Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
02.12.2019 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
13.11.2019
|
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В
закрито заседание и
следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина
Делчева от Окръжна
прокуратура - Кърджали
|
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното
от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас.
Адм. Нак. Дело |
номер |
173 |
по
описа
за |
2019 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следв. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба от община Кърджали, с ЕИК ***, представлявана от кмета Х. А. И., подадена
чрез пълномощник – адв.С.М. от АК-***, против Решение №194 от 30.05.2019 год.,
постановено по АНД №287/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е
изменено наказателно постановление №НЯСС-54 от 21.02.2019 год., издадено от
заместник председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор/ДАМТН/ - град София, като е намален размерът на наложенатата имуществена
санкция от 6000 лева, на 2000 лева.
Касаторът заявява в
жалбата, че счита обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при
необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Сочи, че с обжалваното
наказателно постановление, на община Кърджали е наложено административно наказание за
нарушение на разпоредбата по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1 т.3 от ЗВ,
както и че разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ
задължава собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват
предписанията по ал.1, т.3, а текстът на чл.190а, ал.1, т.3
от ЗВ съответно предвижда, че председателят на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощеиите от него
длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават предписания на
собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на
условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите
по приложение №1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което
уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното
изпълнение. Сочи
също, че санкцията за
посоченото нарушение е наложена на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ,
предвиждащ да се наказва с глоба, съответно
имуществена санкция от 1000 до 20000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо
или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ. Касаторът счита, че от доказателствата по делото не се
установява, че е осъществил административно нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ,
чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на задължително
предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Твърди също, че наказателно постановление следва да бъде
отменено, поради допуснато съществено процесуално нарушение при предявяване и
връчване на АУАН, довело до опорочаване на административнонаказателното
производство. Сочи,
че от писмените и гласни
доказателства по делото се установява, че на 10.12.2018 год. АУАН,
въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, не е бил
подписан и получен от кмета на община
Кърджали, а кметът на
общината е лицето, което я представлява като юридическо лице и е неин единствен
представител по закон. Излага и довод, че административнонаказателната
отговорност е лична
и че в
ЗАНН са уредени правила за лично участие - лично при физическите лица или чрез
представляващия при юридическите лица, както и че съгласно константната съдебната практика,
отклонение от това правило може да се допусне само при изрично упълномощаване
от наказаното лице за тези процесуални действия или с други думи, чрез изричното упълномощаване лицето се съгласило
съответното процесуално действие да бъде извършено в негово отсъствие и че друго отклонение от правилото за лично участие е
недопустимо, тъй като то води до нарушаване правото на защита на наказаното
лице. Излага се и
довод, че изискването на чл.43
от ЗАНН е нарушителят да се запознае лично със
съдържанието на акта, за да научи за образуваното спрямо него
административнонаказателно производство, нарушението, в чието извършване е
обвинен и да му се даде възможност да изложи веднага своите обяснения и
възражения, а от материалите по делото било видно, че АУАН не е бил надлежно предявен и
връчен законния представител на нарушителя или на изрично упълномощено за това
лице, поради което и наказващият орган незаконосъобразно
издал наказателното постановление. Сочи, че преди
да бъде издадено такова, е следвало,
съобразно правилото на чл.52, ал.2 от ЗАНН, АУАН да бъде върнат на
актосъставителя за предявяване на нарушителя по законоустановения ред. Касаторът намира, че като не е обсъдил всички тези обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, съдът е формирал вътрешното си убеждение в
противоречие с принципите на АПК и по този
начин допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на
постановения съдебен акт. С оглед на изложеното, касаторът моли съда, да отмени
обжалваното Решение №194 от 30.05.2019 год., постановено по АНД №287/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали
и да постанови друго, с което да отмени наказателно постановление
№НЯСС-54 от 21.02.2019 год., издадено от заместник председателя на
ДАМТН.
Редовно призован за съдебно
заседание, касаторът – община Кърджали, не се представлява. От упълномощения му
процесуален представител – адв.С.М. от АК-*** е представена писмена молба, в
която заявява, че поддържа жалбата, излага доводи и съображения, идентични с
тези, изложени в касационната жалба и отново моли настоящата инстанция да
постанови решение, с което да отмени обжалвавното Решение №194 от 30.05.2019 год., постановено по АНД №287/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали и да постанови друго, с което да
отмени наказателно
постановление №НЯСС-54
от 21.02.2019 год., издадено от заместник председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София.
Ответникът по касация – заместник председателят на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София, редовно призован за
съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна. Сочи, че от
доказателствата по делото се установява, че на 25.10.2018 год., служители на Главна дирекция
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” са извършили проверка на
язовир „***”, който е собственост на община
Кърджали и при извършената проверка е било
констатирано, че собственикът на язовира не е изпълнил задължителните
предписания, които контролният орган е дал с констативен протокол, а срокът за
това е изтекъл на 24.09.2018 год. Счита,
че е правилно и обосновано е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на община
Кърджали, за извършено нарушение на разпоредбите на Закона за водите. Намира, че са неоснователни доводите в касационната жалба
за това, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и в частност счита, че това
производство се е развило съобразно изискванията на ЗАНН, като сочи, че кметът на община
Кърджали е бил надлежно поканен за съставянето на АУАН, впоследствие този акт
му е бил предявен, при което той е отказал да го получи, поради което и липсва основание да се приеме, че при издаването и
връчването на АУАН са налице нарушения. С оглед на тези
съображения счита обжалваното решение за правилно и обосновано и предлага настоящата инстанция да
постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която
то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно
основание е нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по
същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение №194 от 30.05.2019 год.,
постановено по АНД №287/2019 год., Кърджалийският районен съд е изменил наказателно постановление №НЯСС-54 от 21.02.2019 год., издадено
заместник председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор/ДАМТН/ - град София, с
което, на община Кърджали, с адрес – ***, с ЕИК ***, представлявана
от кмета Х. А. И., на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите/ЗВ/, във
връзка с чл.201, ал.12 от Закона за водите/ЗВ/, е наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 6000.00/шест хиляди/ лева, за извършено нарушение на
чл.190а, ал.2, във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, като е НАМАЛИЛ
размера на наложеното наказание „имуществена санкция”, от 6000/шест хиляди/
лева, на 2000/две хиляди/ лева.
За да
постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 25.10.2018 год. свидетелите М. К. и Д. К. - служители в РО НЯСС
ЮБ при ДАМТН, извършили проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията
към нея и документацията за експлоатация на язовир „***”, находящ се в поземлен имот №*** в землището на ***. При проверката присъствал
и кметът на ***, като представител на
община Кърджали, която била собственик на язовира, съгласно Акт №*** от ***
год. за общинска публична собственост. Проверката касаела изпълнението на
задължителни предписания, дадени с Констативен протокол №***/*** год. на Главна
дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях”. С предписание под
т.2.4. от цитирания протокол, собственикът на язовира бил задължен да
възстанови експлоатационното състояние на бързотока и енергогасителя, като
даденият краен срок за изпълнение на предписанието бил 24.09.2018
год. Свидетелите К. и К. установили, че това предписание не било изпълнено от
община Кърджали в срок. На 25.10.2018 год., при обхождане и оглед на язовирната
стена и съоръженията към нея, те констатирали, че преливникът бил с нарушения,
имало свличания на земни маси откъм левия скат, бързотокът бил с нарушения по
стените и дъното, имало изкъртване на бетон, енергогасителят след бързотока бил
напълно разрушен и това било предпоставка за настъпване на аварийни ситуации,
вследствие на нарушената пропускателна способност на съоръженията.
При проверката на 25.10.2018 год., извършена от свидетелите К. и К.,
състоянието на обекта било същото, каквото било отразено и в цитирания по-горе
протокол от 18.04.2018 год. По този повод, на 10.12.2018 год. срещу община
Кърджали бил съставен акт за установяване на административно нарушение по
чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, а именно - за деяние,
съставляващо неизпълнено на 25.09.2018 год. задължително предписание по
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, след
връчване на надлежна покана, входирана в община Кърджали на 30.11.2018 год.,
като на 10.12.2018 год. този АУАН бил предявен на кмета на община Кърджали, но
той отказал да подпише и получи акта. Отказът му бил надлежно удостоверен с
подпис на свидетеля Г. И. Въз основа на този АУАН, на 21.02.2019 год.
наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което, на основание чл.200, ал.1, т.39
от ЗВ, наложил на бщина Кърджали административно наказание „имуществена
санкция”, в размер на 6000 лева, за нарушение по чл.190а, ал.2, във вр. с
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка районният съд
е установил след анализ на показанията на свидетелите М. К., Д. К. и М. О., на
които съдът е дал вяра изцяло, като последователни, непротиворечиви и
безпристрастни; Акт за установяване на административно нарушение от 10.12.2018
год.; Констативен протокол №***/*** год.; Констативен протокол №***/*** год.,
както и другите, приети по делото, писмени доказателства.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, от правна
страна районният съд е преценил следното:
Съдът е приел най-напред, че жалбата е е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът е посочил, че с обжалваното наказателно постановление, на община Кърджали е наложено административно наказание за нарушение по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3
от ЗВ и че разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ задължава собствениците на язовирни стени и съоръжения
към тях да изпълняват предписанията по ал.1, т.3, а текстът на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ съответно
предвижда, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени
и/или на съоръженията към тях, съобразно правомощията
си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за извършване на
мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за
експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение
№1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява
съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Посочил е, че санкцията за това
нарушение е наложена на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно
имуществена санкция
от 1000 до 20000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо
лице, което не
изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 от
ЗВ. Съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява, че жалбодателят е осъществил
административното нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, чието изпълнително деяние се изразява в
неизпълнение на задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като е
посочил, че в случая, на община Кърджали е било дадено предписание относно язовир „***” - да възстанови
експлоатационното състояние на бързотока и енергогасителя,
което общината, като собственик на язовира и адресат на предписанието, не е
сторила в определения срок до 24.09.2018 год. Съдът е приел също, че правилно е
констатирано от контролните органи, че е налице нарушение, извършено на
25.09.2018 год., тъй като не е било възстановено експлоатационното състояние на
бързотока и енергогасителя на язовира, а даденият с
предписанието краен срок за това е бил 24.09.2018 год. Съдът е отбелязъл, че
доколкото се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято
отговорност, по арг. от чл.83 от ЗАНН, е обективна и безвиновна, деянието не
следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и
съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена
правна норма. Съдът е приел, обаче, че при индивидуализиране на санкцията,
наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, като е посочил, че
при определяне на административното наказание се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства и че от материалите по делото става ясно, че деянието е с типичната за
този вид нарушения обществена опасност и че от друга страна са представени доказателства, че жалбодателят е наказван и друг път с влязъл в
сила акт за подобно нарушение. Поради това съдът е намерил, че наказателното
постановление следва да бъде изменено, като размерът на наказанието
„имуществена санкция” се намали от 6000 лева на 2000 лева, като е приел, че
такова наказание се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на
обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Районният съд, при извършената служебна проверка,
не е констатирал да са допуснати нарушения на процесуалните правила или
материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното
постановление, каквито оплаквания са направени в жалбата. Посочил е, че АУАН и
атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и
че нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и
нарушителя. Посочил е също, че от изложените в акта и наказателното
постановление факти става ясно, какво деяние е осъществено от жалбодателя, кога
е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на
защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му, както и
че словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма,
както и на санкционната такава. Районният съд е приел, че не се установява да
са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН
процедура относно връчването на АУАН, като е посочил, че същият е бил предявен
на кмета на община Кърджали, но той е отказал да го подпише и получи, което
обстоятелство е надлежно удостоверено с подписа на свидетел, с отбелязани в акта
име и точен адрес, както изисква чл.43, ал.2 от ЗАНН. С оглед на всичко изложено, решаващият състав на
Кърджалийския районен съд е извел и окончателния си извод, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен
от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е
допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в
законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи
допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
Фактическата
обстановка, установена от въззивния съд, напълно се споделя и от настоящата
касационна инстанция, като изводите на решаващия състав на Кърджалийския
районен съд съответстват на приложимия материален закон и се споделят и от
настоящата касационна инстанция. Районният съд се е мотивирал, въз основа на
приобщените по делото писмени и гласни доказателства, че извършеното нарушение
по чл.190а, ал.2 от ЗВ – неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от
ЗВ, дадено с посочения констативен протокол, е доказано по безспорен начин,
както и че по този начин е осъществен състава на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ,
който извод се споделя в пълна степен и от настоящия касационен състав.
При реализираната проверка за съответствие на
решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание в
жалбата, настоящият съдебен състав намира, че въз основа на установената по
делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и
законосъобразни изводи, които напълно се възприемат от касационната инстанция.
В съответствие с приложимите правни норми е направеният от районния съд извод,
че административнонаказващият орган е приложил правилно материалния закон, като
е квалифицирал констатираното деяние като нарушение на разпоредбата на чл.200,
ал.1, т.39 от ЗВ, за неизпълнено предписание, дадено на основание чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ. Разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ урежда
правомощието на председателя на ДАМТН или оправомощени от него лица да дават
задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръжения
към тях, като със същите се цели да се предприемат мерки и действия за
изясняване на техническото състояние на контролираните обекти, както и
условията за експлоатацията им. Безспорно е, че тези предписания имат
задължителен характер за адресатите си, като последните са длъжни да ги
изпълняват в посочените срокове и че при неизпълнение на дадените предписания,
задължените субекти нарушават разпоредбата на чл.190а, ал.2 (Нова, ДВ,
бр.55 от 03.07.2018 год.) от ЗВ, за
което следва да носят административнонаказателна отговорност, съгласно
разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. В конкретния случай,
административнонаказващият орган е реализирал точно това свое правомощие – да
санкционира адресата на задължително предписание – община Кърджали, за това, че
не е изпълнил същото в дадения срок. Нормата на чл.190а, ал.2 от ЗВ е
материалноправна, а нормата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, освен санкционна, е и
материална и с посочването на тези норми в атакуваното наказателно
постановление, вмененото на общината Кърджали нарушение се явява надлежно
мотивирано и подведено под правилната правна квалификация. От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че община Кърджали, в
качеството си на собственик на язовир „***”, находящ се в землището на ***, не
е изпълнила даденото й задължително преписание в указания срок – 24.09.2018
година. Това бездействие на задължения субект правилно е квалифицирано като
административно нарушение по чл.190а, ал.2, във връзка с чл.1980а, ал.1, т.3 от
ЗВ, за което е наложена предвидената в нормата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ,
имуществена санкция, в размер под средно предвидения в тази норма.
Касационната инстанция в настоящия състав
намира за неоснователни оплакванията, инвокирани в касационната жалба, за допуснати
съществени процесуални нарушения при предявяване и връчване на АУАН, довели до
опорочаване на административнонаказателното производств и че като не ги е
обсъдил, съдът формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на
АПК и по този начин допуснал съществено процесуално нарушение, което е
основание за отмяна на постановения съдебен акт. В тази връзка съдът намира за
нужно да посочи, че до кмета на община Кърджали е била изпратена надлежно
покана с Изх.№*** от *** год. на РО НЯСС ЮБ, за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, като в тази покана изрично е
посочено, кога и къде да се яви той лично или негов упълномощен представител,
както и е описано, че се касае за нарушение, свързано с неизпълнение на
предписанията, със срок за изпълнение - 24.09.2018 год., дадени по отношение на
язовир „***”, ***, като тази поктана е регсрирана в деловодството на община
Кърджали с Вх.№*** на *** година. Безспорно е, също така, че на посочената дата
и час – 10.12.2018 год., в 11:30 часа и на посоченото място, не се е явил нито
кметът на община Кърджали, нито упълномощен негов представител, поради което и
АУАН е бил съставен на същата дата в негово отсъствие, в хипотезата на чл.40,
ал.2, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН. На следващо място, безспорно е установено, че на
същата дата – 10.12.2018 год., е бил направен опит така съставения АУАН бъде
предявен на кмета на община Кърджали, за подпис, като това естанало на
работното му място, в сградата на общинска администрация - Кърджали, в кабинета
му, както и е безспорно установено, че кметът на общината е отказал да го
подпише и да получи екземпляр от акта, като е заявил на актосъставителя К., за
свидетел в АУАН да впишат *** – Г. И. Така, съставеният АУАН №07-212 от
10.12.2018 год. е връчен при условията на чл.43, ал.2 от ЗАНН, която норма
регламентира, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се
отбелязват в акта. В случая, отказът на кмета на община Кърджали да подпише
акта е удостоверен с подписа на един свидетел, на който и трите имена и точният
адрес са вписани в акта, а именно – Г. Х. И., с адрес: ***. Предвид това е
правилеин и законосъобразен изводът на районния съд, че не се установява да са
допуснати съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура
относно съставянето и връчването на АУАН, като развитите в тази насока
оплаквания в касационната жалба настоящият състав намира за напълно
неоснователни.
Така, с оглед на всичко гореизложено,
касационната инстанция намира жалбата на община Кърджали, представлявана от
кмета Х. А. И., подадена чрез пълномощник – адв.С.М. от АК-***, с изложените в
нея оплаквания и доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради
допуснати нарушения на материалния закон и поради допуснато съществено
процесуално нарушение, за неоснователна и недоказана, като всички изложени
по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото касационно
производство решение на първоинстанционния съд е обосновано, законосъобразно и
правилно и като такова, същото следва с решението по настоящото дело да бъде
оставено в сила.
По изложените съображения и на основание
чл.221, ал.2, предл.І/първо/ от Административнопроцесуалния кодекс и чл.63,
ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №194 от 30.05.2019 год.,
постановено по АНД №287/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.