№ 4087
гр. Варна, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20223110108946 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Йеттел България" ЕАД,
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4", Бизнес
Парк София, сграда 6 срещу Т. М. М., с ЕГН ********** и адрес гр. ************, с която е
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение № 1396/04.03.2022г. по ч.гр.д. № 2611/2022г. по описа на
ВРС:
сумата 692,63 лева (шестстотин деветдесет и два лева и 63 стотинки)-главница,
представляваща дължими суми поради неизпълнение на Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги от 01.02.2018 г.с предпочетен номер ++359*********; Договор за
мобилни услуги от 06.12.2018 г. с предпочетен номер ++359********* и Договор за мобилни
услуги от 02.07.2019 г. с предпочетен номер ++359********* между Т. М. М. и „Теленор
България" ЕАД, за която сума са издадени фактури: № **********/18.11.2019 г., №
**********/18.12.2019 г., № **********/18.01.2020 г. и № **********/18.03.2020 г., както
следва: неизплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.10.2019 г.
до 17.01.2020 г. в размер на 445.46 лева, неустойка за неизпълнение на договора в размер на
140.04 лева и сумата 107.13 лева, дължима по договора за лизинг, ведно със законна лихва за
период от 28.02.2022 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните са възникнали облигационни
отношения, както следва:
За предпочетен номер ++359*********:
1
На 01.02.2018г. между Т. М. М. и „Теленор България" ЕАД, понастоящем „Йеттел
България" ЕАД, било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал
36,99" със стандартен месечен абонамент в размер на 36,99 лв. М. не изпълнила
задълженията си по споразумението в общ размер 227,06 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.10.2019г.-17.01.2020г.
За предпочетен номер ++359*********:
На 06.12.2018г. между същите страни бил сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 38,99 с
неограничени нац. мин и изх. роуминг в зона ЕС" със стандартен месечен абонамент в
размер на 38,99 лв. М. не изпълнила задълженията си по договора в общ размер 191,04 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
18.10.2019г. - 17.01.2020г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора,
мобилният оператор начислил неустойка в размер на 97,47 лв., която не надвишава три
месечни абонаментни такси и начислена във фактура № **********/18.03.2020г.
На същата дата - 06.12.2018г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер
++359*********, мобилният оператор предоставил на Т. М. М. устройство марка HONOR 8Х
64GB Dual Black на преференциална цена, посочена в т. 7 от договора. В същата точка била
посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената
отстъпка. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги, М. дължала сума в
размер на 107,13 лв., начислена във фактура № **********/18.03.2020г., представляваща
съразмерна част от направената отстъпка, като бил взет предвид периодът, през който
длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора.
За предпочетен номер ++359*********:
На 02.07.2019г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал+ 11,99"
със стандартен месечен абонамент в размер на 11,99 лв. и промоционален такъв в размер на
8,99 лв. М. не изпълнила задълженията си по договора в общ размер 27,36 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
18.10.2019г. - 17.01.2020г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора,
мобилният оператор начислил неустойка в размер на 42,57 лв., която не надвишава три
месечни абонаментни такси и начислена във фактура№ **********/18.03.2020г.
На 25.02.2022г. „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД,
подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд –
гр.Варна срещу Т. М. М., в което се претендират: главница в размер на 692,63 лв.
(шестстотин деветдесет и два лева и шестдесет и три стотинки) и законна лихва от подаване
на заявлението до изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № 2611/2022 г. по описа
на Районен съд - гр. Варна. Издадена била заповед за изпълнение, връчена на длъжника,
съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК за „Йеттел България" ЕАД възникнал правен интерес от завеждането на
2
установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата. В същият срок е
подадено заявление с представени доказателства за внесена по банкова сметка на ищеца
сума в размер на 692.63 лева.
Ищецът с молба от 04.10.2022г. потвърждава извършеното плащане и погасяването
напълно на претендираната главница. Прави искане за присъждане на разноски в размер на
25 лева заплатена държавна такса в исковото производство и разноски за заповедното
производство в размер на 385 лева - държавна такса и адвокатско възнаграждение.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по
вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по
съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита
се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 2611/2022г. по описа
на Районен съд- Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен и обективен
идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято
дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към ответника, нужно е да
бъдат установени като настъпили следните факти: че ответникът има качество на
потребител по процесните сключени между страните договори за предоставяне на мобилни
услуги и договор за лизинг; че в качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа
на валидно учредено между страните договорно отношение, той е предоставил посочените
услуги на ответника, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния
договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения във
фактурите размер; че е изправна страна по договорa за лизинг, т.е предоставил е държането
на вещта.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията, ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на
твърденията му.
Безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е, че ответницата е дължала
вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение № 1396/04.03.2022г. по ч.гр.д. №
2611/2022г. по описа на ВРС, както и че същите вземания са погасени от нея с плащане след
образуване на настоящето производство. Ответницата, чиято е доказателствената тежест за
установяване факта на погасяване на задължението е представила писмени доказателства по
делото, от които се установява, че същата е заплатила на ищеца на 07.09.2022г. сума в
размер на 692,63 лева, като по признание на ищеца тази сума е достатъчна да погаси
претендираната главница по делото. Доколкото претендираните вземания са погасени чрез
3
извършеното плащане в хода на процеса, искът следва да бъде отхвърлен.
Спор между страните съществува относно направените от ищеца разноски в исковото
и заповедното производство, тъй като същите не са заплатени от ответницата.
Съдът намира, че доколкото ответницата е дала повод за инициирането на съдебното
производство, същата следва да заплати на „Йеттел България“ ЕАД сторените в хода на
настоящото производство съдебно деловодни разноски в размер на 25 лева (за заплатена
държавна такса), както и направените в хода на заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 385 лева
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6
срещу Т. М. М. , ЕГН ********** от гр. ************, иск с правно основание чл.422, ал.1
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение №
1396/04.03.2022г. по ч.гр.д. № 2611/2022г. по описа на ВРС: сумата 692,63 лева
(шестстотин деветдесет и два лева и 63 стотинки) -главница, представляваща дължими суми
поради неизпълнение на Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от
01.02.2018 г.с предпочетен номер ++359*********; Договор за мобилни услуги от 06.12.2018
г. с предпочетен номер ++359********* и Договор за мобилни услуги от 02.07.2019 г. с
предпочетен номер ++359********* между Т. М. М. и „Теленор България" ЕАД, за която
сума са издадени фактури: № **********/18.11.2019 г., № **********/18.12.2019 г., №
**********/18.01.2020 г. и № **********/18.03.2020 г., както следва: неизплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.10.2019 г. до 17.01.2020 г. в
размер на 445.46 лева, неустойка за неизпълнение на договора в размер на 140.04 лева и
сумата 107.13 лева, дължима по договора за лизинг, ведно със законна лихва за период от
28.02.2022 г. до изплащане на вземането, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т. М. М. , ЕГН ********** от гр. ************, да заплати на „Йеттел
България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 385.00 лева (триста осемдесет и пет
лева), представляваща сторени съдебно-деловодни в заповедното производство и сумата от
25.00 лева (двадесет и пет лева), представляваща сторените разноски пред първа
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4