Решение по дело №500/2018 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       №…

гр. ***еч, 07.06.2019 г.

                           В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

***ЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия ,четвърти граждански състав  в публичното заседание на осми май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:***

при секретаря ***като разгледа докладваното от съдията   гр. дело №500 по описа за 2018 год, за да се произнесе съобрази:             

          

  Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК : три обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 за главница  , по чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД ; законна лихва за забава до подаване на иска   и по чл. 92 ЗЗД, и за законна лихва за до изплащане на вземането.

Подадена е искова молба от „Агенция за    контрол    на    просрочени задължения" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***нчев ***, Чрез процесуален представител: юриск. Н.А.С., ЕГН:**********, Съдебен адрес за получаване на книжа: ***,

срещу: Д.С. ***а, ЕГН: **********,***,

основание: чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, цена на иска: 665,53 лева.

Моли да се постанови решение, с което да признаете за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД има следните вземания срещу Д.С.Д.: 464.55 лв. главница; 185.45 лв. – неустойка за неизпълнение на парично задължение; лихва за забава /мораторна лихва/  върху непогасената главница, в размер на 15.53 лв. от 25.05.2017 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 29.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.Моли да се осъди Д.С.Д. да им заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

В случай, че се присъдят горепосочените суми в полза на ищеца, моли да се укаже на ответната страна да ги изплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД по следната банкова сметка: ***: ***: BPBI BG SF, Банка: "Юробанк България" АД (б."Пощенска банка"АД).

Особено искане: Моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата.

Ищецът обосновава исковата си претенция със подписан Договор за паричен заем № 2686772 от 22.11.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД като Заемодател и Д.С.Д. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните ус***ия по паричния заем. Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 500.00 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. Д.С.Д. се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно ус***ията на сключения договор, като заплати сума в размер на 548.34 лв., ведно с договорната лихва на 13 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 42.18лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). По договора за паричен заем, Д.С.Д. е извършвал плащания в общ размер на 187.75 лв.Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 464.55 лв.За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 2686772 от 22.11.2016г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 0.00 лв. за периода от 07.12.2016 г. - датата на първата вноска до 24.05.2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.В сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 185.45 лв.Разпоредбите на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия случай Д.С.Д. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 0.00 лева. Следва да имате предвид, че разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени съгласно чл.10а от ЗПК и нямат характер на неустойка. Твърди се ,че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 24.05.2017 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 15.53 лв. от 25.05.2017 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 29.12.2017 г, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищецът сочи още ,че основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се подават е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.07.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по делото чрез: Д.Л.Ф.- вписана в Софийска адвокатска колегия с личен *** с множество възражения и по същество на иска като се излагат подробни възражения и доводи в подкрепа на становището.

Съдът е изпълнил производството по чл.140 от ГПК и е представил проекто – доклад.

В о.с.з., ищeца,редовно призован , не изпраща представител. Депозирани са: молба вх. №13404/27.12.2018г. ;  вх.№4096/08.04.2019г.

Ответникът не взема лично участие в процеса. 

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства: и като съобрази и заключенията на в.л. Р. Х.   преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

След отправяне на предложение от ответника от 22.11.2016г. до ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ  е сключен Договор за паричен заем № 2686772 от 22.11.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД като Заемодател и Д.С.Д. не е оспорен досежно авторство и съдържание , поради което съдът приема ,че от същия е възникнало облигационно правоотношение между страните – заемно , по силата на което заемодателя е предоставил заемната сума от 500,00 лева във вид на потребителски заем по продукт EasyMax24, при ус***ия: р-р на двуседмична ПВ – 42,18 лева ; срок на заема – 26 седмици, брой вноски 13 като датите на плащане са определени по т.5 от договора; ГЛП – 35%; ГПР – 41,17% ; обща дължима сума 548,34 лева. По чл.4 от договора, з-ля се е задължил в срок от три дни , считано от сключването на договора , да представи обезпечения по две точки , при неизпълнение на които се дължи неустойка по чл.4,ал.2 , която в.л. е изчислило в размер на 225,94 лева.

ЛРС е постановил ЗАПОВЕД № 10 за ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ  по чл. 410 от ГПК на  03.01.2018 год. по ч.гр.д. №19 /18 г. , по която е постановено Длъжникът : Д.С.Д.,   да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, следните суми:

 главница – 464.55лв/ четиристотин шестдесет и четири лева и 55ст / лева, 185.45 лв /сто осемдесет и пет лева и 45ст/-неустойка за неизпълнение , 15.53 лв/ петнадесет лева и 53ст/ - лихва за забава за периода от 25.05.2017 г. до 29.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –02.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 25.00лв /двадесет и пет лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв /петдесет/ лева, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК/ в редакцията на ДВ, бр.8/ 24.01.2017 г./ вр.чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Посочил е ,че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за паричен заем № 2686772 от 22.11.2016 г, сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт”АД за сумата от 500 лв.

На 01.07.2017 г. е подписано  Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/ цесия/ от 30.01.2017 г.между „Изи Асет Мениджмънт”АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на Агенцията изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. За извършената цесия длъжникът е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД на 05.07.2017 г. посредством писмо с обратна разписка.

Срещу тази заповед е било подадено възражение от длъжника ,че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение без да се сочат конкретни доводи.

Ответната страна не оспорва пасивната легитимация на ищеца , обоснована на договор за Цесия от 30.01.2017г. , за което е бил уведомен на 05.07.2017г. с писмо обр. Разписка от „Изи Асет Мениджмънт" АД. След това уведомление съгласно вещото лице  длъжника е извършил второто плащане по дълга.

Указано е на ищеца, че носи доказателствената тежест по установителния иск за претендираните суми в хипотезата на ОСИ  като същия следва да докаже с допустимите по ГПК средстава,че с ответника са сключили договор за заем ,че са извършили плащане на уговорената сума , но ответника  е изпаднал в забава за задължението си да плати.

В подкрепа на исковата претенция се ангажира съдебно – икономическа е-за , която потвърждава получаването на сумата ,че по погасителен план единствената вноска на кредитополучателя е в размер на 60.00 лв. на 30.12.2016г. С тази вноска се погасяват: лихвата за забава за две вноски /1.77+1.79лв./, плюс договорната лихва по погасителен план за две вноски /6.73+6.25лв./ ,плюс главница в размер на 35.45лв. и част от главница в размер на 8.01лв./ На останалата част от втората главница в размер на 27.92 лв., за три дни - до датата на следващата вноска се начислява договорна лихва в размер на 1.04 лв. и лихва за забава - 0.30лв. Следващи вноски на падежна дата кредитополучателя не е погасявал. Изчисляването на просрочената лихва по месеци е извърщено върху неплатената главница с 10% надбавка. След седем месеца - на 03.08.2017г. кредитополучателят внася още 127,75 лв., с които се погасяват такси - 45.00 лв., просрочени лихви-18.47 лв., лихви-41.61 лв. и неустойка-22.67лв.

Претенцията си за заплащане на  неустойка, ищецът основава на постигната договореност в процесния Договор, но съдът намира, че в настоящия казус не са налице ус***ията за присъждане на претендираната неустойка по следните съображения:

Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.По делото не е спорно, че ответникът не е изпълнил поетото с договора задължение относно предоставяне в 3 – дневен срок на допълнителното обезпечение. В тази насока ответникът е релевирал подробни възражения в писмения отговор. Действително, принципът на договорната свобода/ чл.9 от ЗЗД / е основополагащ, но тази свобода на договаряне във всички случаи е ограничена от повелителните правни норми, вкл. от т. нар. „добри нрави“ . Съдът е задължен служебно да провери съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В конкретния случай съдът приема, че по начина, по който е уговорена  неустойката излиза извън присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, в каквато връзка са указанията, дадени с ТР №1/15.06.2010 г. по т.д.№1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Преценявана към момента на сключване на договора, неустойката е изпълнява единствено обезпечителна функция, тъй като има за цел да стимулира точното изпълнение на поетото задължение по предоставяне на обезпечение. Тук е мястото да се отбележи, че при договора за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за ползването на заемната сума и направените разходи по събиране. Уговорената с договора неустойка в случая не обезпечава възстановяването на вредите, т.е. тя няма обезщетителен характер. От неизпълнението на поетото от ответника задължение за предоставяне на обезпечение не е настъпила вреда, която да подлежи на обезвреда чрез включване на клауза за договорна неустойка. При неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и уговореното възнаграждение за ползването й кредиторът, с оглед правилото на чл.133 от ЗЗД, има право да се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение. Съдът намира, че в случай на заплащането на претендираната от ищеца неустойка ще бъде налице обективна неравностойност на насрещните задължения, а това от своя страна поражда  ус***ия за неоснователно обогатяване на ищеца. Договорената в чл.4 от договора неустойка е в отклонение на основния принцип за добросъвестност и справедливост в търговските отношения и като накърняваща добрите нрави  се явява нищожна по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.  Съдът отбелязва, че с цитираното по-горе ТР №1/15.06.2010 г. по т.д.№1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС, съставляващо задължителна съдебна практика, е признато служебното правомощие на съда да следи за съответствие на клаузите за неустойка с  императивните норми на закона и на добрите нрави, дори от страна на ответника да липсва нарочно искане за това и да не е въведено възражение  за недействителност .

Според съда не са дължими и таксите – разходи за извънсъдебно събиране на вземането , които вещото лице е установило да са събрани по дълга и те са към главницата,тъй като са в противоречие с чл.33 от ЗПК въпреки ,че са уговорени по чл.16, ал.2 от договора. Според съда клаузата е в противоречие с чл.10а ,ал.4 от ЗПК ,т.е е нищожна и ищеца не може да се позовава на нея. Съгласно практиката на съдилищата  се приема , че се касае за дейности , които се включват в управлението на кредита , поради което заемополучателя не може да ги претендира по този ред . В този смисъл съдът изцяло възприема доводите по писмения отговор от пълномощника на ответника за горните и изводите за нищожност на договора за заем в тези му части.

Или с оглед установеното погасяване на суми за такси и неустойка от вещото лице по доп.з-е , същите суми следва да се приспаднат от главницата / 465,55 лева или 45,00 + 22,67 лева = 67,67 лева или остатък 397,88 лева – главница , а иска до пълния претендиран размер на сумата 464,55 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

  Поради изложените по-горе доводи и съображения, предявеният от „ Агенция за събиране на вземания”ЕАД  иск с основание чл.422 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 от ЗЗД - за установяване дължимостта на вземане за неустойка в размер на 185,45 лв., като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иск. Съгласно новата задължителна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.

От страна на ищеца са претендирани разноски съгласно списъка по чл.80 от ГПК както следва: 75,00 лв. доплатена държавна такса по трите ОСИ ; 350,00 лв. възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК, от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП;депозит вещо лице в размер на 150,00 лв. Прилагайки обаче чл.78, ал.8 от ГПК , съдът счита ,че в частта досежно юриск. в-е претенцията следва да се уважи до размер на сумата 300,00 лева , тъй като се явява претендирана над максимума по чл.25, ал.1 от НЗПП, т.е приема ,че разноските в настоящото исково производство са в размер на 600,00 лева.

Претендират се и разноски по заповедното производство – 25.00 лв. – държавни такси и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение или общо 75,00 лева или общо 675,00 лева за двете производства.

При интерес  общо 665,53 лева , съобразно уважената част от исковата претенция – 413,41 лева , ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по настоящото и по заповедното производство в общ размер на  419,29  лева.

Разноските на ответника по делото, съобразно отхвърления размер на сумата 252,12 лева и разноските му, съгласно разходно оправдателните документи  – 350,00 лева – адв.в-е и 50,00 лева – депозит за доп.заключение или общо 400,00 лева , се изчисляват на сумата 151,53 лева.

Мотивиран от горните съображения ,съдът

                                                         Р   Е   Ш   И   :

ПРИЗНАВА  за установено , основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на Д.С.Д., ЕГН: **********,***, че същия дължи на „Агенция за    контрол  на    просрочени задължения" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***нчев ***, Чрез процесуален представител: юриск. Н.А.С., ЕГН:**********, Съдебен адрес за получаване на книжа: ***, сумите в размер на: 397,88 лева - главница, 15,53 лв. - договорна лихва за периода 04.08.2017г. / датата следващ деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението/, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението – 02.01.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми, а исковете в частта за неустойка в размер на 185,45 лв. и за лихвата за забава за периода от 25.05.2017 г. до 04.08.2017г.  и до пълния претендиран размер на разноските  и главницата в размер на 464,55 лева , като неоснователни и недоказани, отхвърля.

ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1, ал.8 ГПК, Д.С.Д., с горните данни, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА    КОНТРОЛ    НА    ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД - гр. София, разноските по настоящото производство както и сторените в заповедното производство разноски съобразно уважения размер на исковете или сумата в размер на  419,29  лева .

ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.3 ГПК, „АГЕНЦИЯ ЗА    КОНТРОЛ    НА    ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД - гр. София, с горните данни, да заплати на Д.С.Д., с горните данни, разноските по настоящото производство  както и сторените в заповедното производство разноски съобразно уважения размер на исковете или сумата в размер на    151,53 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ***ешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№19/ 2018 г. по описа на ***ешки РС, V състав.

                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: