Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 06.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми
юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7986 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Ищецът В.М.П. твърди в исковата си молба, че на 13.01.2011
г. по ДП № 3/2011 г. на ОД МВР Пловдив бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“ вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На П.
бил извършен личен обиск и иззети лични вещи.
На 15.01.2011 г. с постановление на следовател при отдел
„Следствен“ при ОП гр. Пловдив по сл.д. № 8/2011 г. В.П. бил привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 304а, пр. 1 вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1
вр. чл. 20, ал. 4 от НК. С постановлението на П. била наложена мярка за
процесуална принуда – задържане за срок от 72 часа. Впоследствие му била взета
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 4 000 лева.
С постановление от 03.06.2011 г. е постановен отказ
иззетата сума от 3 400 лева и два мобилни телефона да му бъдат върнати,
което постановление е било отменено относно отказа за връщане на паричната
сума.
На 24.08.2011 г. на В.П. било повдигнато ново обвинение
за престъпление по чл. 304а вр. чл. 20, ал. 3 от НК, разпитан е като обвиняем и
материалите от разследването му били предявени.
На 03.09.2011 г. в ОС – гр. Пловдив бил внесен обвинителен
акт за престъпление по чл. 304а вр. чл. 20, ал. 3 от НК. Поради множество
процесуални нарушения съдебното производство било прекратено и делото върнато
на ОП – гр. Пловдив.
На 13.12.2011 г. В.П. отново бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 304а, пр. 1, ал. 6 вр. чл. 304, ал. 1 , пр. 1, алт. 1
вр. чл. 20, ал. 3 от НК и след предявяване на обвинението, на 27.12.2011 г. в
ОС – гр. Пловдив бил внесен нов обвинителен акт. С присъда от 11.04.2012 г. В.П.
бил признат за виновен в повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 304а, пр. 1, ал. 6 вр. чл. 304, ал. 1 , пр. 1, алт. 1 вр. чл. 20, ал. 3 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба
в размер на 10 000 лева. Определен е първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В хода на това производство, с
определение от 14.03.2012 г. на подсъдимия В.П. била наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Приведено било в изпълнение наказание
лишаване от свобода за срок от три години, определено по ЧНД № 2189/2007 г. на
РС – гр. Бургас.
С решение от 19.06.2012 г. по ВНОХД № 245/2012 г. АС –
гр. Пловдив отменил осъдителната присъда и върнал делото на ОП – гр. Пловдив за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. До 31.07.2012 г., когато
мярката „задържане под стража“ била изменена в по-лека – парична гаранция от
2 000 лева. На същата дата била наложена и мярка за неотклонение „забрана
за напускане пределите на страната“, отменена на 17.08.2015 г.
На 06.11.2012 г. ищецът отново бил привлечен като
обвиняем - за извършено престъпление по чл. 304а, пр. 1, ал. 1 вр. чл. 304, ал.
1, пр. 1, ал. 2 вр. чл. 93, т. 1, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 3 от НК и на
18.02.2013 г. за трети път бил внесен обвинителен акт в ОС – гр. Пловдив. С
присъда от 14.11.2013 г. В.П. бил признат за виновен в повдигнатото му
обвинение. С присъда № 8 от 22.06.2015 г. по ВНОХД № 47/2015 г. по описа на АС
– гр. Пловдив ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Подаденият
частен протест срещу оправдателната присъда бил оттеглен и оправдателната
присъда влязла в сила на 14.10.2015 г.
За времето от 15.02.2012 г. до 22.06.2015 г. били
проведени девет съдебни заседания. В хода на наказателното производство,
продължило четири години и пет месеца, П. бил привличан като обвиняем пет пъти
и многократно бил разпитван. Обвинението било повдигнато за тежко умишлено
престъпление. П. изпитвал страх от неоснователно осъждане. Приведено било в
изпълнение отложеното с изпитателен срок наказание. Обвинението било поддържано
от представители на ответника, а оправдателните присъди – протестирани. В
продължение на четири месеца ищецът бил задържан под стража, а в продължение на
три години – лишен от възможност за свободно придвижване поради наложената
забрана за напускане пределите на РБ.
Наказателното производство било ненужно удължено и
усложнено, а проведените съдебни заседания и разпити причинили на обвинения
стрес и неудобство от близки и познати. Задържането му за период от четири
месеца се отразило на личния му живот и на работата му; довело до финансови
затруднения за П. и семейството му. Наказателното производство станало
достояние и на обществеността в родния му град - Черноморец, където отрасъл и където
живеели родителите му. Това създало негативни нагласи спрямо ищеца. Отношенията
на служители и бизнес партньори към него се променило. Чувствал пренебрежение,
ирония и бил представян в неблагоприятна светлина пред потенциални клиенти и
конкуренти.
Въпреки оправдателната присъда, негативните последици от
повдигнатото и поддържано обвинение били незаличими. П. трудно понесъл
несправедливостта и унижението, чувството на безпомощност и изолация.
Особено големи били терзанията му, че е компрометиран пред
дъщеря си, която била на 9 г. Докато бил задържан не могъл да осъществява
режима на лични отношения с детето си. При разпитите също се налагало да взима
и дъщеря си, която считала, че баща й извършил нещо много лошо.
В хода на наказателното производство В.П. направил
разходи за адвокатски хонорари във връзка с процесуалното си представителство и
защита на обща стойност 10 100 лева.
За претърпените неимуществени вреди моли ответникът П. на
РБ да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 85 000 лева, а за
имуществените вреди – 10 100 лева, ведно със законните лихви от датата на влизане
в силата на оправдателната присъда – 14.10.2015 г. да окончателното изплащане.
В
подадения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът П. на РБ оспорва исковете по
основание и размер. Счита, че при постановяване на оправдателна присъда
обезщетението обхваща и вредите от незаконно задържане под стража и налагане на
други мерки за неотклонение. Ищецът бил осъждан и срещу него се водело друго
досъдебно производство за същото по вид престъпление. От значение за
продължителността на наказателното производство значение имало поведението и на
другите обвиняеми/подсъдими. Изменението на мярката „парична гаранция“ в
„задържане под стража“ се наложило от поведението на П.. Ответникът изразява
становище и за неоснователност на претенцията за ангажиране на отговорността му
за периода на продължителност на съдебното производство. Възразява и за
прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца имуществени и неимуществени
вреди от действия на органите на П. – повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер и влязла в сила оправдателна присъда.
Не се
спори между страните и от приетите по делото заверени копия на документи от
образуваното срещу В.М.П. наказателно производство се установява изложената от
ищеца последователност от предприети срещу него процесуални действия.
С постановление от 13.01.2011 г. на разследващ полицай
при ОД на МВР - Пловдив по ДП сл.д. № 3/11 г. В.М.П. е привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“ вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. На
същата дата е проведен разпит на обвиняемия и с постановление на прокурор при
ОП – гр. Пловдив П. е задържан за срок от 72 часа – за времето от 13.01.2011 г.
до 16.01.2011 г.
С постановление от 15.01.2011 г. по сл.д. № 8/2011 г. по
описа на отдел „Следствен“ при ОП – гр. Пловдив В.П. е привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 304а, пр. 1 вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 4
от НК. В непосредствено след привличането разпит П. е заявил, че не се признава
за виновен.
С постановление от 24.08.2011 г ищецът е бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 304а вр. чл. 20, ал. 3 от НК и му е взета
мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 4 000 лева.
На 03.09.2011 г. е изготвен и внесен в ОД - гр. Пловдив обвинителен
акт, с който В.М.П. е обвинен в това, че в периода началото на декември 2010 г.
– 17.12.2010 г. в гр. София, гр. Бургас и гр. Пловдив като подбудител, в
съучастие с други лица умишлено склонил Огнян Гугушев да предложи подкуп –
1 000 лева на полицейски орган – престъпление по чл. 304а вр. чл. 20, ал.
3 от НК.
Нов обвинителен акт за извършено от В.П. престъпление по
чл. 304а, пр. 1, алт. 6 вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1, алт. 1 вр. чл. 20, ал. 3 от НК е изготвен на 27.12.2011 г.
Образуваното НОХД № 2340/2011 г. е приключило с
постановена на 11.04.2012 г. осъдителна присъда, с която В.М.П. е признат за виновен
в престъплението, в което е обвинен, като му е наложено наказание една година
лишаване от свобода и глоба от 1 000 лева. С присъдата е приспаднато от
наказанието лишаване от свобода времето, през което В.П. е бил задържан под
стража от 22.03.2012 г. Постановено е В.П. да изтърпи изцяло и отделно
наказанието от три години, определено по ЧНД № 2189/2007 г. По описа на РС -
гр. Бургас и е определен първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието.
По подадена от П. жалба срещу осъдителната присъда е
постановено решение № 127/09.07.2012 г. по ВНОХД № 245/2012 г., с което
присъдата е отменена и делото - върнато на ОП - гр. Пловдив за отстраняване на
допуснатите процесуални нарушения.
На 18.02.2013 г. е изготвен нов обвинителен акт, с който В.П.
е обвинен за извършено престъпление по чл. 304а, пр. 1, ал. 1 вр. чл. 304, ал.
1, пр. 1, алт. 2 вр. чл. 93, т. 1, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 3 от НК.
С разпореждане от 13.03.2013 г. по НОХД № 223/2013 г. на
ОС – гр. Пловдив съдебното производство е прекратено и делото е върнато на ОП -
гр. Пловдив за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила.
Подаден е протест от ОП - гр. Пловдив срещу
разпореждането от 13.03.2013 г. и с определение № 124/30.05.2013 г. по ВНЧД №
191/2013 г. от АС – гр. Пловдив е потвърдил обжалвания съдебен акт.
Четвърти обвинителен акт - за престъпление по чл. 304а,
пр. 1, алт. 1 вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1, алт. 2 вр. чл. 93, т 1, б. „б“, пр. 1
вр. чл. 20, ал. 3 от НК е изготвен на 01.07.2013 г. С присъда № 117/14.11.2013
г по НОХД № 913/2013 г по описа на ОС - гр Пловдив ищецът е осъден на 1 година
лишаване от свобода и глоба от 5 000 лева. Определен е първоначален строг режим
на изтърпяване на наказанието и е приспаднато времето на задържане на П. - от
13.01.2011 г. до 16.01.2011 г. и от 22.03.2012 г. до 02.08.2012 г.
С присъда № 8/22.06.2015 по ВНОХД № 47/2015 г. на АС - Пловдив
присъдата от 14.11.2013 г. е отменена и В.М.П. е оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Поради
оттегляне на подадения от прокурор при ОП - гр. Пловдив протест, присъдата е
влязла в сила 14.10.2015 г.
В хода
на наказателното производство са правени искания за изменения на взетата на
22.03.2012 г. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека, които са
оставяни без уважение до 31.07.2012 г., когато прокурор при ОП – гр. Пловдив е
изменил мярката в парична гаранция в размер на 2 000 лева.
С
постановление от същата дата на П. е наложена забрана за напускане пределите на
РБ без разрешение на наблюдаващия прокурор.
Съдът
приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да са му причинени вреди, с
което са осъществени две от предпоставките за уважаване на предявения иск -
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер и влязла в
сила оправдателна присъда.
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка
между вредите, чието обезщетяване се претендира и обвинението в престъпление,
за които е била оправдан.
Съгласно
задължителните указания в т. 11, изр. 2 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС,
обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост (чл.
52 ЗЗД), като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена
оправдателна присъда и тежестта на тези, за които деецът е осъден, съпоставени
с тези, за които е оправдан. Сред критериите за определяне на обезщетението са
и продължителността на наказателното преследване (досъдебната фаза и
поддържането на обвинение в съдебната), личността на увредения, настъпилите
промени в обществения статус и репутацията на лицето, негативното отражение в
резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на
обвинения, извън неизбежно следващите се вреди, свързани със страх от
неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в
личния, обществения и професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д.
№ 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
Определянето
на размера на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с онези
обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така
решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това
са изпитаният страх от несправедливо осъждане, неудобство от близки и познати,
унижение, чувство на безпомощност и емоционален срив от повдигане и поддържане
на обвинение в престъпление, което ищецът не е извършил.
Установява
се от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Здравко
П., брат на ищеца, че животът на В.П. коренно се е променил след повдигане на
процесното обвинение. По време на задържането му под стража е попаднал в среда,
коренно различна от тази, в която е живял до момента. Редовните срещи с дъщеря
му са били прекъснати и се е наложило детето да разбере за задържането на баща си.
Разнообразната търговска дейност, която В.П. развивал се променила в негативна
насока – настъпил отлив на клиенти поради породено недоверие, прекратени били
търговски договори. Променило се е и поведението на ищеца, който станал
по-затворен. От него започнали да странят и някои от приятелите му. Свидетелят
разказва, че по принцип брат му живеел в гр. София, но през летния сезон бил по
Черноморието. Наблюдения за начина на живот в гр. София свидетелят няма.
С оглед
данните от събраните по делото гласни доказателства, съдът счита, че не е
налице доказана пряка причинна връзка между всички описани от ищеца вреди и
повдигнатото обвинение. Наказателното производство е образувано и водено в
района на гр. Пловдив, а ищецът живее преимуществено в гр. София. Не се
установи от гласните доказателства начинът на живот на ищеца, средата и
отношенията му с хората в столицата да са се променили. Вместо това, свидетелят
излага обстоятелства, свързани изключително с негативно отношение на хората от
родния град на В.П. и неудобството на родителите на ищеца от съседи и познати. Наказателното
производство не се е отразило и на отношенията му с дъщеря му, доколкото
свидетелят излага, че и към момента ищецът да има нормални отношения с детето
си.
Продължителността
на производството – четири години и девет месеца, вида на процесуалните действия
– изготвяне и внасяне в съда на четири обвинителни акта, честите разпити във
връзка с новите обвинения, задържането под стража и отхвърляне на многобройните
молби за изменение на мярката в по-лека неминуемо са се отразили на качеството
на живот, доброто име и самочувствието на ищеца. Допълнителен стрес за него е
създал страхът от опасността при осъдителна присъда да се наложи изтърпяване и на
отложено изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ за предходно
престъпление.
Тези
обстоятелства следва да бъдат взети предвид като завишаващи степента на стрес у
ищеца за продължителен период от време.
Не без
значение за определяне размера на обезщетението са предходните осъждания на
ищеца. Наличието на такива е от значение за преценка личността на увредения,
представляваща един от критериите за определяне на паричния еквивалент на
търпените страдания от повдигнатото и поддържано обвинение - решение №
281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС.
Основателно
е възражението на ответника, че при претенция за обезщетяване на вреди от
незаконно обвинение и постановена оправдателна присъда, обезщетението обхваща и
вредите, търпени от наложени ограничения в упражняването на лични права на
увредения под формата на мерки на процесуална принуда като задържане под стража
и забрана за напускане пределите на страната. В този смисъл съдът дължи да
определи глобално обезщетение.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че висящността на наказателното производство в
съдебната фаза не ангажира отговорността му. От П. на РБ зависи дали
обвинението и съответно протестът ще бъдат поддържани.
Размерът
на обезщетението обаче не следва да бъде източник на обогатяване за ищеца. Той
се определя по справедливост, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД и е
пропорционален на действително претърпените и доказани с допустимите и относими
доказателствени средства в гражданския процес.
Доказателствата,
събрани в настоящата съдебна инстанция мотивират решаващия съдебен състав да
приеме, че справедливият размер на обезщетението е 10 000 лева, което се
дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС) –
14.10.2015 г.
Частично
основателна е претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари за правна защита и съдействие в
наказателното производство.
По
делото са налице доказателства за заплатени по банков път адвокатски
възнаграждения - две фактури съответно от 18.09.2014 г. и от 23.02.2014 г.,
всяка от тях на стойност 4 800 лева с ДДС. Първата от фактурите е по
договор за правна защита и съдействие по ВНОХД № 85/2014 г. по описа на АС -
Пловдив и пред ВКС. По делото липсват доказателства ищецът да е бил страна в производство
по дело с посочения номер. Поради това съдът намира за недоказан сторения от
ищеца разход, който да се възлага в тежест на ответника. Вторият договор за
правна защита, по който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
4 800 лева е за представителство по ВНОХД № 47/2015 г. по описа на АС -
Пловдив. Този разход е действително сторен и е бил необходим, но неговият
размер не съответства на размерите по чл. 13 от Наредба за минималните размери
на адвокатските възнаграждения № 1/2004 г. В постановеното по реда на чл. 290
от ГПК решение № 332/2015 г. по гр.д. № 2807/2015 г. на ВКС, III г.о. е прието,
че при предявен иск по чл. 2 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за заплатения
адвокатски хонорар, но само до разумния и обичайния размер. Възнаграждението
трябва да съответства на фактическата и правна сложност на делото. Като
съобрази така дадените указания и нормативно установения размер по чл. 13 от
Наредбата, съдът намира, че дължимото на ищеца обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по ВНОХД № 47/2015 г. е на
стойност 2 000 лева.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и
възстановяване на заплатената държавна такса. В настоящото производство ищецът
е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 500 лева,
заплатени от В.П. в брой. Срещу този размер е възразил представителят на П.. Възнаграждението
не е прекомерно. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Минималните
размери по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. възлизат съответно на 3 696
лева и 999.60 лева. Общата им нормативно определена стойност от 4 695.60 лева е
по-висока от заплатената от В.П..
Съразмерно на
уважената част от исковете (10000/85000*3 696 и 2000/10100*999.60)
възнагражденията са съответно 434.82 лева и 197.94 лева. Ето защо, на ищеца се
дължат разноски на обща стойност 642.76 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П.НА Р.Б., с адрес гр. София,
бул. „В.“ №* да заплати на В.М. Т., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 10
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
обвинение в престъпление по чл. 304а, пр. 1, алт. 1 вр. чл. 304, ал. 1, пр. 1,
алт. 2 вр. чл. 93, т 1, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 3 от НК, за което е
оправдан с присъда от 22.06.2015 г. по НОХД № 47/2015 г. по описа на АС -
Пловдив, влязла в сила на 14.10.2015 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 14.10.2015 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
горницата до пълния предявен размер от 85 000 лева; сумата от 2 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство, ведно със законната
лихва върху тази сума от 14.10.2015 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до 10 100 лева; на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 642.76 лева разноски за
производството.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: