НОХД № 1292/2015 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението против обв.Р.А., ЕГН ********** – израелски гражданин  е  по  чл.343 ал.1 б.”б”, във вр. с чл.342 ал.1,  вр. с чл.5 ал.1, т.1, чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а именно за това че на 17.10.2014 г. на автомагистрала „Тракия“, км. 94+700, в посока гр. София – гр. Пловдив, при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген Джета“ с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата:

- като участник в движението по пътищата, с поведението си е създал опасност и пречки за движението и е поставил в опасност живота и здравето на хората (чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП)

- не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлява (чл. 20, ал. 1 от ЗдвП)

- не е намалил скоростта и в случай на необходимост не е спрял, когато възникне опасност за движението (чл. 20, ал. 2, изречение 2 от ЗдвП);

и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. П. Ц. от гр. Бургас, изразяваща се в спондилолистеза (приплъзване) на нивото на пети поясен-първи кръстцов прешлени на гръбначния стълб, счупване на ставните израстъци на пети поясен прешлен, довели до трайно затрудняване на движенията на снагата за период от 4-5 месеца от датата на травмата.

Производството е по реда на Глава 28 от НПК.

          В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по същество. Не сочи нови доказателства. Пледира за приложението на чл.78А ал.1 от НК.

                Обвиняемият се явява лично и със защитник в съдебно заседание. Декларира, че не се признава  за   виновен. Дава обяснения, с които в действителност не оспорва фактическите констатации в предложението на прокуратурата и на практика признава вината си.

Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

Обв.Р.А. е израелски гражданин със статут на постоянно пребиваващ на територията на Р България. По силата на чл.161, т.4 от ЗДП същият е правоспособен водач на МПС в България, видно от притежаваното от него международно СУМПС /лист 18-19 от делото/, издадено въз основа на Конвенцията за движението по пътищата, по която конвенция Израел е договаряща страна.

          На 17.10.2014 г. св. В. Ц. пътувал с личния си автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. № *** по автомагистрала „Тракия“ в посока гр. София - гр. Пловдив - гр. Бургас. Около 21.00 ч. се намирал на км. 94+700 като се движел в дясната лента със скорост около 100 км. в час. Пътят бил сух, без неравности и прав участък, като по това време движението не било интензивно.

          По същото време отзад, в дясната лента, се движел друг лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № ***, управляван от обв. Р.А.. Скоростта му била около 135–140 км. в час.

          Докато управлявал автомобила, обв. А. бил поставил мобилния си телефон на предното табло, т.к. ползвал навигация. В един момент мобилния телефон на обвиняемия започнал да звъни. А. се загледал в смартфона си, разсеял се и отклонил вниманието си от пътя. В този момент автомобилът му застигнал движещия се отпред автомобил „Шкода Октавия“, без обвиняемият изобщо да успее да забележи това и да реагира за намаляване скоростта, спиране или изпреварване, при което последвал удар между двете МПС. Ударът за „Фолксваген Джета“ бил прав, челен, ексцентричен, а за л.а „Шкода Октавия“ – заден централен. Сблъсъкът  настъпил в дясната лента. В резултата на удара л.а „Шкода Октавия“ е подхвърлен и изместен по посока на удара. Двата автомобила изминават дистанция от около 5-10 м. с изравнена скорост. Водача на л.а „Шкода Октавия“ губи управление и вече ускорен от удара с по-висока скорост от 120 км.ч., автомобила завива постепенно надясно и в режим на спиране с двигателя преодолява сервитута извън пътя и аварийната лента. След края на движението си автомобила спира на метри след предпазната мрежа. Лекият автомобил „Фолксваген Джета“, след настъпилия удар и загуба ан управлението, продължава напред с погасена скорост, хлъзга се странично наляво на гумите си и в посока, обратна на часовата стрелка, като спира на метри след мястото на сблъсъка, върху дясна и лява лента, насочен на север.

          Местопроизшествието било посетено и отработено от полицейски служители на ОД на МВР-Пазарджик, сред които бил и св.Г. И.. На място бил съставен протокол за ПТП, както и АУАН против обв.Р. за нарушения по ЗДП. След отработване на ПТП участващите в него лица били освободени.

          На 29.01.2015г. пострадалият В. Ц. сезирал с жалба Прокуратурата, в която сочел, че в  резултата на ПТП му била причинена средна телесна повреда. В резултата на това било отпочнато настоящото наказателно производство.

          Видно от заключението на СМЕ по писмени данни, което съдът цени като обективно и компетентно, в резултат на настъпилото ПТП пострадалият В. Ц. получил следното увреждане: спондилолистеза (приплъзване) на нивото на пети поясен-първи кръстцов прешлени на гръбначния стълб, счупване на ставните израстъци на пети поясен прешлен, преднокоренчеви увреди на Л4, Л5, Ес1, контузия на лява раменна става и кръвонасядане на лява мишница. Вещото лице е категорично, че описаните увреждания добре отговарят да са получени при станалото ПТП по механизма „травма в автомобила”. Категорично е също, че уврежданията в поясната област са резултат от инерционното движение на тялото при погасяването на кинетичната енергия на автомобила след удара и са довели до трайно затрудняване на движенията на снагата за период от 4-5 месеца, а останалите увреждания са причинила разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

          С оглед на всичко това се налага правния извод, че увреждането , изразяващо се в трайно затрудняване движенията на снагата има характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Видно от заключението на автотехническата експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, непосредствено преди инцидента пострадалият Ц. се е движел с гореописания автомобил със скорост от 100 км.час.  Пътуването се извършвало в условията на ограничена видимост  от светлините на фаровете на автомобила. Пътят бил сух, без неравности и по прав участък.

Автомобилът управляван от обвиняемият се е движел със скорост от 135-140 км.час., като при движението си догонвал автомобила на пострадалия. В този момент, около 21.00 часа, движението не било интензивно. Водачът А. не е възприел светлините от движещия се пред него в същата лента автомобил на пострадалия. Автомобилът на обвиняемия застигнал движещия се отпред автомобил „Шкода Октавия“, при което последвал удар между двете МПС. Ударът за „Шкодата” бил заден, централен. Сблъсъкът  настъпил в дясната лента. В резултата на удара л.а „Шкода Октавия“ е подхвърлен и изместен по посока на удара. Двата автомобила изминават дистанция от около 5-10 м. с изравнена скорост. Водача на л.а „Шкода Октавия“ губи управление и вече ускорен от удара с по-висока скорост от 120 км.ч., автомобила завива постепенно надясно и в режим на спиране с двигателя преодолява сервитута извън пътя и аварийната лента. След края на движението си автомобила спира на метри след предпазната мрежа. Лекият автомобил „Фолксваген Джета“, след настъпилия удар и загуба на управлението, продължава напред с погасена скорост, хлъзга се странично наляво на гумите си и в посока, обратна на часовата стрелка, като спира на метри след мястото на сблъсъка, върху дясна и лява лента, насочен на север.

Вещото лице е категорично, че причина за произшествието е по-високата скорост на лекия автомобил „Фолксваген Джета” и отвличането на вниманието или други действия от страна на водача А.. Предотвратяването на ПТП е било възможно при недопускане отклонение на вниманието от страна на обвиняемия и навременно предприето изпреварване по свободната в момента лява пътна лента.

          Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства – обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите Ц. и И.,  заключенията на приетите съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения, материал по реда на чл.283 от НПК, всички преценени като правно валидни при условията на чл.378 ал.2 от НПК.

          Съдът дава вяра на всички събрани по делото доказателства, т.к. са непротиворечиви, взаимно се допълват и по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. От доказателствата категорично стана ясно, че причина за ПТП е било поведението на обв.А., който по време на движение като водач на МПС е отклонил вниманието си към мобилния телефон. За един определен кратък период от време е спрял да наблюдава пътната обстановка пред него и да контролира МПС, което управлява. При това положение не е видял, че е застигнал движещия се пред него в същата пътна лента автомобил на пострадалия и е последвал сблъсък. Фактът на отклонение на вниманието бе установен първо от обясненията на обвиняемия, който посочи, че мобилния му телефон е бил на предното табло, позвънял и той се загледал в него, при което въобще не разбрал как се е доближил до автомобила на пострадалия. Това се потвърждава и от показанията на св.Ц. и св.Иванов, които са категорични, че след инцидента, последователно пред всеки един от тях, обв.А. обяснил, че преди ПТП бил разсеян и не следял пътя заради мобилния си телефон. 

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна обв.А. е осъществил признаците на престъпния състав на  чл.343 ал.1, б. ”б”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.1 от ЗДП, като  на 17.10.2014г. на автомагистрала „Тракия”, км.94+700, в посока гр.София – гр.Пловдив, при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген Джета” с ДК №  *** е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. П. Ц. от гр.Бургас, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на снагата.

Авторството на деянието, както и другите обстоятелства по времето, мястото и начина на извършване, се доказват по един несъмнен и безспорен начин. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед житейския си опит и умения като водач на МПС е били длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, при което следва да се приеме, че е извършили престъплението по непредпазливост под формата на небрежност по смисъла на чл.11 ал.3, предл. 1-во от НК.

Категорично се установи по делото, че подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за движение и по-конкретно на горецитираното   по   чл.20 ал.1 от ЗДП, което е  в причинно-следствена връзка с настъпилите общественоопасни последици. Именно поради това, че не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал, по причините подробно изяснение по-горе, се стигнало до процесното ПТП.

Съдът призна обвиняемия за невиновен и го оправдава по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно за това, че е извършил престъплението във връзка с нарушение на чл.5, ал.1, т.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Нормата на чл.5 ал.1, т.1 от ЗДП гласи: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”, а тази на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”. Първата от посочените норми е общодекларативна и не може да бъде свързана с конкретната причина за ПТП, а втората норма е нарушена след като вече е била нарушена нормата на чл.20 ал.1 от ЗДП и именно поради нейното нарушаване и управление без непрекъснат контрол се стигнало до невъзможността да се спре или намали, за да се избегне ПТП. Един водач би могъл да отговаря за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП, но само когато обективно наблюдава конкретната пътна обстановка, която е от естество, че да предполага възможност от настъпване на ПТП, но въпреки това да не съобразява скоростта си с нея. В случая обв.А. не е наблюдавал непрекъснато пътната обстановка и именно липсата на непрекъснат контрол е водела до невъзможност въобще да избира адекватно скорост на движение, респ. да предприема действия по намаляване или спиране.

При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид разпоредбата на чл.36 от НК – относно целите на наказанието и тези на чл.54 и сл. от НК – относно неговата индивидуализация.

За да определи вида и размера на наказанието съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, предвид обстоятелството, че телесните повреди, причинени в резултат на ПТП заемат изключително голям дял сред ръста на престъпността в страната и в съдебния район на гр.Пазарджик.  Конкретното деяние е със завишена степен на обществена опасност предвид мястото на извършването му.

 Обв. А. е личност  с невисока  степен на обществена опасност. Не е осъждан, не е криминално проявен и по местоживеене е позитивно охарактеризиран.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в недостатъчно правосъзнание и култура на обвиняемия, в незадълбоченото зачитане на установения в страната правов ред и в частност на правилата, обезпечаващи безопасността при движение по пътищата.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени направеното самопризнание по релевантните за делото факти, оказаното съдействие на полицейските и разследващи органи, изразеното критично отношение към случилото се и позитивните характеристични данни. Чистото съдебно минало не се отчете, т.к. то е предпоставка за приложението на чл.78 от НК в диференцираната процедура по Глава 28 от НПК.

Отегчаващо обстоятелство е мястото на извършване на деянието, а именно на АМ, където по принцип има по-интензивно движение и с доста по-високи скорости, в сравнение с тези при движение в извън населено място, което предполага и задължава водачите да бъдат изключително внимателни  и дисциплинирани.

          Като съобрази обстоятелството, че обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV от общата част на НК, както и че за извършеното от него по непредпазливост престъпление  се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, то е недвусмислено, че спрямо него следва да се приложи разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК, т.к. са налице материално-правните предпоставки за това.

          С оглед на изложеното и на основание чл.78а ал.1 от НК, съдът освободи от наказателна отговорност обв.Р.А. за извършеното от него престъпление и му наложи административно наказание глоба в размер от 1500 лева, платима в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, което намери за съответно на тежестта на извършеното. При определяне размера на глобата съдът съобрази семейното, материалното положение и имотно състояние на подсъдимия, а отчете и наличните  смекчаващи и отегчаващи  отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест.

На основание чл.78а ал.4 от НК, във връзка с чл.343г от НК съдът прие, че обв.А. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от  шест месеца. За да наложи и това административно наказание в този размер съдът отчете относително високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, с оглед на конкретното нарушение по ЗДП, допуснато при движение по магистрала. При определяне размера и на това наказание съдът отново отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства според тяхната тежест.

С оглед изхода на делото и признаването на А. за виновен в престъплението и на основание чл.189 ал.3 от НПК, същият бе осъден да заплати сторените по делото разноски  в размер на 170 лв. за експертизи, платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик, както 40 лв. за преводач и 5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

 

По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови решението си.         

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: