Присъда по дело №253/2019 на Районен съд - Айтос

П Р И С Ъ Д А   №

 

гр. А., 21.01.2020  година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

А.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  ІІ състав,  в публичното заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:

                       

                        Председател:  МАРИЯ ДЖАНКОВА

                                                                       Съдебни заседатели:                                  

 

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурор  ЖИВКА МАНГЪРОВА разгледа докладваното от съдията  ДЖАНКОВА НОХ дело № 253  по описа за 2019 година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Я.С.Я. – родена на *** ***, с постоянен адрес:***, българска гражданка, начално образование, безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН ********** за  НЕВИНОВНА, в това, че за периода от 20 януари 2017 година /вкл./ до 20 юни 2019 година /вкл./ в град А., обл.Б. след като с Решение № 162/31.10.2016 година по гражданско дело № 333/2016 година по описа на А.ки районен съд, влязло в законна сила на 20.12.2016 година е била осъдена да издържа свой низходящ – малолетния си син К. Т. К., роден на *** година чрез неговия баща и законен представител Т.М.К., ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 30 /тридесет/ месечни вноски, всяка в размер на 105.00 /сто и пет/ лева, равняващи се общо на сумата от 3 150 /три хиляди сто и петдесет лева/, платими в град А., обл.Б. – престъпление по чл.183 ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК я оправдава по повдигнатото обвинение.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред Б.ки окръжен съд в 15-дневен срок считано от днес.

                                                                                                                                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                  

           

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1  от 21.01.2020 година

 по НОХ дело № 253 / 2019 година

по описа на Районен съд – гр.А.

 

Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт на А.ка районна прокуратура против Я.С.Я. – родена на *** ***, с постоянен адрес:***, българска гражданка, без образование, безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********, по обвинение в това, че за периода от 20 януари 2017 година (вкл.) до 20 юни 2019 година (вкл.) в град А., обл.Б. след като с Решение № 162/31.10.2016 година по гражданско дело № 333/2016 година по описа на А.ки районен съд, влязло в законна сила на 20.12.2016 година е била осъдена да издържа свой низходящ – малолетния си син К. Т. К., роден на *** година чрез неговия баща и законен представител Т.М.К., ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 30 (тридесет) месечни вноски, всяка в размер на 105.00 (сто и пет) лева, равняващи се общо на сумата от 3 150 (три хиляди сто и петдесет лева), платими в град А., обл.Б. – престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс (НК).

Обвинението се поддържа в съдебно заседание от представителя на Районна прокуратура-гр.А. - прокурор Живка Мангърова, която пледира за  постановяване на осъдителна присъда – с налагане на наказание ПРОБАЦИЯ пpи следните пробационни мерки: задължителна регистрация пo настоящ адрес, изразяваща ce в явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок oт ДЕВЕТ МЕСЕЦА; безвъзмезден труд в полза на обществото 120 чaca годишно зa срок от една година. Изтъкват се съображения, че едно такова наказание, като вид и размер ще изпълни своята възпираща и възпитателна роля спрямо подсъдимата и тя за в бъдеще ще се въздържа oт сходни прояви и действия, като пo този начин ще бъдат изпълнени специалната и генерална превенции на НК. Прокурорът твърди, че така предложените наказания са съобразени с индивидуалните особености на дееца, като от субективна страна деянието е извършено пpи форма на вината пpяк умисъл пo смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Отегчаващи отговорността обстоятелства обвинението не сочи. Като смекчаващо отговорността обстоятелство се изтъква чистото съдебно минало на подсъдимата Я.С.Я..

Разпитана в хода както на досъдебното производство, така също и по време на съдебното следствие, подсъдимата Я.С.Я.  се възползва от правото да даде обяснения. Твърди, че първоначално не е била съгласно детето К. да бъде отделено от нея, но впоследствие дала съгласие то да напусне страната с бащата, като изрично и било разяснено, че към нея няма да има никакви претенции за грижите и за издръжката на сина й, и ще може да го вижда безпрепятствено. В обръщението си към съда подсъдимата  признава, че се чувства виновна единствено за това, че е разрешила детето й да бъде отглеждано от бащата. Обяснява, че при раждането на малолетния К. самата тя е била на 14 години, а относно задължението да заплаща издръжка разбрала едва при призоваването и разпита й в полицията, в хода на разследването по повод настоящото досъдебно производство.

В рамките на предоставената й процесуална възможност и чрез служебния защитник адв.Е.Т. ***, се обръща към съда с молба да бъде призната за невиновна и оправдана по предявеното  обвинение като излага довода, че държавното обвинение не е успяло да установи по категоричен, несъмнен начин както извършване на деянието по чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс от обективна страна, като събраните доказателства в тази насока били  изключително противоречиви, но така също и от субективна  – при липсата на установен пряк умисъл от страна на подсъдимата. Защитникът излага становище, че обвинението не е доказано по какъвто и да е било начин. Изтъква, че единственото доказателство са „разхвърлените обяснения на пострадалия Т., който е заинтересован от осъдителна присъда“. Сочи, че престъплението по чл.183, ал.1 от НК е умишлено, при форма на вината пряк умисъл, т.е. за да е съставомерно деянието подс.Я.Я. следва да съзнава, че е била осъдена да плаща издръжка, умишлено да не плаща или умишлено да се постави в невъзможност за това, а в случая липсвали събрани доказателства Я. да е узнала, че е осъдена да заплаща издръжка за сина си.

След преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното :

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА :

Подсъдимата Я.С.Я. е родена на *** ***, българска гражданка, без завършена образователна степен (по нейни твърдение е учила до трети клас), безработна, неомъжена, неосъждана, видно от приложената служебно справка за съдимост, майка на три деца.

Не е спорно по делото, че през 2014г.-2016г. подс.Я., която в посочения период е била на възраст между 13 г. и 16 години (т.е. без да е била пълнолетна), живеела на съпружески начала със св.Т.М.К., ЕГН ********** (пълнолетен). По време на съжителството им подсъдимата забременяла и на 22.03.2015г. родила детето К. Т. К., ЕГН **********. Не е спорно, че през 2016г. Я. и К. се разделили. И двамата са категорични, че отношенията между тях рязко се влошили, макар и всеки да изтъква различни съображения – според обясненията на подсъдимата, тя е била още дете (13, 14 годишна), когато заживели заедно и подлагана на системен тормоз, а според св.К.  - повод за раздялата им била изневяра от страна на Я.. Независимо от конкретната причина за разрива в отношенията между двамата, следва да се възприеме като безспорно установено, че са се разделили в началото на 2016г. като първоначално при напускане на съвместно обитаваното жилище, подс.Я. взела със себе си сина си К. (тогава 9-месечно бебе).   Впоследствие за детето започнали да се грижат бащата Т.К. и неговата майка. Предвид настъпилата раздяла, св.Т.К. сезирал с искова молба съда, поставяйки за разрешаване въпроса относно упражняването на родителските права, местоживеенето и издръжката на детето К. Т..

По повод образуваното гр.дело № 333/2016г. на РС- А. съдебният състав се произнесъл с Решение № 162/ 31.10.2016г., с което:

„ПРЕДОСТАВЯ на Т.М.К., ЕГН ********** с адрес *** упражняването на родителските права върху сина му К. Т. К., ЕГН **********, роден на *** г. в гр.Б.;

ПОСТАНОВЯВА детето К. Т. К., ЕГН **********, роден на *** г. в гр.Б. да живее при неговия баща Т.М.К., ЕГН ********** на адрес ***;

ПОСТАНОВЯВА режим на контакти на Я.С.Я., ЕГН **********, с адрес: *** с детето К. Т. К., ЕГН **********, роден на *** г. в гр.Б., както следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 9.00 часа до 17.00 часа, като Я.С.Я. ще взема и връща детето К. Т. К., ЕГН **********по адреса му на местоживеене ***;

ОСЪЖДА Я.С.Я., ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща месечна издръжка на детето К. Т. К., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Т.М.К., ЕГН **********,***, в размер на 105.00 лева, считано от 25.05.2016 г. ведно със законната лихва върху всяко просрочено плащане, до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на задължението за издръжка;

ОСЪЖДА Я.С.Я., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд – гр. А. сумата от 75.60 лева представляваща държавна такса върху размера на присъдената месечна издръжка от 105.00 лева на детето К. Т. К., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Т.М.К., ЕГН **********,***;“

Според направеното отбелязване в съдебното решение, с което подс.Я. е осъдена да заплаща издръжка, актът е влязъл в законна сила на 20.12.2016г., а предявеното спрямо Я. обвинение, е за това,  че за периода от 20 януари 2017 година, т.е. още от първия месец на възникване на задължението, до 20 юни 2019 година (вкл.), след като е била осъдена да издържа свой низходящ – малолетния си син К. Т. К., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на 30 (тридесет) месечни вноски, всяка в размер на 105.00 (сто и пет) лева, равняващи се общо на сумата от 3150 (три хиляди сто и петдесет лева).

За установяване незаплащането на издръжката единствените събрани доказателства са свидетелските показания на Т.М.К., по повод на чиято жалба вх. № 504/18 от 06.06.2018г. е образувано досъдебното производство. Въпреки това и предвид направеното от подсъдимата признание, че не е предоставяла парични средства за детето К. К., съдът приема за установен факта на непращане на парична сума за издръжка от Я. за цитирания период, но не и обстоятелството, че тя е знаела за постановеното против нея осъдително решение.

Възприемайки за достоверни обясненията на подсъдимата в посочената им част – досежно направеното признание на факта, че не е давала парични средства за издръжка на детето, съдът кредитира същите и относно  останалите й твърдения, че първоначално не е била съгласно детето К. да бъде отделено от нея, че впоследствие е била убедена и е дала съгласие, то да напусне страната с бащата, като изрично и било разяснено в присъствие на юристи (цитира се името на починалия адв.Г.Габровски, който е представлявал св.Т.К. по гр.дело № 333/2016г. на РС - А.), че към нея няма да има никакви претенции за грижите и за издръжката на сина й, и ще може да вижда детето  безпрепятствено. Нещо повече, подсъдимата съвсем чистосърдечно в обръщението си към съда признава, че се чувства виновна единствено за това, че е разрешила детето й да бъде отглеждано не от нея – неговата майка, а от бащата, но обяснява, че при раждането му самата тя е била едва на 14,15 години. Относно задължението да заплаща издръжка Я. твърди, че разбрала едва при разпита й в полицията.

От приложеното в цялост гр.дело № 333/2016г. на РС – А. е видно, че нито едно от съдебните книжа не е било връчено на подсъдимата Я.. Делото  се е провело в нейно отсъствие, нещо повече - същото още от образуването му  - при конституирането на ответна страна в лицето на непълнолетната Я.Я. е в започнало в нарушение на основното правило за процесуална дееспособност (чл.28, ал.2 от ГПК), възприемащо че непълнолетните лица извършват съдопроизводствени действия лично, със съгласието на родителите си. Нито една от призовките и съобщенията по делото не са били връчени на подсъдимата, а част от съдебните книжа са върнати  с нередовност на призоваването - с отбелязването, че лицето Я.Я. живее в чужбина. Обстоятелството за отсъствие на Я. от страната е било установено и отразено, и в  приложения на л.24 от гр.д.№333/2016г. социален доклад на Д“СП“ А., според който по данни на родителите, „дъщеря им  Я. била избягала с друг мъж в чужбина“. Те не разполагали с информация къде е и кога ще се върне, макар че дъщеря им към онзи момент е била дете на 16 години.  В хода на гр.дело освен  отразеното в социалния доклад, в показанията си св.Н.А. (майка на Т.К.) също се твърди, че Я.Я. е извън страната. Сочи се дори нещо повече – че “…после майка й я продаде в Камено за 100 лева и една туба бира. Тя (Я.) сега  още едно дете е  родила в Г.….“. От представените 2 бр.копия от у-ния за раждане, издадени на 24.06.2019г. от община А. също се потвърждава факта, че подсъдимата Я. освен детето К.  е родила още две деца – И., роден на ***г. и Х., роден на ***г., като видно от направеното отразяване в цитираните актовете, децата са родени в Г., което напълно подкрепя тезата, че в посочения времеви период подс.Я. не е била в страната и не е получавала съдебните книжа по гр.дело № 333/2016г., включително съдебното решение. Относно това дали е била наясно, че е осъдена да заплаща издръжка за детето К. съдът съобрази няколко факта – от една страна гражданското производство, както се спомена е протекло в нарушение на правилата на чл.28, ал.2 на ГПК, Я. е била непълнолетна, нарушени са били правилата и на Закона за закрила на детето, доколкото самата тя е имала това качество  към онзи момент, освен тава Я. е и без завършена образователна степен, и неграмотна. Отделно от изложеното се налага извода, че самата Я. вероятно е била и обект на престъпни посегателства (престъпления против младежта по чл.191 и сл. от НК), доколкото от 13-14 - годишна  до 18-годишна възраст  е живяла на  семейни начала с различни лица, още преди да навърши пълнолетие е станала майка на три деца, като неясно защо макар и при наличие на данни още докато е била дете и при запознаване на О“Закрила на детето“ при Д“СП“ А., а и на др. институции не е анализирано собственото й рисково й положение. Не са предприети каквито й  да било мерки за защитата й.   

При анализ на субективната страна съдът съобрази липсата на категорични доказателства подс.Я. да е знаела за осъдителното решение на съда, както и съзнателно да не го е изпълнявала. В този смисъл съобрази и анализира изключително противоречивите показания на основния, сочен от обвинението свидетел Т.  К., баща на детето К.. Според показанията му, макар самият  той да е сезирал съда и прокуратурата, относно процесната издръжка, не му било известно да има решение на съда, не бил разговарял с Я., нито искал издръжка от нея, не е инициирал образуване на изпълнително дело за заплащане на издръжка (видно от отразяването в съдебно решение № 162/2016г., с изпълнителен лист по гр.дело № 333/2016г. на АРС, Т.К. се е снабдил едва в хода на настоящото наказателно дело - на 04.12.2019г.), което подкрепя извода, че той не е предприемал постъпки за събиране на издръжката, включително както самият заяви и което е от по-съществено значение в настоящия казус - не е уведомявал майката на сина си – подс.Я., че  е  осъдена да заплаща издръжка. Нещо повече - от обърканите му показания стана ясно, че дори самият той (да не говорим за неграмотната и непълнолетна по онова време Я.Я.) не бил разбрал, че съдът е присъдил издръжка за детето К., която да се изплаща чрез бащата Т.К..   

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

 

При изясняване на горната фактическа обстановка, съдът дава вяра отчасти на показанията на разпитаните свидетели (отчитайки хаотичните им твърдения, липсата на правна, а и на обща грамотност), съпоставяйки ги с обясненията на подсъдимата и на наличните писмени доказателства, стигайки до извода, че макар да е налице съдебен акт, с който  Я.Я. да е осъдена да заплаща месечна издръжка от 105 лв. на низходящ – малолетното дете К.,  неизпълнението на задължението й за периода от 20 януари 2017 година (вкл.) до 20 юни 2019 година (вкл.) не е извършено виновно, при пряк умисъл.

Допълнително, извън гореизложените разсъждения относно липсата на категорични доказателства, че Я. е знаела за осъдителното решение и съзнателно не го е изпълнявала,  следва да се отчете, че за част от инкриминирания период, а именно от 20.01.2017 г. до 14.06.2018г. Я. е била и непълнолетна, поради което и по смисъла на чл.143, ал.2 от Семейния кодекс в безусловно задължение на нейните родители е било да издържат самата подсъдима. Само за изчерпателност следва да се посочи, че освен непълнолетна в посочения период Я. не се установи нито да е реализирала доходи, нито да е била във възможност за това, предвид факта, че междувременно  е родила още две деца.

 

Предвид изложеното и при неизясненост в пълнота (въпреки множеството събрани писмени и гласни доказателства) и по несъмнен начин, че подсъдимата съзнателно не е изпълнила задължението си за издържа свой низходящ, след като е осъдена за това, т.е. умишлено да е извършила деянието по чл.183, ал.1 от НК, по аргумент на противното, прието в нормата на чл.303, ал.2 НПК, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на оправдателна присъда по отношение на Я.С.Я..

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

                                         

 

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ :