Р Е
Ш Е Н
И Е № 260410
Гр.
Пловдив, 25.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ІV н. с. в публично
съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА
при участието
на секретаря Анелия Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД №
6558/2020г. по описа на ПРС, ІV н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление /НП/ № 20-3389-000266/10.07.2020г. на Началник на 6 -
то РУ към ОДМВР – Пловдив, с което на Т.Г.Ш., ЕГН ********** ***, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от
Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП и са
отнети общо 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
По съображения,
изложени в жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят Ш. моли съда да отмени
процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда
е депозирана писмена молба-становище
за потвърждаване на обжалваното НП. Прави се възражение при евентуално
уважаване на жалбата за намаляване разноските на другата страна за адвокатско
възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г.
на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
подадена в преклузивния 7-дневен
срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа
страна съдът установи следното:
На 12.06.2020г.
около 18.25ч. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Марица“ и ул. „Владая“ –
посока юг, жалбоподателят Ш., управлявайки л. а. „ВАЗ 2107“ с рег. № ****,
навлязъл и преминал на забранен /червен/ светофар при работеща с нормален режим
трисекционна светофарна уредба. Това негово поведение било констатирано от
полицейските служители от Шесто РУ при ОДМВР – Пловдив – свидетелите С.Р.С. и Д.В.Ш.,
които спрели за проверка водача и за извършеното от него му съставили АУАН бл.
№ 324450/12.06.2020г. за нарушение по смисъла на чл.6 т.1 пр.2 от ЗДП.
Актът бил
предявен на нарушителя, който се запознал с неговото съдържание и го подписал с
възражение, че написаното не отговаря на истината, тъй като преминал светофара
на режим зелено-жълто.
В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили и писмени възражения от страна на жалбоподателя Ш.
срещу съставения му АУАН.
Въз основа на
съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на Т.Ш. е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.6 т.1 от
ЗДП, на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП и са отнети общо 8 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Описаната
фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото – АУАН
№ бл. № 324450/12.06.2020г., Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед №
8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи и от гласните такива -
показанията на свидетелите С. /актосъставител/, Ш., Е.И.В. и М.С.Ш..
Съдът кредитира
показанията на свидетелите С. и Ш. като обективни, логични, последователни и
кореспондиращи с доказателствения материал по делото. Св. С. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации, като си спомня и
обстоятелствата, свързани с неговото съставяне. От показанията му се установява,
че в деня на съставяне на акта двамата с колегата му – св. Ш. са работили по
безопасност на движението, както и че преди да пристъпят към работа са
проверили дали светофарите са синхронизирани. От показанията на свидетеля се
установява и това, че от мястото, на което се е намирал е имал пряк поглед към
светофарната уредба от страната на бул. „Марица“, при което е възприел
преминаването на управлявания от жалбоподателя автомобил на червен сигнал на
светофара. Именно това наложило водачът да бъде спрян и да му бъде съставен акт
за извършеното от него нарушение.
В подкрепа на
показанията на св. С. са и тези на св. Ш., който също си спомня
обстоятелствата, свързани с извършената на жалбоподателя проверка. Действително
св. Ш. твърди, че от мястото, на което той и колегата му са били застанали, не
са имали директен визуален контакт към светофарната уредба, която е
контролирала движението от бул. „Марица“ - секцията, през която е преминавал жалбоподателят
преди да направи десен завой на червен сигнал на светофара. В същото време
обаче св. Ш. посочва, че светофарната уредба, към която са имали видимост, е
светвала със зелен сигнал 4-5 секунди след като е светвала с червен сигнал
тази, в която се е движил жалбоподателят, като през цялото време, докато свети
зеленото на единия светофар, свети червеното на другия, доколкото двете уредби
няма как да светят с един и същи сигнал. Съдът намира, че следва да се даде
вяра на показанията на св. С., доколкото именно той е избрал мястото, на което
са застанали заедно със св. Ш.. Освен това св. С. е спрял автомобила на
жалбоподателя и му е извършил проверка и именно той е съставил АУАН,
направените в който констатации потвърди. Следва да се има предвид и това, че с
оглед на изминалия период от време и множеството извършени проверки на пътя,
респ. съставени актове, е напълно нормално св. Ш. да не си спомня в детайли
случилото се. Същественото обаче в случая е това, че и от показанията на
двамата свидетели се установява, че жалбоподателят е преминал на червен сигнал
на светофара.
От показанията
на св. В. се установява, че заедно със св. Ш., с управлявания от последната
автомобил, са се движили пред автомобила на жалбоподателя и са преминали завоя
на зелен сигнал на светофарната уредба. Св. В. обаче нито е видяла на какво
разстояние зад тях се е движил автомобила на жалбоподателя, нито на какъв
сигнал на светофарната уредба е минал. Едва впоследствие от жалбоподателя е
разбрала, че полицаите са го спрели, тъй като е минал на червен сигнал на
светофара, което според него не отговаряло на истината. Ето защо и показанията
на св. В. по никакъв начин не опровергават показанията на свидетелите С. и Ш..
Що се отнася до
показанията на св. Ш., на първо място, следва да се отбележи това, че същата е
съпруга на жалбоподателя, поради което и се явява заинтересована от изхода на
делото. От друга страна, обаче и нейните показания не опровергават твърденията
на свидетелите С. и Ш., че жалбоподателят е преминал на червен сигнал на
светофара, доколкото макар и св. Ш. да твърди, че автомобилът на съпруга й се е
движил на 2-3 метра от нейния в момента, в който тя е минала на зелен сигнал на
светофара, не е видяла какъв е бил сигналът на светофарната уредба тогава,
когато той е преминавал завоя. Относно това, че полицейските служители са се
намирали на място, от което не са имали пряко видимост към светофарната уредба,
регулираща движението в секцията, през която са преминавали, следва да се
отбележи, че тези нейни показания противоречат на казаното от свидетелите С. и Ш.,
поради което и не следва да бъдат кредитирани, още повече и предвид
заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.
Относно това
дали и колко пътнотранспортни произшествия са регистрирани в отсечката от
кръстовището на бул. „Марица“ – юг и ул. „Владая“ до кръстовището на бул.
„Шести септември“ и ул. „Владая“, респ. било ли е необходимо полицейските
служители да изпълняват служебните си задължения, свързани с контрол на
движението именно на това място, следва да се отбележи, че това в случая няма
каквото и да било значение. В настоящето производство от значение е обстоятелството
преминал ли е жалбоподателят на червен сигнал на светофара, за каквото именно
нарушение е санкциониран с обжалваното НП.
Наред с горното
следва да се отбележи, че извършеното от жалбоподателя нарушение се установява
и по силата на чл.189 ал.2 от ЗДП, според която редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е.
съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше
оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта
обстоятелства.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
При съставяне
на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Същите са издадени от компетентни лица и в
съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН. Описанието на нарушение е пълно,
точно и ясно отразено, като жалбоподателят е разбрал за какво негово поведение
е ангажирана отговорността му.
Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че
жалбоподателят Ш. е извършил от обективна и субективна страна нарушение на
разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДП, съгласно която участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка.
Настоящият
случай не може да се определи като маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения.
Правилно
описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба на чл.183 ал.5 т.1
от ЗДП, която предвижда, че се наказва с глоба 100 лв. водач, който преминава
при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
С атакуваното
НП към момента на издаването му административнонаказващият орган е постановил и
отнемане на общо 8 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, съгласно чл.6 т.12 от която за преминаване при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването /чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП/ се отнемат 8
контролни точки.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира
допуснати в хода
на административнонаказателното
производство съществени нарушения
на процесуалните правила,
които да налагат
отмяна на наказателното
постановление.
Гореизложеното обосновава извод, че
обжалваното НП се явява законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
На основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото,
обаче, и предвид липсата на изрично искане за присъждане на разноски от
въззиваемата страна, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-3389-000266/10.07.2020г. на Началник на 6- то РУ към ОДМВР – Пловдив, с което на Т.Г.Ш., ЕГН
********** ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.
за нарушение на чл.6 т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на основание
чл.183 ал.5 т.1 от ЗДП и са отнети общо 8 контролни точки на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР.
Решението
подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето
му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А. Д.