№ 4820
гр. .... 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110146187 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
28.03.2023 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Ния Райчинова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №46187 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от Т. А. Г., чрез адв.С. Д. от
1
САК, срещу ........, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. .... бул. „.... .“ № .., ., ..
....“, представлявано от ...- Изпълнителни директори, с която се иска да се признае за
установено недължимостта на общо сумата от 531,40 лв., представляваща начислена
главница за доставени ВиК услуги за периода от 14.07.2017г. до 15.05.2018г. за имот,
находящ се в гр. .... ж.к. „...“, бл.., ., по партида с абонатен № **********, като недължима
поради липса на облигационно отношение между страните, респективно като погасена по
давност.
Ищцата излага твърдения, че ответникът претендира от нея сума в размер на 531,40
лв., за потребена вода за периода от 14.07.2017г. до 15.05.2018г., начислена по партида с
абонатен №********** за имот, находящ се гр. .... ж.к. „...“, бл.., ... Поддържа, че
служителите на ответното дружество са заявили, че ако не се издължи процесната сума, тя
ще бъде събрана от съдия изпълнител. Посочва, че не дължи процесните вземания поради
липсата на установена облигационна връзка между страните. Поддържа, че няма качеството
потребител на ВиК услуги, тъй като не е собственик или вещен ползвател на имота. Твърди,
че не процесните суми са формирани по показания от несертифицирано средство на
търговско измерване, респ. ответното дружество е изчислило процесната сума не въз основа
на реалното потребление. Твърди, че вземанията на ответното дружество са погасени по
давност.
В законен срок е подаден отговор на искова молба от ответното дружество, чрез юрк.
Е. Петрова, с който ответникът признава предявения иск като основателен, тъй като за
процесните суми е настъпила погасителна давност. Поддържа, че не е дало повод за
завеждане на делото. Посочва, че погасените по давност задължения не могат да бъдат
отчислени от счетоводните книги на дружеството без да е направено изрично възражение за
това от потребителя. Твърди, че всякога кредиторът на едно вземане има право да го
претендира извънсъдебно, доколкото е погасена единствено възможността за
принудителното му изпълнение. Посочва, че то продължава да съществува като естествено
задължение. Моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищцата.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен. Съображенията за това са следните:
Приложен към исковата молба е препис на справка за незаплатените по партидата на
абоната парични задължения.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е за установяване несъществуване на задължение за заплащане на
дължима цена по договорно правоотношение за доставка на ВиК услуги. Ответникът прави
признание на исковата претенция. Направеното признание на иска е процесуално действие
на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за
основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно
положение. В настоящия случай не са налице хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК. Признава
се право, с което страната може да се разпорежда, изявлението е направено с отговора на
исковата молба, надлежно упълномощен за него е процесуалният представител, признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито
такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва
да се зачете извършеното признание.
Към датата на съдебно сезиране е изтекла приложимата 3- годишна погасителна
давност за процесния период, с оглед на еднородния и падежиран характер на задължението.
Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира
своевременното упражняване на субективни граждански права. След като за едно вземане не
е била потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал
2
правният интерес от осъществяването му. Съгласно правилото на чл.120 от ЗЗД при
позоваване на изтекла давността от длъжника следва да се зачетат от кредитора настъпилите
към минал момент правни последици от изтеклия период от време, като при липса на
съгласие на ответния кредитор за отписване на задължението от съответната партидата е
налице извънсъдебно оспорване и съответно правен интерес за потребителя от
предявяването на иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, с оглед внасяне на безспорност в
гражданските правоотношения. С оглед на горното искът се явява основателен.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът претендира
разноски по делото, както следва: сума от 50 лв.- заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение за процесуална защита по делото, определено по реда на ЗА. Отговорността
за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Искането на ищцовата страна за заплащане на разноски
съдът намира за неоснователно, като настоящият съдебен състав намира, че ответникът не е
дал повод за завеждане на делото по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК, като не са налице
представени доказателства за отправено извънсъдебно изявление на ищеца до ответника за
отписване на погасено по давност задължение, по което да е налице отказ на ответника,
както и се признава исковата претенция с отговора на исковата молба. ВКС намира в своята
практика, че извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока
за отговор на исковата молба, като се посочва, че отговорност за разноски би възникнала за
кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. Действията на
кредитора, с които той кани длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за
него да е изтекъл давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост
длъжникът да се защити чрез предявяване на иск.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на .., ЕИК:........, със седалище и адрес
на управление: гр..... ж.к. ..., сграда ., представляван от ...г- Изпълнителни директори, че
ищецът Т А. Г., ЕГН:**********, не дължи на ответника .., ЕИК:........, със седалище и адрес
на управление: гр..... ж.к. ..., сграда ., представляван от ...г- Изпълнителни директори, сумата
от общо 531,40 /петстотин тридесет и един лева и четиридесет стотинки/ лв.,
представляваща главница за доставени ВиК услуги, за периода от 14.07.2017г. до
15.05.2018г., абонатен №**********, за имот находящ се в гр..... ж.к. „...“, бл.., ...
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4