Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, … октомври 2015 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесети октомври 2015
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с
участието на съдебен секретар К.И., след като изслуша докладваното от съдията
Радева т. д. № 4846 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във
връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 15.03.2007 г.,
между него и ответника ЕТ „С.-С. - С.К.“, е сключен договор за финансов Л. №002421-001/15.03.2007
г., по силата на който Л.одателят се е задължил да придобие и достави за
използване следния актив: ново Хладилно полуремарке LАМВЕRЕТ SR 2 Futura и седлови
влекач Iveco Stralis АТ440S45, Т/Р, ЕURO 5, а за ответника е възникнало
задължението да заплати определена цена за използване на актива. Размерът на
месечните вноски, с които е следвало да се погасява задължението към ищеца е
посочен в погасителен план, който е неразделна част от договора. Ищецът твърди,
че е изпълнил задълженията си по договора и е предал на ответника описания
по-горе актив. Твърди, че тъй като Л.ополучателят не е изпълнил задълженията си
по договора за Л., същият бил прекратен, а актива бил иззет. Към момента
ответникът не бил заплатил и дължал на ищеца сумите по 14 бр. фактури, подробно
описани в исковата молба, ведно с обезщетение за забава върху сумата по всяка
фактура от датата на издаване, както и неустойки към 27.07.2010 г. в размер на
9 016,83 лв. Твърди, че процесният договор за финансов Л. е обезпечен със
запис на заповед от 15.03.2007 г. издаден в полза на „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД, чрез
който ЕТ „С.-С. - С.К.“ се е задължил безусловно и неотменимо да заплати при
поискване на поемателя или на негова заповед сумата от 166 097,42 евро.
Съгласно записа на заповед, същият е платим на предявяване в срок до 01.06.2012
г., без протест. Твърди, че записът на заповед бил предявен за плащане на
20.12.2010 г. чрез нотариус И.Д., за
сумата в размер на 72 360,36 лв. Тъй като в указания срок ответника не е
заплатил остатъка от задълженията си към „И Е.Д.А.Л.” ЕООД, на 01.02.2011г.,
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Искането на заявителя е уважено и срещу ЕТ "С.-С. -С.К.",
са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
4048/11 г., по описа на РС - София, ГО, 31 с-в. След връчване на поканата за
доброволно изпълнение, на основание чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал
възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Със съобщение по ч. гр. д. №
4048/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 31 състав, на заявителя-ищец е
указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението за постъпилото
възражение следва да предяви срещу ответника установителен иск по чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, като в противен случай ще бъдат обезсилени
Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови
решение, с което да се признае за установено за безспорно съществуването на
следните задължения на ЕТ „С.-С. - С.К.", към И Е.Д.А.Л. ЕООД, ЕИК ********:
сума в размер на 72 360,36 лева, представляваща неизплатен остатък по
описания запис на заповед, ведно с лихвата, до окончателното изплащане на
сумата.Претендираната сума представлява сумарна величина от редовна главница в размер на 2 274, 05 евро,
равняващи се на 4 447,66 лева, редовна лихва в размер на 339,12 евро,
равняващи се на 663,26 лева, просрочена главница в размер на 23 178,19
евро, равняващи се на 45 332,60 лева, договорна лихва в размер на
4 103,55 евро, равняващи се на 8 025,85 лева, неустойки в размер на
4 610,24 евро, равняващи се на 9 016,85 лева и разходи във връзка с
обслужването по договора в размер на 2 474,69 евро, равняващи се на
4 840,07 лева, деловодни разходи в размер на 34 лева, както и съдебни
разноски в размер на 1 447.21 лв - държавна такса за претендираното в заповедното
производство вземане. Претендира разноски в настоящото производство.
В срока за отговор, ответникът твърди, че искът е
недопустим поради просрочие. Оспорва и основателността на претенцията. Твърди,
че записът на заповед не му е бил предявен за плащане. Твърди, че договорът за Л.
е нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави. Твърди още, че
процесният седлови влекач не му е бил предаден от ищеца. Заявява, че влекач с
рег. № ******** бил негоден за нормално ползване по предназначение, поради
което договора бил едностранно развален от него. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
С допълнителна искова молба ищецът оспорва твърденията
на ответника. Твърди, че е изправна страна по договора за финансов Л. и че не
носи отговорност за недостатъците на вещта, ако такива са налице; налице е
прекъсване на давността.
В допълнителен отговор ответникът поддържа заявената теза. Твърди, че
договора е развален, а ако не се приеме, че е развален, то насрещната
претенция, която е отделена в друго производство да се счита за изявление за
разваляне на договора. Твърди, че полученият влекач, не е този, който е предмет
на сделката и моли това да бъде констатирано от вещо лице.
С молба от 03.05.2012 година ищецът внася уточнение
относно сумата, която претендира като съществуващо вземане, а именно, че същата
представлява резултативна величина от 2 274,05 евро / 4 447,66лв/-
фактурирана последна главница; редовна лихва в размер на 339,12 евро /
663,26лв/; просрочена главница в размер на 23 178,19 евро/
45 332,60лв/; договорна лихва в размер на 4 103,55 евро/
8 025,85лв/; неустойка в размер на 4 610,24евро / 9 016,85 лв/,
дължима за периода от 01.06.2009 до 26.07.2010 г.; разходи във връзка с обслужване на договора /
застраховки на МПС, каско/ в размер на 2 474,69 евро / 4 840,07лв/ и
деловодни разходи в размер на 34 лв.
С молба от 05.04.2012 година ответникът представя
документи свързани с възраженията, включително, че му е престирана вещ,
различна от уговорената – седловия влекач е с номер на рамата, различен от
посочения в договора за финансов Л..
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупността им, намери за установено от фактическа страна
следното:
Със заявление от 01.02.2011 година ищецът по делото е
поискал от съда да издаде заповед за незабавно изпълнение срещу ответника по
делото. Основанието на паричното вземане, посочено от заявителя в
производството, е запис на заповед, издаден на 15.03.2007 година, с падеж – не по-късно от 01.06.2012 г.,
предявен частично за сумата от 72 360,36 лева.
Към заявлението е представен запис на заповед от 15.03.2007
година с издател ЕТ „С.-С. – С.К.“ – ответник в производството, с който
издателят се е задължил безусловно и
неотменимо срещу представяне на записа на заповед да плати на поемателя /ищец
по делото/ сумата от 166 097,42 евро за всеки от трите записа на заповед. Ценната
книга носи подписа на издателя, както и отбелязване, че записът на заповед е платим
на предявяване и че същият трябва да бъде предявен за плащане не по-късно от
01.06.2012 година.
След преценка по редовността на заявлението и
представения към него документ по чл. 417, т. 9 ГПК, 31 състав на СРС, на 18.02.2011
година издава заповед, с която разпорежда длъжникът ЕТ „С.-С. – С.К.“, ЕИК ********
да заплати на „И Е.Д.А.Л.” ЕООД, ЕИК ********** сумата от 72 360,36 лева
главница, част от цялото задължение от 166 097,42 евро по запис на заповед
от 15.03.2007 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
01.02.2011 г., както и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
общ размер на 2 855,53 лева.
На 28.05.2011 година длъжникът ЕТ „С.-С. – С.К.“ подава
възражение по реда на чл.414 ГПК с което заявява, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение.
Възражението по чл.414 ГПК е подадено в срок, видно от
представената от ЧСИ Милен Бъзински, рег.№838 на КЧСИ, с район на действие –
СГС, показа за доброволно изпълнение, връчена на длъжника в заповедното
производство на 13.05.2011 година.Документът се намира в ч.гр.д.№14199/2011
година по описа на СГС.
С определение от 12.10.2011
г. СРС указва на заявителя, че предвид постъпило от длъжника възражение, може
да предяви иск относно вземането си в 1-месечен срок.
Съобщението на съда е получено от заявителя на 21.10.2011
година.
На 18.11.2011 година заявителят представя на съда
препис от исковата молба, обективираща претенции по чл.422 ГПК, предявена срещу
ЕТ „С.-С. – С.К.“.
По делото е представено
копие от договор за Л. № 002421-001/15.03.2007 г., сключен между „И Е.Д.А.Л.“ ЕООД,
в качеството на Л.одател и ЕТ „С.-С. – С.К.”, като Л.ополучател.По силата на
постигнатото съгласие Л.одателят се е
задължил да придобие и достави на Л.ополучателя за използване следния
актив: ново хладилно полуремарке LАМВЕRЕТ SR 2 Futura
и седлови влекач „Iveco Stralis
АТ440S45, Т/Р, ЕURO
Представен е приемо-предавателен протокол, от който се установява, че
ищецът е предал на ответника активите в отлично състояние, годни за употреба и
в съответствие с условията на договора за Л.. Л.ополучателят е потвърдил, че
няма забележки по отношение на техническите спецификации на активите.
Представени
са Общите условия по договори за финансов Л. с юридически лица на „И Е.Д.А.Л.“
ЕООД, за които няма спор, че били действащи към момента на сключване на
договора за финансов Л. и са известни на Л.ополучателя- ответник по делото.
ОУ на ищеца съдържат дефиниции на използваните в
договора за финансов Л. понятия: първоначална вноска, вноска, остатъчна
стойност и др., както и уредба на
отношенията между страните, свързани с недостатъци на Л.овата вещ- т.4.6.Тази
разпоредба на ОУ сочи, че при престиране на вещ с недостатъци, съществуващи
преди предаване на вещта или възникнали след предаването, по време на
гаранционния срок, както и при посочените в текста форми на неточно изпълнение,
свързани със задължението на доставчика на вещта, са основание да се ангажира
отговорността на доставчика, за което Л.одателят се е задължил да съдейства на Л.ополучателя.
Представени са 15 броя фактури, издадени от Л.одателя,
извлечение от счетоводните книги на последния, свързани с движението на дълга
на ответника, справка за деловодни
неустойки
Представена е нотариална покана, удостоверяванията
по която са извършени от нотариус И.Д., с рег. № 039 на Нотариалната камара, с
която ищецът предявил за плащане сумата от 72 360,36 лева по запис на
заповед от 15.03.2007 г., като указал на ответника да заплати задълженията си в
срок от 3 дни от предявяването за плащане.
Ищецът е представил фактура №**********/21.07.2010 г.
за сума в размер на 5110,91 лв.; фактура №**********/22.06.2010 г. за
сума в размер на 5110,94 лв.; фактура №**********/21.05.2010 г. за сума в
размер на 5110,92 лв.; фактура №**********/19.04.2010 г. за сума в размер на
5110,91 лв.; фактура №**********/16.03.2010 г. за сума в размер на 5110,92 лв.;
фактура №**********/11.02.2010 г. за сума в размер на 5110,93 лв.; фактура №**********/21.01.2010
г. за сума в размер на 5110,92 лв.; фактура №**********/10.12.2009 г. за сума в
размер на 5110,92 лв.; фактура №**********/16.11.2009 г. за сума в размер на
5110,91 лв.; фактура №**********/19.10.2009 г. за сума в размер на 5110,92 лв.;
фактура №**********/18.09.2009 г. за сума в размер на 5110,92 лв.; фактура №**********/25.03.2010
г. за сума в размер на 629,50 лв.; фактура №**********/04.05.2010 г. за сума в
размер на 4080,60 лв. и фактура №**********/03.12.2009 г. за сума в размер на
129,98 лв., издадени от дружеството, с получател ЕТ „С.-С. – С.К.“, за дължими
главници, лихви и такси обслужване по договора за финансов Л., данък ПС за
По делото е представен
констативен протокол от 12.04.2010 година, изготвен от нотариус С.К., както и
два приемо-предавателни протокола за предаване на Л.овите вещи от страна на Л.ополучателя
във фактическата власт на Л.одателя,
чиято истинност не е оспорена от ищеца по делото.Документите са с дата
03.08.2010 година.
По делото е изслушана ССчЕ.
От заключението на вещото лице се установява, че ищецът „И Е.Д.А.Л.” ЕООД е издал фактури на обща стойност
61 060,20 лева.
В резултат на
извършената проверка в ТД на НАП София град и от представените от ответника
аналитични и хронологични регистри на сметка 401 „Доставчици” за периода от
01.01.2007 г. до 31.12.2010 г. вещото лице е установило, че ЕТ „С.-С. — С.К.” е
осчетоводил една част (3 броя) от издадените от ищеца и описани в таблица № 1
на стр. 3 фактури. Останалите фактури по договора за Л., издадени от „И Е.Д.А.Л.”
ЕООД, не са осчетоводени от ответника по делото.
Вещото лице сочи, че
ответникът по делото е извършил плащания на Л.ови вноски по Договора в размер
на 183 640,04 лева. Извършени са били плащания и на суми за регистрация в КАТ,
застраховка “Каско” и “Гражданска отговорност” и данък върху превозните
средства съгласно чл.52 от ЗМДТ, в размер на 12 978,85 лева. ЕТ „С.-С. - С.К.”
е заплатил частично сумата от 3000,00 лева, която се явява част от фактура №
**********/19.08.2009 г. Общата стойност на фактурата е 5 110,92 лева. Дължим
се явява остатък в размер на 2 110,92 лева.
Вещото лице е
установило, че общият размер на остатъчното задължение на ответника към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист – 01.02.2011 г., е 63 171,12 лева.
Заключението е възприето от страните по делото, без
възражения и прието от съда, като годно доказателствено средство – дадено
компетентно и незаинтересовано.
По делото е изслушано допълнително заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че размерът на
задълженията с характер на неустойка за периода от 01.06.2009 г. до 26.07.2010
г., е сумата от 9 016,83 лева.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Претенцията от
установителен характер е допустима – налице са предвидените в закона общи
предпоставки, със съществуване на които законодателят свързва правото на иск,
както и особените предпоставки, необходимостта от които следва да бъде
установена, за да се направи извод за допустимост на положителния установителен
иск по чл.422 във връзка с чл.415 и чл.124 ГПК.
По делото е установено
безспорно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, на
основание чл.418 ГПК във връзка с чл.417, т.9 ГПК и искането му е било уважено
от заповедния съд; че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е оспорил съществуване на
вземането; че установителната претенция е подадена в 1-месечния преклузивен
срок.
В този смисъл стореното
възражение от ответника, че искът е „просрочен” и поради това –недопустим, не
може да бъде споделено.
По основателността на
претенцията.
По делото няма спор, че
ценната книга, послужила за изпълнително основание – запис на заповед,
представляващ формална, абстрактна сделка, абсолютна търговска, е издадена с
цел да обезпечи вземането на ищеца, произтичащо от каузалната връзка,
обвързваща страните по процесуалната връзка, с договорно основание, намиращо
законовата си опора в разпоредбата на чл.342, ал.2 ТЗ.
По валидността на
менителничния ефект, за която съдът следи служебно.
Представеният запис на
заповед съдържа изискуеми съгласно нормата на чл.535 ТЗ, реквизити и обективира
поетото задължение на издателя му да плати при предявяване посочената сума,
като поетото задължение е безусловно.
Представена е нотариална
покана, изпратена от кредитора / поемател/ по сделката, чрез нотариус И.Д.,
рег.№039 към НК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, на адрес, вписан в
ТР по партидата на търговеца, към момента на връчване на книжата.
Предявяването на ценната
книга е съобразно уговорения в нея падеж- чрез предявяването, но не по- късно
от 01.06.2012 година.
Ценната книга има качество
на изпълнително основание, удостоверяващо изискуемо парично вземане, чийто
падеж е настъпил.
По делото няма спор относно
обезпечителната функция на записа на заповед по отношение на каузалната връзка,
обвързваща страните по делото – посочения договор за финансов Л. №№
002421-001/15.03.2007 година.
Самият ищец е въвел в
предмета на спора договорът, представляващ правопораждащ ЮФ за съдебно предявеното
парично вземане за период, предшестващ прекратяване на договорната връзка, а
именно 14 погасителни вноски, в размер
на 72 360,36лв, в които е включена главница, лихва и неустойка по
договора, както и застраховки за МПС.
На тези твърдения ответникът
е противопоставил правоизключващо възражение за нищожност на сделката, поради
противоречието и със закона и добрите нрави; липса на изпълнение на договорно
задължение от страна на ищеца – не му е
предаден влекача, представляващ част от актива, поради което и платената от
него цена е без основание за стореното имуществено разместване на блага; липса
на точно изпълнение на договорното задължение, тъй като предаденият влекач не
съответства на уговореното и това е така, тъй като влекачът е негоден за нормалното
ползване по предназначение, поради пукната греда.
По своята същност договорът за
финансов Л. представлява двустранна сделка, по която Л.одателят се задължава да придобие вещ от трето лице при
условия, определени от Л.ополучателя и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение.По своята същност финансовият Л. представлява специфична
финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на Л.ополучателя.
С него Л.одателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ
по поръчка на Л.ополучателя, на практика отпуска кредит на Л.ополучателя в
размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез
заплащане на Л.ово възнаграждение, плащано чрез отделни Л.ови вноски на
определени интервали от време- Решение №4
от 16.05.2013
г. по т.д. № 439/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
Съобразно тежестта на въведените възражения от
ответника, при извод на съда за сключен договор за финансов Л., съдът следва да
ги изследва по отношение на тяхната основателност, като съобрази тежестта на
всяка от тях.Т.е. изследва основателността съобразно това, че по- силното
основание засягащо основанието на претендираното като съществуващо право /
парично вземане/, поглъща последващите.
По
възражението за нищожност на договора поради противоречието му със закона и
добрите нрави.
Конкретното
твърдение е това, че ответникът и ищецът по делото не са равнопоставени страни
в сделката.
Подобно основание за прогласяване недействителност на съгласието,
обективирано в договора, което да засяга валидността на същото, поради неравноправност, е неприложимо в търговските сделки, каквато е
безспорно обвързващата страните.Сделките между търговци предполагат
професионализъм и налагат рационалност.Сделката е валидна и няма как тепърва,
поради твърдяно от ищеца виновно неизпълнение, неизправната страна по договора
да твърди, че е неравнопоставена в материалното правоотношение, за да избегне
последиците от виновното си поведение.А общата формулировка за противоречие със
закона и нравствена недопустимост на договора, поради неопределеността си,
лишава както противната страна в процесуалната връзка, така и съда, да изследва
дали договорът за финансов Л. противоречи на действаща по българското
законодателство императивна материална норма или накърнява добрите нрави.
Ето защо възражението на ответника касаещо валидността на договора се
явява неоснователно.
Следващото по тежест възражение е, че ищецът е неизправна страна по
договора, тъй като не е изпълнил основното си задължение – да предостави на
ответника седловия влекач, представляващ част от Л.овото имущество, предмет на
договора за финансов Л., се опровергава от документите, представени от самия
ответник по делото.
От представените от ответника и изходящи от него частни документи- молба
от 12.01.2010 година, вх.№ 0924/25.01.2010 година по входящия регистър на
ищеца, ответникът моли своя съдоговорител за преустановят договорната връзка,
поради това, че не използва камиона, а плаща за охраняем паркинг; в този смисъл
е и съставеният от нотариус констативен протокол, съставен по реда на чл.593 ГПК, с който длъжностното лице е удостоверило, че на посочената дата ищецът не
се явил, за да получи фактическата власт върху вещта, включваща в себе си и
седловия влекач.Т.е. доказателствата по делото водят да извод, че вещта,
предмет на Л.овия договор е предадена на ответника, в качеството му на Л.ополучател, който факт е удостоверен и от
самата страна, чрез подписване на приемо-предавателния протокол.
По възражението за недостатъци на вещта.
Съобразно уговореното от страните с договора за финансов Л. и
действащите към него момент ОУ на ищеца, при престиране на вещ с недостатъци,
не може да се ангажира отговорността на Л.одателя, на договорно основание и
тази постановка на въпроса е законосъобразна.
С Решение №4/16.05.2013 г. по т.д. № 439/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, касационната
инстанция е дала отговор на този въпрос, по реда на чл.290 ГПК, който гласи
следното: „При
финансовия Л. възникват няколко правоотношения: 1/ между Л.одателя и Л.ополучателя
по договора за Л. за придобиване на вещ /движима вещ или недвижим имот/ и
предоставянето й за ползване на Л.ополучателя; 2/ между Л.одателя и
производителя на вещта, по силата на което Л.одателят придобива вещта по
поръчка на Л.ополучателя; 3/ между Л.ополучателя и производителя на вещта,
което правоотношение възниква след отстъпване от Л.одателя на Л.ополучателя на
правата си срещу производителя на вещта, заедно с прехвърляне на собствеността
върху вещта в полза на Л.ополучателя. Правоотношението, което възниква между Л.одателя
и производителя на вещта, най-често е резултат на договор за покупко-продажба,
но може да възникне и по договор за изработка на съответната вещ. Разпоредбата
на чл. 343 ТЗ урежда преминаването на
риска от случайното погиване или повреждане на вещта - предмет на договора за
финансов Л. върху Л.ополучателя… Когато вещта е с недостатъци, е налице
неточно, лошо изпълнение в качествено отношение на задължението на продавача по
договора за покупко-продажба, респективно на задължението на изпълнителя по
договора за изработка. При неточно изпълнение на задължението на възложителя
или продавача в качествено отношение, както и в хипотезата, когато в рамките на
гаранционния срок възникнат дефекти на вещта, претенциите за поправяне на
вещта, за заплащане на разходите, необходими за поправката й, за замяната й с
качествена или за съответно намаление на възнаграждението, респективно на
цената, както и за развалянето на договора, принадлежат на Л.одателя, тъй като именно той е страна по договора
за изработка, респективно договора за покупко-продажба с третото лице -
изпълнител или продавач. Правоотношението по договора за изработка, респективно
договора за продажба не е възникнало между Л.ополучателя и третото лице -
изпълнител или продавач, поради което Л.ополучателят не притежава самостоятелни
права срещу изпълнителя, респективно продавача и не може да предявява претенции
срещу тях. Отговорността за недостатъци
на Л.овата вещ се реализира по реда на договорните връзки. Л.ополучателят
има право да предяви претенции срещу Л.одателя, предвид възникналата между тях
договорна връзка, а Л.одателят е материалноправно легитимираното лице, което
може да търси правата си срещу третото лице.
Допустимо е
страните по договора за изработка на вещта /имота/ да уговорят правата по
договора, възникнали в резултат на забавено или лошо изпълнение, да преминат
върху Л.ополучателя, респективно правата по чл. 265 ЗЗД,
включително и правото на неустойка при неточно изпълнение, да се уговорят в
полза на трето лице - Л.ополучателя. Тези уговорки могат да бъдат направени и
ако договорът за изработка е сключен между Л.одателя, Л.ополучателя и
изпълнителя. Правата, свързани с
недостатъците на имота, които Л.одателят като възложител притежава срещу изпълнителя,
могат да бъдат прехвърлени от Л.одателя на Л.ополучателя с договор за цесия по
реда на чл. 99 ЗЗД. В посочените случаи Л.ополучателят
ще бъде материалноправно легитимиран да предяви претенциите срещу изпълнителя.
Прехвърлянето
на правото на собственост върху имота - предмет на договора за Л., от Л.одателя
на Л.ополучателя не прехвърля автоматично правото на Л.одателя да търси
отговорност за недостатъци на имота срещу изпълнителя върху Л.ополучателя -
приобретател на имота. Аргументи могат да се черпят от разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ТЗ, която задължава Л.одателят
по финансовия Л. да прехвърли правата си срещу третото лице заедно с
прехвърлянето на собствеността върху вещта”.
С оглед дадения от касационната инстанция
отговор на въпроса, съдът не споделя тезата на ищеца, че при липса на точно
изпълнение на договорното му задължение, в качествено отношение и действащите
ОУ, ответникът следва да насочи претенциите си за липса на качествено
изпълнение към доставчика на вещта.Това е така, тъй като нормата от ОУ е твърде
обща и не може да бъде тълкувана като делегиране на права изобщо, защото
законът предвижда различни потестативни права за изправната страна по сделката,
при липса на точно изпълнение в качествено отношение.И така формулирана
клаузата не забранява или ограничава Л.ополучателя от възможността да упражни
правата по чл.230 ЗЗД, съобразно препращащата норма на ТЗ.Както не изключва и
отговорността на Л.одателя, която може да бъде ангажирана на договорно
основание, само защото е поел задължение да съдейства на Л.ополучателя да търси
обезвреда от доставчика.Липсата на договорна връзка между доставчик на вещта и Л.ополучател
изключва ангажиране отговорността на доставчика.За да е възможно това следва Л.одателя
да прехвърли своите права върху Л.ополучателя, за да има последният, в качество
на правоприемник, възможността да претендира обезщетение или да упражни
правата, които му дава разпоредбата на чл.195 ЗЗД, а доказателства за настъпило
правоприемство по делото не са представени и това е така, тъй като липсва
твърдение на някоя от страните в тази насока.
Ето защо съдът дължи произнасяне по
твърдението за неточно изпълнение.
Конкретно – твърди се, че вещта страда
от недостатъци – пукнатина на греда на седловия влекач, която прави вещта
негодна за използването и съобразно нейното предназначение.
Подобно и на другите възражения и това е твърде общо и
това е така, тъй като освен уточнението, което страната е сторила, че
недостатъкът е скрит и е съществен, не се установява, кога същият е констатиран
от Л.ополучателя, както и на коя от всички греди на седловия влекач е
констатирана тази пукнатина.Тези уточнения са необходими, за да се прецени дали
недостатъкът е съществувал към момента на сключване на сделката или се е появил
в по- късен момент, както и да се изследва причината за възникване на този
недостатък – дали се касае за фабричен такъв или е резултат от функционирането,
ескплоатацията на вещта.В зависимост от отговора на тези въпроси, които не са
въведени своевременно от ответника, съдът преценява дали е налице основание за
ангажиране отговорността на неговия съдоговорител, на основание чл.230 ЗЗД, във
връзка с чл.344 ТЗ.
В настоящия случай отговорността на Л.одателя
за некачествено или неправилно изпълнение на договорното му задължение, не може
да бъде реализирана по пътя упражнено потестативно право от Л.ополучателя срещу
Л.одателя, поради твърде общото възражение за липса на качества на Л.овата вещ.
По възражението за погасителна давност- макар и своевременно
въведено в процеса – същото е общо и от
него не става ясно кое вземане на ищеца се твърди, че е погасено, поради
изтичане на срока, след който се погасява възможността по съдебен ред да се
търси вземането.
Ето защо възражението се явява
несъстоятелно.
При изложеното настоящият състав на съда
намира, че претенцията на ищеца се явява основателна.
Изводът си в тази насока съдът гради въз
основа на представените по делото писмени доказателства, а именно – тези, установяващи
договорна връзка между страните, последиците от постигнатото съгласие и фактът,
че същата е преустановила своето действие.Последното се установява от
представените от ответника протокола, удостоверяващи връщането на вещта от Л.ополучателя
на Л.одателя.Преустановяване на договорната връзка може да се извърши не само
чрез едностранно волеиявление.Потестативното право на всяка от страните може да
бъде упражнено и чрез конклудентни действия, в резултат на които договорът се
счита за прекратен- съгласието на двете страни е обективирано чрез подписване
на двата документа и считано от 03.08.2010 година договорната връзка е
прекратена.Поради това, че договорът за финансов Л. е договор с продължително
действие, то прекратяването има действие за в бъдеще.
След фактическото разместване, за
ответника не съществува основание да заплаща уговорените вноски, които включват
в себе си, освен цената на ползването, така и възвращаемост на сторената от Л.одателя
инвестиция, включително и неговата печалба, поради търговския характер на Л.овата
сделка.
По отношение на размера на същата.
По отношение на погасителните вноски,
дължими до прекратяване на договорната връзка, вещото лице дава заключение, че
платените от ответника суми, представляващи плащания на Л.ови вноски, обхващат
първоначалната вноска от 34 415,18лв на 23.03.2007 година и Л.ови вноски
от 20.04.2007 година до Л.ова вноска от 19.08.2009 година, чийто размер е
сумата от 5 110,92лв и е платена в размер на 3 000лв.Общата сума,
платена по Л.овия договор възлиза на 183 640,04лв.Вещото лице е установило
и извършени плащания в размер на 12 978,85лв, вкючващи застраховка „Каско”
и „ГО” в размер на 6 690лв; такса пълномощно в размер на 48лв; данък ПС
ЗМДТ в размер на 307лв, в размер на 656,68лв и 629,50лв; застраховка „Каско” и
„ГО” в размер на 4 647,67лв- общо посочената по- горе сума.
Вещото лице е дало заключение, че съобразно погасителния план,
ответникът не е заплати част от погасителна вноска от 19.08.2009 година в размер на 2 110,92лв
и още 14 броя погасителни вноски по представените от ищеца фактури, като общият
размер на дължимата сума е 63 171,12лв, обхващайки периода, през който
договорът е бил действащ – от неговото сключване, отчитайки извършените
плащания и дължим остатък до прекратяването – последна вноска за м. юли 2010
година, а размерът на уговорената неустойка е сумата от 9 016,83лв, за
периода от 01.06.2009 година до 26.07.2010 година.
Общият
размер на дълга е сумата от
72 187,95лв, в който следва да бъде уважена предявената установителна
претенция, представляващ главница- дължими Л.ови вноски и договорна лихва и
обезщетение за забава, уговорено като неустойка при неточно изпълнение във
времево отношение.
При
така установеното настоящият състав на съда намира, че претенцията се явява
основателно предявена до посочения от вещото лице размер, а в частта която го
надвишава следва да бъде отхвърлена.
Съобразно
направения извод и своевремнно направеното искане за разноски от ищеца,
съобразявайки нормата на чл.78, ал.1 ГПК и представеният списък по чл.80 ГПК-
общо в размер на сумата от 4 879,18лв / разноски в исковото производство/,
съдът намира, че ответникът следва да понесе сторените от ищеца разноски,
съобразно уважената част от иска и с оглед реалността им.От представените по
делото документи се установява, че ищецът реално е направил разноски за
държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, което е
платено в размер на сумата от 2 276,64лв.Т.е. реално сторените от ищеца
разноски са в размер на сумата от 4 423,85лв.
Дължимият
от ответника размер разноски на ищеца е в размер на сумата от 4 413,31лв.
Ето защо съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявен на основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК от „И А. Б. Л.”АД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***,
чрез адв.Д.К., срещу ЕТ“ С.С.-С.К.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Б.В., че ищецът има вземане в размер на 72 187,95лв
/ седемдесет и две хиляди сто осемдесет и седем лв и 95ст./, произтичащо от запис
на заповед, издаден на 15.03.2007 година от ЕТ“ С.С.-С.К.“, ЕИК ******** 8,
ведно с лихвата, начиная от 01.02.2011 година до окончателното и заплащане, за
което ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№4048/2011
година по описа на СРС, 31 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до
предявения размер от 72 360,36лв, поради неоснователността му.
ОСЪЖДА
ЕТ“ С.С.-С.К.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със
съдебен адрес ***, чрез адв.Б.В. да заплати на „И АР БИ Л.”АД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.Д.К.,
разноски по водене на настоящето дело, в размер на сумата от 4 413,31лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 2- седмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: