Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 25.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и
пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
председател: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия А. Ботева в.гр.д. № 12274 по описа на СГС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по
жалба с вх. № 07955/23.10.2020 г., подадена от длъжника Г. фонд, срещу разпореждане
от 16.10.2020 г. по изпълнително дело № 20209240400732, с което ЧСИ, с рег. № 924
в КЧСИ, с район на действие СГС, е оставил без уважение молбата на длъжника за
намаляване на адвокатското възнаграждение на 200 лева и на таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят сочи, че адвокатското възнаграждение е
прекомерно и несъобразено с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, както и с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това,
претендираното възнаграждение не било съобразено с липсата на каквато и да е
фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, както и с извършените
изпълнителни действия, които от страна на взискателя се състояли единствено в
изготвянето на молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи, че
Гаранционният фонд осъществява публична
дейност, спрямо него не се налага каквато и да е принуда за реализиране на
вземанията и задължението било платено в срока за доброволно изпълнение.
Взискателят счита, че жалбата е неоснователна. Излага
съображения, че по изпълнителното дело са осъществявани различни правни
действия по повод цялостното процесуално представителство и защита на
взискателя във връзка с действията по принудителното изпълнение, както и
комплексно проследяване на неговия ход.
С молбата за образуване на изпълнителното дело изрично било направено
искане за цялостно проучване на имуществото на длъжника, за налагане на запори
на всички сметки на длъжника, за изискване от НАП на дневниците за покупки и
дневниците за продажби по ДДС, за налагане на запор на вземанията на длъжника
по отношение на трети лица. Тези действия надхвърляли действията по образуване
на изпълнителното дело.
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага
съображения, че жалбата е неоснователна.
Софийски градски
съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Изпълнително дело №
20209240400732 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в КЧСИ, с район на действие
СГС, е образувано на 02.10.2020 г.
по молба на взискателя Г.В.К., подадена
чрез адв. Р.М., и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.09.2020 г. по гр.д.
№ 7754/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 2 състав, съгласно който Г.
фонд е осъден да заплати на Г.В.К., сумата от 25000 лева – главница, ведно със
законната лихва, считано от 28.05.2018 г. до окончателното изплащане.
Молбата от 02.10.2020 г. съдържа искане за
образуване на изпълнително производство за събиране на сумата по изпълнителния
лист, искане да се наложи „запор на вземането на банковата сметка на основание
чл. 507 ГПК“, както и да бъде извършено цялостно проучване на имуществото на длъжника, за
налагане на запори на всички сметки на длъжника, за изискване от НАП на
дневниците за покупки и дневниците за продажби по ДДС, за налагане на запор на
вземанията на длъжника по отношение на трети лица. С молбата се претендира
и адвокатски хонорар.
Ведно
с молбата за образуване на изпълнително дело е представено пълномощно и договор
за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното
възнаграждение е по чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
На 02.10.2020 г., на Г. фонд е изпратена покана
за доброволно изпълнение до длъжника, която е получена от него на 05.10.2020 г.
На 07.10.2020 г.,
длъжникът е погасил задълженията по изпълнителното дело (главница, лихва и
разноски).
На 09.10.2020 г., длъжникът Г. фонд е депозирал възражение, с което е
поискал от съдебния изпълнител да бъде намалено претендираното адвокатско
възнаграждение на 200 лева, както и да бъде намалена таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане
от 16.10.2020 г., съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на
длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на 200 лева и на таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбата
е подадена от активно легитимирана страна в предвидения за това срок по чл.
436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, който
подлежат на обжалване от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради
което и същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
На
основание чл. 79 ГПК, всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението може да бъде
реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по съществото си
всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се
урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за
всички изпълнителни способи.
В
жалбата са направени възражения, че изпълнителното производство не се отличава
с фактическа и правна сложност, поради което приетото по делото адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Възражението на
жалбоподателя е срещу законосъобразността на постановлението (разпореждането от
16.10.2020 г.), с което е оставена без уважение молбата на длъжника за
намаляване на адвокатското възнаграждение на 200 лева и таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Цитираната
разпоредба е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните
такива (в този смисъл определение № 403/1.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1762/2008
г. на ВКС, V г.о.).
Видно
от представените материали по изпълнително дело № 20209240400732 по описа на
ЧСИ Г.К., с рег. № 924 в КЧСИ, с район на действие СГС, с молбата от 02.10.2020 г., процесуалният представител на
взискателя е сезирал съдебния изпълнител, в резултат на което е образувано изпълнително
дело за събиране на сумата, посочена в приложения към молбата изпълнителен
лист.
Следователно,
по делото се установява, че упълномощеният от взискателя представител е
осъществявал поведение, изразяващо се в подаване на молба за образуване на
изпълнително производство за събиране на сумите, присъдени на взискателя с
приложения към молбата изпълнителен лист.
На
основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело, възнаграждението за образуване на
изпълнително дело е в размер на 200 лв. В настоящия случай, процесуалният представител
на взискателя е извършил това действие, поради което и предвиденото за него
възнаграждение се дължи от длъжника, като към сумата от 200 лева следва да се
прибави и 20 % ДДС (представени са доказателства за регистрация по ЗДДС), или
общо 240 лева.
Не може, обаче, да намери приложение
разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Определянето на начина на изпълнение е
задължителен реквизит от молбата по аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК. Друг е
въпроса, че посочените в молбата способи, нито са конкретизирани, нито са
приложени.
След
образуване на изпълнителното дело взискателят не е предприемал други действия за удовлетворяване на вземанията
си, като задълженията са погасени от длъжника 5 дни след образуване на
изпълнителното дело.
С оглед на изложеното, дължимите от Г. фонд разноски за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство възлизат на 240 лв. (с
ДДС) – за образуване на делото.
Обжалваното разпореждане следва да се отмени, в частта, с която е
оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение за над сумата от 240 лв. до приетия от ЧСИ размер от 1115.25 лева и вместо това адвокатското
възнаграждение следва да се намали на 240 лева.
Дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
е 2517.28 лева (с вкл. ДДС), т.е. в по-голям размер от определения от ЧСИ
(2486.83 лв., с вкл. ДДС), но тъй като положението на жалбоподателя не може да
бъде влошено, жалбата следва да бъде оставена без уважение, в тази част.
Разноски в настоящото производство не се следват доколкото същото е с
оглед дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима. В този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017
г. на ВКС, IV ГО, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г.
на ВКС, IV ГО.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 16.10.2020 г. по
изпълнително дело № 20209240400732, в
частта с която ЧСИ, с рег. № 924 в КЧСИ, е оставил без уважение молба на длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение за сумата над 240 лева до
1115.25 лева - адвокатското
възнаграждение по изп. дело № 20209240400732
по описа на ЧСИ, с рег. № 924 в КЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ адвокатското възнаграждение,
което длъжникът следва да заплати на взискателя по изп.д. № 20209240400732, в размер на 240 лева (с вкл. ДДС).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 07955/23.10.2020 г.
на Г. фонд срещу разпореждане от
16.10.2020 г. по изпълнително дело № 20209240400732, в частта с която ЧСИ, с рег. № 924 в КЧСИ, е оставил без
уважение молба на длъжника за намаляване
на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.