Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.Ловеч, 24.10.2019 година
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия в публично заседание на двадесет
и четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
1. ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ПОЛЯ ДАНКОВА
при секретаря Х. ХРИСТОВА и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от съдия
ДАНКОВА в.гр. д. № 455 по описа
за 2019 година и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно
основание чл.196 и сл. от ГПК
По
делото е постъпила въззивна жалба вх. № 3850/05.07.2019 г. от С.И.С., ЕГН **********
***, срещу Решение № 245/27.06.2019 г. по гр. д. № 642/2018г. на Районен съд – Т..
Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да се постанови
друго, с което да се уважат предявените искове, като му се присъдят и
направените деловодни разноски. Счита, че решението е неправилно поради
нарушение на закона – чл. 45 от ЗЗД, съществени нарушения на съдопроизводствени
правила и необоснованост.Счита изводът на съда, че липсва виновно поведение на
ответниците, което да му е причинило неимуществени вреди е незаконосъобразен и
несъобразен с доказателствата по делото.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор вх. №
4261/29.07.2019 г. /пощенско клеймо 26.07.2019 г./ от М.М.Н. и М.И.В., като същество се изтъква, че жалбата е неоснователна.Изтъква, че въззивната жалба е недоказана, а обжалвания съдебен акт е
правилен, законосъобразен и напълно обоснован, поради което моли въззивния съд
да остави в сила Решение № 245/27.06.2019г. по гр. дело № 642/2018г. по описа
на Районен съд- гр. Т..
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован се явява лично и с адв.У.,като посочва,че поддържа въззивната
жалба и моли да бъде уважена, при изтъкнатите в нея доводи.
Въззиваемите,редовно призовани не се явяват лично
От
представените доказателства, вложени в гр.д. № 642/18 г. на Районен съд-Т. 6 броя данъчни съобщения от 2013г. до
Подадена е искова
молба №3830/12.07.2018 г. от С.И.С.
против М.И.В., М.Н. с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата
10000 лева, обезщетение за неимуществени вреди за периода от 06.07.2013 г. до завеждане на делото, ведно със законна
лихва върху тази сума, от влизане на решението в сила до окончателно
изплащане.В основанието на исковете е посочено, че като гражданин на Република
България въззивникът е претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на двамата въззиваеми като длъжностни лица в
отдел „местни приходи” на Община-Т. при изпълнение на административната им
дейност първия като началник на отдел „Местни приходи” на Община- Т., а втората
като главен експерт „контрол МДТ”. Посочва, че в продължение на 15 години
системно при изпълнение на адм. си дейност не са се съобразявали с подаваните
от него заявления и декларации за данъци и такси на притежаваните от него
недвижими имоти. Изрично е конкретизирано, че с постоянни заплахи, закани и
разкарване двамата ответници начислявали недължими данъци и такси за
неизвършени услуги. Заявява, че подавал две коригиращи декларации през юли и
септември 2011 г., но въпреки това М.Н. съставила акт за установяване на
задължения по декларация АУ 001383/26.08.2016 г. и въззиваемите продължили да
му търсят данъци за 2013,2014,2015 и 2016 г.Въпреки обжалването на акта пред М.В.,
като началник „Местни приходи „ при Община – Т. , последния отказал да му уважи
жалбите и това принудило ищеца да води АХД 285/2013 г. ,АХД №289/2013 г. , АХД
№295/2013 г. и АХД №136/2016 . Въззивникът посочва в исковата молба, че едва
след завеждане на делата М.В. бил оттеглил акта, но съобщенията продължили и
през следващите години до 2016 г.
С определение №641/12.0.9.2018 г. Т.ски
районен съд е приел, че в исковата молба се твърдят незаконосъобразни актове,
действия и бездействия на двамата въззивници в качеството на длъжностни лица и
тези спорове на основание чл. 2 от ЗОДОВ се разглеждат по реда на АПК при
родово компетентност на Административен съд –чл.1,ал.1 от ЗОДДОВ. С цитираният
съдебен акт производството по гр.д. 642/2018 г. на ТРС е било прекратено, а
делото е било изпратено на Административен съд- Ловеч.
С определение от 02.10.2018 г. на
АС-Ловеч по а.х.д. №325/2018 г. производството по адм.дело е прекратено и е
повдигната препирня за подсъдност между АС-Ловеч и РС-Т.. Върховен
административен съд е произнесъл определение №93/23.11.2018 г. по а.д. №64/2018
г. ,с което е приел, че компетентен да се произнесе по исковата молба
№642/13.07.2017 г. /вероятно при техническа грешка е посочен номера на гр.дело и датата на образуване, а
не № и дата на исковата молба/е Районен съд-Т. и делото е изпратено на него.
Ловешки окръжен съд намира ,че
въпроса по допустимостта на исковете е решен с определение №93/23.11.2018 г. по
а.д. №64/2018 г. на ВАС, където изрично е посочено, че в исковата молба се
съдържат твърдения за предявяване на исковете към физическите лица-въззиваеми,
с твърдения за лични основания за причиняване на вреди от всеки от двамата
служители и за отправяне на заплахи и закани,т.е. личното поведение на двамата
служители. Изрично е конкретизирано, че след служебна справка в деловодството
на АС-Ловеч е установено, че Ст.С. е предявил иск по чл. 1,ал.1 от ЗОДОВ срещу
Община-Т. за незаконосъобразни актове, действия и бездействия на тези двама
служители.
Ст. С. е подал декларация
№1946/02.09.2011 г. по чл. 14 от ЗМДТ до Община-Т. за промяна в декларирано
обстоятелство, като е заявил, че находящата се в наследствения му имот в с.Г.Ж.
лов. Област ,м.”Ч” сграда се е самосрутила. Изготвен е акт за установяване на
задължение №АУ000063/17.07.2013 г. ,в които са вписани дължими просрочени
данъци по видове към същата дата и сумата за довнасяне в размер на 8.21
лева-главница и 2.78 лева лихва. Актът е подписан от М. М.М.. С решение
№63/04.10.2013 г. /подписано от М.В./е потвърден актът за установяване на
задължение по декларация от 17.07.2013 г. С жалба от 01.08.2013 г. и от
16.08.2013 г. Ст.С. е възразил, че оценката на имота му е завишена, получил е
три акта за дължими данъци и такси, но счита, че не дължи сумите в посочения
размер. Представен е протокол №14-56081/06.11.2013 г. ,подписан от Т. К. и М.М.
относно извършена проверка на декларациите на Ст.С. и е констатирано,че
декларирания имот е разрушен, земята е земеделска и партидата е закрита към
15.10.2013 г. Върху последната страница на протокола е оформен отказ за
връчване с подписи на двама свидетели и забележка, че партидата не е закрита,
поради отказ на лицето да подпише протокола с твърдение, че имота не е
земеделски и погрешно е заснет в кадастралната карта. Издадено е решение
№0502-96/16.05.2014 г.на М.В. като началник отдел „Местни приходи” при Община –Т.,
с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация
№АУ000061/04.10.2013г. на експерт М. М.-старши експерт ,орган по приходите в
отдел Метни приходи” на Община-Т.. Изготвен е протокол №14-56081/24.03.2014 г.
от служителите М.Н. и М.м., за констатиране на деклариране на обстоятелствата е
посочено, че партида 5011233045003 е
закрита към 30.09.2014, тъй като земята
е земеделска .. Протоколът е връчен на 24.03.2014 г. на Ст.С. Представен е акт
за установяване на задължение по декларация АУ001383/26.08.2016 г. на Ст.С. за
имот в м.”Ч”, землище с.Г.Ж. ,община –Т., област Л. относно невнесени задължения на данък върху
недвижимия имот и такса битови отпадъци към 26.08.2016 г. в размер на сумата
13.26 лева-главница и 2.84 лева лихва. Ст.С. е възразил против акта от
26.08.2016 г. с писмено възражение №В-РД-59/12.10.2016 г., като е посочил, че
оценката е завишена и задължението му е в по-малък размер.С решение
№И-МП-47/16.12.2016 г. на М.В. е отменен акта за установяване на задължение от
26.08.2016 г. Ст.С. е подавал жалби до Районна прокуратура –Гр.Т. срещу М.Н. за
съставяне на документ с невярно съдържание , с цел набавяне облага за себе си и
другите чиновници, както и посочване ,че се касае до „умишлен физически,
психически, финансов и здравословен тормоз”/к.ц./ на 12.10.2016 г., а срещу М.В.
– на 19.12.2016 г. Представени са данъчни съобщения до Ст.С./неподписани/ ,в
част от които е вписано,че ако задълженията са издължени до получаване на
съобщението най-учтиво се извиняват за безпокойството.
Правната квалификация на претенциите за главницата
- обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 10000 лева е чл. 45 от ЗЗД – обезщетение за непозволено увреждане.Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД
включва четири кумулативни предпоставки – извършено виновно и противоправно
деяние, нанасящо вреди другиму, които настоящия състав приема, че в казуса са
установени по безспорен начин. Настоящата инстанция счита, че исковете са
неоснователни и недоказани, тъй като не са представени надлежни доказателства
за лични действия на М.В. и М.Н. ,както и заплахи и закани , които да са
противоправни и насочени към Ст.С.. С протоколно определение №40/28.01.2019 г.
районен съд е указал на ищецът-въззивник да представи гласни доказателства и
допуснал съдебно-медицинска експертиза по твърденията в исковата молба. В
съдебно заседание на 19.02.2019 г. Ст.С. се отказал от допуснатите
доказателства. Действително в делото са вложени многобройни писмени документи-жалби
до Кмета на Община-Т., жалби до омбудсмана на Република България,писма до Община-Т.,
жалби до РП-Т.,снимки на имота през различни периоди,но те не обслужват
тезатана въззивника. Същевременно в делото не се съдържат каквито и да са
документи, изходящи от въззиваемите в лично качество до Ст.С..Лисват писмени доказателства
, както и гласни такива, за лични действия или бездействия на М.Н. и М.В. спрямо Ст. С., вербална, писмена или
невербална агресия и противоправно поведение. Извършваните и описани действия по
изпълнение на трудовите функции от въззиваемите,в качеството им на служители на
Община-Т. според настоящата инстанция не
могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 45 от ЗЗД като противоправни
деяния. Още повече, че те са предмет на произнасяне в производството по чл. 1,ал.1
от ЗОДОВ. От друга страна Ст.С. е представил амбулаторни листи, снимки на
опаковки на медикаменти, но тези доказателства не могат да установят вида на
претърпените вреди и причинна връзка с личното поведение на въззиваемите и
деянието. По подаваните възражения конкретно против актовете за установяване на
задължения Ст.С. е възразявал основно против оценката на имота и завишения
размер на сумите, а не е твърдял, че въобще не дължи такива.
Предвид изложените съображения
въззивната инстанция счита, че атакуваното съдебно решение № 245/27.06.2019 г. по гр. д. №
642/2018г. на Районен съд – Т. е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При такъв изход от
настоящото производство СТ.С. следва да заплати за въззивната инстанция по 300
лева съдебно-деловодни разноски за М.Н. и М.В. поотделно за всеки или общо 600
лева.
Воден от тези
мотиви съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно съдебно решение № 245/27.06.2019 г. по гр. д. № 642/2018г. на Районен съд
– Т...
ОСЪЖДА С.И.С.,
ЕГН ********** *** да заплати на М.И.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, съдебно-деловодни разноски за въззивна инстанция
в размер на сумата 300 лева /триста лева/.
ОСЪЖДА С.И.С.,
ЕГН ********** *** да заплати на М.М.Н., ЕГН ********** с адрес: ***, съдебно-деловодни
разноски за въззивна инстанция в размер на сумата 300 лева /триста лева/.
Решението е обжалваемо в
едномесечен срок от съобщение на страните, че е изготвено ведно с мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.