Р Е Ш
Е Н И Е № 188
гр.Кюстендил, 18.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Й. Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното
от съдия Карамфилова КАНД №171/2020г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
„Б.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище
и адрес на управление *** чрез пълномощника адвокат Й.Д., съдебен адрес ***
обжалва решение №125/19.03.2020г. на ДРС, постановено по АНД №24/2020г., с
което е потвърден ЕФ серия К №2435326 за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС, издаден от ОДМВР – Кюстендил. Развиват се съображения за
незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на ЕФ.
Ответникът не изразява становище по
жалбата.
Заключението на прокурор Й.
Георгиев от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и
правилност на въззивното решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №125/19.03.2020г., постановено по АНД
№24/2020г. Със същото е потвърден ЕФ
серия К №2435326, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на Д. Ф. Т. в качеството
му на законен представител на „***“ ЕООД гр.София е наложено на основание
чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Районният съд е потвърдил ЕФ като
законосъобразен, приемайки че е издаден при стриктното спазване на законовите
изисквания за съдържание и процедура, както и поради доказаност на нарушението
от обективна и субективна страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност на оспореното
решение на ДРС.
Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на „***“ ЕООД
гр.София срещу ЕФ серия К №2435326 за налагане на
глоба за нарушение, установено с АТСС. Същевременно Д. Ф. Т. в качеството му на
законен представител на „***“ ЕООД гр.София е санкциониран със същия ЕФ, за това че на 08.12.2018г. в 13.26ч., в с.Мурсалево, на ПП
І-79, км 347+400 в посока гр.Благоевград, при ограничение на скоростта от 50
км/ч за населено място, управлява лек автомобил БМВ Х 5 с рег.№СА0574ХВ,
собственост на дружеството със скорост от 80 км/ч. /приспаднат толеранс от 3
км/ч в полза на водача/. На основание чл.189, ал.4 във вр.с чл.182, ал.1, т.3
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият касационен състав констатира
недопустимост на обжалваното решение. Налице е произнасяне по недопустима
въззивна жалба, тъй като дружеството „***“ ЕООД гр.София не е активно легитимирано да обжалва издаден ЕФ на законния
му представител. Неправилно въззивният съд е приел, че жалбоподател е
дружеството и същото е призовавано като страна в производството.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
при нарушение, установено и заснето с АТСС се издава електронен фиш за налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение, а съгласно чл.188, ал.2
от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на превозно средство. Следователно в конкретния случай, след като
с ЕФ е установено нарушение, извършено с превозно средство, собственост на „***“ ЕООД
гр.София /срав. справка от 07.01.2020г./,
наказанието се налага на лицето, представляващо дружеството като физическо
лице, а не на самото дружество. В издадения ЕФ серия К №2158535 като нарушител е
посочен Д. Ф. Т., поради което и нему принадлежи правото на жалба срещу фиша.
Този
извод следва и от разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН, която визира процесуално
легитимираните лица, имащи правото да обжалват наказателните постановления и
електронните фишове, а именно нарушителят и поискалият обезщетение. Фактът, че
дружеството е собственик на МПС-то, не създава правна възможност за него да
обжалва ЕФ. Това принципно положение произтича от общото разбиране, че може да
се обжалва акта, с който се реализира административнонаказателната отговорност,
единствено от лицето, което следва да понесе тази отговорност. В случая това е
физическото лице, посочено в ЕФ, което е и административнонаказателно
отговорно, съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП. Жалбата подадена от „***“ ЕООД
гр.София, представлявано от своя управител е
процесуално недопустима, тъй като не е подадена от лице, легитимирано да
обжалва издадения ЕФ. Липсата на право на жалба определя и недопустимостта на постановения
въззивен съдебен акт.
Изводът на касационната инстанция за
недопустимост на решението на ДРС прави безпредметно обсъждането на доводите на
касатора за неговата неправилност.
С оглед гореизложеното КАС ще обезсили
въззивното решение и ще прекрати производството по АНД №24/2020г. по описа на
ДРС.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.3 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №125/19.03.2020г. на Дупнишкия районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по АНД
№24/2020г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: