Решение по дело №206/2020 на Административен съд - Ямбол

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 195/9.11.2020 г.

 

гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на 13 октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: В.Бянова-Нейкова

Секретар: Ст.Гюмлиева

Прокурор:

 

разгледа докладваното от съдията адм.д № 206  по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е образувано въз основа на Определение №11035/13.08.2020г. по адм.д.№8230/2020г. на ВАС на РБ, с което адм.д.№3051/2019г. по описа на Административен съд Бургас е изпратено за разглеждане на Административен съд Ямбол. Подадена е жалба  с вх.№9146/2019г. в Административен съд-Бургас от М.И.Д.,***, п.к.24  за проверка законосъобразността на Заповед №0215 от 30.06.1994г. на командира на поделение *****, с която по т.1 на осн. т.46, буква „е“ от Дисциплинарния устав на  Въоръжените сили на Република България жалбоподателят е наказан с „предупреждение за непълно служебно съответствие“. С жалбата се твърди, че заповедта не е издадена в установената форма, в същата не се сочи конкретно нарушение на военната дисциплина, няма данни да е проведен дисциплинарен ред. Твърди се наличие и на друга Заповед №0139/17.06.1994г., с която е наказан със строго мъмрене и с лишаване от допълнително трудово възнаграждение, като тя е издадена за същото нарушение, описано и в обжалваната Заповед №0215 от 30.06.1994г. (за нарушения при изпълнение на задълженията му като дежурен по КПП на 16.06.1994г.).Жалбоподателят счита, че по този начин за едно и също нарушение са му наложени две наказания.С уточнение в писмен отговор  вх.№1285/06.02.20г. във Административен съд-Бургас жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.С.Х. ***, посочва, че не му е ясно за какво точно нарушение е наказан, тъй като освен за нарушение при изпълнение на задълженията като дежурен по КПП на 16.06.1994г.-спане в неопределено време, в заповедта се посочва и отклонение от военна служба. Повтаря се възражението, че е наказан със строго мъмрене за същото нарушение и със Заповед №0139/17.06.1994г. на командира на поделение 18870-Бургас, като чл.80 от ДУ на ВС на НРБ(отм.) забранява налагането на няколко наказания или сумирането на наложени наказания за една и съща простъпка.Счита се още, че отклонението от военна служба е престъпление, което се преследва по наказателен военен ред.Заявява се, че оспорваната заповед никога не му е била обявявана и не се е запознавал с нея през годините, била е неизвестна за жалбоподателя до получаване на писмо №2214/22.08.2018г. на Директор на Дирекция“ДВИА“-Велико Търново.При разглеждането на делото в Административен съд Бургас в о.с.з. на 12.03.2020г. жалбоподателят е заявил, че желае заповедта да бъде обявена за нищожна.

По жалбата е постъпил писмен отговор с вх.№1889/18.09.2020г. от процесуалния представител на командира на ВВС.Счита се, че жалбата е неоснователна.Сочи се, че актът е мотивиран с посочване на правното и фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание.Към датата на налагане на наказанието в сила е бил Дисциплинарния устав на Въоръжените сили на Република България и в правомощията на командира на поделение ***** е било да наложи наказанието, т.е. оспорената заповед е издадена от компетентен орган.Като мотиви в заповедта са посочени установени факти от поведението на жалбоподателя, свързани с тежки нарушения на военната дисциплина, които са наложили издаването на заповедта.От налагането на наказанието са изминали повече от 25 години, отмяна поради незаконосъобразност на заповедта е преклудирана.Тази заповед е била приложена като доказателство по адм.д.№10518/2018г. на АССГ, като в това производство жалбоподателят не я е оспорил.

В съдебно заседание, жалбоподателят М.И.Д. се явява лично и поддържа жалбата си с искане за отмяна на заповедта, включително и с искане за обявяването й за нищожна.Претендира направените разноски.

Ответната страна, Командира на ВВС, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, счита, че съдебна проверка по отношение на заповедта за наказание е допустима единствено за констатиране на порока нищожност.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът счита, че жалбата е допустима за разглеждане единствено в частта й на искането за обявяване на нищожност на Заповед №0215 от 30.06.1994г. на командира на поделение *****, по арг. от чл.149, ал.5 от АПК-административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.Правото на жалба за проверка за унищожаемост на акта при наличие на отменителни основания е преклудирано. Заповедта е станала известна на жалбоподателя с получаването й през 2018г. от Държавен военноисторически архив-В.Търново(писмо изх.№2214/22.08.2018г. до М.Д., в което е посочена като приложение 2).Тази заповед  жалбоподателят е представил като доказателство по адм.д.№10518/2018г. на АССГ с молба вх-№34573/06.12.2018г., т.е. към тази дата(06.12.2018г.) жалбоподателят е разполагал с екземпляр от Заповед №0215 от 30.06.1994г. на командира на поделение ***** и е могъл да я оспори по съдебен ред.Това е сторено с жалба  с вх.№9146/02.09.2019г. в Административен съд-Бургас, след изтичане на 14-дневния срок от чл.149, ал.1 от АПК, т.е. правото на жалба извън проверката за нищожност на административния акт е преклудирано.

С оглед на горното съдът приема за разглеждане жалбата като такава с искане за обявяване на нищожност на Заповед №0215 от 30.06.1994г. на командира на поделение *****.Независимо, че в чл.106 от ДУ на ВС на РБ се сочи забрана да се подава жалба против строгостта на дисциплинарното наказание, ако командирът не е превишил предоставената му дисциплинарна власт, жалба понастоящем с искане за обявяване на нищожност на административния акт е допустима по арг. от общата клауза за обжалваемост на административните актове, въведена с чл.120 от Конституцията на Република България, във връзка с чл.149, ал.5 от АПК.По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

При нищожност на административния акт е налице толкова тежко, основно нарушение на изискванията за законност, поради което актът, въпреки че притежава някои външни белези на административен акт, въобще не поражда правни последици.По отношение на обжалваната заповед не са налице такива сериозни пороци.Същата е издадена от компетентен орган, на валидно правно основание, спрямо адресат за когото може да породи действие, обективирана е в писмена форма с излагане на мотиви и разпоредителна част.

Липсата на компетентност винаги води до нищожност на издадения от некомпетентен орган административен акт. В случая със Заповед № 215 от 30.06.1994 год. на командира на поделение *****, на жалбоподателя сержант Д., на основание т. 46, буква „е“ от Дисциплинарния устав на Въоръжените сили на Република България (ДУ на ВС на РБ) е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за непълно служебно съответствие“. Компетентността на органа произтича пряко от закона. В разпоредбата на т. 46 от действалия към момента ДУ на ВС на РБ са регламентирани видовете наказания, които могат да се налагат на сержантите, старшините и мичманите на свръхсрочна служба, като в б. „е“ е предвидено и наказание „предупреждение за непълно служебно съответствие“. Оспорената заповед е постановена от командир на поделение(полк), който, съгласно т. 54, б. „е“ от ДУ на ВС на РБ има право да предупреждава за непълно служебно съответствие сержантите, старшините на свръхсрочна служба и мичманите. Не е спорно по делото, че жалбоподателят е заемал длъжност  ***, свръхсрочнослужещ сержант в поделение ***, което към датата на издаване на заповедта е част от поделение *****(трети радиотехнически полк). Командирът на това поделение ***** (полк) е компетентен да наложи наказанието с процесната заповед. Същата е издадена в съответствие с предоставеното му правомощие по т. 54, б. „е“ от ДУ на ВС на РБ, т.е. от компетентен орган.

Заповедта е обективирана в писмена форма, съдържа мотиви и разпоредителна част, подписана е от лицето, сочено за неин издател, при което съдът приема, че съответства на изискването за форма. Единствено липсата на волеизявление или неподписване на акта могат да обусловят сериозно нарушение на установената форма, което да сочи за нищожност, а такива недостатъци не са налице.

При проверката за нищожност съобразно изискванията за съответствие с материалния закон и с целта на закона, съдът взе предвид, че нищожна би била заповедта, ако е издадена без каквото и да е законово основание или съдържа предписание, което е невъзможно за изпълнение.

В случая заповедта съдържа фактически и правни основания, както  и разпоредителна част. Фактическите основания се свеждат до изброяване на случаи за неспазване на военната дисциплина от военослужещия, които могат да послужат като основание за налагане на дисциплинарно наказание: В продължение на три месеца сержантът допуска отклонение от военна служба, независимо от отправените му забележки пред строя той продължава да отсъствува, за което е наказан със строго мъмрене от командира на поделение ***.Още на следващия ден с-т Д. не се явява на работа безпричинно.На 16.06.1994г. с-т Д. допуска нарушение на вътрешната служба в поделение ***, като дежурен по КПП-1.Същият спи в неопределеното време и не изпълнява в пълен обем задълженията си като дежурен по КПП-1.За недопускане в бъдеще на  подобен род нарушения е издадена процесната заповед, т.е. тя е фактически обусловена от предходни констатирани нарушения на военната дисциплина, в тази връзка не се установява твърдяното от жалбоподателя нарушение – че за едно и също нарушение са му наложени две наказания.

Правното основание по т.46, б.“е“ от ДУ на ВС на РБ съответства на вида на вписаното в заповедта наказание „предупреждение за непълно служебно съответствие“. Адресат на заповедта за наказание е сержант на свръхсрочна служба, спрямо който наказанието може да породи действие.С оглед на това съдът приема, че заповедта не е нищожна съобразно проверката за съответствие с материалния закон и с целта на закона.Нищожна би била, както се посочи по-горе,  ако е издадена без каквото и да е законово основание или съдържа предписание, което е невъзможно за изпълнение.

Останалите съображения на жалбоподателя за това, че заповедта не му била връчена, нито прочетена, че не е проведен дисциплинарен ред, че не е доказано нарушението(спане по време на дежурство, неявяване на работа), за което  ангажира гласни доказателства, съдът счита като подлежащи на проверка в рамките на унищожаемост на административния акт, но не и за нищожност, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като такова се следва на осн. чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в минимален размер на 100(сто) лева.

            Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.Д.,***, п.к.24, с искане за обявяване нищожност на Заповед №0215 от 30.06.1994г. на командира на поделение *****.

ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН **********,***, п.к.24, да заплати на Военновъздушните сили, гр.София, бул.“Ген.Тотлебен“ №34, разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100(сто) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете