелката си
-–св.Ваня В.. Когато последната видяла този автомобил, не го одобрила и се
наложило св.Ивайло И. да я препродаде на непознат мъж, което също сторил без да
попълни необходимите документи.
След като били установени описаните до
момента обстоятелства, служителите на полицията предприели задържането на
четиримата подсъдими, за които имали информация, че се занимават с разпространение
на наркотици и решили, че опита за убийство на Славов представлява разчистване
на наркопазара. Това станало на 20.11.2004 год., като
подс.В., Б. и Б. били задържани в близост до
гр.София, а подс.Н. бил задържан на Аспарухов мост в
гр.Варна. От задържането си и четиримата категорично отричат да имат каквато и
да било връзка с вменените им престъпления и дават подробни обяснения относно
местонахожденията си на инкриминираната дата.
Било извършено претърсване и изземване
в стаи № 203 и 204 на х-л Р. ***, където живеели съответно подс.Б.
и Б.. По иззетите 2 бр. фонокарти и
хартиено листче с надпис “Банеоцин” от стаята на подс.Б., от назначената по делото СФХЕ били установени
следи от наркотично вещества – хероин. В стаята на подс.Б.
била открита кутия от цигари MURATTI LAGHTS, в която имало полиетиленово пликче
с кафяво прахообразно вещество, след анализа на което е установено, че съдържа
хероин с нетно тегло 0.76 гр. със съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин 17.1%. Стойността на същото възлиза на 49.40
лв. според заключението на изготвената СОЕ.
При задържането им на подс.В., Б. и Б. били иззети ацетонови
обтривки, въз основа на които е изготвена ФХЕ,
резултатите от която установяван наличие на нитроцелулоза в обтривките на Б. и Б.,
която е част от състава на бездимния барут.
Било извършено претърсване и изземване
в ап.602 в кв.Младост, бл.136, ет.6. Същият бил нает от подс.Н..
При това процесуално действие било иззети пакетче от цветна гланцова хартия с
бяло прахообразно вещество, за което от заключението на СХЕ се установява, че
представлява кокаин с нетно тегло 0.65 гр. със съдържание на активен наркотично
действащ компонент кокаин 16%, като същото е на стойност 58.58 лв. според
заключението на изготвената оценителна експертиза.
Също така били иззети 47 бр. розови
таблетки с лого пеперуда, за които се установява от СФХЕ че са с нетно общо
тегло 10.650 гр. и съдържат 3.4 метилендиоксиамфетамин
и същите възлизат на стойност 319.50 лв. според заключението на изготвената
оценителна експертиза.
При претърсването били иззети още ловна
пушка м.”IJ 27E, с фабричен № С10051 със скъсена цев. От изготвената балистична
експертиза се установява, че пушката е годна да възпроизведе изстрел.
Намерените 5 бр.патрони за ловна пушка са годни да бъдат използвани по
предназначение, като същото важи и за намерените 41 бр. патрони с калибър 7.65,
с щампован надпис върху дънните части S&B, 7.65Br, поставени в кутия с
надпис на латиница Sellier&Bellot 50 Cartridres 7.65 BROWNING. Безспорно установено по делото е,
че подс.Н. не притежава разрешение за носене и
съхранение на оръжие и боеприпаси.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Тодор Г., Стефан Хараламбиев, Пенка Личева, Виктор Горумов,
Веска Йовчева, Недялко Цветков, Г. Дюлгеров, Десислава Божкова, И. Тодоров, Томислава Петрова, Александрина Августинова,
Павлина Неделчева, Неделчо Неделчев, Йордан Ангелов, Михаил Петров, Александър Т.,
Костадин Костадинов, Ваня Василева, Ивайло И., Миглена Симеонова, Невена Г.,
Филип Д., Николай Радев, Радостин Караянчев, Сергей Телцов, Никола Кунев, Г. Ив. Г., Г. Н. Г., Андрей Стоянов,
Янита Савова, Илия Ставрев, Николина Т., Диляна Колева, Марио Чарлов, Ивайло Андреев, Людмила Андреева, Лъчезар Пенев,
Добромир Досев, Г. Ат.Г., Райчо Н., Николай И., Д.И., К. Петров, Е. Радев, Стилиян Стоянов, Атанас Андреев,
Миглен Минов, Живко Маргаритов, Атанас Добрев, Григор
Сотиров, Ангел Колев, Веселин Богданов, И.В., К.Д., в.л.Цветан Нишев, Дафина Димова, Генчо Д., Ценко Цачев, Елеонора Г., Е.
Атанасов, Йордан Йорданов, Рафаил Задгорски, Милко Купенова,
К. Минчев, Павлин Трифонов, И. Сивриев, Добринка
Маркова, д-р, Станкулов, Костадинка Крумова, И.
Войнов, Румяна Г., Иванка Бончева, разпита на поемните лица, както и всички
писмени доказателства по делото, които са взаимно допълващи се.
След като прецени всички доказателства, релевантни за делото, поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът постанови присъдата си като взе предвид следните правни съображения:
Като съобрази всичко събрани по делото
доказателства настоящият състав на съда намира, че подсъдимите М.В., Я.Б., К.Б.
и И.Н. не са осъществили от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, т.9 и т.12 за подс.В. вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 НК за това, че на 19.11.2004 год. в
гр.Варна, при условията на опасен рецидив за подс.В.,
предумишлено по начин опасен за живота на мнозина в съучастие като съизвършители,
направили опит да умъртвят Тодор Славов Г. , като деянието им останало
недовършено по независещи от волята им причини.
Този свой извод съдът прави поради
следните съображения:
От доказателствата по делото по безспорен
начин се установяват няколко обстоятелства: св.Славов се е занимавал с
разпространение на наркотици “шано”, т.е. за
собствена сметка, без да се отчита на никоя от занимаващите с това на
територията на гр.Варна групировки. По повод на тази своя дейност той е
получавал неколкократни предупреждения като през м.септември 2004 год. е бил
нападан с чукове от неустановени лица и от този побой е имал видими
наранявания, за които свидетелства св.Савова. Поради тази причина той е живеел
в различни хотели в гр.Варна, в които се е регистрирала приятелката му – Янита
Савова.
На 19.11.2004 год. както обикновено
Славов е бил със св.Телцов и в след обедните часове
отишли да вземат от хотел в кв.Виница Савова, с която обядвали, пили кафета и
се разхождали в гр.Варна. Понеже управлявания от него автомобил получил
повреда, се наложило да го оставят за ремонт на майстор по пътя за с.Каменар.
Вечерта към 18.30 часа с автомобила на Телцов отишли
да вземат този на Славов и се разбрали да отидат на поредното за деня кафе.
Първоначално решили да оставят автомобила на Телцов
на платения паркинг, който ползвал, находящ се в кв.Трошево,
до бл.28. Като пристигнали там, което станало около 19.30 часа, св.Савова се
преместила в автомобила на пострадалия, с който щели да продължат, а Телцов влязал на платения паркинг. През това време от автомобил Рено 21 С ДК№ В
0137 СХ излезли хора, които започнали да възпроизвеждат изстрели по автомобила
на Славов. Той се опитал да приведе в движение автомобила, но се ударил в
бордюра на намиращата се до блока поставка за изтупване на килими. Казал на
Савова да бяга и той също побягнал, като
отишъл в заведение “Маг-Нейчеви”, където потърсил помощ, тъй като установил, че
е прострелян. Там малко по-късно пристигнали Савова и Телцов.
Пристигнал и екип на Бърза помощ, който закарал Славов в болнично заведение за
оказване на необходимата медицинска помощ.
В 20.50.55 часа в РЗ ПАБ бил получен
сигнал за запален автомобил до южната ограда на хипер
маркет “Метро”, за който впоследствие било
установено, че е същия с който са били лицата, произвели стрелбата по Славов.
На следващия ден били задържани
четиримата подсъдими като при извършените претърсвания в ползваните от тях
помещения били установени ловна пушка, ловни патрони и бойни патрони кал.7.65 в
квартирата на подс.Н. и различни наркотични вещества
на същото място, както и в хотелските стаи, ползвани от Б. и Б..
При тези безспорни факти в обвинителния
акт и в пледоарията си по съществото на делото, представителя на прокуратурата
поддържа възведените обвинения срещу подсъдимите съответно за опит за убийство
за всички и за държане на наркотични вещества по отношение на Б., Б. ***. се
прави искане същите да бъда признати за виновни и за държане с цел
разпространение/, както и за държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси по
отношение на Н..
Прокурорът в пледоарията си излага
твърдения, че четиримата подсъдими също са се занимавали с разпространяване на
наркотични вещества, като лидер на групата е бил подс.В.
и тъй като св.Славов не се е отчитал именно на тях, те са решили да пристъпят
към премахването му физически. За целта подс.Б. и Б.
по поръчение на В. е трябвало да намерят автомобил, с който да бъде извършено
покушението и това бил именно автомобила Рено 21 с ДК№ В 0137 СХ, който
впоследствие бил запален именно по нареждане на В.. Намирането на оръжието за
покушението трябвало да бъде уредено от подс.Н. и
след като св.Славов бил проследяван от подсъдимите дълго време преди това, на
19.11.2004 год. те пристъпили към физическото му премахване. Проследили го и на
паркинга до бл.28 в кв.Трошево стреляли по него
многократно, но по една случайност, макар и да го уцелили, не постигнали
желания резултат.
Настоящият състав на съда намира, че
тези твърдения на прокурора не се подкрепят от събраните по делото
доказателства, ценени в тяхната съвкупност.
За разлика от прокуратурата, за съда
съществува задължението при постановяване на присъдата и в случай на осъдителна
такава, да опише в мотивите си какви са били действията на всеки от подсъдимите
поотделно и в какво се изразява неговото участие, чрез което е осъществил
състава на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, т.9, вр.чл.20,
ал.2 НК, което в случая не би могло да стане.
На първо място липсва мотив за да е извършен опит за убийство от
страна на четиримата подсъдими. Излагат се твърдения, че те са се занимавали,
като организирана група с разпространение на наркотици. Такова обвинение обаче
не им е възведено, а и липсват подобни доказателства по делото. Такива твърдения
се съдържат единствено в показанията на защитения свидетел, те обаче не са
подкрепени от нито едно друго доказателство. От този свидетел се твърди, че
хотелските стаи в х-л Р., наети от подс.Б. и Б. са
били използвани основно за разфасоване на наркотични вещества и разпределението
им на пазара, но при извършеното претърсване в тези помещения са били открити
съвсем незначителни количества наркотични вещества, за които не може да бъде
доказано, че са на някой от подсъдимите. Реално по делото не съществуват
никакви доказателства, от които да се направи извода, че подсъдимите са се
занимавали именно с наркотични вещества и на тази основа да е възникнал
конфликт между тях и Славов за преразпределение на влиянието върху този пазар.
Дори напротив самият пострадал при разпита си пред предходния съдебен състав
обяснява, че от подсъдимите познава единствено В. и Н., с които е в добри
отношения, като по този начин потвърждава техните твърдения в тази насока. Дори
повече от това - Славов заявява, че е
видял човека, който е стрелял по него и този човек не е нито един от четиримата
подсъдими, още повече че при всички случаи би разпознал В. и Н..
Видно и от приложените по делото
искания за разрешение от ВОС за прилагане на СРС в тях изобщо не се споменава подс.Б. като участник в престъпната група, ръководено от подс.В.. Такова твърдение се навежда едва от прокурора в
обвинителния акт. Доказателства за това по делото липсват, поради което и съдът
намира, че липсва и мотив за извършване на престъпление от негова страна.
На следващо място е необходимо да се
посочи кой е стрелеца възпроизвел изстрела, наранил Славов. Нито в обвинителния
акт, нито в пледоарията си прокурорът не посочва колко са стрелците или кой от
тях е конкретния стрелец, посочва единствено, че на инкриминираната дата,
подсъдимите привели в изпълнение плана си да отстранят Славов, което и сторили
до паркинга на бл.28, като стреляли по него докато той бил в автомобила си.
По делото е спорен и въпроса колко и
кои са стрелците. Съдът намира, че безспорно се установява, че стрелеца е само
един. Вярно е, че свидетелите Богданов, Г.Г. и Телцов /очевидци на случилото се/ говорят за това, че са
видели след автомобила на Славов да бягат и да стрелят двама човека, но от доказателствата
по делото се установява, че все пак не е било достатъчно добре осветено на
мястото и свидетелите дават показания за това, че са чували добре изстрелите и
се видели да бягат хора след автомобила, но дали и двамата са стреляли не могат
да твърдят със сигурност, като свидетеля Г. уточнява, че е сигурен, че изстрелите
които е чувал са били от пистолет, но дали от един или от два не може да
уточни. Свидетелите Колев и Славов в показанията си уточняват, че само един
стрелец е произвеждал изстрели по автомобила на пострадалия. Само св.Пенев,
който е бил на 14 год. към инкриминираната дата изразява твърдения, че
стрелците са били 3-4 човека, като в с.з. от 24.09.2008 год. бройката нараства
на 6 човека. Тези негови показания съдът не кредитира като противоречащи на
целия събран по делото доказателствен материал, а и самият свидетел заявява че
е бил доста изплашен към оня момент, което съдът намира за нормално предвид
възрастта му към конкретната ситуация.
Съдебният състав намира, че от доказателствата
по делото по категоричен начин се установява, че е имало един единствен
стрелец, който е произвеждал изстрели и това е така както с оглед свидетелските
показания на Колев и Славов, който реално е бил най-близко до стрелеца, така и
с оглед на изготвената по делото СБЕ, която съдът кредитира като компетентна,
безпристрастна и безпротиворечива. От заключението на
същата се установява по безспорен начин, че намерените на местопроизшествието 6
бр. гилзи, иззети с огледния протокол са изстреляни
от едно единствено оръжие. И то е автоматичен пистолет, използващ патрони
кал.7.65 BROWNING, като обаче марката и модела на оръжието не могат да бъдат
определени с категоричност, поради голямото разнообразие на пистолети с подобни
характеристики. От експертизата се установява също така, че намерените в
квартирата на подс.Н. 41 бр. патрони с калибър 7.65,
с щампован надпис върху дънните части S&B, 7.65Br, поставени в кутия с
надпис на латиница Sellier&Bellot 50 Cartridres 7.65 BROWNING са идентични с намерените на
местопроизшествието 6 бр. гилзи, като тази идентичност е при тяхната изработка,
партидно сходство, еднаква форма, размер, материал, идентичност на щампата
върху дънните части. Те са произведени на една и съща машина, но според вещото
лице и са едни от най-разпространените боеприпаси по оръжейните магазини и при
липсата на някакви други конкретни доказателства, съдът намира, че не може да
обоснове по никакъв начин съпричастността на подс.Н.
или на някой друг от подсъдимите, с намерените на местопроизшествието 6 бр.
гилзи.
Намереният при огледа 1 бр. проектил и проектила, приложен
към ВД по делото е установено, че също са изстреляни от автоматичен пистолет
кал.7.65, но поради липсата на оръжието не може да се установи дали е същото, с
което са изстреляни и намерените на местопроизшествието гилзи.
От нито едно от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че някой от подсъдимите е бил човека
произвел изстрелите по Славов.
Видно от мотивите към исканията за
използване на СРС в същите е посочено, че подсъдимите са организирана група за
извършване на престъпления, свързани с разпространение на наркотици, която е
добре въоръжена и за оръжията отговаря именно подс.Н.,
такова обаче доказателства липсват по делото, поради което и съдът не може да приеме
това твърдение, изразено и от прокурора. Също така е посочено, че лидерът на
тази престъпна група – подс.В., винаги ходи с
въоръжена охрана, това обстоятелство също се опровергава от обстоятелствата по
делото, тъй като при задържането на лицата при влизането им в гр.София, до Д.Богоров, в тях не е намерено никакво оръжие, нито пък са
били придружавани от някаква охрана, като същото се наблюдава и при задържането
на подс.Н. ***.
На следващо място друго обстоятелство,
на базата на което прокурорът приема, че подсъдимите са извършители на това
деяние е откритата нитроцелулоза в обтривките иззети от ръцете на подс.Б. и Б., но в същото време не посочва кой от тях е
изстрелял куршумите по пострадалия, доколкото безспорно установено е, че
стрелеца е бил само един.
Съставът на съда намира, че и това не
би могло да бъде обстоятелство което да го мотивира, че подсъдимите са
извършили вмененото им престъпление по чл.116 НК по следните съображения:
На първо място от материалите по делото
се установява, че обтривките на подс.В., Б. и Б. са
взети с протокол за доброволно предаване на 20.11.2004 год. в 14.00 часа при
задържането им в гр.София / л.39, т.4 от ДП/. В тази насока съдът не споделя
становището на защитниците, че това процесуално действие не следва да бъде
ценено, тъй като не е поискана последваща санкция от съответния
първоинстанционен съд, тъй като както от самия протокол, с който са иззети
обтривките, така и от разпита на самите подсъдими се установява, че това е станало
с тяхното съгласие, поради което и настоящият състав на съда намира, че не е
необходима последваща санкция от съответния първоинстанционен съд.
В същото време от разпита на вещото
лице, изготвило експертизата, се установява, че най-голяма вероятност за откриване
на нитроцелулозата има до 3-6 час след стрелбата, но е имало случаи да се
открие и след 24-тия час. Това зависи от конкретния казус и от това дали лицето
си е мило ръцете, дали е къпало, както и индивидуалните възможности за самоочистване на един човек.
В настоящият казус безспорно е
установено, че стрелбата е станала около 19.30 часа на 19.11.2004 год.
Подсъдимите В., Б. и Б. са задържани на следващия ден на влизане в гр.София,
като обтривки са им взети в 14.00 часа, което е около
19 часа след стрелбата. През това време също така безспорно се установява от
приложените ВДС от стаята на подс.Б., че те са се
къпали поне по веднъж преди да тръгнат за гр.София. От проведените разговори и
изготвените ВДС за тях също така се установява, че са имали технически проблеми
с автомобила, с който са пътували, като са доливали масло и антифриз, което
най-малкото предполага почистване на ръцете след това, не на последно място от
показанията на Личева, Горумов и Тодоров се
установява, че вратата на паркинга на хотела, в който са отседнали подсъдимите Б.
и Б. е била боядисвана от последните двама цитирани свидетели, няколко дни
преди инкриминираната дата, а на 20.11.2004 год. при тръгването им от хотела те
сами са си отворили таза врата.
От приложената справка за
производството на „Лакпром” се установява, че се произвеждат бои за метал,
които съдържат нитроцелулоза.
Като съобрази горните обстоятелства
съдът намира, че не може по категоричен начин да се установи какъв е произхода
на нитроцелулозата, установена в заключението на експертизата на обтривките на подс.Б. и Б.. При тези доказателства и с оглед изминалия
дълъг период от стрелбата до изземването на тези обтривки,
съдът не може да приеме, че резултата се дължи на произведени изстрели от
страна на някой от подсъдимите.
Не на последно място за да бъде
установена нитроцелулоза в обтривките на двама от подсъдимите – Б. и Б., тя
трябва да бъде с един и същи произход и за двамата и след като категорично се
установява, че стрелеца при опита за убийство на Славов е само един, то тогава
не може да бъде дадено логично обяснение, как нитроцелулоза се установява и при
втори подсъдим. Съдът намира, че това трябва да е станало в момент, когато и
двамата са извършвали една и съща дейност, от която по ръцете им е полепнала
нитроцелулоза и това не може да е стрелбата по Славов.
На последно място съдът намира, че
следва да бъде отчетен и факта, че в протокола за изземване на обтривките на
подсъдимите е посочено, че е била взета и контролна проба. Същата е останала в
гр.София и е загубена между различните институции, за което се съдържат писмени
данни по НОХД № 1918/2006 год. Изследването на същата би било интересно с оглед
твърденията на подс.В., Б. и Б., че са им били направени
обтривки от всяка ръка поотделно и то по два пъти.
При разпита си вещото лице обяснява какво представлява контролната проба и
безспорно би било интересно какви резултати биха били получени при изследването
на тези контролни проби, което явно не може да бъде направено с оглед
изгубването им.
На следващо място в пледоарията си
прокурорът излага становище, че друг факт, който свързва подсъдимите с опита за
убийство на Славов е автомобила, с който е извършено престъплението – Рено 21 с
ДК№ В 0137 СХ.
Съдът не споделя и това становище на
прокуратурата поради следните съображения:
Посоченият автомобил бил собственост на
Ивайло и Людмила Андрееви. От показанията на последния се установява, че през
м.10.2004 год. той пуснал обява във варненски вестник за продажбата на този
автомобил. На обявата се отзовал мъж, който при разговора им му обяснил, че има
борса за дърва, в последствие се установява, че това е св.Харалампиев. Двамата се
уговорили за цената на автомобила, която била платена и св.Харалампиев тръгнал
с него, като му били предоставени документите и 1 комплект ключове, но тъй като
не се появил след това, продажбата не била оформена нотариално. Продажбата била
осъществена на 21.10.2004 год.
Св.Харалампиев от своя страна закупил
автомобила по поръчение на подс.М.В., който желаел да
го подари на приятелката си – св.Ваня В.. След като автомобила бил закупен,
Харалампиев го закарал до стадион „Спартак”, където имал среща с В., предал го
заедно с документите и ключа и си заминал. На срещата присъствали още св.Ивайло
И. и Ваня В.. Последната не одобрила закупения автомобил и св.И.
обещал да го продаде. Това сторил няколко дни по късно, като по телефона му се
обадил св.Атанас Начев, който видял обява за продажба, върху самия автомобил и
телефон за връзка. Двамата се срещнали пред автосалон в кв.Победа и след като
се разбрали за продажната цена, от която св.Начев заплатил една част, И. му
предал ключовете и документите и се разбрали на следващия ден да уредят
окончателно сделката. По-късно автомобила бил откраднат по думите на Начев и
тъй като не бил прехвърлен нотариално, той не съобщил в полицията и повече не
се обадил и на св.И.. Това сторил едва през 2008
год., когато разбрал от свои приятели, че последния го издирва във връзка с
автомобила.
Като съобрази горните обстоятелства
съдът намира, че към инкриминираната дата автомобилът не е бил във владение на подс.В.. Реално от свидетелските показания се потвърждават
неговите твърдения, че този автомобил никога не е бил в негово владение – в
момента, в който го е видял и не го е одобрила приятелката му, св.И. го е взел за да го продаде и с това е приключил
досега на подсъдимия с въпросния автомобил. Съдът намира, че по делото липсват
каквито и да било доказателства, които да дискредитират посочените свидетели и
на базата на това да не се ценят показанията им. Същите са последователни и
взаимно допълващи се, като се подкрепят и от останалите събрани по делото
доказателства, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
Не може да се приеме и твърдението на прокурора,
че В. е разпоредил на някого от другите подсъдими да запали автомобила, с който
е извършено престъплението. Това е многократно посочвания разговор с реф.№ 01616302 от 20.14 часа на 19.11.2004 год. Нито на
едно място в този разговор не се посочва, че става дума за запалване на
автомобил. И думите „щот я видяха, не видя ли жената”
съдът намира, че не може да приеме, че се отнасят именно до св.Савова.
Безспорно установено по делото е, че на мястото са се намирали и св.Пенев и
Колев, които са били на близко разстояние до стрелбата и двамата в показанията
си обясняват, че са били възприети от извършителите, че се намират на мястото
на престъплението. По никакъв начин проведения разговор не може да се приеме
като отнасящ се именно за запалването на въпросния автомобил, още повече, че от
изготвената фоноскопска експертиза се установява, че гласовете
на останалите трима подсъдими не съвпадат с гласа на човека, с който подс.В. е провел този разговор. В такъв случай излиза, че
на мястото на стрелбата трябва да е имало още поне един 5-ти човек, доколкото
от разговора става ясно че се говори на присъствало лице, каквито твърдения
изобщо липсват по делото.
Не на последно място автомобила е бил
закупен по поръчение на подс.В. 21.10.2004 год.
каквито са твърденията на св.Андреев и няколко дни след това препродаден от св.И. на св.Начев. Няма никакви доказателства по делото в
подкрепа на твърденията на прокурора, че по поръчение на подс.В.,
подс.Б. е търсил в обявите и закупил въпросния
автомобил. Видно от ВДС на разговорите на подсъдимите, в тях става дума
действително за закупуване на различни марки автомобили, като един от тях е
жълто Рено, но сумите за които се говори в тези разговори значително надминават
стойността на процесния автомобил, поради което и не
може да се приеме, че в разговорите става дума именно за въпросния автомобил. Също
така не може да се приеме и твърдението, че няколко дни преди деянието Б. по
поръчение на В. за проследяването на Славов е търсил да закупи автомобил /и
това е именно процесното Рено 21/. Същото не се
подкрепя от нито едно доказателство. От материалите по делото категорично се
установява, че Реното е закупено близо месец преди деянието и също тогава е
продадено на трето лице, доказателства, че е било във владение на някой от
подсъдимите липсват по делото, като в тази насока разпитаните свидетели
обясняват какви автомобили са виждали да управляват подсъдимите и сред тях не
се споменава за червено Рено.
Реално от събраните по делото
доказателства не може да се направи извода, че някой от подсъдимите е извършвал
проследяване на св.Славов с червеното Рено или с друг автомобил и да е участвал
в стрелбата срещу него на 19.11.2004 год.
Освен всичко изложено до момента и
четиримата подсъдими освен, че твърдят че не са участвали в това вменено им
деяние и всеки от тях излага твърдения, къде се е намирал както на датата
19.11.2004 год., така и в конкретния час на извършване на стрелбата – 19.30
часа. Съдът намира, че техните алибита са потвърждават от събраните по делото
материали поради следните съображения:
Подс.М.В. твърди, че за деня на стрелба е бил с различни свои познати, а около
19.30 часа на 19.11.2004 год. бил в кафенето на автомивката на ул.Роза, заедно
със св.Костадинов.
От обясненията на подсъдимия и от
разпита на свидетелите по делото се установява, че В. към инкриминираната дата
е водил един безхаберен начин на живот, свързан с посещение на заведение до
късните нощни часове, късно ставане на следващия ден и срещи по кафета с
различни негови познати след това, като средства за препитание е успявал да си
осигури чрез осъществяването на различни посреднически сделки. Доказателства за
последното се съдържат в приложените по делото ВДС. Във връзка с твърденията в
обвинителния акт, че основната дейност на този подсъдим е разпространението на
наркотици, освен показанията на защитения свидетел, други доказателства относно
това обстоятелство липсват по делото, поради което и съдът не го приема за
безспорно установено.
На конкретната дата 19.11.2004 год. се
установява, че В. е бил заедно със св.Александър Т., за което последния
свидетелства. Те са били заедно до късния след обяд, когато вече се свечерявало
и когато минавали край вулканизатор до стадион Спартак видели св.Костадинов, за
когото знае, че е приятел на майката на В., и двамата се разбрали малко
по-късно да се видят на автомивката на ул.Роза /която се стопанисвала от брата
на подс.В./. Св.Т. и В.
отишли до дома на последния и после той го откарал до въпросната автомивка,
след което си тръгнал. Там вече св.Костадинов очаквал М.В.
и двамата седнали в кафенето на автомивката, където били обслужени от
св.Миглена Симеонова.
От свидетелските показания на
последната се установява, че св.Костадинов отишъл в кафенето на автомивката
около 17.30 часа на 19.11.2004 год., където след около 15-20 минути пристигнал
и подс.В., с който имал среща. Двамата останали там
до около 20.00 часа, когато приключвала смяната на свидетелката, като си
тръгнали малко преди да приключи тя. След това при чистенето свидетелката
намерила връзка с ключове и разбрала, че са на В. след като той бил задържан.
Именно и тези две обстоятелства са я
накарали да запомни посочената от нея дата. В същата посока са и свидетелските
показания на св.Костадинов. Той обяснява, че докато си е правил гумите на
колата до стадион „Спартак” се видял с В. и двамата се разбрали да се срещнат
малко по-късно на автомивката на ул.Роза, което станало около 18.00 часа. Там
стояли до малко преди 20.00 часа, малко преди кафенето да затвори и той откарал
след това подс.В. до магазин Владислав, в района на
зимно кино Тракия, където го оставил за среща с негови приятели. Два дни
по-късно разбрал, че В. е задържан, а след срещата им в кафенето, барманката
намерила връзка с ключове, която се оказала на подсъдимия.
Съдът намира тези свидетелски показания
за последователни и обективни и доколкото по делото не са събрани
доказателства, които да ги опровергаят, съдът ги кредитира изцяло. При
преценката им се установява, че по времето на стрелбата подс.В.
е бил на друго място, в присъствието на поне още двама човека, които
свидетелстват за това обстоятелство, поради което и съдът намира, че той не
може да е извършител на вмененото му деяние и на това обстоятелство.
По отношение на втория подсъдим – Я.Б., нещата стоят по същия начин.
В обясненията си, които дава той
твърди, че на датата 19.11.2004 год. е бил заедно с приятелката си Александрина
Августинова и нейната приятелка Павлина Неделчева, с
които е ходил до Дуранкулак, от където са посрещнали нейния бъдещ съпруг – Михай Нану, когото след това
завели в заведение, стопанисвано от родителите й, а след това отишъл до хотела
с Августинова и след 20.00 часа отишли отново да
вземат Неделчева и Нану, с които отишли в заведение
„Нашенци”. Обясненията на подсъдимия се подкрепят от свидетелските показания на
Александрина Августинова, Павлина Неделчева, Неделчо
Неделчев, Виктор Горумов, И. Тодоров, Пенка Личева.
Съдът ги кредитира, тъй като те са взаимно допълващи се по отношение на
основните факти по делото и реално липсват доказателства, на базата на които
съдът да приеме, че са дискредитирани. От тях се установява следното:
На 19.11.2004 год. подс.Б.
отишъл до дома на св.Августинова около 10.00 часа и
от там заедно със св.Неделчева тръгнали за Дуранкулак за да посрещнат годеника
на последната – румънския гражданин Михай Нану. Там пристигнали около обяд и до към 15-15.30 часа
чакали последния да премине границата, тъй като се оказало, че не е разрешено
границата да се преминава от пешеходци, което наложило да наемат микробус,
който да отиде до румънската част на границата и да го докара в България. След
това четиримата тръгнали за гр.Варна, където пристигнали около 16.30 часа и
посетили механа „Черешата”, която се стопанисвала от родителите на
св.Неделчева. Там те ги очаквали, заедно с други близки роднини, тъй като за
първи път трябвало да им бъде представен бъдещия им зет. В посоченото заведение
останали до към 18.30 часа, като подсъдимия и св.Августинова
закарали св.Неделчева и Нану до дома, в който били отседнали
последните, като се разбрали да минат да ги вземат по-късно същата вечер и
отишли в хотела, в който бил отседнал подс.Б.. На
влизане в хотела той си поръчал безалкохолни и сандвичи, което станало около
19-19.30 часа. За часа на пристигане свидетелстват освен св.Августинова
още и св.Горумов и Тодоров, персонал на хотела, както
и Пенка Личева, негов управител. Часът на пристигане на подсъдимия свързват с
часа, в който е трябвало да пристигне гостенка на Личева, а са категорични, че Б.
е бил там, тъй като е направил поръчка за храна, която е била изпълнена от Личева
и Тодоров. Датата тези свидетели свързват и с извършените след това
претърсвания в стаите на Б. и Б., на който са присъствали.
Б. и Августинова
останали в хотела до към 20.30 часа, когато тръгнали отново за дома на
Неделчева, с която имали уговорка да посетят заведение Нашенци. В заведението
отишли след 21.30 часа, тъй като преди това ходили до обменно валутно бюро,
намиращо се зад Община-Варна. В посоченото заведение бил и св.Йордан Ангелов,
който имал уговорка с подс.Б. да получи някакви
документи, за осъществяване на посредничество по сделка със земя /реално в
приложените ВДС по СРС многократно става въпрос за различни сделки както с
автомобили, така и със земя, от които подсъдимите са се опитвали да си набавят
някакви средства/. Във връзка с документите, необходими на св.Ангелов, подс.Б. отново ходил до хотела, като преди това се срещнал
с подс.В. и Б., тъй като последния от тях знаел за
намеренията на Б. да посети цитираното вече заведение. Б. отишъл да хотелската
стая на Б., който вече се бил прибрал заедно с подс.В.,
който междувременно установил, че си е изгубил ключовете и не може да се
прибере в дома си, поради което приел предложението на Б., да остане в неговата
хотелска стая, а и да ги придружи на следващия ден до София.
След като Б. намерил необходимите му
документи, се върнал отново в заведението , където го очаквала компанията му.
Там всички останали до към 24.00 часа, след което с такси Неделчева и Нану оставили Б. и Августинова в
хотела, а те се прибрали в дома си. Последната останала там до 06.00 часа на
следващата сутрин, за което свидетелства И. Тодоров, който я изпратил до
таксито, а подс.Б., Б. и В. тръгнали от хотела с
автомобил след 07.00 часа и реално повече не са се връщали, тъй като били
задържани на Д.Богоров.
Чрез свидетелските показания се
изгражда едно сериозно алиби на подс.Б. за датата и
по-точно часа на стрелбата, на базата на което съдът приема, че не е възможно
той да се е намирал на инкриминираното място и да е извършил вменения му опит
за убийство. Това се подкрепя и от още няколко доказателства по делото.
На първо място от ВДС по категоричен
начин се установява, че Б. се е къпал поне веднъж за времето от часа на
стрелбата до тръгването му за гр.София, така че остава недоказано по делото по
какъв начин се е оказала нитроцелулозата, установена в изследването обтривки. Още повече, че нейния произход трябва да е един и
същ и за двамата подсъдими, при което тя е установена – Б. и Б.. Доколкото по
делото е безспорно установено, че стрелеца е само един, то няма как вследствие
на стрелба да има нитроцелулоза по ръцете и на двамата подсъдими. В такъв
случай остава като вариант за наличието й или отварянето на вратата на паркинга
на хотела, за която Лечева, Горумов и Тодоров
свидетелстват, че е била боядисване наскоро преди събитията или това вещество
да се е съдържало в масло или антифриз, каквито двамата са доливали в
автомобила, за което също се съдържат безспорни доказателства във ВДС. Вярно е,
че при разпита си в с.з. вещото лице изготвило тази експертиза, заявява, че
нитроцелулоза не се съдържа в масла и антифриз, но такива твърдения имаше и по
отношение на боите за метал, което категорично се опроверга по време на
съдебното следствие.
Съдът приема заключението на вещото
лице, че по обтривките на Б. и Б. е налична нитроцелулоза, но в същото време
намира, че по категоричен начин не може да направи извод какъв е нейния
произход, а предположения в тази насока са недопустими според правната
доктрина.
Не на последно място съдът намира, че
по делото е налице един много сериозен пропуск, които би допринесъл за
разкриване на обективната истина. Още от самото начало подс.Б.
е направил искане да бъде направена разпечатка на клетките обслужващи мобилния
му телефон. Това не е било направено, а по време на съдебното следствие не може
да бъде сторено, тъй като тази информация вече не са пази от съответния мобилен
оператор, за което съществува писмено кореспонденция по делото. В случай, че
това доказателство беше събрано можеше да се установи какво е било движението
на всеки от подсъдимите и дали са били заедно на едно и също място, като в тази
насока е несъставомерно възражението, че това би доказало само къде се намират
телефоните на подсъдимите, но не и самите те, тъй като в крайна сметка са били
приложени СРС и се установява кога и с кого са говорили, а и накрая са били
задържани по едно и също време и на едно място трима от тях.
На следващо място не се установява и
съпричастността на подс.Б. към организираната
престъпна група, тъй като в исканията за прилагане на СРС неговото име изобщо
не се споменава като участник в престъпната група, която служителите на
полицията са разработвали. В подкрепа на това е и приложеното ВДС, от което се
установява, че проведени разговори между подсъдимите Б. и Н. липсват, а
разговорите между Б. и В. започват малко време преди инкриминираното деяние.
Като съобрази изложените обстоятелства
до момента съдът намира, че по делото липсват доказателства, на базата на които
да направи обоснован извод за извършването от страна на подс.Б.
на престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, т.9, вр.чл.20,
ал.2, вр.чл.18, ал.1 НК, което му е вменено, като за
инкриминираното време той разполага и с алиби, което се доказва по категоричен
начин.
По отношение на подс.К.Б.
по делото също са събрани доказателства, които доказват по категоричен начин
твърдяното от него алиби и то по-конкретно часа в който е станала стрелбата и
обстоятелството, че се е намирал на друго място, където е видян от няколко
човека.
От обясненията на подс.Б.
се установява, че на датата 19.11.2004 год. през деня обикалял различни автосалони
с цел да посредничи при продажба на автомобил, от което да се набави парични
средства при посредничеството. След това към 18.00 часа се уговорил с св.Томислава Петрова да отидат да пият кафе, което и
сторили. В заведението, в което били срещнали св.Дюлгеров и Божкова, с които се
поздравили и след като към 20.00 часа оставил Петрова отново в хотела, се
срещнал с подс.В., когото поканил да преспи при него,
срещнали се и с подс.Б. и след това се прибрали в
хотелската стая, където останали до следващата сутрин, когато тръгнали за
гр.София, където били задържани.
Тези негови твърдения се подкрепят от
събраните по делото доказателства.
От разпита на Г. Дюлгеров и Десислава
Божкова се установява, че те се познават с подс.Б.,
но отношенията им не са от най-добрите по лични съображения. И двамата
свидетели са категорични, че помнят датата 19.11.2004 год., тъй като на
следващия ден разбрали, че Б. е задържан, а тъй като последния е братовчед на
св.Дюлгеров, задържането му се коментирало сред роднините.
На 19.11.2004 год. двамата свидетели
около 17-17.30 часа посетили заведение Авангард на бул.Левски. Един час
по-късно на същото място пристигнал и подс.Б.,
придружен от момиче, което свидетелите заявяват, че не познават, но вероятно по
време на разпитите си са научила името й –Томислава.
Те разменили няколко думи с Б., след което той седнал някъде в заведението с
момичето. Видели ги, че тръгват около 20 часа.
Тези показания се потвърждават и от
показанията на св.Петрова, която заявява, че това е единствения път, когато е
излизала с подс.Б. и тъй като след това той е бил
задържан и са превени претърсвания в хотела, е запомнила датата, за която е
категорична, че е 19.11.2004 год.
На посочената дата в късните след
обедни часове се чули с подс.Б., тъй като имали
уговорка да пият заедно кафе. Подсъдимият отишъл и я взел от хотела и двамата
отишли в кафене Авангард, където Б. срещнал свои познати – мъж и жена, с които
си разменил няколко думи, след това се качили на втория етаж на заведението и
останали там около 2 часа, след което Б. я откарал отново до хотела и заминал
някъде. Тези свидетелски показания се подкрепят и приложените по делото ВДС. На
л.530 от същите в 17.36 часа, е записан разговор между подс.Б.
и св.Петрова, в който се уговарят подсъдимия да вземе след час свидетелката от
хотела. По този начин се подкрепят показанията на Дюлгеров, Божкова и Петрова
както относно твърдените от тях факти за датата 19.11.2004 год., така и относно
споменаваните часове.
По този начин съдът намира, че
съобразявайки цитираните по-горе доказателства, може да направи извода, че
подсъдимия в часа на опита за убийство на св.Славов се е намирал на друго място
в гр.Варна и с други хора.
По отношение и на този свидетел са
валидни изложените по-горе съображения относно установената нитроцелулоза в
обтривките, поради което и съдът намира, че не следва да ги преповтаря отново,
но крайният извод и за него е същият, че не се установи по безспорен начин
нитроцелулозата да е в резултат на осъществена от него стрелба, а не от някакъв
друг материал, в чийто състав влиза това вещество.
По отношение на подс.Н.
съдът намира, че също са събрани доказателства, установяващи алибито му в часа
на стрелбата.
В обясненията си пред съда подс.Н. заявява, че ежедневието му преминава по един и същ
начин като става около 10-11 часа и след това излиза от дома си като остатъка
прекарва в срещи със свои познати, опитвайки се да посредничи при сделки с
части втора употреба и продажба на имоти. В деня преди да го задържат след
17.00 часа се е срещнал със св.К.Д., с който имали
уговорка да поправя колата му. С тях била и Е.С..
Тримата отишли в кафена Авангард, където останали около два часа. След това
около 21.00 часа подсъдимия и Е.С. отишли в
компютърна зала Поко Локо
до бинго Мустанг, където Н. останал, а момичето се прибрало в дома си. Н.
останал до 01.00-02.00 часа в компютърната зала заедно със св.И.В.,
след което се прибрал в дома си заедно със настоящата си съпруга и на следващия
ден, когато тръгвал от кв.Аспарухово за гр.Варна бил задържан на Аспарухов
мост.
Тези негови твърдения се потвърждават
от показанията на свидетелите В. и Д.. Последният от тях заявява, че е имал
уговорка с подсъдимия да се видят за да направи оглед на автомобила му, който
трябвало да отремонтира. Не помни точната дата, но е
сигурен, че на следващия ден е разбрал от телевизията, че Н. е задържан. Същият
свидетел обяснява, че срещата им при всички случаи е била след 17.00 часа, до
тогава той работи в автосервиз в с.Яребична и след това се прибира в гр.Варна,
а подсъдимият е минал да го вземе от дома му. В заведение Авангард са били
около час и половина два, след което Н. си тръгнал с Е.С.,
а свидетеля останал.
Св.В. пък също дава показания, че не помни точната дата на случая, за който
разказва, но е сигурен, че това е станало в деня преди да задържат подс.Н.. В този ден той отишъл в компютърна зала Поко Локо към 7.30-08.00 часа
вечерта, а около 21.00 часа пристигнал и подс.Н.
заедно с момиче на име Е. и двамата играли на някаква компютърна игра.
Съдът намира показанията на тези
свидетели за последователни и взаимно допълващи се и доколкото по делото
липсват доказателства, които да ги дискредитират, съдът намира че следва да ги
кредитира изцяло. Като съобрази обаче горните показания съдът намира, че по
делото са събрани категорични данни, че подс.Н. се е
намирал на друго място и с други хора по време на инкриминираното деяние,
поради което и следва да бъде оправдан по възведеното му обвинение по чл.116,
ал.1, т.6, пр.1, т.9, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 НК.
Единствените доказателства, на които се
позовава представителят на прокуратурата, доказващи донякъде съпричастността на
четиримата подсъдими към опита за убийство на св.Славов са свидетелски
показания на защитения свидетел и ВДС по използваните СРС. На разпоредбата на
чл.177 НПК изрично предвижда, че осъдителна присъда не може да почива
единствено на показания на защитени свидетели и материали от СРС. Доколкото в
настоящият казус тези доказателства не си подкрепят по никакъв друг начин, а
дори напротив опровергават се от останалите събрани доказателства, съдът
намира, че на това основание на може да постанови осъдителна присъда.
Като прецени, че деянието
е несъставомерно от обективна
страна и субективна страна, съдът счете, че
следва да постанови оправдателна присъда, тъй като
чл.303
НПК визира, че никой не може
да бъде осъден
на базата на предположение и обвинението следва да бъде доказано
по несъмнен начин.
В изпълнение на задължението
си по чл.107, ал.3 НПК да събере служебно
и други доказателства относно фактическите положения, релевантни за установяване на фактите, включени
в предмета на доказване, съдът изчерпа всички процесуални способи за събиране на
доказателства за установяване на обективна истина по делото.
Съдът като изпълни задължението
си да изясни,
обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства
по делото, намира че в настоящият
процес не са събрани доказателства,
които да докажат обвинението по чл.116, ал.1,
т.6, пр.1, т.9 и т.12/за подс.В./, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 НК по несъмнен начин,
поради което и на осн.чл.304 НПК оправда
подсъдимите М.В., Я.Б., К.Б. и И.Н. по това възведено им обвинение.
ІІ. Като съобрази събраните по делото
доказателства съдът намира, че не се доказва от обективна и субективна страна подс.Б. и Б. да са извършили престъпление по чл.354а, ал.3,
т.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.2,
ал.2 НК за това, че на 20.11.2004 г. в гр.Варна в съучастие като
съизвършители без надлежно разрешително
държали високорисково наркотично вещество — хероин 0.76 грама
и съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 17,1% на стойност 49.40 лв.
Този свой извод съдът направи поради
следните съображения:
По делото е приложен протокол за
претърсване и изземване от 20.11.2004 год., с който е извършено това
процесуално следствено действие в стая № 204 на х-л Р.. Същата е била обитавана
от подс.Б.. В т.3 на този
протокол е посочено дословно „Под чекмеджето в нишата на нощното шкафче се
намериха и иззе кутия цигари „MURATTI” в която се намери найлоново пликче
със светло кафяво прахообразно вещество”.
По делото е назначена експертиза ФХЕ от
26.05.2005 год. се установява, че иззетото вещество е с нетно тегло 0.76 грама
и представлява хероин с технологични примеси със съдържание на активен,
наркотично действащ компонент – диацетилморфин в
хероина 17.1 %.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира, че по делото не съществуват доказателства от които да
направи извод, че двамата подсъдими в съучастие са извършили престъпление по
чл.354а НК.
В пледоарията си прокурорът предлага да
бъдат признати за виновни за това, че са държали наркотични вещества без
надлежно разрешително с цел разпространение. Подобно искане е недопустимо,
доколкото на Б. и Б. изобщо не е било повдигано подобно обвинение. Единственото
им обвинение е за държане на наркотични вещества, което също не е доказано, но
обвинение за разпространение изобщо не им е повдигано.
От протокола за претърсване и изземване
в хотелската стая на Б. се установява, че намереният наркотик е бил в цигарена
кутия, поставена под чекмеджето на нощното шкафче, в ниша под него. Доколкото
това е хотелска стая, използвана от подс.Б. от около
месец преди да бъде задържан, а преди това в същата са отсядали други гости на
хотела, което се установява от свидетелските показания на работещите в него,
съдът намира, че не може да направи извод, че този наркотик е на този подсъдим
и той го е държал в противоречие с изискванията на закона, като не е притежавал
надлежно разрешително за това.
Престъплението по чл.354а НК може да
бъде извършено само с пряк умисъл, а за наличието на такъв от събраните по
делото доказателства не може да бъде направен извод.
Достъпът на хотелската стая е бил на
множество хора преди да бъде извършено претърсването в нея – както на гости на
хотела, така и на хотелския персонал, а наркотичното вещество не е било
намерено на видимо място, поради което и съдът намира, че то би могло да е на
всяко едно лице посещавало въпросната стая по някакъв повод, поради което и на подс.Б. не може да се търси наказателна отговорност за
държането на хероин.
Още по-малко може да се приеме, че вмененото
престъпление е било извършено в съучастие от подс.Б.
и Б.. Последният от тях е обитавал дори друга хотелска стая и по никакъв начин
не е установено, че той е имал владение върху наркотичното вещество в стаята на
другия подсъдим. Няма събрани никакви доказателства и относно общността на
умисъла на двамата подсъдими съвместно да държат наркотично вещество, за което
нямат разрешително.
Вярно е, че в с.з. подс.Б.
обяснява, че намерил в стаята си някаква цигарена кутия, която била останала след
посещение на Филип Филев, и я показал на подс.Б.,
след което я хвърлил и тя паднала зад нощното му шкафче, но в огледния протокол е отразено, че съдържащата наркотично
вещество кутия е намерена в ниша на самото шкафче, а не зад него, поради което
и не може да бъде прието, че става дума за една и съща вещ. Не може да бъде
назначена и дактилоскопна експертиза за евентуални
следи върху тази вещ, тъй като на този етап веществените доказателства по
делото са преминавали през ръцете на много хора, в това число и на самите
подсъдими, на които многократно са предявявани.
Връзка с намерения наркотик в стаята на
Б. не може да бъде направена и от изследването на фонокартата, иззета от стаята
на подс.Б.. Безспорно е, че същата е била пипана от подс.Б., както е безспорно, че по нея са намерени следи от
наркотично вещество, но тези следи са били в такова нищожно количество, че са
позволявали единствено качествено изследване, а не и количествено и по никакъв
начин не може да бъде установено как са се оказали там, още повече че фонокарката също е вещ, която е била достояние на множество
лица.
Като съобрази горните обстоятелства
съдът намира, че от всички събрани доказателства по делото, ценени в тяхната
съвкупност, не може да направи извод, че подс.Б. и Б.
са осъществили от обективна и субективна страна състав на престъпление по
чл.354а, ал.3, т.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.2, ал.2 НК поради което и на осн.чл.304 НПК ги оправда по това възведено им обвинение.
ІІІ. По отношение на подс.Н. съдът намира, че е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.2, ал.2 НК за това, че на 20.11.2004 г. в гр.Варна без надлежно разрешително държал високорискови
наркотични вещества 0.65
грама кокаин с активен
наркотично действащ компонент 16% на стойност 58.50 лв., 47 бр. розови таблетки с лого "пеперуда" с общо
тегло 10.650 грама, представляващи
3.4 % метилендиоксиамфетамин на стойност 319.50 лв.
За да направи този свой извод съдът прие
за установени по категоричен начин следните обстоятелства:
Подс.Н. е наел от св.Николина Т. ***. Вярно е, че в с.з. тази свидетелка заявява,
че не може да се сети за името на наемателя си и че той не е сред подсъдимите,
но в протокола за претърсване и изземване на жилището е отразила, че го е
отдала под наем на мъж на име И., а и подс.Н.
потвърждава, че именно той е наемателя на този апартамент.
В протокола за претърсване и изземване
от 20.11.2004 год. в присъствието на собственика Стоян Жеков и на поемните лица
Кадрие Мехмед и Добринка Костова е отразено, че в гардероб в антрето на
апартамента е намерена кутийка с надпис UPSARIN, в която са намерени 47 бр. розови таблетки с лого на пеперуда и в същата
кутийка в неправилно сгънато пакетче от гланцова хартия е намерено бяло
прахообразно вещество.
От изготвената ФХЕ № 193 от 26.05.2005
год. се установява, че бялото прахообразно вещество е с нетно тегло 0.65 грама
и представлява кокаин с технологични примеси, като съдържанието на активен,
наркотично действащ компонент кокаин в съдържимото от пакетчето е 16%.
От заключението на оценителната
експертиза се установява, че стойността на това наркотично вещество възлиза на
58.50 лв.
С експертиза № 520 от 20.06.2005 год.
са изследвани 47 бр. розови таблетки с лого на пеперуда. От заключението на
същата се установява, че са с общо нетно тегло 10.650 гр. и в тях се съдържа
3.4 метилендиоксиамфетамин /МДА/, а от заключението
на оценителното експертиза се установява, че стойността на тези таблетки
възлиза на 319.50 лв.
В обясненията, които дава подс.Н. твърди, че не знае нищо за намерените в наетото от
него жилище наркотични вещества. Също така излага твърдения, че целта на
наемане на този апартамент е била да има място, на което да се среща със свои
интимни приятелки и че е давал ключа от същата на свои семейни приятели за да
го използват също за интимни срещи.
Съдът намира тези твърдения на
подсъдимия за защитна теза, тъй като те са абсолютно голословни и не се
подкрепят от никакви събрани по делото доказателства.
Единствения човек, за който съществуват
данни да е използвал този апартамент е бил именно подс.Н.,
с каква цел го е използвал за съда няма никакво значение, единственото
релевантно в случая е, че там са намерени описаните наркотични вещества, те са
били на явно място на рафт в гардероба, Н. е сменил ключалките, както самият
той твърди, като по този начин е предотвратил достъпа на хазяите си и доколкото
по делото не съществуват доказателства апартамента да е използван от друго
лице, то съдът намира, че намерените в него наркотици са негово притежание, с
което той е осъществил състав на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК.
От обективна
страна изпълнителното деяние е осъществено: от данните по делото безспорно се
установи, че подсъдимият е държал наркотични вещества. Кокаинът и МДА са
наркотични вещества, тъй като имат наркотично действие, нямат легална употреба,
пазар и производство и са под контрол съгласно ЗКНВП по Списък I на Единната
конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 год. Н. ги е държал в наетия
от него апартамент, на място до което е имал безпрепятствен достъп /гардероб в
антрето/ и този извод е направен от съда като са съобразени всички събрани по
делото доказателства, които водят до този единствен извод.
Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо, осъждано физическо лице.
Деянието от
субективна страна е извършено виновно – при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
знаел, че не притежава надлежно разрешение за придобиването и държането на
наркотични вещества и въпреки това е установил свое владение върху тях, т.е. той
е предвиждал настъпването на обществено опасните последици и ги е желаел.
До
разглеждането на делото в съдебно заседание е последвало изменение в материалния
закон, което се явява по-благоприятно за подсъдимия И.Н.,
поради което и съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.2, ал.2 НК
по отношение на него, като го осъди по чл. 354, ал.3, т.1 НК, а не по
първоначално възведеното обвинение по ал.1 на същата разпоредба.
По отношение на възведеното обвинение
за извършено престъпление по чл.339, ал.1 НК, съдът намира, че подс.Н. го е извършил от обективна и субективна страна,
поради което го призна за виновен за това, че на 20.11.2004г. в гр.Варна, държал огнестрелно ловно
оръжие - ловна гладкоцевна пушка
"I J 27
Е" с фабричен № С 10051 със скъсена
цев и приклад, както и боеприпаси - 5 бр. ловни патрони 12-ти калибър и 41 бр. патрони за пистолет калибър 7.65, без да
има за това надлежно разрешение.
За да достигне до този свой извод съдът
прецени следните обстоятелства:
Със посочения вече по-горе протокол за
претърсване и изземване в ап.602, на бл.136, ет.6, кв.Младост, нает от подс.Н. са били намерени и иззети ловна гладкоцевна пушка "I J 27 Е" с фабричен № С 10051 със скъсена цев и приклад, както и боеприпаси - 5 бр.
ловни патрони 12-ти калибър и 41
бр. патрони за пистолет калибър 7.65.
От заключението на изготвената
по делото балистична експертиза № 380 от 23.06.2005 год. се установява по категоричен начин, че иззетата ловна
пушка е годна да произведе изстрели, иззетите 5 бр. ловни патрони са годни да
бъдат използвани по предназначение и иззетите 41 бр. патрони, кал.7.65
представляват боеприпаси по смисъла на закона и годни да бъдат използвани.
Тези вещи са били намерени на терасата на апартамента,
поставени в сак под някаква масичка. Но достъп до това място също има
единствено подсъдимия, независимо, че са били на терасата на жилището, тъй като
на нея се излиза само от стаята на апартамента.
По отношение на твърденията на подсъдимия Н., че
апартамента е бил използван и от негови приятели, съдът ги приема за негова
защитна теза, тъй като не са подкрепени от никакви доказателства, като в пълна
сила и тук важат изложените вече по-горе мотиви по отношение на обвинението му
за държане на наркотични вещества.
Предмет на
престъплението са поставените под специален режим взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, които са годни за
действие.
Съставът на
престъплението не изисква като признак
настъпваните на някакъв резултат. тези престъпления са безрезултатни, формални.
Изпълнителното деяние
се изразява в държане на огнестрелни
оръжия и боеприпаси без да е налице
разрешение за това, което в настоящия
случай е категорично установено. Не съществува
и никакъв спор относно обстоятелството, че подс.Н. не
притежава изобщо разрешително за носене на оръжие.
Видно от
обстоятелствата по делото деянието е съставомерно и деецът е действал с пряк умисъл
- съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал
е обществено опасните последици и ги е искал.
За да определи наказанието на подсъдимия Н., съдът
прецени степента на обществена опасност на конкретните деяния и данните за
личността на извършителя, подбудите за извършване на деянията и като взе
предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимия, констатира следното:
- смекчаващи- не
се установиха по делото
- отегчаващи – предходно
осъждане, невлияещо на квалификацията.
Като прецени
изложеното до момента съдът намира, че справедливи наказания в конкретния
случай за подс.Н. биха били ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок към средния размер, доколкото са налице единствено отегчаващи
отговорността обстоятелства. Налице е и висока обществена опасност на
извършените престъпления, която също следва да бъде отчетена при определяне на
наказанията, като съдът прецени, че за всяко от престъпленията следва да наложи
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
По отношение на
престъплението по чл.354а НК съдът прецени, че от извършването му до
постановяване на присъдата е налице по благоприятен закон по отношение на
наказанието, поради което и приложи разпоредбата на чл.2, ал.2 НК.
Също така за
престъплението по чл.354а НК законът предвижда кумулативно наказание ГЛОБА като
съдът прецени, че и то следва да е към средния размер по изложените по-горе
съображения, а именно 3 500 лв.
По отношение на
подс.Н. изтърпяването на наказанието следва да е
ефективно, при първоначален ОБЩ РЕЖИМ предвид обстоятелството, че той е осъждан
преди на бъде постановена настоящата присъда.
Предвид
обстоятелството, че подс.Н. е осъществил две
престъпления преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях,
съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.23, ал.1 НК като му
наложи най-тежкото от така определените му наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като на осн.чл.23,
ал.3 НК присъединява изцяло наложеното наказание ГЛОБА в размер на 3 500
лв.
Съдът прецени,
че следва да зачете времето през което подс.Н. е бил
с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 24.11.2004 год. до
10.11.2008 год.
Предвид
обстоятелството, че закона забранява държането на наркотични вещества съдът
намира, че на осн.чл.354а, ал.6 НК следва да отнеме в
полза на държавата веществените доказателства по делото, предмет на това
престъпление, които след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.
В полза на
Държавата на осн.чл.53, ал.2, б.А НК следва да бъдат
отнети и веществените доказателства, предмет на престъплението по чл.339 НК.
Водим от
горното настоящият състав постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДИЯ ПРИ ВОС: