Р Е Ш
Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
08.06.2020 |
град |
Кърджали |
||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
На |
20.05.2020 |
година |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
В публично заседание
и
следния
състав: |
|||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
|
|
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева
от Окръжна прокуратура
– Кърджали |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
като разгледа
докладваното
от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
22 |
по
описа за |
2020 |
година |
||||||||
|
|
|||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във
вр.
с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
„СТЕЛМ” ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано
от управителя му И. К. Х., подадена чрез пълномощника – адв.Н.М. от АК-***, против Решение №3
от 06.01.2020 год., постановено
по АНД
№1091/2019 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено
наказателно
постановление №09-002240 от 26.08.2019 год.,
издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали.
В жалбата касаторът твърди, че обжалваното
решение
е неправилно и необосновано, тъй като при постановяването му районният съд е
приел, че административнонаказващият орган правилно е приложил материалния
закон и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
което да нарушава правото му на защита. Твърди
също, че след
като не е анализирал в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът
неправилно приложил материалния закон, тъй като не било доказано по
безспорен и категоричен начин да е осъществил от обективна страна вмененото му
административно нарушение, поради което следвало
наказателното постановление да бъде отменено. Сочи, че в мотивите си
към решението съдът приел, че на 01.07.2019 год., А. А.
е извършвала трудова дейност в търговския обект, стопанисван от касатора и
че за
да обоснове този неправилен извод, съставът на Районен съд -Кърджали
кредитирал изцяло и бекритично показанията на служителите
на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, а не кредитирал показанията
на св.А. А., според които тя не е осъществялава трудова дейност на процесната
дата, а се е намирала в обекта, за да изчака управителя и да проведе
разговор с него с оглед на предстоящата й работа, тъй като нямала навършени 18
години. Твърди, че по време на проверката св.А. се е намирала
в ресторанта, но не била с работно облекло и
че в
тази част свидетелските й показания били обективни,
логични и безпристрастни, още повече, че свидетелката не била в особени
отношения с дружеството - касатор или с неговия
управител, а и освен това показанията й се потвърждавали и от
приложените писмени доказателства: издадено разрешение от Дирекция „Инспекция по
труда” - Кърджали за приемане на работа на непълнолетно лице с Вх.№*** от ***
год. и Изх.№*** от *** год.,
трудов договор от 02.07.2019 год., от който било видно, че
същата е постъпила на работа и е заопочнала да осъществява трудовата си дейност
на 02.07.2019 год., а не на
01.07.2019 год. Касаторът сочи, че в тежест на
административнонаказващият орган, а не в тежест на нарушителя, е да установи и
докаже по недвусмислен начин всички признаци от обективната и субективната
страна на твърдяното нарушение, каквото в случая не било направено в
производството пред Районен съд - Кърджали. С оглед на
изложеното, с жалбата моли да бъде
постановено решение, с
което да бъде отменено изцяло, като
постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, атакуваното
решение на Районен съд - Кърджали, постановено по
АНД №1091/2019 год., вместо което да бъде постановено друго
решение по същество, с което да бъде отменено изцяло
атакуваното наказателно постановление №09-002240 от
26.08.2019
год. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – град Кърджали,
ведно с всички законни последици от това.
Редовно призован за съдебно заседание, касаторът – „СТЕЛМ”
ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, не се представлява. От
редовно упълномощения му процесуален представител – адв.Н.М. от АК-***, преди
съдебното заседание е постъпила молба, в която заявява, че поддържа изцяло
подадената касационна жалба по изложените в нея съображения и отново моли
настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното
решение на Районен съд – Кърджали, постановенои по АНД №1091/2019 год. по описа
на съда и да постанови друго решение, по
същество на спора, с което да отмени атакуваното наказателно постановление №09-002240
от 26.08.2019 год.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали.
Редовно призован за съдебно заседание, ответникът по касация – директорът на
Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, не
се явява и не се представлява. От упълномощения му
процесуален представител – ст.юрк.Л.А., са постъпили писмени бележки, в които
заявява, че оспорва жалбата и я намира за неоснователна, а обжалваното решение
намира
за правилно и обосновано.
Излага съображения,
като намира, че с оглед събраните пред Районен съд - Кърджали
писмени и гласни доказателства, съдът е установил
правилно фактическата обстановка, в резултат на което е приел за установено по несъмнен начин, че на 01.07.2019 год., работодателят
„СТЕЛМ” ООД е допуснал
до работа лицето А. А., преди да
й връчи копие от заверено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, с което е нарушен чл.63, ал.2 от КТ. Сочи,
че решаващия
съд е приел, че нарушението се явява и доказано, като
не
е установил в хода на АНП да са били допуснати нарушения на процесуалните
правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на
наказателното постановление. Заявява, че напълно споделя изводите
на решаващия съд, както счита, че от събраните писмени и гласни доказателства се
установява по несъмнен начин, че на 01.07.2019 год., в 11:30 часа, А. А.
е установена от контролните органи да полага труд като *** в проверения обект,
като сочи, че
видно
от справка от ТД на НАП, сключения
с работничката трудов договор е бил подаден в НАП на 01.07.2019 год., но бил изходиран на
02.07.2019 год., в 08:17 часа, т.е.
след проверката по работни места. Намира
за правилни
изводите на решаващия съд относно съставомерността на допуснатото нарушение, което се явява и доказано,
както и относно липсата на допуснати в хода на АНП нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да обосноват отмяната на
издаденото НП. С оглед гореизложеното, в писмените бележки моли съда да постанови решение, с което да остави в сила Решение №3 от 06.01.2020 год., постановено по АНД №1091/2019 год. по
описа на Районен съд - Кърджали, като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че
подадената касационна
жалба е неоснователна, като счита, че правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на касатора за извършеното нарушение
на разпоредбите на чл.63, ал.2 от КТ, както и счита, че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство. Поради това
предлага съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното
решение
на Районен съд – Кърджали.
Административен
съд – Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационна жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и
от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане.
В касационната жалба се сочи, че решението е
незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон,
което съответства на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК –
нарушение на закона.
Разгледана по същество, касационната жалба е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение №3 от 06.01.2020 год.,
постановено по АНД №1091/2019 год.,
Районен съд – Кърджали е потвърдил наказателно
постановление №09-002240 от 26.08.2019 год.,
издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, с което, на
основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на „СТЕЛМ”
ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от
управителя му И. К. Х., в качеството му на работодател, е наложено
административно наказание – „имуществена санкция”, в размер на 1500.00/хиляда и
петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
За
да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт и
въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, от
фактическа страна Районен съд – Кърджали е приел за
установено, че на 01.07.2019 год., около 11:30 часа, свидетелите Е. Ю., А.
С. и И. С. - *** в Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места в обект на
контрол: хотелски комплекс „***”,
намиращ се в ***, стопанисван от „СТЕЛМ” ООД ***. В хода на проверката
свидетелите установили на обекта да работи, като ***, лицето
А. Й. А., с ЕГН **********. Тя изпълнявала задълженията си като ***
и ***. В декларация, която контролните органи й предоставили, А. А. декларирала
писмено, че от 01.07.2019 год. работи
като *** в ресторант ***, за
фирма „СТЕЛМ” ООД, с работно време от 11:00 часа до 16:00 часа, при месечно
трудово възнаграждение, в размер на *** лева, което още не била получила. В
декларацията отразила също, че няма сключен трудов или граждански договор и не
била получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен
трудов договор. Проверката продължила и по документи в Дирекция „Инспекция по
труда” – град Кърджали на 02.07.2019 год. Там бил представен Трудов договор от
01.07.2019 год., с който А. Й. А.
била назначена на длъжност ***, при работодателя „СТЕЛМ”
ООД ***. По договор работникът се задължавал да постъпи на работа на 02.07.2019
год., като било отразено също, че екземпляр от трудовия договор, заверено
уведомление от ТД на НАП - Кърджали и длъжностна характеристика, са връчени на
работника на 02.07.2019 год. Според справката от НАП по чл.62, ал.5 от КТ,
трудовият договор бил регистриран на 02.07.2019 год., в 08:17 часа, което
следвало проверката по работни места в обекта, стопанисван от жалбодателя. За
констатираното нарушение, на 15.07.2019 год. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, връчен същият ден на
управителя на „СТЕЛМ” ООД ***. който го подписал без възражение. На 18.07.2019
год. в Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали постъпило писмено
възражение срещу акта. Същото не било уважено и на 26.08.2019 год. наказващият
орган издал процесното наказателно постановление, с което, на основание чл.414,
ал.3 от КТ, наложил на дружеството административно наказание „имуществена санкция”,
в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Описаната фактическа обстановка
районният съд е приел за доказана от показанията на разпитаните свидетели Е.
Ю., А. С. и И. С., на които съдът е дал вяра изцяло, както и частично от
показанията на свидетелката А. А., като е посочил, че първите трима са
свидетели очевидци, извършили проверката по работни места и установили лицето А.
А. да извършва трудова дейност на
обекта, стопанисван от жалбодателя и че те са
възприели непосредствено лицето да полага труд, събрали са данни в тази насока
на място и от самия работник. Съдът е приел, че показанията
на свидетелите Ю., С. и С. са последователни, логични
и кореспондиращи помежду си, както и с писмените доказателства по
делото. Районният съд не е кредитирал показанията на свидетелката А. А.
в частта им, в която е обяснила, че не е започнала работа в обекта на
жалбодателя на 01.07.2019 год., като е посочил, че показанията на същата не
кореспондират нито с останалите гласни доказателства по делото, нито пък с
приложените писмени документи. Съдът се е обосновал също,
че твърденията на свидетелката А., че проверяващите служители й диктували какво
да пише в декларацията са голословни и несъстоятелни и не намират опора в
приетия доказателствен материал. Посочил е също, че описаните в наказателното
постановление обстоятелства се потвърждават напълно и
от приложените по делото писмени доказателства - Акт за установяване
на административно нарушение №09-002240 от 15.07.2019 год., ползващ се с
доказателствена сила, съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Декларация, съдържаща
сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 01.07.2019 год., в 11:50
часа, от А. А.; Справка от Регистъра на уведомления за трудови договори от
01.07.2019 год.; Разрешение по чл.303, ал.3 от КТ от 01.07.2019 год.; Трудов
договор от 01.07.2019 год.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ с Вх.№***/*** год.; Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ; Справка
от ТР относно актуалното състояние на „СТЕЛМ” ООД; Възражение срещу Акт за
установяване на административно нарушение №09-002240 от 15.07.2019 год.;
Протокол за извършена проверка с Изх. №***/*** год., връчен на санкционираното
дружество и неоспорен.
При така приетите доказателства и
установена фактичека обстановка, от правна страна съдът е
приел, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и следва да бъде
разгледана по същество.
Районният съд е посочил, че според разпоредбата на чл.63,
ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника
или служителя, преди да му е предоставил документите по ал.1 от посочения текст,
а чл.63, ал.1 от КТ изисква от работодателя да представи на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, както и че цитираната норма на чл.62, ал.3
предвижда, че работодателя или упълномощено от него лице в тридневен срок от
сключване на договора трябва да изпрати уведомление за това до съответната ТД
на НАП. Съдът е приел, че от приобщените по делото
гласни и писмени доказателства се установява,
че жалбодателят е осъществил
състава на административното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на
01.07.2019 год. е допуснал до
работа А. Й. А., преди да й връчи екземпляр от
сключен трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомление за
сключения трудов договор, заверено
от териториалната дирекция на НАП, като е отбелязъл, че такова уведомление не й
е било предоставено, защото все още не е било и подадено от работодателя. Приел е за установено
по делото, че уведомлението за сключения трудов договор е заверено в ТД на НАП
на 02.07.2019 год., което следва датата, на
която лицето е започнало работа в обекта, стопанисван от наказаното дружество,
като е посочил също, че в самия трудов договор пък е отразено, че е
връчен на работника на 02.07.2019 год., което отново следва деня на проверката
и установяването на нарушението. Така, районният съд е прел, че с оглед на
констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на „СТЕЛМ” ООД ***. на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание
имуществена санкция или глоба, в размер от 1500 до 15000 лева, за работодател,
който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2
от КТ, както е отбелязъл, че наложената санкция е минималната по размер
и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Първоинстанционният съд, при извършената служебна проверка, не е констатирал
в хода на административнонаказателното производство да са били допуснати
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Посочил е, че актът
за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че нарушението е
пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, като са посочени
датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го подкрепя и че е индивидуализиран и нарушителя. Съдът
е приел, че от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно
какво деяние е осъществено от жалбодателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация и че не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила,
което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният
акт до степен, налагаща отмяната му. Съдът е отбелязъл, че е правилна и
дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма на чл.63, ал.2 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ. Приел е, че нарушението се явява
доказано, за което е изложил съображения, а относно довода в жалбата, че
управителят на дружеството не бил извършил процесното нарушение, съдът е
посочил, че в случая се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято
отговорност, по арг. от чл.83 от ЗАНН, е обективна и безвиновна и че жалбодателят
„СТЕЛМ” ООД ***. е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо
лице, да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това,
следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба.
Предвид тези съображения, районният съд е извел и окончателния си извод, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и че като
такова, следва да бъде потвърдено, поради което и с
обжалваното решение го е потвърдил.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната
разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Районен съд –
Кърджали,
също така, е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящата
инстанция намира, че районният съд, след като е обсъдил доказателствата по
делото, правилно е установил фактическата обстановка, както и намира, че тази
фактическа обстановка и най-вече фактите, че на датата на
извършване на проверката - 01.07.2019 год., около
11.30 часа, когато същата е започнала, посоченото в
АУАН и в НП лице – А. Й. А., е била допуснат до работа в
проверявания обект, стопанисван от касатора, а
именно –
ресторант в хотелски комплекс „***”, намиращ се в *** и че
там е осъществявала трудови функции като ***, са безспорно и категорично
установени. В тази насока са напълно категорични, еднопосочни и непротиворечиви
показанията и на тримата свидетели – актосъставителят Е. Ю. и присъствалите на
проверката, съответно и при установяване на нарушението свидетели А. С. С. и И.
С., като следва да се отбележи, че тези показания са много подробни и детайлни
и в пълна степен кореспондират и с писмените доказателства, събрани и приобщени
по делото. По административнонаказателната преписка е представена и приета като
доказателство саморъчно попълнената и подписана декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по
спазване на трудовото и осигурително законодателство, от датата 01.07.2019
год., 11:30 часа, т.е. попълнена и подписана на място в обекта на контрол при
самата проверка, в която лицето А. Й. А. е декларирало, че работи в обект – ресторант
***, към предприятие/фирма „СТЕЛМ” ООД *** от 01.07.2019 год., на длъжност ***,
с работно време от 11:00 часа до 16:00 часа, с месечно трудово възнаграждение в
размер на *** лева, с почивни дни по график и с 30 минути почивка в работни
дни. В тази декларация същото лице е декларирало, че няма сключен трудов или
граждански договор, че не е получило копие от заверено уведомление и екземпляр
от сключен писмен трудов договор, като саморъчно е вписало, че още не е
подписало трудов договор.
По административнонаказателната преписка е представен и приет като
доказателство трудов договор от 01.07.2019 год., сключен между касатора в
настоящото производство „СТЕЛМ” ООД ***. и този работник - А. Й. А., за
длъжността ***, с шифър по класификатора на длъжностите ***, с място на работа
– ресторант на хотел „***”, ***, за непълно работно
време – с продължителност на работния ден 7 часа, с основно месечно трудово
възнаграждение, цифром и словом вписано – *** лева, и в който договор е посочено,
че се сключва със срок за изпитване – 6 месеца, в полза на работодателя. В
същия трудов договор е вписан текст, че екземпляр от трудовия договор, заверено
уведомление от ТД на НАП – Кърджали и длъжностна характеристика, са връчени на
работника на 02.07.2019 год., за което е положен подпис от последния, както и е
вписано, че работникът е постъпил на работа на 02.07.2019 година. Безспорно е установено,
от представената и приета като доказателство Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с Изх.№*** от *** год., че справката с
посочения номер, за регистрирането на този трудов договор, е подадена на 02.07.2019
год., в 08:17:05 часа, т.е. на следващия ден след проверката, когато посоченото
лице е било установено да полага труд в обекта на проверка, като са били
подадени и заверени две уведомления за сключени трудови договори. При тези
данни е безспорно ясно, че както самият трудов договор, така и завереното уведомление
за сключения с А. Й. А., трудов договор от 01.07.2019 год., за длъжността ***, са
й връчени на следващия ден – 02.07.2019 год., след деня на извършване на
проверката от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали –
01.07.2019 год., когато това лице е било установено да полага труд в посочения
обект на контрол, стопанисван от касатора в настоящото производство - „СТЕЛМ”
ООД ***.
Така, от горното следва, че посоченият работник - А. Й. А., е бил допуснат
до работа в обекта - ресторант на хотел „***”, ***,
стопанисван от касатора, без преди това да й е връчен екземпляр от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, а и преди въобще да
е било подадено такова уведомление, за регистриране на сключения с нея трудов
договор, като от доказателствата по делото става ясно, че не й е бил връчен и
екземпляр от сключения с нея трудов договор. Тази фактическа обстановка и
самият факт на нарушението са безспорно доказани, като в тази връзка са
неоснованемни и недоказаяни твърденията в касационната жалба, че посоченото
лице се е намирало в обекта по време на проверката, но не било полагало труд, а
чакало управителя, за проведе разговор с него по повод предстоящата й работа. В
тази връзка следва само да се посочи, че от показанията на актосъставителя Ю.
става ясно, че обектът е бил посетен по повод подадено искане за издаване на
разрешение за наемане на работа на непълнолетно лице, от касатора „СТЕЛМ” ООД
***. като това лице било именно А. Й. А. В показанията си Ю. сочи, че при
проверката тримата проверяващи седнали да пият кафе и именно лицето А. Й. А. ги
обслужила, тя им сервирала и оперирала и на касовия апарат, като била облечена
и с работно облекло – светлозелена тениска с надпис ***. Същото е заявил в показанията си и свидетелят
А. С., който в същите е посочил, че лицето А. А. сервирала, включително
сервирала поръчката и на самите проверяващи, като също така, работила с касовия
апарат и била облечена със зелена тениска с надпис ***, с каквито тениски били
облечени и останалите лица от персонала на заведението. В същия смисъл са
показаснията и на третия свидетел – И. С., присъствала на място при проверката,
кято също в показанията си е посочила, че това лице - А. А., сервирала и
отсервирала с помощта на табла, както и маркирала поръчки на касовия апарат.
Така, всички тези доказателства – и писмени, и гласни, приобщени по делото
от районния съд, по един категоричен и недвусмислен начин установяват факта, че
на посочената дата – 01.07.2019 год., в посоченото време – около 11:30 часа и в
посочения обект на проверка – ресторант на хотел „***”, ***,
стопанисван от касатора „СТЕЛМ” ЕООД ***, с ЕИК ***, посоченото лице – А. Й. А.,
е осъществяла трудова дейност като ***, т.е. същото това лице е било допуснато
и е полагало труд в този обект, изпълнявайки трудови функции, които са напълно
типични и присъщи за един ресторант.
В тази връзка, с оглед всичко изложено по-горе, от правна страна следва
да се посочи, че разпоредбата на чл.63,
ал.2 от КТ внася в правната сфера на работодателите задължението да не допускат
до работа работник или служител, преди да му предоставят кумулативно
изискуемите се документи, посочени в ал.1 на
същия текст, а именно: 1. Екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни и 2. Копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, относно сключения с
работника трудов договор, т.е. тези два документа
следва да бъдат едновременно и налични, и
връчени, преди
допускане
на работника или служителя до работа, като връчването им
може и да не стане едновременно, но при всички случаи то трябва да стане преди
допускането на работника или служителя до работа. От анализа на тази норма
следва, че за
да бъде обусловено извършване на нарушението на чл.63, ал.2 от КТ, е достатъчно, преди
допускането му до работа, на работника
или служителя да
не е бил предоставен който и да е от двата документа,
като в случая, това е осъществено от касатора и съответно констатирано от
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали. При
това положение е правилен и законосъобразен извода на районния съд, че е налице
нарушение на нормата на чл.63, ал.2 от КТ и съответно е осъществен фактическият
състав на санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ, съгласно
която,
работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63,
ал.1 или ал.2, се наказва с имуществена санкция или глоба, в
размер от 1500 до 15000 лева.
Така, при наличните събрани по
делото писмени
и гласни доказателства, настоящият касационен състав намира, че е
установено по безспорен начин извършването на административно нарушение на
разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ, от страна
на касатора – търговското дружество „СТЕЛМ”
ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, в качеството
му на работодател, изразяващо се в това, че на датата на
извършване на проверката - 01.07.2019 год., около
11:30 часа, е допуснал лицето А. Й. А. до работа в проверявания обект, стопанисван
от дружеството - ресторант на хотел „***”, ***, без преди това да й е връчил копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, относно сключения с
нея трудов
договор за длъжността ***, поради което и правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството
– работодател, на основание разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ.
С
оглед изложеното по-горе настоящият състав на касационната инстанция намира, че
оплакванията, изложени в касационната жалба, са неоснователни и
недоказани, а изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени в
пълна степен със
събраните по делото доказателства, като районният съд е обсъдил и анализирал
всички събрани по делото доказателства и на основата на
свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и правилен извод, като е
приел за доказано вмененото на търговското дружество - касатор в
настоящото производство, в качеството му на
работодател, нарушение на трудовото законодателство, а именно - нарушение на
разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Ето защо и на основание
чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че
твърдяните от касационния жалбодател пороци на решението
на Районен съд - Кърджали, не са налице и
съответно не е налице твърдяното касационно основание за отмяната му. Обжалваното
решение на Районен съд – Кърджали е валидно,
допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на
събраните доказателства и в съответствие с материалния закон, поради което и
като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде
оставено в сила.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63,
ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3
от 06.01.2020 год., постановено по АНД №1091/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.