МОТИВИ към Присъда № 126 от 11.07.2019
година, постановена по НОХД № 1092/2018 година по описа
на РС - *:
Производството по делото е образувано
по депозиран от Районна прокуратура - гр. * обвинителен акт против А.С.Ш.-
родена на ***г. в гр.*, българка, българска гражданка, с адрес: гр.*, гр.*, ул.”*” №2, с висше образование, разведена,
неосъждана, безработна, ЕГН: **********. Същата е предадена на съд с обвинение
по чл.310, ал.1 във вр.с чл.309,ал.1 от НК, за това,
че на 14.04.2015г. в качеството си на длъжностно лице - продавач-консултант в „*”
ЕООД, в кръга на службата си , сама съставила неистински частен документ -
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от
14.04.2015г., като му придала вид, че изхожда от Т.Д.П. ***, изписвайки
собственоръчно трите имена на Т.П. като „Абонат” и полагайки подпис за същия, и
на 14.04.2015г. в гр.* го употребила пред „*”ЕООД, за да докаже, че съществуват
договорни отношения между Т.Д.П. *** и „*”АД.
В
съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото спрямо подсъдимата обвинение.
Счита, че извършеното от същата деяние се доказва по несъмнен начин от
показанията на разпитаните по делото свидетели, приобщените документи -
длъжностна характеристика, допълнителното споразумение и заключението на СГЕ от ДП. Представителят на
държавното обвинение пледира подсъдимата да бъде призната за виновна, като при
условията на чл. 54 от НК й се наложи наказание лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен
срок от три години, както и да й бъдат възложени разноските по делото.
Подсъдимата редовно призована не се
явява в последното проведено заседание и не взема отношение по същество. В хода
на съдебното следствие Ш. не дава обяснения по така повдигнатото и обвинение.
Защитникът на подсъдимата – адв.В. в своята пледоария по същество разкрива фактическа
обстановка различна от изложената от прокурора в обвинителния акт. Намира
обвинението спрямо А.Ш. за абсолютно недоказано,
както относно присъствието на подсъдимата на процесната
дата в с.*, така и относно изписването на текст и полагането на подпис от
същата. Според адв.В. от проведените съдебни
заседания в нито един от разпитите не фигурира твърдение, което би могло да
послужи в подкрепа на обвинителната теза, а от назначената в хода на съдебното
следствие тройна съдебно-графологична експертиза се
установява, че положеният подпис и ръкописно изписан текст не принадлежат на А.Ш..
Намира, че изготвените в хода на ДП графически експертизи не следва да бъдат
ценени, а следва да се изключат от доказателствения
материал. Процесуалният представител счита, че нейната подзащитна
не притежава качеството длъжностно лице, тъй като определението на понятието е
дадено в чл.93,ал.1 НК и същата не съответства на изброените качества и моли на
основание чл.304 НПК съдът да признае подсъдимата за невиновна.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С трудов договор №10/03.02.2015г.
подсъдимата А.Ш. била назначена на длъжност „продавач-консултант” в „*”ЕООД-
гр.Айтос. Съгласно длъжностната й характеристика част от служебните й
задължения и отговорности били да посреща и обслужва клиенти, като ги
консултира за качествата на стоки и услуги, приема парични суми, връща ресто,
издава касови бележки и фактури, отговаря за опазване на поверените стоки и
търговски инвентар от повреди, носи отговорност за констатирани липси на стоки.
Предвид посочените трудови функции, свързани с пазене и управление на имущество
на юридическо лице, подсъдимата е била длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1
б.”б” от НК към инкриминираната дата.
„*”ЕООД бил локален дилър на „*”АД и
като такъв неговите служители организирали кампании в населените места с
подадените от „*”ЕАД клиенти като позвънявали предварително на посочените
клиенти, за да ги поканят на кампанията; подписвали договор с клиенти на място,
въвеждали поръчката в системата на „*”, което ставало в офиса в гр.* - ж.к.”*”,бл.74,ет.2,
като въвеждали информацията в екселски файл, който се изпращал на”*”, където чрез софтуер
се подновявали договорите; предавали и договорите в архив.
На 14.04.2015г. свидетелят Т.П., който
бил абонат на”*”ЕАД и притежател на стационарен телефон - *с изтекъл срок,
получил обаждане от представители на ”*”ЕАД да отиде лично до центъра на с.* за
подновяване на същия договор. П. ***, където се срещнал с неустановени мъж и
жена, на които категорично отказал да поднови договора си, а желаел същият да
му бъде прекратен, тъй като нямал нужда от тези услуги.
На 14.04.2015г. било изготвено
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги, на
който бил придаден вид, че е сключен между свидетеля П. и „*”ЕАД, с което
Договорът му бил продължен с още две години. Този документ бил съставен на
неустановено по делото място и от неустановеното лице, което изпълнило подпис
от името на потребителя и собственоръчно е изписал имената му. Така изготвеното
Допълнително споразумение било употребено пред „*”ЕООД, който го представил в
офиса на дружеството, намиращ се в гр.*, ж.к.”*”, бл.74,ет.2, за да докаже, че
съществуват договорни отношения между Т.Д.П. *** и „*”ЕАД. Допълнителното
споразумение било въведено в системата на ”*” и изпратено в централата, където
чрез софтуер бил подновен договора на св.П..
В рамките на досъдебното производство е
изготвена графическа експертиза с протокол № 250 от 18.10.2016г. от вещото
лице- В.В.. В заключението си посочва, че ръкописният
текст в Допълнителното споразумение към договор за електронни съобщителни
услуги не е изпълнен от св.Т.П. и от св.Ваня П.. Поради липса на сравнителен
ръкописен текст не може да се отговори дали същият текст е изписан или не от
подсъдимата. Установено е, че подписът, положен към договора, не е изпълнен от
св.Т.П., относно св.Ваня П. и подсъдимата- А.Ш. експерта не може да даде
отговор.
В рамките на досъдебното производство е
изготвена втора графическа експертиза с протокол № 49 от 09.03.2017г. от вещото
лице- В.В.. В заключението си констатира, че след
снабдяване с необходимия сравнителен материал, ръкописният текст и подпис,
отбелязан по-горе, е изписан и положен от подсъдимата Ш..
В рамките на съдебното следствие е изготвена
повторна съдебно-графическа експертиза на 10.05.2019г. от вещото лице Н.Р. с
протокол № 54. В заключението си той констатира, че буквеният ръкописен текст,
обект на експертизата, не е изписан от подсъдимата и подписът, обект на
експертизата, не е положен от Ш.. В с.з. вещото лице доразвива заключението си,
като обяснява, че апаратурата която използва е най-новата в съвременната
графология, поради което дава заключение с категоричност, че подписа и ръкописния
текст в инкриминирания документ не са изпълнени от подсъдимата Ш..
С оглед на преодоляване на
констатираното противоречие в заключенията на вещите лица В. и Р. в рамките на
съдебното следствие е извършена и тройна съдебно-графическа експертиза от
вещите лица – Х.С., Щ.Н. и З.С.. От вещите лица е установено, че: ръкописно
изписания текст ”ЗА АБОНАТ” в Допълнително споразумение към договор за
електронни съобщителни услуги, обект на експертизата, не е изписан от лицето А.Ш.;
подписите, положени в Допълнителното споразумение, посочени като обект на
експертизата, не са положени от подсъдимата.
В рамките на съдебното следствие е
изготвена и комплексно съдебно-психиатрично-психологична експертиза по
постъпили данни за А.Ш., че е лекувана еднократно в периода от 23.01.2019г. до
30.01.2019г. с диагноза: шизоидно личностно
разстройство като същата не се води на диспансерен отчет в картотеката на ЦПЗ
”Проф.д-р.И.Темков”ЕООД, гр.* от вещите лица: д-р
Н.Я.З. /съдебен психиатър/ и В.Н.-Б. /клиничен психолог/. Според заключението
от експертизата подсъдимата към 14.04.2015г. а и в последствие не е страдала от
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, което не би й
позволило да разбира свойството или значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Описаната по-горе фактическа обстановка
съдът прие за установена като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, а именно: разпитът на св.П., П.,
И., А., М., трудов договор и длъжностна характеристика на А.Ш., 4 бр. СГЕ, писма
от „*”ЕАД, Допълнително споразумение, справка за съдимост.
От правна страна:
Подсъдимата Ш. е предадена на съд за
деяние съставляващо документно престъпление по смисъла на чл. 310, ал.1, вр.
с чл. 309, ал. 1 от НК. Обемността на приложения по делото доказателствен
материал събран в ДП, не прави по-убедителна обвинителната теза, доколкото за съставомерността му е необходимо да бъдат налице следните
обективни и субективни елементи, а именно: субекта да притежава качеството на
длъжностно лице, документът да е издаден в рамките на негова служба, този
документ да е неистински частен, и умишлено да го употреби, за да докаже, че
съществува някое право. Визираното престъпление същевременно е двуактно и се
явява довършено след употребата на такъв документ, като съставянето му
представлява междинен етап и само по себе си не е съставомерно.
Ползването от своя страна предполага доказването на употребата на документа
пред определено лице като редовен документ - с оглед претендираното
му правно значение. От субективна страна е необходимо деецът да действа при
форма на вината пряк умисъл.
На плоскостта на горното, следва да бъдат
поставени на коментар самостоятелно всеки един от признаците на това
престъпление. С обвинителния акт е повдигнато обвинение на подсъдимата, че на
14.04.2015г. е съставила сама неистински частен документ в качеството си на
длъжностно лице в кръга на службата си. Допълнителното споразумение
представлява частен документ, защото е сключен между физическо лице и търговско
дружество, както и липсват посочените в чл.93,т.5 НК характеристики на
понятието „официален документ”.
На второ място дали документът е
неистински, т.е. когато като автор на изявлението е посочено друго лице, а не
това, което действително го е съставило, като в конкретния случай св.Т.П. не е
автор на текста и подписа в договора. Следователно може да се направи изводът,
че документът е частен и неистински.
Безспорно
подсъдимата е имала качеството на длъжностно лице, тъй като й е било възложено
да изпълнява със заплата и постоянна работа, свързана с пазене или управление
на чуждо имущество в юридическо лице - по смисъла на чл. 93, т. 1, б.
"б" от НК, което е видно от длъжностната й характеристика. Една от основните
характеристики на това престъпление е,
че то може да се извърши единствено от субект със специално качество, а именно
длъжностно лице.
Но освен за притежаваното качество на
длъжностно лице у подсъдимата, съдът не може да се съгласи с така повдигнатото
обвинение, че именно А.Ш. е съставила сама неистински частен документ.
Посоченото обвинително твърдение е несъстоятелно и голословно, доколкото нито в
рамките на ДП, нито съдебното такова е налично дори едно доказателство в тази
насока. От извършените разпити на св.Т.П., св.Ц.П., св.Ваня П., св.Т.И., св.Г.А.,
св.К.М. става ясно, че липсват каквито и да било доказателства, които да сочат,
че на инкриминираната дата подсъдимата се е намирала в с.* и че именно тя е
разговаряла със св.Т.П.. Свидетелските показания не противоречат на изслушаните
експертизи в хода на съдебното следствие, не противоречат и като показания
помежду си- установява се, че подсъдимата на инкриминираната дата е работила в
„*”ЕООД, но няма абсолютно никакви сведения да е била в същия ден в с.*. От
разпита на който и да било от свидетелите не може да се извлече съпричастност
на подсъдимата към така повдигнатото и обвинение.
От посочените аргументи в разпитите
най-значителна стойност имат тези, касаещи показанията на св.Т.П., който
посочва, че лицата, с които се е срещнал на 14.04.15г. не може да ги разпознае
дори и да ги види, тъй като е минало много време от тогава, не може да посочи и
имената им, което означава, че всяко последващо
действие на съда в тази насока е безпредметно.
От разпитите на който и да било от
свидетелите не навежда на мисълта, че именно Ш. е извършителят, липсват и
графици на продавач-консултантите от „*”ЕООД с посещаваните от тях населени
места, тъй като същите не се пазели за съхранение. Колегите на Ш. също не си
спомнят дали тя е била на инкриминираната дата в с.*. В останалата част
показанията на св.Ц.П., св.Ваня П., св.Т.И., св.Г.А., св.К.М. не разкриват
релевантни факти към така повдигнатото обвинение и няма смисъл да бъдат
обсъждани.
В досъдебното и съдебно производство са
изготвени общо 4 на брой графически експертизи /три единични и една тройна/.В
първата графическа експертиза на вещото лице В., съдът приема, констатацията му
само относно частта, в която се твърди, че подписът и почеркът не са изпълнени
от св.Т.П.. С което се доказва, че е извършено престъпление по чл.310,ал.1 във
връзка с чл.309,ал.1 от НК, но не се доказва, че извършителят е именно
подсъдимата. Заключенията на вещото лице- В.В. от първата и втората графическа експертиза
относно почеркът и подписът дали принадлежат на подсъдимата, са изцяло
противоречиви, необосновани и самоизключващи се помежду си, поради което не
следва да бъдат ценени в тази им част.
Съдът изцяло, категорично и без никакви
резерви приема констатациите на вещото лице Р. от повторната съдебно-графическа
експертиза, както и заключението на тройната съдебно-графическа експертиза като
независима, безпристрастна, компетентна и задълбочена. Вещите лица по тези две
експертизи са категорични по отношение на това, че подписът и почеркът на инкриминираната
дата не са съставени от подсъдимата А.Ш.. В тройната графическа експертиза при
визуалното изследване на почерка, отразен в ръкописно изписания текст, обект на
експертизата се установи: средна степен на обработеност,
ниска степен на свързаност, средно голям по размер , средно разтеглен по хоризонтала
и вертикала, със слаб десен наклон, докато характеристиките на почерка, изписан
от Ш. са следните степен на обработеност - над
средната, степен на свързаност- средна, размер- средно голям, разтегливост по
хоризонтала- средна, разтегливост по вертикала- ниска, без наклон. Установените
различия и в частните графически признаци са характерни, индивидуални,
устойчиви, повтарящи се и в своята съвкупност дават основателният извод, че
изследваният текст и сравнителният образец от ръкописен текст на подсъдимата не
произхождат от едно и също лице. В хода на съдебното следствие вещите лица Р., С.,
Н. и С. потвърждават изготвената от тях СГЕ като обясняват, че при изследването
на подписа и текста се търсят устойчиви признаци на елементите, които изграждат
буквите и ако елементът го няма в сравнителните материали, то това значи, че
текстът не е изпълнен от това лице. Вещите лица са категорични, че за четири
години не се променя почеркът и подписът на едно лице. Посочват, че не споделят
методите на вещото лице В., тъй като противоречат на основни принципи в
съвременната графология. По тази причина и съдът счете, че следва да кредитира
заключенията на вещите лица Р., С., Н. и С. с доверие, като пълни и обективни,
като изключи от доказателствената съвкупност
експертизите не вещото лице В..
На основата на така изложеното съдът
намира от правна страна, че подсъдимата Анна Ш. не е осъществили от обективна
страна състава на престъплението за което е предадена на съд. Въз основа на
изложените съображения съдът прие, че подсъдимата следва да бъде оправдани
изцяло по повдигнатото и обвинение на основание чл.304 от НПК. Такова
произнасяне по същество държи сметка за правото на защита, неразривно свързано
с необходимостта съдът да признае подсъдимия за виновен само, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на
чл.6 от КЗПЧОС и чл.14 б. „d” от МПГПП. От това следва, че когато има съмнение
дали подсъдимият е извършил престъплението и след изчерпване на всички
процесуални средства за доказване на обвинението, съдът следва да признае
подсъдимия за невиновен. Съдебният състав прие, че настоящата хипотеза е именно
такава, поради което постанови оправдателна присъда.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 190 от НПК направените по делото
разноски остават за сметка на държавата. В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Да се уведомят страните за изготвянето на мотивите!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ
БОБОКОВ
Вярно с оригинала: Д.Б.