№ 925
гр. Благоевград, 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500656 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК.
Жалбата е подадена от В. И. М., ЕГН **********, от гр. Р., чрез адв. Д. Т. Б., срещу
Определение № 234/07.07.2022г., постановено по гр.д. № 407 по описа за 2022г. на РС Р., с
което съдът е спрял производството по гр.д. № 407/2022г. по описа на РС Р., поради наличие
на преюдициален спор, до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт по гр.д. №
93/2022г. по описа на РС Перник.
С частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение на РС Р.. Поддържа се че определението в частта относно спиране
на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, е постановено в
нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Така сочи се в частната жалба, че не са налице основания за
обусловеност на решението по настоящото дело от изхода по гр.д. № 93/2022г. по описа на
РС Перник, тъй като страните по двете дела са различни. Поддържа се, че по другото дело
едната страна - ответник, не е надлежна страна, поради което е налице злоупотреба с право,
поради което така заведеното дело е само за осуетяване развитието на гр.д. № 407 по описа
за 2022 г. на РС Р., както и още няколко идентични дела.
Навадени са доводи, че производството по гр.д. № 407/2022г. по описа на РС Р. е бързо
производство по реда на чл. 310 и сл. от ГПК, поради което е недопустимо спирането му
поради преюдициалност от друго дело, разглеждано по общия исков ред.
Въз основа на изложените доводи с частната жалба, иска се от въззивният съд да отмени
обжалваното Определение № 234/07.07.2022г., постановено по гр.д. № 407 по описа за
2022г. на РС Р., с което производството по гр.д. № 407/2022г. по описа на РС Р. е спряно по
1
преюдициалност, до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт по гр.д. № 93/2022г.
по описа на РС Перник, както и да върне делото на РС Р. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276 от ГПК, постъпил е писмен отговор на частната жалба от Община Р., чрез
пълномощника- адв. Р. Х., с който се оспорва депозираната частна жалба и се иска от
въззивния съд същата да бъде оставена без уважение.
Поддържат се доводи за обусловеност на решението по гр.д. № 407/2022г. по описа на РС Р.,
от изхода по гр.д. № 93/2022г. по описа на РС Перник. Развити са доводи, че исковата
претенция за дължимото допълнително възнаграждение в размер на 1 %, е основано на КТД,
действащ към периода на исковата претенция, поради което изхода на гр.д. № 93/2022г. по
описа на РС Перник, което има за предмет искова претенция за нищожност на сключения
КТД, безспорно е обуславяща изхода по настоящото гр.д. № 407/2022г. по описа на РС Р.,
тъй като в случай на обявяване на нищожност на КТД, исковата претенция на ищцата В. И.
М. би се оказала без правно основание.
С отговора на частната жалба се оспорват наведените доводи за липса на преюдициалност
между двете дела, поради липса на идентичност на страните по гр.д. № 93/2022г. по описа
на РС Перник и гр.д. № 93/2022г. по описа на РС Перник. Излагат се доводи, че съгласно
закона и съдебната практика за наличието на обусловеност на изхода на едно гражданско
дело от друго дело, не се изисква пълно тъждество на страните по двете дела, още повече че
обявената нищожност на КТД би засегнала не само правата на участващите по гр.д. №
93/2022г. по описа на РС Перник страни, но и третите лица, обвързани от сключения КТД,
каквато безспорно е ищцата В. И. М. по гр.д. № 407/2022г. по описа на РС Р..
Поддържа се с писмения отговор на частната жалба, че преценката за наличието на
обусловеност между двете дела от съда, не следва да се основава на наличието на
идентичност на страните по делата, а основно да се изследва въпроса за това дали спорното
правоотношение по едно от делата, е обуславящо за изхода на другото дело. Когато в
другото производство предмет на установяване по съдебен ред а юридически факт, който е
елемент на спорното правоотношение- предмет на гражданското дело и който съдът следва
да съобрази за да постанови решението, то тогава безспорно е налице обусловеност на
изхода на едното дело от другото и са налице основанията на чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК за
спиране на производството по делото, чието решение е обусловено от изхода на другото
дело.Поддържа се от въззиваемата община чрез нейния пълномощник, че такава
обослувеност безспорно е налице и в настоящия казус, като решението по гр.д. № 407/2022г.
по описа на РС Р., е в зависимост от изхода на предявения иск за нищожност на КТД по гр.д.
№ 93/2022г. по описа на РС Перник, пради което двете дела са в отношение на
преюдициалност.
Възразява се с писмения отговор на частната жалба, срещу доводите че бързо производство,
развиващо се по реда на чл. 310 от ГПК е недопустимо да бъде спирано поради
преюдициалност от друго дело- разглеждано по общия исков ред. Навадени са доводи, че в
закона няма правна норма, изключваща изрично приложението на чл. 229 ал.1 от ГПК по
2
отношение на делата разглеждани по Част III от ГПК- особени искови производства. Точно
обратно- по аргумент на правните съображения развити в ТР № 1/09.07.2019г. по тълк. дело
№ 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, наличието на обуславящо дело, независимо от това какъв е
вида му и кога е образувано, акта по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения
иск, с оглед на разпоредбите на чл. 297-298 от ГПК, чл. 300 и чл. 302 от ГПК, е абсолютна
процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса
по обусловеното дело, поради което във всяко положение на делото съдът е длъжен да го
спре на осн. чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт по
обуславящото гражданско дело.
При развитите съображения, с отговора на частната въззивна жалба, иска се от състава на
ОС Благоевград, да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение на
РС Р., с което производството по гр.д. № 407/2022г. по описа на РС Р., е било спряно на осн.
чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК, до приключване с решение на гр.д. № 93/2022г. по описа на РС
Перник, както и да върне делото на РС Р., за продължаване на съдопроизводствените
действия.
За да се произнесе по частната жалба, в пределите на правораздавателната си
компетентност, съставът на ОС Благоевград, съобрази от фактическа страна следното:
Пред първоинстанционния съд е образувано гр.д. № 407/2022г. по описа на РС Р., въз основа
на предявен иск от ищцата В. И. М., ЕГН **********, от гр. Р., срещу Община Р., с правно
основание чл. 128 т. 21 във вр. с чл. 59 и чл. 357 от КТ, за заплащане на допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж, в размер на 1% месечно, върху основното трудово
възнаграждение, за всяка прослужена година, при посочените в ИМ периоди, за сума в
размер на 12 103.12лв., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано
от датата на падежа на всяко дължимо плащане/първото число на съответния месец/, до
датата на завеждане на исковата молба пред РС Р..
Правното основание за предявените искове е ПМС № 147/29.06.2007г., както и КТД
действащ за посочените периоди за отрасъла „Здравеопазване“.
В хода на производството по гр.д. № 407/2022г. по описа на РС Р., наведено е от ответника
възражение за преюдициалност от гр.д. № 93/2022г. по описа на РС Перник, което е
образувано въз основа на предявен пред съда от Община Р., срещу Синдикатът на
Медицинските специалисти, което е образувано въз основа на предявен установителен иск, с
който се иска обявяване на нищожността на КТД от 15.07.2022г.
С обжалваното Определение № 234/07.07.2022г., постановено по гр.д. № 407 по описа за
2022г. на РС Р., съдът е постановил спиране на производството по делото, на осн. чл. 229
ал.1 т. 4 от ГПК, до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт по гр.д. № 93/2022г. по
описа на РС Перник, като е счел че двете дела са в отношение на обусловеност и
разглеждането пред РС Перник гражданско дело е преюдициално за изхода по гр.д. №
407/2022г. по описа на РС Р..
Съставът на ОС Благоевград, излага следните правни съображения:
3
Частната жалба е процесуално допустима- депозирана е от страна надлежно процесуално
легитимирана да обжалва акт на съда, за който изрично е предвидена от закона процесуална
възможност за въззивна проверка чрез обжалване пред по- горната съдебна инстанция, при
наличието на правен интерес за това. Частната жалба е депозирана в законно установения
срок. Същата е редовна и е депозирана пред компетентния за нейното разглеждане съд- ОС
Благоевград.
Настоящият състав, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото,
счита че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Спирането на съдебното производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК се допуска в
случаите, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има
значение за правилното разрешаване на спора по друго дело. Изводът на РС Р., за наличието
на обусловеност на гр.д. № 407/2022г. по описа на РС Р. от решението по гр.д. № 93/2022г.
по описа на РС Перник е правилен и следва да бъде споделен от въззивната съдебна
инстанция.
Ищецът по гр.д. № 407/2022г. по описа на РС Р., основава претенциите си на
обстоятелствата, че през исковия период, съгласно сключен колективен трудов договор е
определен минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов и
професионален стаж в размер на 1% месечно върху основното трудово възнаграждение,
който не и е изплащан за различни периоди касаещи предходни години. От друга страна,
предмет на соченото за преюдициално производство по гр.д. № 93/2022г. по описа на РС
Перник, е предявен иск за нищожност на сключения колективен трудов договор. Изходът по
висящото гр.д. № 93/2022г. по описа на РС Перник, безспорно има значение за решението
на съда по гр.д. № 407/2022г. по описа на РС Р., тъй като би установил със сила на
пресъдено нещо, въпроса за действителността на сключения КТД, от който ищцата черпи
права за исковата си претенция за заплащане на допълнително трудово възнаграждение по
гр.д. № 407/2022г. по описа на РС Р.. В този смисъл в производството по гр.д. № 93/2022г.
по описа на РС Перник, следва да бъде разрешен преюдициален въпрос за валидността на
възникнало правоотношение въз основа на сключен КТД, което е обуславящо за
основателността на предявения иск по спряното гр.д. № 407/2022г. по описа на РС Р..
При изложените съображения от правна страна, настоящата въззивна съдебна инстанция
приема, че е налице основанието, предвидено в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК,
поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Частната жалба е неоснователна и следва на осн. чл. 271 от ГПК, обжалваното определение
на РС Р. да бъде потвърдено като правилно и обосновано.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 234/07.07.2022г., постановено по гр.д. № 407 по описа за
4
2022г. на РС Р., с което съдът е спрял производството по гр.д. № 407/2022г. по описа на РС
Р., поради наличие на преюдициален спор, предмет на гр.д. № 93/2022г. по описа на РС
Перник.
Определението подлежи на обжалване, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК и
по реда на чл. 274 ал. 3, т. 1 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните,
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5