РЕШЕНИЕ
№ 69 15.01.2020
година, град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на деветнадесети декември, две
хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Й. Б.
прокурор: Христо Колев
сложи за разглеждане докладваното от
съдия М.Николова КАНД 2819 по
описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас, против решение №
1239/14.10.2019г. постановено по н.а.х.д. № 3157/2019г. по описа на Районен
съд- Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) №
22-0000187/09.07.2019г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“, с което на Г.И.К., за нарушение на чл.12б, ал.10 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП), на основание чл.93, ал.1, т.1 от с.з е наложена
глоба в размер на 2 000 лева, а за нарушение на чл.18, т.4 от Наредба №
Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП е наложена
глоба в размер на 2 000 лева.
В касационната жалба се излагат
възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и необосновано. Иска се отмяна на решението и потвърждаване
на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – Г.И.К., редовно
призован, се представлява от адв. И., който оспорва касационната жалба и моли
за оставяне на решението на БРС в сила. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас, дава становище за основателност на касационната жалба, като намира
съдебното решение за неправилно и незаконосъобразно.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти
състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА
като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление
отговорността на ответника е ангажирана за това, че на 02.07.2019г., около
12:00 часа, в гр.Бургас, на разклона за Върли бряг – КПП 4, по посока на
движение к-с „Меден рудник“, водачът К. управлява товарен автомобил от
категория N3, марка Рено Премиум, с рег.№ А 6041 КК, извършващ превоз на товари
/асфалт 6,58т./, за собствена сметка по маршрут гр.Бургас - с.Лозенец. При
проверката е констатирано, че водачът К. извършва превоз на товари за собствена
сметка с МПС с допустима максимална маса над 12 тона, за което няма издадено
удостоверение за обществен превоз на товари и/или заверено копие на лиценз на
Общността. Изрично е посочено, че видно от СРМПС част II № *********,
допустимата максимална маса на МПС с рег. № А 6041 КК е 32 000 кг. /32
тона/. Втората констатация е, че водачът К. извършва превоз на товари за
собствена сметка, без Заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се
извършва превоза.
За да
постанови оспорения съдебен акт, районният съд е приел, че както АУАН, така и
НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Според
съдът в НП липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то
е извършено – чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По същество, след обстойно излагане на
мотиви, съдът е приел, че отговорността на водача не може да бъде ангажирана по
чл.12б, ал.1 от ЗАвтП, което е основание за отмяна на НП в тази му част.
Относно второто нарушение, съдът е изложил мотиви, че и тук АНО не е изяснил за
чия сметка е бил извършван превоза. Отделно от това не било изяснено изобщо ли
не е имало издадена заповед или е имало такава, но тя не е била представената
от водача при проверката. Това обстоятелство, според въззивния съд е относимо
за определяне на санкционната разпоредба. Предвид това и с оглед допуснатите
нарушения при издаване на НП и АУАН, съдът е счел, че НП следва да бъде
отменено и в тази му част.
Така
постановеното решение е неправилно.
От
анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН
и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия
орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Не
се споделят мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на пълно
описание на всяко едно от нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени.
Според
чл.12б, ал.10 от ЗАвтП превоз на товари за собствена сметка между два пункта на
територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни
средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над
12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава
лиценз за извършване на обществен превоз на товари.
Точно
тази разпоредба е посочена от органа като нарушената материалноправна норма.
Видно от същата, превозът на товари за собствена сметка с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с
допустима максимална маса над 12 тона ще бъде допустим ако лицето, за чиято
сметка се извършва превоза, притежава лиценз за извършване на обществен превоз
на товари. Не се оспорва, че на посочената дата, час и място ответникът по
касацията К. е осъществявало превоз на товари за собствена сметка. Не се спори
и че МПС, с което е извършван превоза е с допустима максимална маса от 32 тона,
което несъмнено е над 12 тона, за който сочи нормата на чл.12б, ал.10 от ЗАвтП.
Нито пред органа, нито пред която и да е от съдебните инстанции обаче, е
представен лиценз за извършване на обществен превоз на товари от лицето, за чиято сметка се извършва превоза. Предвид това, съдът намира, че
посоченото от АНО орган нарушение е извършено. От обективна страна е необходимо
да се извършва превоз на товари за собствена сметка с МПС над 12 тона, като за
тази дейност не се доказва да има издаден на лицето, за чиято сметка се
извършва превоза, лиценз. Кое е лицето, което притежава или евентуално е
следвало да притежава такъв лиценз, не е елемент от обективната страна на
нарушението, още повече, че изобщо не се твърди притежаване на такъв лиценз от
когото и да е.
Следва
да се посочи, че правилно е ангажирана отговорността на ответника, доколкото
няма спор, че същият е бил водач на товарния автомобил. Според разпоредбата на
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, която се явява санкционната разпоредба, водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба 2 000 лв. - при първо нарушение. В
конкретния случай, административнонаказателно отговорно лице е водачът на МПС.
От обективна страна е необходимо да се извършва превоз на товари за собствена
сметка с МПС над 12 тона, като за тази дейност няма редовно издаден лиценз.
Относно
второто нарушение:
Разпоредбата
на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ въвежда изискване при
извършване на превози на товари за собствена сметка, водачът да представи при
поискване от контролните органи заповед на едноличния търговец или управляващия
юридическото лице, за чиято сметка се извършва превоза, или на упълномощено от
тях със заповед лице; в заповедта се посочват датата или периодът за извършване
на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на
товара. От събраните в хода на съдебното производство доказателства се
установява, че към датата на извършване на нарушението – 02.07.2019 г., при
извършване на превоз на товари за собствена сметка водачът не е представил на
контролните органи съответната заповед. Такава заповед не е представена нито пред
първоинстанционния съд, нито пред настоящата касационна инстанция. От това
несъмнено следва, че с извършеното деяние е изпълнен съставът на чл. 93, ал.1,
т.1 от ЗАвтП, с която разпоредба е предвидено административно наказание
"глоба" за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари, без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Доколкото
такава заповед не е представена, то лицето не доказва нейното съществуване,
поради което не е приложима разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗАвтП, каквито
мотиви е изложил районния съд.
Като е
достигнал до различни от изложените изводи, първоинстанционният съд е
постановил неправилно съдебно решение,
което следва да бъде отменено, а проценото НП – потвърдено.
Воден
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 1239/14.10.2019г.,
постановено по н.а.х.д. № 3157/2019г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
22-0000187/09.07.2019г., издадено от
началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, с което на Г.И.К., за
нарушение на чл.12б, ал.10 от ЗАвтП, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП е
наложена глоба в размер на 2 000 лв., а за нарушение на чл.18, т.4 от Наредба №
Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП е наложена
глоба в размер на 2 000 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.