Р Е Ш Е Н И Е

3.07.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД на единадесети юни

Шести наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: Петя Антова

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 999 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №19-0938-004730 от 05.09.2019г ***на сектор ПП към О.н.М. *** е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП на П.П. *** *** административно наказание глоба в размер на 100лв и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят П.П.В., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия GA №25434 от 31.08.2019г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата в 20,16 часа в гр.Плевен на кръстовището образувано от ул. ***и ул. *** движейки се към СИЦ, жалбоподателят В., като водач на лек автомобил ***с рег.№ ***, извършил следното: Навлиза и преминава през горепосоченото кръстовище на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и монтирана на горепосоченото кръстовище.

 

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Д.А.Х. и свидетеля М.П.Н., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя Х. и свидетеля Н. се установява, че не си спомнят подробности от извършената проверка, но потвърждават констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Според показанията на актосъставителя Х. и свидетеля Н. на 31.08.2019г. в 20,16 часа в гр.Плевен на кръстовището образувано от ул. ***и ул. *** движейки се към СИЦ, жалбоподателят В., като водач на лек автомобил ***с рег.№ ***, е навлязъл и преминал през горепосоченото кръстовище на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и монтирана на горепосоченото кръстовище. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Х. и свидетеля Н., тъй като техните показания са изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила от жалбоподателя В. и преминаването на червен сигнал на работеща светофарна уредба. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя В. в нарушение, което не е извършил. Освен това жалбоподателят В. нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН не е направил възражение, че не е преминал на червен сигнал неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят В. не е доказала, че като водач на лек автомобил ***с рег.№ ***, не е навлязъл и преминал през горепосоченото кръстовище на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Напротив, от всички събрани по делото доказателства се установява, че жалбоподателят В., като водач на лек автомобил ***с рег.№ ***, е навлязъл и преминал през кръстовището, образувано от ул. ***и ул. ***, движейки се към СИЦ, на неразрешаващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят П.П.В. е извършил нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.6 т.1 предл.2 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Съобразно разпоредбата на чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДвП червената светлина на светофара означава: “Преминаването е забранено”, като водачите на ППС не трябва да преминават “стоп-линията” или, ако няма такава да преминават линията, на която е поставен светофара. Значението на червената светлина е императивно и еднозначно определена и означава „Преминаването забранено“. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин е установено, че жалбоподателят В. в качеството си на водач на МПС не е съобразил поведението си със светещата червена светлина на работещата светофарна уредба и е преминал през през кръстовището, образувано от ул. ***и ул. ***, движейки се към СИЦ. Жалбоподателят В. е осъществил от обективна страна състава на нарушението, като не се е съобразил със забранителен сигнал на светофара и е навлязъл в зоната му на действие. От субективна страна съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят В. е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управления на МПС, в това число и задълженията си по чл.6 т.1 от ЗДвП да съобразява своето поведение със светлинните сигнали, което задължение обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил. Правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя В. на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100лв, тъй като жалбоподателят е преминал при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Управлението на ППС е дейност с повишен риск, като не спазването на правилата, свързани с преминаване на водачите през кръстовище, създава сериозни предпоставки за настъпване на ПТП, поради което и извършеното от нарушителя се явява деяние със завишена обществена опасност. В тази насока липсват обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.28 от ЗАНН.

Обстоятелството по какъв начин е спрян жалбоподателят от органите за контрол и регулиране на движението е правноирелевантен за предмета на доказване. За пълнота следва да се отбележи, че  съгласно чл. 103  от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Видовете сигнали за спиране са детайлизирани в чл. 170 ЗДвП и в чл. 207 ППЗДвП, а именно: стоп-палка по образец, а през нощта и описваща полукръг червена светлина. Изрично е посочено, че униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ-СПРИ!". От твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата, се установява, че жалбоподателят В. е бил последван от служебен полицейски автомобил, и му е бил подаден светлинен и звуков сигнал за спиране. Както бе посочено по-горе дали светлинният и звуков сигнал е отговарял на условията на чл. 170 ЗДвП и 207 ППЗДвП е правноирелеватно за предмета на доказване. След като жалбоподателят е  преустановил движението на управляваното от него МПС, той не е нарушил разпоредбата на чл. 103 ЗДвП и съответно не е наказан за такова нарушение.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, видно от Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г.

 Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправните норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0938-004730 от 05.09.2019г. на  *** на сектор ПП към О.н.М. ***, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП на П.П. *** *** административно наказание глоба в размер на 100лв и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: