Р Е Ш Е Н И Е
№ 5330/29.11.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 31.10.2019 г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 17789 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод
предявен от ищеца "К.Б." ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление:*** срещу ответника Е.М.Д. ЕГН ********** , с
адрес: ***-р Басанович 19 вх.Д ет.3 ап.9 искова
претенция с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми , дължими на основание Договор за
кредит №*********/27.03.2015 г., а имено:
-
сумата в размер на 350,00 лв. (триста и петдесет лева) , представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит №*********/27.03.2015 г.
-
сумата в размер на 77,91 лв.
(седемдесет и седем лева и 91 стотинки) , представляваща наказателна лихва чийто
размер е определен от сбора на договорните 0,00% с надбавка 10,01 % (съгл. т.
13.3 б. „а" от ОУ на договора за кредит), начислени върху главница от BGN
350,00 за периода 23.11.2015г. до 31.01.2018г.;
ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда-23.11.2018г. до окончателно изплащане на задължението.
Моли се за осъждане на ответника да заплати направените
разноски по делото, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се, че на 27.03.2015г. между „4финанс"
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус" и Е.М.Д. е сключен Договор за кредит №***********
, по реда на чл. 6 от ЗПФУР.
Съгласно същия член, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл.
2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана
в Общите условия на „4финанс" ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и
приложимото законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на
кредит, след регистрация в системата на „Вивус"
на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус" предоставят
Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и
Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от
ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус".
Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се
извършва чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането на бутона
„Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от
договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласява
последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка
банкова сметка***.
В процесния случай, на
27.03.2015г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус" под №***********. В заявката си Е.М.Д. заявява
да й бъде отпусната сума в размер BGN 200,00 (двеста лева). Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна
дата 26.04.2015г. Съгласно условията по кредита, към главницата от BGN 200,00 (двеста лева), не са
начислени лихви и такси. Сумата е преведена на Е.М.Д. чрез паричен превод в
деня на искането на кредита - 27.03.2015г. по посочена от нея банкова сметка ***.
В т. 11.1 от Общите условия на кредитополучателя е предоставена възможността до
настъпването на падежната дата по договора да поиска удължаване на срока на
договора за 7 (седем), 14 (четиринадесет) или 30 (тридесет) дни. За да бъде
удължен срока на договора, преди падежната дата трябва да бъде заплатена такса
за удължаване, чийто размер се определя като процент от непогасената главница в
зависимост от продължителността на удължения срок. Размерът на таксата се
определя в личния профил на кредитополучателя в зависимост от посочения от него
срок, с който желае да бъде удължен срока за връщане на кредита. В процесния случай, след удължаването на срока за връщане на
сумата, на 28.05.2015г. Е.М.Д. подава заявка за отпускане на Допълнителен
кредит в размер на BGN 150,00 (сто и петдесет лева). Сумата е отпусната на същия ден по посочения
от нея алтернативен начин - а именно - чрез паричен превод посредством Изипей АД. Съгласно т. 8.1 и т.8.2. от Общите условия, цит: "Кредитополучателят има право да поиска
отпускане на Допълнителен кредит(и) до достигане на Кредитния лимит по вече
отпуснат Кредит. ... Получаването на Допълнителен кредит представлява
промяна в съществуващия Договор за кредит, посредством сключване на нов Договор
за кредит по реда на чл.3.1, като всички параметри по съществуващия Договор за
кредит, с изключение на Общата дължима сума по Кредита остават
непроменени". Така задължението по кредит №*********** е в размер BGN 350,00 (триста и петдесет
лева). Съгласно условията по кредита, към главницата от BGN 350,00 (триста и петдесет лева) отново не са
начислени лихви и такси. След искането за отпускане на Допълнителен кредит,
г-жа Д. неколкократно се възползва от възможността,
дадена й в т. 11.1 от Общите условия и удължава срока за връщане на кредита до
22.11.2015г.
С настъпване на падежа по договора - 22.11.2015г.,
кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно
клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 23.11.2015г.,
„4финанс" ЕООД (Вивус) започва да начислява
наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент, посочен в
специалните условия по кредита - в случая 0,00%, с добавяне към него на
наказателна лихвена надбавка, която към момента на сключване на договора е в
размер 10,01 пункта.
От „Вивус" изпращат три
броя напомнителни писма до ответника на адреса му,
посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържа информация за просрочения
кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие,
начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към
Договор за кредит се таксуват по BGN 10,00 (десет лева) за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответникът
не погасява гореописаните вземания.
На 01.02.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си
на цедент, сключва с „К.Б." ЕООД, в качеството
му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания №***********/01.02.2018г.,
по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор №***********, както следва:
главница - BGN 350,00 (триста и петдесет лева); наказателна лихва - BGN 392,98 (триста деветдесет и
два лева и 98 стотинки) за периода 23.11.2015г. до 31.01.2018г. и отписани
такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00 (тридесет лева). Посочените вземания са
подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за
прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и
Приложенията към него, цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента
за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б." ЕООД изпраща уведомление
за цесията чрез препоръчана писмовна пратка
посредством „Български пощи" ЕАД, която е върната с отметка
„Непознат". В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД, „4финанс" ЕООД предоставят на „К.Б." ЕООД „Потвърждение
за прехвърляне на вземания" от 01.06.2018г. Към настоящия момент забавата
към кредитора продължава.
Предвид гореизложеното, се счита, че „К.Б." ЕООД има ликвидно и изискуемо
вземане срещу Е.М.Д., за сумите:
-
BGN 350,00 (триста и петдесет лева) - неплатена главница по Договор за кредит №***********;
-
BGN 392,98 (триста деветдесет и два лева и 98
стотинки) - наказателна лихва за периода 23.11.2015г. до 31.01.2018г.;
-
BGN 30,00 (тридесет лева) - отписани такси за събиране (3 бр. изпратени
писма);
С настоящата искова молба се претендира сума в общ
размер BGN 427,91 (четиристотин двадесет и седем лева и 91 стотинки), от които:
- BGN 350,00 (триста и петдесет
лева) - неплатена главница по Договор за кредит №*********** ;
- BGN 77,91
(седемдесет и седем лева и 91 стотинки) - наказателна лихва, чийто размер е
определен от сбора на договорните 0,00% с надбавка 10,01 % (съгл. т. 13.3 б.
„а" от ОУ на договора за кредит), начислени върху главница от
BGN 350,00 за периода 23.11.2015г. до 31.01.2018г.
Вследствие на изложеното , се моли за уважаване на
предявената искова претенция и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата Е.М.Д. ЕГН ********** , с адрес: ***-р Б.“19
вх.Д ет.3 ап.9, в срока
по чл. 131
от ГПК, чрез
назначения му особен представител, е депозирала отговор
на исковата молба.
Оспорва се изцяло исковата претенция на ищеца, както по основание, така и
по размер и се счита, че същата е неоснователна, поради следните съображения:
1/ Относно облигационното правоотношение между „4финанс" ЕООД и
ответника Е.М.Д.:
Оспорва се , че между дружеството „4финанс" ЕООД и ответника има
сключено валидно облигационно правоотношение, като в условията на евентуалност
оспорва се и дължимостта
на претендираните от ищеца суми по договора.
Оспорва се , че ответникът е получил сумата в размер на 350.00 лева, претендирана като главница по договора за кредит.
Оспорва се , че между дружеството „4финанс" ЕООД е постигнато съгласие
относно изложеното в исковата молба.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем Начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Т.е. писмената форма е
форма за действителност на договора.
Съгласно разпоредбите на чл. 147а от Закон за защита на потребителите при
сключване на договор при общи условия с потребител общите условия обвързват
потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях.
Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис.
Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на получаването
им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за
действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от
потребителя.
Видно от представените с исковата молба документи нито договора за кредит,
нито общите условия към него са подписани от ответника.
С оглед горното, оспорва се
действителността на договора за кредит на горните основания, а именно -
липса на съгласие и форма и се твърди нищожността на същия, на основание чл. 26, ал. 2 пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД.
Оспорва се и че търговецът е
изпълнил и информационното си задължение по чл. 8 - чл. 11 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и не е предоставил
необходимата информация на ответника, като по този начин договорът противоречи
и на ЗПФУР и води до ограничаване на правата на потребителя.
Оспорва се и начислената наказателна
лихва в размер на 392.98 лева за периода 23.11.2015 година до 31.01.2018
година. Крайният срок за издължаване на дълга по кредита съгласно изложеното от
ищеца е 22.11.2015 година. От дата 23.11.2015 година върху просрочената сума
може да бъде претендирана единствено законната лихва
за забава съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, но не и наказателна лихва.
2/ Относно договора за цесия,
сключен между ,,4финанс" ЕООД и ищеца в настоящото производство и
действието му по отношение на ответника:
Оспорва се действието на сключения
договор за цесия по отношение на ответника. Счита се, че по отношение на
ответника прехвърлянето на вземането няма действие тъй като същото не му е
съобщено /така чл. 99, ал. 4 ЗЗД/.
Уведомлението за извършената цесия не е получено от ответника, като същото
не е изпратено на посочения от него настоящ адрес ***.
Уведомлението за извършената цесия не може да се счита за връчено на
ответника и с исковата молба, тъй като същият се представлява в настоящото
производство от назначен от съда особен представител, а не от упълномощен от
него такъв, който би могъл да доведе до знанието му всички относими
към спорното право факти, включително знанието за извършената цесия. Лицата,
осъществяващи процесуално представителство в качеството си на особен
представител не разполагат с представителна власт за получаване на материалноправни изявления, поради което и връчването на
книжата на особен представител, в това число и уведомлението за цесия не може
да се счита за достигнало до знанието на ответника.
Отделно горното съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето
на вземането следва да бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор.
С оглед изложеното, се счита, че заведените искове са неоснователни и
недоказани, и следва да бъдат оставени без уважение.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
От приобщения към доказателствения
материал Договор за кредит
№*********/27.03.2015 г., със страни „4финанс“ ЕООД , в
качеството му на кредитодател и Е.М.Д., в качеството
й на кредитополучател. Съгласно същия на кредитополучателя се предоставя кредит
в размер на 350,00 лв., която сума Е.М.Д. е заявила да получи чрез Изипей и се е задължила да върне в срок от 25.06.2015г.
Съгласно условията на договора лихва за кредита не се дължи – посочено е
лихвеният процент да е равен на 0%, както и ГПР – 0%.
Представени са Общи условия към договора за кредит, в
чл. 13.3, б. „а“ от които е посочено, че в случай на забава на плащания по
договора за кредит, кредитополучателят ще дължи надбавка за наказателна лихва,
прибавена към договорния лихвен процент, в размер на законната лихва върху
незаплатената сума за периода на просрочие, като към
датата на сключване на договора е посочено, че възлиза в размер на 10.01%.
Предвидено е, че наказателната лихвена надбавка за просрочие
подлежи на изменение въз основа на изменението на основния лихвен процент,
определен от БНБ.
Прието по делото е Платежно нареждане за кредитен превод, от
което е видно, че на 27.03.2015г. кредиторът „4 финанс“
ЕООД е наредил в полза на Е.М.Д. чрез система за електронни плащания Изипей сума в размер на 200,00 лв.
Представена по делото е разписка за извършено плащане №*************
от 28.05.2015г. за извършен паричен превод в полза на Е.М.Д. за сумата от
150,00 лв.
От приобщения по делото Договор за прехвърляне на
вземания №***********/01.02.2018г., е видно, че „4 финанс” ЕООД е прехвърлило на „К.Б.“
ЕООД вземанията, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в
приложение № 1 срещу определена покупна цена.
Представено е и Приложение
№ 1, като видно от същото, че част от документа е вторично заличен по
отношение на номерата на кредити срок за погасяване, краен падеж, имена на
кредитополучател и ЕГН, като са останали видими графично форматираните колони
от таблицата и само един пълен ред от нея. Посочен е номерът и датата на процесния договор за кредит № **********/27.03.2015, срокът
за погасяване в дни – 30, падеж – 26.04.2015г., име и ЕГН на кредитополучателя
– Е.М.Д. **********, отпуснат размер на кредита в лева – 350, отписана главница
– 350 лева, отписана просрочена договорна лихва – 0, отписана просрочена такса
– 0, отписана наказателна лихва към датата на цесията и общ размер на
прехвърленото вземане.
Представено по делото е Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г., издадено
от „4финанс" ЕООД; Приложение № 4 - Пълномощно за уведомяване за цесия.
Представено по делото е уведомление за прехвърляне на вземанията на „4финанс" ЕООД на ищцовото дружество, по силата на което ответникът е
уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата
молба. В приложеното известие за доставка
е отбелязано, че пратката адресатът е непознат.
Видно от заключението на вещото лице Е.Й.Т. по приетата
и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно изготвено, вещото ллице формира следните изводи, а именно:
1. Относно обстоятелството: Усвоен ли е кредитът от
кредитополучателя и на коя дата, вещото лице констатира следното:
Съгласно Договор за кредит №***********/27,03,2015г. и
от 28,05,2015г. кредиторът „4финанс" ЕООД е предоставил кредит по банкова
сметка № №***********в «ОББ» АД на титуляр Е.М.Д. на дата 27,03,2015г. в размер на 200 лв., за
което обстоятелство е представено по делото писмо вх. № 72741/07,10,2019г. от
«ОББ» АД и извлечение от движението по банкова сметка № №***********в «ОББ» АД с
титуляр Е.М.Д. за извършен превод в увеличение на средствата по сметката на
дата 27,03,2015г. в размер на 200 лв. от «4 финанс» и
на същата дата за изтеглена в брой сума от титуляра
на сметката в размер на 199 лв. и платена такса за теглене на банката от 1 лв.,
с което ( била усвоена сумата по кредита в размер на 200 лв. на дата
27,03,2015г.
На дата 28,05,2015г. е предоставена сума в брой, чрез
система за електронни плащания «Изи пей» в размер на
150 лв., за което обстоятелство е предоставено писмо изх. М 31286/14,10,2019г.
от «Изи пей» АД и приложена към него «разписка №
******** от датг 28,05,2015 от 09ч. 47 мин. и 18 сек.
За услугата «получаване пари в брой» с получател Е.М.Д. ЕГН ********** в размер
на 150 лв., за която е извършен превод № ***********от наредителя
«ВИВУС» («4 финанс) на същата дата 28,05,2015г. в
същият размер от 150 лв. и така общата усвоена сума по кредита е в размер на
350 лв.
2.
Относно обстоятелството: Погасявани ли са
редовно дължимите месечни вноски, вещото лице констатира следното:
Съобразно предоставени справки от кредитора и цесионера по процесният договор
за кредит няма извършвани никакви плащания.
3.
Относно обстоятелството: Какъв е размерът на
непогасените задължения по Договора за кредит, претендирани
от ищеца, към датата на устните състезания в съда, като се посочат подробно
същите, включително и в таблица, вещото лице констатира следното:
Съгласно условията на договора договорната лихва е 0 лв.
Съгласно чл. 13, т. 13.3, буква «а» от ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ
след изтичане срока на договора се дължи наказателна лихва в размер на
законната лихва върху неплатената главница по договора.
Ако се приеме, че датата на устните състезания е датата
на протокола от съдебното заседание проведено на 27,06,2019г. то задължението
към тази дата е както следва:
За главница - 350 лв.
За наказателна лихва в размер на законна лихва за
периода 23,11,2015г. - 31,01,2018г. върху главницата от 350 лв., която се
равнява на 77,90 лв.
4.
Относно обстоятелството: Какъв е размерът на
всяко едно от претендираните вземания по исковата
претенция, съгласно договора, къде са обективирани
основанията за претендирането им, налице ли е плащане по тях и дължимият размер
по всяко от претендираните вземания за главница, за мораторна лихва към датата на подаване на заявлението в
съда и към датата на изготвяне на заключението, вещото лице констатира
следното:
Вземанията по договора са обективирани
за главница и договорна лихва в самият договор, а за наказателната лихва в чл.
13, т.13.3, буква «а» от ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ към него. Датата на подаване на
исковата молза до съда е 23,11,2018г. Задължението
към тази дата е както следва: За главница - 350 лв.
За наказателна лихва за периода 23,11,2015г. —
31,01.2018г. - 77,90 лв.
Обща стойност на дълга: 427,90 лв.
5. Относно
обстоятелството: В случай, че е извършено плащане от страна на ответника (кредотоплучателя) да се посочи кои точно вземания са
погасени от страна на ищеца, констатирам следното:
Съобразно предоставени справки от кредитора и цесионера по процесният договор
за кредит няма извършвани никакви плащания.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе
следните правни изводи:
За
основателното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е по пътя на
главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между цесионера и ответника по
договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с
ответника, че цесията е съобщена на ответника.
От
коментираните по-горе писмени доказателства, се установява, че между ищеца в
качеството му на цесионер и „4финанс” ЕООД в
качеството му на цедент, е сключен договор за
прехвърляне на вземания от 01.02.2018г., приложение № 1, с който е прехвърлено
вземането на цедента от ответника по договор за заем №***********/27.03.2015
г. При това съдът намира, че възраженията на ответника за нищожност на договора
за цесия са неоснователни. На първо място заличаване на данните за други
прехвърлени вземания, не са от естество да разколебаят извода на съда относно
волята на кредитора да се разпореди с вземането си, произтичащо от твърдяния договор за кредит, която съдът намира за ясно
изразена с представянето във фактическата власт на купувача на списък, съдържащ
всички данни за договора с конкретно физическо лице и изричното потвърждение на
цесията . Следва да се отчете и че прехвърлянето на вземане е принципно
неформален акт и съдържанието на конкретната сделка между кредиторите, извън
договорената промяна на собствеността върху вземането не засяга по никакъв
начин длъжника, поради което и последният не може да си служи с подобни
възражения при липса на твърдения, че е престирал на
стария кредитор.
Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен
да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това
установено от закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес
на третите лица това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал. 4, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за
станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление,
длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария
кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и
т. н. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е
направено в настоящото производство. След като бъде известен за цесията, дори и
чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията
на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване /решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/ 2009 г. на
ВКС, решение № 123/24.06.2009г., по т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о.,
определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/. В настоящия
случай макар и по делото да не са налице данни ответникът да е уведомен за цесията
преди образуване на настоящото производство, доколкото ищецът не е представил
доказателства отправеното уведомление да е достигнало до ответника, съдът
намира, че ответникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с
получаване на препис от исковата молба, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК
следва да бъде съобразено от съда. Тук съдът намира за необходимо да посочи, че
ответникът не разполага с възражения за липса на представителна власт на
лицето, подписало за дружеството-кредитор уведомлението за прехвърляне, тъй
като само последното е субектът, който може да се позовава на този факт.
Юридическото лице е обвързано от действията на представляващия го. Когато между
представляван и представител няма спорове относно предмета и обема на
представителната власт, то длъжникът не може да предизвиква такива спорове,
като черпи права за себе си. Тези съображения налагат извода за неоснователност
на направените от ответника възражения за ненадлежно съобщаване на цесията.
Следващият
спорен по делото въпрос е относно наличието на валидно сключено правоотношение
между „4финанс” ЕООД и ответника.
Представеният
по делото договор е за предоставяне на финансови услуги от разстояние по
смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР), тъй като от общите условия към договора за потребителски кредит става
ясно, че самата процедура по кандидатстване и отпускане на парични средства се
извършва по електронен път, като съвкупност от технически операции, базирани на
електронна платформа на отпускащия заема, с регламентирани правила за достъп до
системата и обратна връзка с клиента.
Съгласно
чл. 18, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени
съгласно закона, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът
за електронния документ и електронния подпис.
Макар
и по делото да липсват преки доказателства за потвърждението на ответника,
което да е отправено и достигнало до кредитора по предвидения в Общите условия
ред, от представената разписка, в която като основание за получаване на сумата
е посочен процесният договор и която е подписана от
ответника, съдът намира за установено, че същият се е съгласил с условията на
договора и общите условия към него.
Следващата
група възражения, въведени от процесуалния представител на ответника, касаят
валидността на договора за кредит.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 ЗПК, изисква договорът за потребителски кредит да
съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му /т. 7/, лихвения
процент по кредита и условията, при който той може да бъде променян /т. 8/,
годишният процент на разходите по кредита /т. 10/, условията за издължаване на
кредита, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните
вноски /т. 11/. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от закона въвежда изискване
договорът да е на разбираем език. В настоящия случай в договора изрично са
посочени неговите условия, общия размер на задължението, условията за неговото
издължаване. Ясно е посочено, че за предоставеният кредитен ресурс не се дължи възнаградителна лихва, респ. нулев е процентът и на
годишният процент на разходите. Ето защо и настоящият състав на съда счита, че
възражението за недействителност на договора за кредит по чл. 22, във вр. чл. 10 и 11 ЗПК е неоснователно.
По
изложените по-горе съображения, съдът намира, че ответникът дължи връщане на
предоставения му кредитен ресурс. В тежест на ответника е да установи факта на
погасяване на дълга по кредита, като същият не е ангажирал доказателства в този
смисъл, поради което и предявеният осъдителен иск за сумата от 350.00 лева
следва да бъде уважен. Върху тази сума ответникът дължи лихва за забава от деня
на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задължението.
Следващата
претенция е за присъждане на наказателна лихва по чл. 13.3 от договора.
Цитираният текст от договора предвижда право на кредитора да претендира
наказателна лихва за забавено изпълнение на задължението за връщане на заетата
сума, който лихва в случая се съизмерява с размера на
законната лихва. Ответникът противопоставя възражение за недействителност на
клаузата с аргумент същата да е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Безспорно,
с оглед разпоредбите на § 13, т. 1 и 12 от ДР на ЗЗП нормите на цитирания закон
са приложими и спрямо настоящия договор. Съгласно нормата на чл. 143 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като възможните хипотези не са лимитивно
определени от законодателя. Както съдът посочи по-горе уговорената наказателна
лихва за забава се съизмерява със законната лихва и в
този смисъл е съответна установения от самия законодател размер на дължимата
лихва при забавено изпълнение на задълженията по договорите. При това положение
не може да се приеме, че цитираната клауза води до неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, който и при липса на подобна уговорка,
като последица от забавеното изпълнение на задължението би дължал лихва за
забава в размер на законната такава.
Видно
от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза , дължимата лихва върху главницата от 350 лева,
за процесния период възлиза в размер на 77,90 лв. При
това положение тази претенция следва да бъде уважена за този размер и
отхвърлена за разликата до пълния предявен размер.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски , съразмерно на уважената част от исковете, съгласно представения по
делото списък с разноски по чл.80 от ГПК, обективиран
в исковата молба и доказателствата за реализирани разходи, в общ размер от
700,00 лв., от които държавна такса в размер на 100,00 лв., депозит за вещо
лице в размер на 200,00 лв., юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00лв., на основание чл.25
от Наредба за заплащане на правната помощ и депозит за особен представител в
размер на 300,00 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.М.Д. ЕГН ********** , с
адрес: ***-р Б. ** вх.** ет.* ап.* ДА ЗАПЛАТИ на "К.Б."
ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес
на управление:*** следните суми , дължими на основание Договор за кредит
№*********/27.03.2015 г., сключен между
ответника и „4финанс“ ЕООД, които вземания
са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за прехвърляне на вземания №***********/01.02.2018г.,
а именно:
-
сумата в размер на 350,00 лв. (триста и петдесет лева) , представляваща
неизплатена главница;
-
сумата в размер на 77,90 лв.
(седемдесет и седем лева и 90 стотинки) , представляваща наказателна лихва за
периода 23.11.2015г. до 31.01.2018г.,
ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда-23.11.2018г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.79 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за наказателна лихва за
разликата до пълния предявен размер от 77,91 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.М.Д. ЕГН ********** , с адрес: ***-р
Басанович 19 вх.Д ет.3 ап.9
ДА ЗАПЛАТИ на "К.Б." ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес
на управление:*** сумата от 700,00 лв., представляваща реализирани
от ищеца съдебно-деловодни разноски , на основание
чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца
по посочената в исковата молба банкова сметка, ***:
IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: