Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК С Решение №497 от 27.05.2010г, постановено по гр.д.№ 3264 по описа на съда за 2009г.В. районен съд е отхвърлил предявения от Е. И. Ж. с ЕГН* и И. С. Ж. ЕГН* и двамата от гр. С. ул.”Г. М.” № 55 .4 ап.8, против С. Н. С. с ЕГН* от гр. П. ул.”О.” №.Б .3 А., установителен иск с правно основание по чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 от ЗС, за признаване за установено по отношение на С. Н. С. , че Е. И. Ж. и И. С. Ж. са собственици по давностно владение на останалата Ѕ идеална част освен притежаваната от тях Ѕ идеална част от недвижим имот: ПИ с идентификатор 00583.501.250 по кадастралната карта на с.А.,Община В. Т. ,с площ от 1115 кв.м., представляващ УПИ ІХ-250 в кв. 43 по ПУП на селото ,заедно с построената в него двуетажна стара паянтова жилищна сграда, закупена с н.а.№34 том.ІІ н.д.№421/1961г.с площ от 45 кв.м.с идентификатор ........................... по кадастралната карта , като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдил Е. И. Ж. и И. С. Ж. да заплатят на С. Н. С. сумата 1 200лв. направени разноски по делото. Срещу решението е постъпила жалба от адвокат П. С. в качеството му на процесуален представител на Е. И. Ж. и И. С. Ж. С жалбата се атакува решението изцяло. Направени са оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност поради допуснати съществени процесуални нарушения.Наведени са следните доводи:При постановяване на решението районния съд е игнорирал факта ,че ищците са упражнявали лично фактическа власт върху имота в продължение на повече от 15 години, както и обстоятелството ,че през този период от време ответника не е ползвал своята част от имота.Самото издаване на документи за собственост в този период и деклариране на имота не могат да бъдат противопоставени на фактическото владение осъществено в периода от ищците.Процесуалното нарушение допуснато от съда било постановяване на решението преди да бъде представена от ищците писмената защита по делото .Моли да се отмени решението и вместо него се постанови друго с което се уважи иска изцяло. В срока за отговор по жалбата е постъпил такъв от С. С. ,чрез процесуалния си представител адвокат Александър Пенчев. С отговора се оспорва основателността на жалбата . Жалбоподателката в съдебно заседание пред възивната инстанция подържа жалбата , оплакванията в нея и наведените доводи и съображения. Ответник жалбата не се явява и не се представлява в това производство. Във възивното производство не са събирани нови или новонастъпили доказателства. Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК възивния съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество обжалваното решение е обосновано правилно и законосъобразно.Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд,като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно какви факти се установяват с тях.По тези съображения възивния съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава. Правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на установената фактическа обстановка по делото са правилни и възивния съд възприема изцяло мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск. В този смисъл и на основание чл.272 от ГПК възивния съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск. По направените оплаквания със жалбата,съдът приема следното : Несъстоятелно е оплакването за необоснованост на решението.Фактическите изводи на съда изцяло кореспондират на събраните по делото доказателства.Същия е приел,че ищците не са осъществявали фактическа власт върху имота в посочения в исковата молба период. Несъстоятелно е оплакването за неправилност на решението, а именно неправилно прилагане на чл.79 ал.1 от ЗС.Осъществяването на фактическата власт върху целия имот от страна на ищците не е достатъчно според закона за придобиването на същия по давностно владение.Необходимо е тази фактическа власт да е осъществявана през цялото време от ищците с намерението имота да се владее изключително за тях.За разлика от владението на несобственик спрямо действителния собственик на имота, където намерението за владение се изразява в своене на полезните свойства на вещта, при владение от страна на съсобственик спрямо друг съсобственик на имота, поради правната възможност един съсобственик или няколко такива да не ползват реално имота, а да осъществяват владението му чрез ползване от друг или други съсобственици на имота-чл.30-32 от ЗС , намерението за владение на съсобственика следва да бъде така изявено , било чрез изрична вербална декларация, отправена до невладеещия съсобственик или чрез действие с което явно се отблъсква владението на невладеещия съсобственик и същевременно му се заявява намерението за еднолично владение.Районния съд правилно е приел,че упражняването на фактическа власт на субстанциално и естетически запазващо и облагородяващо въздействие върху имота с посочените обективни признаци по поддръжката на имота , с грижата на добър стопанин е недостатъчно да изпълни изискването на закона за манифестиране и демонстриране на намерението за владение.Първостепенния съд в пълнота е обсъдил всички писмени и гласни доказателства представени от страните относно разпоредителните действия извършени от тях и във връзка съдържанието на фактическото владение върху процесната част от имота във връзка с претенцията им за придобиване по давност.. Несъстоятелно е оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради това ,че съдът бил постановил решението си преди датата на дадената възможност на страните да представят писмени защити по делото. Действително решението е постановено преди таза дата , но това не е процесуално нарушение, тъй като не касае извършване на процесуални действия по делото.На 13.05.2010г. съдът е приключил съдебното дирене и след тази дата страните не извършват процесуални действия по делото.Процесуално нарушение може да има когато съдът не е обсъдил заявени искания и възражения на страните чрез извършените от тях по делото процесуални действия. С писмените защити страните само обосновават заетите по време на делото становища по фактите и закона. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила и при постановяване на решението, тъй като е обсъдил всички становища на страните по фактите и приложението на закона. Ето защо в заключение на гореизложеното жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение, а решението да се потвърди. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №497 от27.05.2010г. на В. районен съд , постановено по гр.д.№ 3264 по описа на съда за 2009г. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението,че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |