Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Славея
Я.,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 64 по описа
за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен oт С.С.С. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл. 49,
вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25100
лева – обезщетение за причинение на ищеца неимуществени вреди в следствие
бездействие на служител на ответника да осигури безопасността на работните
места в банковия клон в гр.Варна, в следствие на което е настъпила злополука с
незакрепен стъклено-метален параван на 14.09.2016г., предизвикал при падането
си травматични увреждания на ищеца – скъсване на двуглавия
мускул на горния десен крайник, болки и десния крак и
главата,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на деликта –
14.09.2016г. до окончателното изплащане.
Производството
по делото се развива със участието на трети лица –помагачи на страната на
ответника – „СОТ-Сигнално-охранителна техника“ ЕООД и „Мундус Сървисиз“ АД.
В исковата
и уточняващите молби ищецът твърди, че нает по трудово правоотношение от
„СОТ-Сигнално-охранителна техника“ ЕООД на длъжност „охранител“ с работно място
– клон на „Пощенска банка – Дръзки“ , като работодателят му осъществявал
възложена от ответника „Юробанк България“ АД охранителна дейност на банковия
клон. Посочва, че задълженията му били да отговаря за пропусквателния режим и
за предотвратяване на кражби, наводнения, пожари, видеонаблюдение, както и да
осъществява охрана на трезора в банката.
Твърди, че на 14.09.2016г. е бил дневна смяна /от 08:00 – до 20:00
часа/, когато към 13:30 часа бил на обособеното си работно място - до монитора за видеонаблюдение – прав,
обърнат към входната врата, когато с периферното си зрение вижда, че към
дясното му рамо „лети“ към него стъклено-метален параван – стъклено пано
монтирано в метална рамка с размери 170 на 170 см. с тегло над 40 кг., служещо
за отделяне на зоните между работните места стоящо неукрепено непосредствено до
касовата зона и сейфовете. За да се предпази инстинктивно вдигнал дясната си
ръка, но поради голямата тежест на паравана същият паднал върху него, засягайки дясната му ръка и десния му крак в областта на коляното. Посочва, че
усетил силна болка в областта на дясната ръка и крак. Тръгнал към трезора, но
поради силната болка се отправил към стаята за почивка на последния етаж,
където имало и тоалетна. Не успял да стигне до нея и припаднал във фоайето,
където бил намерен случайно в безсъзнателно състояние от служител на банката.
При падането си бил ударил и главата си в металната врата на
фоайето. Бил закаран в спешното отделение на УМБАЛ „Св.Анна“, където при
направения преглед се установило скъсване на сухожилието на долната страна на
бицепса на дясната ръка. Горното наложило оперативна намеса с пълна анестезия
на 16.09.2016г. и поставяне на имплант за свързване на сухожилието с бицепса
срещу заплащане на сума от 700 лева. Ръката била гипсирана за срок от 35 дни и
бил освободен от болницата. На излизане от болницата ръководителят на офиса му обяснил, че от
прегледа на видеозаписите се установило, че незакрепеният стъклено-метален
параван е паднал, поради това че е бил бутнат от зам.управителят Н.М..-В. при
излизането й от касовата зона. Ищецът излага, че с разпореждане №
19777/30.09.2016г. на НОИ декларираната злополука била приета за трудова на
основание чл.55, ал.1 от КСО, но твърди, че не е ангажирал отговорността на
работодателя си по реда на чл.200 от КТ.
Ищецът
твърди, че останал с гипсовата имобилизация 35 дни, а в следващите 120 дни, до
м.01.2017г. извършвал раздвижване в 4 болници, през време на което бил в отпуск
поради временна неработоспособност. Възстановителният период и раздвижването на
ръката, продължили около половин година, бил съпроводен от постоянни интензивни
болки, дясната ръка следвало да се щади, което наложило да бъде използвана само
лявата. Горното довело и до
освобождаването му от работа поради невъзможност пълноценно да упражнява
трудовите си функции на охранител. Травмата на десния крак отшумяла за около
месец и половина – два. При падането му и удара на главата в металната врата на
фоайето ищецът изпаднал с посткомоционна кома, която отшумяла също за около
половин година без медикаменти, но била съпроводена с продължително главоболие
при преумора, позиви за повръщане и световъртеж. Посочва също, че в следствие на инцидента е
изпаднал в шок, бил е стресиран, изпитвал паника и безпокойство във връзка със
затрудненото възстановяване на функциите на дясната му ръка. Твърди, че
отговорен за причинените му неимуществени вреди е ответникът, който чрез
служителите си е бездействал в изпълнение на задължението си да обезопаси банковия
клон, чрез закрепване на стъкления параван по начин, който да гарантира
безопасността на служителите и клиентите в банковия офис. Моли ответникът да
бъде осъден да заплати претендираната сума от 25100 лева – обезщетение за
причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, за които твърди че са в
причинно-следствена връзка с бездействието на служител на ответника –
управителя на банковия клон да обезопаси работните места, ведно със законната
лихва върху тях считано от датата на извършване на деликта – 14.09.2016г. до окочнателното изплащане, както и сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът „Юробанк България“ АД е депозирал писмен отговор чрез
процесуалния си представител, в който заявява становище за недопустимост на
предявеният иск предвид възможността ищецът да обезщети евентуалните си вреди
по реда на чл.200 от КТ предвид признатият трудов характер на злополуката,
което изключвало гражданския ред за обезвреда. В условията на евентуалност
твърди неоснователност на иска, поради това че ответникът не е пасивно
легитимиран да отговаря по него. Твърди, че настъпването на инцидента е
случайно събитие, което не може да се вмени във вина на управителя на банковия
клон, тъй като задълженията за специфична поддръжка на сградния фонд и на
мебелите в обекта била възложена на поддържащо дружество „Мундус Сървисиз“ АД.
Посочва, че параванът е бил укрепен и обезопасен и е предстояло неговото
изнасяне от офиса от служители на посоченото дружество. Оспорва да са налице елементите
от фактическия състав на чл.45 и чл.49 от ЗЗД, поради това че не е налице
виновно и противоправно поведение на служител на ответника, за който да е
отговорен именно той като възложител, както и поради това че не е налице
причинно-следствена връзка между поведението на служителите на ответника и
настъпилите вреди за ищеца, тъй като на управителя не е вменено задължение да
следи за обезопасяването на мебели и оборудване в банковия офис.
Навежда
възражения за това, че ищецът е могъл са избегне удара от падащия параван като
се отдалечи от него, а не да се опитва да го задържи, поради което счита че
ищецът сам е допринесъл за настъпване на вредата, във връзка с което претендира
за освобождаване изцяло на ответника от отговорност, а в евентуалност за намаляване
на същата поради съпричиняване на вредата. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Моли
предявеният иск за присъждането му да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно
с законната лихва за забава. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В
предоставения срок за отговор такъв е постъпил от третото лице-помагач „Мундус
Сървисиз“ АД, чрез процесуалния му представител. Не оспорва, че между него и
ответника е подписан рамков договор от 2013г., но на самото дружество не е било
възлагано с последващ договор да изпълнява дейности по управление и поддръжка
на обекти на възложителя. Счита, че отговорен за осигуряване на безопасни
условия на труд в банковия офис е управителят на същия, респективно търговеца,
на когото е възложено извършването на дейност в същия офис. Счита, че е налице
съпричиняване на вредата от ищеца – веднъж, като не се е отдръпнал на безопасно
разстояние от паравана при падането му и второ – поради това, че не е потърсил
веднага след инцидента помощ, а се е
опитал да преодолява сам последиците от уврежането като е тръгнал към трезора и
стаята за почивка. Оспорва се и механизма на настъпване на вредата като се твърди,
че ищецът сам е решил да задържи паравана, за да предотврати падането му, а не
да го задържи за да предпази себе си. Твърди също, че настъпилата травма –
„скъсване на дългата главичка на бицепса“ е обичайно следствие на стари
нелекувани травми и дегенеративни заболявания, поради което е възможно
увреждането на дясната ръка на ищеца да има именно такъв произход. Оспорва се
размерът на претендираното обезщетение като завишен с оглед действително
претърпените вреди и гладко протеклият възстановителен период завършил с
връщането на ищеца на работа още през м.01.2017г. Моли за отхвърляне на
предявеният иск.
В срока по
чл.131 от ГПК третото лице-помагач на ответника - „СОТ-Сигнално-охранителна
техника“ ЕООД не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът С.С.,
чрез процесуалния си представител поддържа
предявения иск и моли да бъде
уважен. Посочва, че
процесният параван е бил бутнат от служител на банката, при което за да се
предпази от удар с него, опитвайки се да го спре, ищецът е увредил ръката си. Претендира
за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – „Юробанк България“ АД,
чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и моли да бъде
отхвърлен като неоснователен. Уточнява, че процесният параван е бил временно в
офиса на банката, в която е работил като охранител ищеца очаквайки да бъде
преместен в друг офис, което се случило няколко дни след инцидента. Не оспорва,
че е бил облегнат на касовата зона, от където е паднал, с демонтирани крачета. Също
претендира за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Третото лице-помага на ответника - „Мундус
Сървисиз“ АД моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
да му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. Посочва, че макар да са
страни с ответника по рамков договор, никога не им е било възлагано от
последния да местят мебели или паравани от един офис в друг или вътре в самия
офис на банката.
Третото лице-помагач на ответника - „СОТ-Сигнално-охранителна
техника“ ЕООД не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по основателността на иска. С писмена молба от 19.09.2019г. посочва,
че на С.С. не е изплащано застрахователно обезщетение от застраховател за процесното
застрахователно събитие от 14.09.2016г.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Няма спор между страните, а и видно от
предствения трудов договор № 1416/16.11.2015г., ищецът С.С. е бил в трудово
правоотношение със „СОТ-Сигнално охранителна техника“ ЕООД на длъжност „охранител“ с работно място –
офис на „Пощенска банка“ – Дръзки в гр.Варна. Работодателят е извършвал
дейността по осигуряване на физическа охрана, чрез свои служители на обектите
на „Юробанк и Еф Джи България“ Ад въз основа на договор за извършване на
охранителни дейности № 5300/1440/27.11.2012г. Трудовото правоотношение на ищеца
е било прекратено считано от 23.02.2017г. видно от представената заповед №
168/23.02.2017г. на основание чл.328, ал.1, т.10“б“ от КТ, поради това че
трудовото правоотношение с работника е било възникнало след като същият е
придобил и упражнил правото си на пенсия.
Няма спор и по отношение на факта на
настъпилата с ищеца злополука на 14.09.2016г., при което телесната му
неприкосновеност е била засегната от паднал стъклен параван находящ се в
близост до работното му място в офиса на банката. Злополуката е била
декларирана в НОИ на 27.09.2016г. от работодателя „СОТ-Сигнално охранителна
техника“ ЕООД и призната за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО с
разпореждане на ТП НОИ-Варна № 19777 от 30.09.2016г.
Видно от преставеният лист за преглед
в спешното отделение на МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, С.С. е постъпил на
14.09.2016г. около 14:05 часа и е назначена консултация с ортопед предвид
снетата анамнеза за болки в десния лакът, поради това че е пострадал по време
на работа, като се е опитал да задържи тежък метален шкаф.
Видно от представената епикриза
издадена от Отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ „Еврохоспитал“
ООД, ищецът е приет за провеждане на оперативно лечение на 16.09.2016г. и е
изписан на 19.09.2016г. с водеща диагноза – „Травма на мускулите и сухожилията
на дясната главичка на двуглавия мускул“. Проведена е оперативна интервенция
под обща анестезия, след което е поставена гипсова имобилизация и е изписан с
подобрение.
От представените амбулаторни листи
/л.50-54/ се установява състоянието на ищеца по време на провежданото лечение,
последният от които е от 12.12.2016г., в който е отразено, че е налице
ограничен екстенз в дясната лакътна става
с 20 гр и е насочен за рехабилитация и физиотерапия.
През м.11.2016г. и през м.04.2017г.
ищецът е провел физиотерапевтични процедури в клона на Военномедицинска
академия в гр.Варна във връзка с травмите на лакета и коляното.
Видно от представеното удостоверение №
003-00059724/25.09.2008г. издадено от ТП НОИ –Варна, С.С. е бил в отпуск поради
временна неработоспособност, за което е получавал обезщетения в периода от
м.09.2016г. до м.01.2017г. Видно от приложените 4 броя болнични листи /л.45-48/
ищецът е бил в отпуск по болест за периода от 16.09.2016г. до 07.01.2017г.
Видно от представената от ответника
длъжностна характеристика на длъжност „Управител“ на банков клон при „Юробанк
България“ АД /л.429-432/ към дататана злопокуката, в т.17 от огранизационните
му дейности е посочено, че „отговаря за цялостното много добро състояние на
клона и прилежащите офиси, включително външен вид, осветеност, рекламни табели,
подреденост на вътрешното пространство....; Предприема активни действия за
отстраняване на възникнали неизправности съвместно с отговорните звена“.
Видно от приложеното писмо-отговор от
„Дженерали Застраховане“ АД от 01.11.2019г. /л.437/, „СОТ-Сигнално охранителна
техника“ ЕООД не е имало сключен договор с „Дженерали Застраховане“ АД
осигуряващ застрахователно покритие за рисковете включени в застраховката
„Трудова злополука“ за своите служители за 2016г., поради което не са изплащали
застрахователно обезщетение на лицето С.С.С..
От заключението
на проведената по делото Съдебно-медицинска експертиза, поддържано в съдебно
заседание от вещото лице Р.М. и отговорите дадени в съдебно заседание се
установява, че травматичното увреждане, което е получил ищеца е скъсването на
двуглавия мускул на дясната ръка, който осигурява възможност за завъртане на
ръката с дланта нагоре, както и свиването на лакътната става. Вещото лице
посочва, че механизмът на скъсване на друглавия мускул е, когато ръката е леко
присвита, обърната с дланта нагоре, при което голям и тежък предмет пада върху
нея и предизвиква максимално свиване на мускула, т.е ръката е била по посока на
падането на предмета, но поради скъсването му ръката е лишена от възможност да
задържи предмета. След запознаване с фактите около настъпването на инцидента
вещото лице посочва, че опитът на ищеца да задържи падащият стъклено-метален
параван с тегло над 40-50кг е именно причината за настъпилото увреждане на
двуглавия мускул, като допълва че е без значение с коя точно част от паравана е
бил ударен – стъклото или рамката му, стига да е станало с достатъчна сила.
След травмата пострадалият е изпитвал много силна болка, която е продължила до
обездвижването на крайника, което се е случило в спешния кабинет, в следствие
на което в станала поносима. След проведената на 16.09.2016г. операция, при
която пациентът е под анестезия и не изпитва болка, ръката му е била гипсирана
под ъгъл 90 градуса за срок от 35 дни, който е бил и периодът на трайното
затруднения при използването й. След свалянето на гипсовата имобилизация е
последвал период на затруднено раздвижване на ставата свързано и със
затруднения при самообслужването и функционирането на ръката. В началото на
провеждане на физиотерапията болката е била по-силна, тъй като започва
раздвижването на обездвижената става, но с напредване на процеса болката
съществено намалява. Вещото лице посочва, че обичайно след 40-тия ден пациентът
започва да си движи ръката, като в случая до края на м.12.2016г. ищецът е имал
ограничения в разгъването на дясната ръка. Счита, че обичайният срок за пълно
възстановяване на подобна травма и в частност при ищеца е продължил около 4-5
месеца, така че ръката му да възстанови напълно двигателната си функция. Посочва
се също, че след проведено оперативно лечение от посочения вид,
възстановителният процес налага натоварванията да се прилагат бавно и
постъпателно предвид на това, че в следствие на обездвижването значително е намаляла мускулната маса. Вещото
лице излага, че имплантът, който е бил поставен в ръката на ищеца, за да
свързва сухожилието с костта обичайно не се премахва от мястото си, тъй като той
е малък и не се отразява по никакъв начин негативно върху двигателната функция
на ръката. Излага също, че пациентите с подобна операция в близост до ставата е
възможно да изпитват неразположения при промяна във времето или при по-голямо
натоварване, но данни за такива не е получил от ищеца. В заключението си вещото
лице М. посочва още, че липсват данни в медицинската документация ищецът да е
изпадал в безсъзнателно състояние, а вероятно е бил в колапс. Вещото лице
посочва на база на медицинската документация и лично проведеният преглед на ищеца,
че лечението, продължило 114 дни видно от издадените болнични листи, е
завършило с пълно излекуване и пълно възстановяване без данни за някакви
остатъчни симптоми.
По делото е
проведена Съдебно-психологична експертиза, чието заключение е изготвено и
поддържано в съдебно заседание от вещото лице Р.Г.. От същото се установява, че
след преживяната трудова злополука С.С. е изпаднал в постравпатичен стрес, дори
в шоково състояние, тъй като са били засегнати жизнено-важни негови потребности
– здраве, трудоспособност, самообслужване, в следствие на което той се е
чувствал тъжен, подтиснат и затворен, но състоянието му не е прерастнало в
посттравматично стресово разстройство. Вещото лице определя степента на
преживеният стрес като средна и посочва, че е продължил около 6 месеца – от
инцидента до приключването на рехабилитационните процедури. След този период са
останали остатъчни мисли и притеснения за това дали ще може да вдига отновои
по-големи тежести с дясната си ръка. Продължилата няколко месеца
нетрудоспособност на ищеца е довела до понижаване на самооценката и
самочувствието му и е създала безпокойство за финансовата му стабилност, както
и притесенения дали ще възстанови ръката си така, че да може да вгига по-големи
тежести. Вещото лице посочва, че у ищеца не може да се говори за промяна на
личността в психично отношение, а само за остатъчни негативни явления свързани
с емоционалността му, както и че спрямо него не са налице необратими промени в
личностния и психичния му статус. Категорично заявява, че ищецът е
изпадал в депресия, или че в момента е в такова състояние. Отразява също, че
понастоящем ищецът е възвърнал своята увереност, с готовност се справя с
ежедневните си дейности, спортува и е амбизиран да води такъв начин на живот.
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.И.Д., С.Ц.Я., Б. И. В. и Н.С.М.-В..
Свидетелят Д. –
регионален мениджър на „СОТ“ ЕООД посочва, че е узнал за инцидента в офиса на
Пощенска банка – клон Дръзки в гр.Варна с техния служител С.С. на 14.09.2016г.
около 13:30 часа, когато получил телефонно обажване. На място в офиса бил
посрещнат от друг служител по охраната, а така също и инспекторът по
физическата охрана, които му обяснили, че излизайки за обяд две служителки от
банката неволно закачили паравана, който бил в близост до работното място на С.,
параванът политнал и за да се предпази С. направил опит да го спре, в следствие
на което получил силна болка в дясната ръка, качил се на втория етаж, за да се
освежи, но там му прилошало. Към момента, в който свидетелят пристигнал с
офиса, С. вече бил откаран от Бърза помощ. Параванът бил висок около 160-170
см. и включвал стъкло и алуминиева рамка. След падането му стъклото не било
счупено. Свидетелят посочва още, че С. имал конкретно работно място, в близост
до паравана, но не стоял стационарно само на него, а се движел из офиса –
посрещал клиенти, насочвал ги. В деня след инцидента С. изглеждал много
уплашен.
От показанията на свидетелката С. Я.
се установява, че познава С.С. от 2009г., тъй като били приятели с нейния зет и
с дъщеря й. Узнали за инцидента от самия С., който им се обадил и казал, че е
претърпял инцидент, както и че ще му трябват пари за операция. Видяли се с него
в болницата след операцията, а той бил в много тежко състояние, говорел слабо и
бил зле психически. Изпитвал силни болки от операцията, както и главоболие.
След изписването от болницата С. не можел да се справя сам, тъй като бил
гипсиран и почти ежедневно прекарвал дните при свидетелката и семейството й,
които му помагали с хранене, обличане, хигиена. След повече от месец, докато
бил с гипс още изпитвал силни болки, но започнал да говори повече. При махането
на гипса бил много отчаян, тъй като установил, че не може да си движи ръката,
не можел да рисува и да пише. Започнал да ходи на раздвижване около 3-4 месеца,
но бил отпаднал психически и се опасявал, че няма да може да си намери работа,
тъй като нямал сила в ръката. Започнал да се възстановява психически около 1
година по-късно – да се усмихва, да говори за децата си, започнал да си движи
ръката, да спортува, да ходи на плуване, да се справя сам, а също направил
изложба със свои картини и икони. След изложбата му дошло желание да работи, но
се страхувал дали ще се справи. Върнал се на работа за около 1-2 месеца, но го
уволнили. Едва през м.февруари 2019г. добил кураж и започнал нова работа и вече
бил сравнително добре психически. Освен нараняването на дясната ръка в
следствие на инцидента С. имал болки в десния крак и в главата, тъй като имал
голяма цицина в следствие на удара на паравана. До инцидента С. бил ведър и
весел човек.
Свидетелят Б. В. посочва в показанията
си, че са приятели с ищеца от 1990г. Излага, че на 08.09.2016г. посетил С. на
работното му място и констатирал, че в близост до него на около 1,5 м. има
разположен неукрепен параван – висок около 170 см. и широк около 160-170см.
изграден от метална рамка и армирано стъкло. Параванът нямал крачета, а стоял
на основата си между касовата зона и работното място на С.. При следващото си
посещение при ищеца на 14.09.2016г. свидетелят констатирал, че параванът пак е
на същото място. По-късно на същият ден свидетелят получил обаждане от С.,
който му споделил, че е станал инцидент със същият този параван, който паднал и
му ударил ръката и е в болницата. Говорил много „заваляно“. Видяли се
отново месец и половина след инцидента –
споделил му, че вече е свалил гипса, но не може да движи ръката си. Държал я до
тялото си и възнамерявал да започва да се учи да пише и да рисува /неговото
хоби/ с лявата ръка, да ходи на физиотерапия
и да плува, за да се възстанови. Изпитвал все още болки в главата и в бедрената
част на десния крак и коляното, в следствие на което накуцвал. В периода след
инцидента С. бил изпаднал в психически срив, не отговарял на обажданията му,
бил много притеснен, станал по-затворен. Не желаел да започне никаква работа,
тъй като изпитвал страх, че няма да се справи с ръката си. Върнал се на старата
си работа след изичане на болничните му- през м.01.2017г., но се скарали с шефа
си за някакъв шкаф и бил уволнен. С. обаче имал съмнение, че го уволняват,
защото не се справя с работата си в следствие на инцидента. С. се почувствал
по-добре към края на 2018г., а през м.02.2019г. започнал нова работа, за която
почерпил приятелите си. Свидетелят посочва, че инцидентът не се е отразил на
личните контакти на С. с жени и приятели.
Свидетелката Н.М..-В. излага, че към
датата на инцидента с ищеца – средатата на м.09.2016г. е работила в същия
банков офис на ул.“Дръзки“ като заместник-управител. По това време въпросният
параван бил подпрян на стената на касовата зона – не бил изправен, а наклонен,
като изчаквал да му бъдат монтирани крачета и да бъде поставен на мястото, за
където е предназначен. Излага, че непосредствено преди инцидента е била в
касовата зона, като при излизането си от нея
видяла, че параванът пада в посока обратна на тази, в която е бил
подпрян. В това време С., чието работно място било в близост пред касовата зона
го подпрял с ръка, за да го хване, но тъй като параванът бил голям и тежък – не
успял и той паднал. Падащият параван му ударил ръката, той я изтеглил, но
поради изпитаната силна болка тръгнал да се качва на другия етаж в стаята за
почивка. В последствие друг колега, който се качил да го види установил, че С.
лежи на земята и се чувства много зле. Била повикана Бърза помощ, която го
отвела в болницата. След падането стъклото на паравана не било счупено. Бил
изправен и останал на същото място още няколко дни. Свидетелката посочва, че
разположението на паравана е било такова, че ако С. не се бил просегнал да го
задържи, той нямало да падне върху неговото работно място. Свидетелката
посочва, че в момента на падането С. бил изправен, а не седнал.
Предвид така установеното от
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Предявеният
иск е с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 25100 лева – обезщетение за причинение на ищеца
неимуществени вреди в следствие бездействие на служител на ответника да осигури
безопасността на работните места в банковия клон в гр.Варна, в следствие на
което е настъпила злополука с незакрепен стъклено-метален параван на
14.09.2016г., предизвикал при падането си травматични увреждания на ищеца,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на деликта –
14.09.2016г. до окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата
на чл.49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. По своя характер
отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа е за чужди противоправни виновни действия или бездействия. Тази
отговорност е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, за
подбора, действията и контрола на които отговаря възложителя. Следователно
основателността на предявеният иск налага установяване по реда на пълно и
главно доказване на елементите от фактическия състав на нормата, а именно:
вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е
възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод на
изпълнението й, при вина на изпълнителя и при наличието на причинна връзка
между деянието и виновното причиняване на вредата.
В случая няма спор
между страните, че ищецът С.С. е полагал труд в офис на банката – ответник в
гр.Варна, ул.“Дръзки“ по силата на трудово правоотношение със „СОТ-Сигнално
охранителна техника“ ЕООД като охранител в деня – 14.09.2016г., когато е
настъпила трудовата злополука с него. Безспорно всеки увреден от трудова
злополука или професионална болест работник е в правото си да ангажира
безвиновната отговорност на работодателя си по реда на чл.200 от КТ. Същият
обаче разполага и с правото на иск за обезвреда и по общия граждански ред,
тогава когато вредите са причинени виновно от друго лице. Т.е пострадалият има
възможност за избор срещу кого да насочи претенцията си – срещу прекия причинител,
респективно срещу възложителят на работата му /чл.45, 49 от ЗЗД/ или срещу
работодателя си с иск по чл.200 от КТ с
единственото ограничение, че за едни и същи вреди пострадалият не може да бъде
обезщетен два пъти. Ищецът е навел твърдения, че не е ангажирал отговорността
на работодателя си за трудовата злополука, което прави предявеният от него иск
по чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на „Юробанк България“ АД за вредите
от виновното бездействие на нейните служители по осигуряване на безопасни
условия в банковия офис за процесуално допустим. Изложените в този смисъл
възражения на ответника за недопустимост на иска поради наличието на друг
алтернативен ред за защита на пострадалото лице се явяват неоснователни.
Не е спорно между
страните също, че ищецът е претърпял травматично увреждане на дясната ръка в
следствие на падане на стъклено-метален параван по време на изпълнение на
служебните му ангажименти в офиса на ответника. Спорът е досежно наличието на
виновно и противоправно поведение на служители на ответника, както и в
наличието на причинно-следствена връзка между тяхното действие/бездействие и
увреждането на ищеца.
Отговорността на ответника,
която се ангажира от ищеца е деликтна, което означава - за поведението на
своите работниции и служители – за техните противоправни действия и
бездействия, т.е за неизпълнението на задължения, които произтичат от
качеството му на лице притежаващо предприятие или място, където се осъществява
трудова дейност. Нормите на чл.2 и чл.14 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд създават за ответника – като юридическо лице, което
самостоятелно наема работници, както и като такова което ползва работещи
предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа задължение да
осигури безопасни условия на труд във всички случаи, независимо от формата на
организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва
възложената работа. То следва да се изпълнява не само по отношение на
работещите, но и на всички други лица, които по друг повод се намират във или в
близост с работните помещения, площадки или места. Т.е макар да не е работодател
на ищеца, ответникът е бил длъжен да
организира работния процес в помещенията, в които осъществява дейността си по
начин, който не създава опасност от засягане на негово защитимо право – в това
число правото му на телесна неприкосновеност. Съотнесено към конкретния казус,
задължението на ответника за осигуряване на безопасни условия на труд се
съизмерява с възлагането на неговите служителите и в частност на управителят на
банковия клон да организира цялостно работата в банковия офис и да отговаря за
подредеността на вътрешното пространство, а при възникнали неизправности да
предприема активни действия по отстраняването им /видно от длъжностната
характеристика на управителя/. В този смисъл съдът приема установеният по
делото факт – твърдян от ищеца и потвърден от показанията на свидетелите Б. В.
и Н.М..-В. за поставен в търговската зала на банковия офис /достъп до който
имат служителите и клиентите на банката/ в продължение на повече от седмица
/преди и след инцидента на 14.09.2016г./, в близост до работните места на
служителите по охраната и тези в касовата зона на необезопасен /облегнат/ и
неокомплектован /без крачета/ стъклено-метален параван за проява на
противоправно бездействие на служителите на ответника по осигуряване на
безопасни условия на труд, което е един от спорните елементи от фактическия
състав на нормата на чл.49 от ЗЗД. Въз основа на това съдът достига до извод,
че ответникът „Юробанк България“ АД е пасивно процесуално легитимиран по
предявения иск.
Съдът намира за
доказан и следващият елемент от състава на деликтната отговорност, а именно
настъпилата вреда за ищеца. В следствие на настъпилата трудова злополука причинена
от падането на необезопасения параван е настъпило травматично увреждане за
ищеца, което е правно защитимо негово благо – здраве във физиологичен смисъл и
душевно спокойствие, равновесие и психическо
благосъстояние. Получената травма на дясната му ръка причинена от скъсването на
двуглавия мускул и обусловената от него поредица от неприятни изживявания – оперативна
интервенция, физиотерапевтични процедури, съпътстващи болки в десния крак и др.
закономерно са предизвикали неблагоприятни
изменения във физическото и
душевното му състояние, в
сравнение с тези отпреди злополуката -
усещане за първоначално много силна, а с течение на времето намаляваща и изчезваща
физическа болка, психически
страдалчески изживявания - страхови представи
от спомена, чувства на несигурност, потиснатост, притеснения за
бъдещето, породени от временно
намалената му лична, социална и трудова пълноценност
- затруднения в самообслужването и нужда от помощ на близки. За всички тези негативни
преживявания свидетелстват както показанията на свидетелите Я. и В., които имат
преки и непосредствени впечатления от възстановителния периода на ищеца след
злополуката, така и от заключенията на проведените СМЕ и СПЕ. Съдът поставя
всички тях в основата на правните си изводи, доколкото непротиворечиво
установяват релевантните за спора факти свързани с преживените от ищеца
физически болки, продължили с различна степен на интензивност между 4 и 6
месеца след инцидента и психическите страдания, неудобства, стрес, промяна в
нагласите за живота и битовите навици на пострадалия в продължение на около 1
година. Всички тези вредни за него
последици от неимуществен характер /болки и душевни страдания/ следва да
бъдат възмездени чрез парична
компенсация, определена по справедливост
- чл.52 от ЗЗД.
Понятието
„справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. В този смисъл Постановление № 4/68г. на Пленума на
ВС и трайно установената съдебна практика. Преценката
изисква обследване както на общите критерии - момент на настъпване на вредата,
възраст, обществено и социално положение на пострадалия, така също и обема,
вида и дълбочината на преживяванията на пострадалия, прогнозата за развитие на
състоянието му, както и наличието на причинно-следствена връзка между тях и
вредата.
При определяне на обезщетението, съдът взе предвид
и обществено-икономическите отношения, и отражението им към размера
на неимуществените вреди. Налице е връзка между стандарта на живот в
страната и претърпените вреди, респ. размера на обезщетението. Тя е израз
именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън
конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането,
етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура,
стандарт на живот и средно статистически размер на доходите /решение № 215 от
03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/.
В случая пострадалият
С.С. към датата на инцидента е бил на 50г. без данни за влошено здравословно
състояние, трудово ангажиран и несемеен /разведен/. Във връзка с настъпилите
телесни увреждания по повод инцидента на 14.09.2016г. същият е претърпял
рутинна оперативна интервенция за свързване на скъсаното сухожилие с костта с
цел зарастването му, гипсова имобилизация в продължение на 35 дни и няколко
курса на физиотерапия. Т.е в продължение на 114 дни, съгласно представените
болнични листи, ищецът е бил в състояние на нетрудоспособност. В този смисъл е
и заключението на вещото лице М. по съдебно медицинската експертиза, който
посочва, че обичайният ход на възстановяването при такъв вид увреждане продължава около 3 месеца, но в
конкретния случай с оглед постъпателното прилагане на натоварвания с цел
възстановяване на загубената в следствие на обездвижването мускулна маса при
ищеца е отнело около 4-5 месеца. Последните издадени на ищеца амбулаторни листи
от извършени прегледи са от м.12.2016г. /3 месеца след инцидента/, когато са
констатирани все още някой ограничения при движението на горния десен крайник и
е назначена физиотерапия. Безспорно в периода на обездвижването на ръката, а и непосредствено
след това ищецът се е нуждаел от чужда помощ при изпълнение на основните си
дейности – хранене, обличане, поддържане на лична хигиена, на облеклото си, на
дома и в този смисъл са показанията на св.Я., която посочва, че тя и нейното
семейство са се грижили за С. в продължение на няколко месеца /3-4 месеца/,
докато започнал да ходи на раздвижване. Около 1 година продължило и психичното
му отпадане – станал по тих, не говорел /св.Я./, не се занимавал с нещата,
които обичайно го интересували, избягвал да вдига телефона /св.В./. И двамата
свидетели обаче посочват, че след проведените физиотерапевтични процедури, С.
започнал да се възстановява - да се усмихва, да говори за децата си, започнал
да си движи ръката, да спортува, да ходи на плуване, да се справя сам, а също
направил изложба със свои картини и икони /макар и рисувани преди инцидента/.
Очевидно състоянието на ищеца е било достатъчно подобрено към м.01.2017г. /4
месеца след инцидента/, предвид на това, че същият се върнал на работа. От
събраните по делото доказателства се установява, че освобождаването на ищеца от
заеманата длъжност в „СОТ – Сигнално-охранителни дейности“ ЕООД е станало на
основание придобито и упражнено от него право на пенсия /чл.328, ал.1, т.10 “б“
от КТ/, а не поради причина свързана с некачествено изпълнение на служебните му
задължения. Доказателства в подкрепа на личното усещане на ищеца, че е
освободен поради невъзможност да се справя със служебните си задължения не са
ангажирани, поради което съдът не приема за доказано наличието на причинно
следствена връзка между този неблагоприятен за него факт и настъпилият
инцидент.
Травматичните увреждания в следствие на
инцидента, както и възстановителният период след направената операция безспорно
са били силно болезнени за ищеца, а стресът от това да осъзнаеш, че не можеш да
използваш водещата си дясна ръка по предназначение /писане, хранене/ неизвестно
колко продължителен период от време, да се лишиш от обичайните си дейности
/трудова ангажираност, срещи с приятели, спорт/, от хобито си /рисуване/, да
станеш зависим от помощта на трети лица за извършване на основните си ежедневни
дейности /хранене, обличане, хигиена, пазаруване и др./, да живееш в страх от
потенциалната опасност да не успееш да възстановиш състоянието си такова
каквото е било са достатъчен мотив за изпадане в посттравмативен стрес и
влошаване на емоционалното му състояние, засягане на личното му самочувствие и себеоценка,
които в качеството на претърпени неимуществени вреди подлежат на обезщетяване.
Въз основа на тези
обстоятелства и отчитайки високата интензивност на страданията на ищеца във
времето от инцидента до обездвижването на ръката му, по време на извършената
операция, както и след премахването на имобилизацията до края на проведените
физиотерапевтични процедури /продължили около 1 година/, проявите на
болезненост в долния десен крайник /св.Я. и св.В./ и главата /св.Я. – С. имал
голяма цицина на главата в следствие на удара на паравана/, съпътстващият
проведеното лечение /между 4-6 месеца/ психологичен стрес и дискомфорт, както и
остатъчните негативни явления свързани с емоционалността му, които
инцидентът от 14.09.2016г. е запечатал в
съзнанието му и понастоящем, съгласно заключението на вещото лице по СПЕ, съдът
определя обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от деня
на увреждането - 14.09.2016г. до окончателното му изплащане на основание чл.84,
ал.3 от ЗЗД.
Неоснователността на
иска за разликата до пълния претендиран размер от 25100 лева съдът свързва с
установения по делото факт, че понастоящем
ищецът е с изцяло възстановена двигателна функция на ръката, без данни
за остатъчна симтоматика и без такива за негативно отражение на травмата
свързано с неразположения при промяна на
времето или при по-голямо натоварване. Не се установи от представената
медицинска документация и заключението на проведените експертизи в следствие на
инцидента ищецът да е изпадал в безсъзнателно състояние, нито да е провеждал
активно лечение на травматично увреждане на десния крак или главата извън
неудобствата свързани с болезнеността до естественото й отшумяване. Не се
установи продължителният период /около 2 години/, през които ищецът е останал
без работа да е в причинно – следствена връзка единствено с претърпяната
трудова злополука. Напротив още през м.01.2017г., след заключение на
компетентните медицински ограни, ищецът се е върнал на работа и е полагал труд
в продължение на повече от месец до прекратяване на трудовото му
правоотношение. Същият съгласно заключението на вещото лице М. е бил в
състояние да използва ръката си по предназначение след проведената
физиотерапия, поради което съдът приема, че причините да не ангажира трудовата
си активност се коренят по-скоро в личния страх и опасения на ищеца, отколкото
в невъзможността да го стори по обективни причини. Нещо повече, от събраните
гласни доказателства се установи, че около година след инцидента ищецът
очевидно е подобрил качествено психичното си и емоционално състояние предвид
изложените факти, че е организирал и провел
изложба на свои произведения /картини и икони/, започнал е да плува и
спортува активно, „след изложбата му дошло желание да работи, но се страхувал
дали ще се справи“ /св.Я./, а към края на 2018г. „вече се чувствал добре...,
дори си намерил работа, за което почерпил приятелите си“ /св.В./. Не се
установи също претърпяната злополука да се е отразила на отношенията на ищеца с
близкия му роднински кръг /децата му/, на контактите му с приятелите и
представителите на другия пол. По отношение на психическата травма, съдът
съобразява заключението на проведената Съдебно-психологична експертиза, което е
категорично, че злополуката не е довела до посттравматично стресово
разстройство, до депресия или до отключване на заболяване на психиката, както и
че спрямо него не са налице необратими промени в личностния и психичния му
статус.
По отношение възражението на ответника и на третото
лице-помагач за съпричиняване на вредата от ищеца, поради това че виждайки
падащият параван е следвало да се отдалечи от него, а не да се опитва да го
задържи и по този начин да се предпази, съдът намира същото за неоснователно.
Съпричиняване ще е налице, тогава когато пострадалия съзнавайки потенциалната
опасност от увреждането му не привежда поведението си в състояние адекватно за
избягване на вредата, поради което тя настъпва. В случая ищецът е бил на
работното си място в офиса на банката, което съгласно показанията на св.В. и
св.М.-В.
се е намирало в близост до касовата зона, на страничната стена на която е бил подпрян
необезопасеният параван. Падането на паравана е било неочаквано за ищеца,
същият е политнал в посока на самият него и с оглед размерите му /около 170 см.
височина/ е съществувала потенциална възможност да попадне с цялата си тежест и
сила върху него. Настъпването на увреждащото събитие – падането на паравана с
оглед внезапността му, не
може да бъде очакван обичаен риск при изпълнение на трудовите задължения на
ищеца /охрана/, поради което не следва да бъде вменявано в негова отговорност
да съобрази адекватно каква да бъде инстинктивната му реакция - да се предпази от
удара опитвайки се да задържи падащият параван или да избяга настрани от него.
В този смисъл и доколкото не съществуват правила за предпазване от внезапно
падащи предмети, които ищецът да е нарушил, поведението му не може да бъде
квалифицирано като съпричиняване.
Всяка от страните е направила
искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като
съобразно изхода на спора такива се следват и на двете страни. По делото, към
датата на постановяване на съдебното решение, са представени доказателства за
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 1406,70 лева –
заплатена държавна такса, депозити за вещи лица и за свидетел.
Съдебно-деловодните разноски на ответника и претендираното юрисконсултско
възнаграждение са в размер на общо 305 лева. Съобразно уважената част от иска в
полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 560,44
лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Съобразно отхвърлената част от иска и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 183,49 лева. Ищецът е
направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение определено по реда
на чл.38, ал.2 от ЗАдв., поради осъществената от него безплатна адвокатска
помощ, като съдът определя такова в размер на 830 лева, определено по реда на
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004г. за миниманите размери на адвокатските
възнаграждения.
Третото лице помагач на ответника
- „Мундус
Сървисиз“ АД е направил искане за присъждане на разноски, но на
основание чл. 78, ал.10 от ГПК съдът не
присъжда такива.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Околовръстен
път“ № 260, представлявано от Изпълнителния директор ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представлявща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически стрес и физически болки и страдания в следствие
бездействие на служител на ответника да осигури безопасността на работните
места в банковия клон на ответника в гр.Варна, ул.“Дръзки“ в следствие на което е настъпила злополука с незакрепен
стъклено-метален параван на 14.09.2016г., предизвикал при падането си
травматични увреждания на ищеца – скъсване на двуглавия мускул на
горния десен крайник, болки и десния крак и главата, ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на деликта – 14.09.2016г. до окончателното
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска на ищцата за разликата над 10 000 лева до пълния претендиран размер
от 25 100 лева, на основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от
Изпълнителния директор ДА ЗАПЛАТИ на С.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 560,44 /петстотин и шестдесет и 0,44/ лева – сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Околовръстен път“
№ 260, представлявано от Изпълнителния директор сумата от 183,49 /сто осемдесет и три и 0,49/ лева – сторени съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
ОСЪЖДА „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от
Изпълнителния директор ДА ЗАПЛАТИ на
адв.М. К. Д., ЕГН ********** с
адрес: *** сумата от 830
/осемстотин и тридесет/ лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на на трети
лица –помагачи на страната на ответника – „СОТ-Сигнално-охранителна
техника“ ЕООД, EИК
********* и „Мундус Сървисиз“ АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: