№ 70
гр. Ловеч, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20244300500109 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството по чл.258 и сл. от ГПК
Постъпила е въззивна жалба №6781/18.12.2.023 г. от „Йеттел
България“ЕАД-С. против съдебно решение №138 от 20.11.2023 г. по гр.д.
211/2011 г. на Районен съд-Т.. Въззивникът посочва,че обжалва
постановеното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно изцяло
за сумата 356.30 лева. Позовава се на представените по делото 3 бр. фактури,
които счита, че доказват предоставяне и ползване на телекомуникационни
услуги. Обсъжда представените оригинали да договорите с ответника и счита,
че са съобразени с нормативните изисквания на ЗЕС и ЗЗП. Изтъква се
действието на чл. 7 от Общите Условия и твърди, че са предоставяни
валидни лични СИМ карти на ответника. Изтъква, че фактурата служи за
доказване на извършената доставка на услуги съгласно чл. 113,ал.1 от ЗДДС,
а липсата на подпис върху нея не влияе на достоверността и . Заявява, че не са
необходими специални знания относно определяне на дължимата сума, тъй
като тя представлява сбор от сумите по трите фактури. Посочва, че районният
съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД, тъй като не е
съобразил договорката между страните по чл. 19,б.“б“,т.“в“ и чл. 71 от
Общите условия. Разсъждава по понятието „индивидуално уговорена клауза“,
1
разпоредбите на ЗЗП и съдебната практика относно неравноправност на
клаузи в договорите.Навежда доводи по основателност на конкретните суми-
абонаметни такси, ,стойност на услуги „плати с Теленор дигитално
съдържание“, неустойки, месечни такси и разлика между цена на
устройствата без абонаментен план и преференциална цена. Моли съдебното
решение да бъде отменено като неправилно и предявените искови претенции
да бъдат уважени
В законоустановеният срок не е представен отговор от възиваемата.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован,не изпраща
представител.
В. П., редовно призована се представлява от адвокат Н. Х.. Заявява,че
въззивната жалба е неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното
съдебно решение.
От представените доказателства по гражданско дело № 211/23 година
на Т.ски районен съд, от становището на страните, преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Постановено е съдебно решение №138/20.11.2023 г. по гр.д. №211/23 г.
на Т.ски районен съд, с което отхвърля предявеният иск с правно основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.422 от ГПК , с който се иска да се признае за
установено ,че В. Л. П., с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Т., „****“ №
64 дължи на „Йеттел България“ ЕАД( предходно наименование „Теленор
България „ЕАД), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
М, ж.к. М 4, БП С., сграда 6, представлявано от: М.С и ДКК: сумата от 356,30
лв. (триста петдесет и шест лева и тридесет стотинки), от които: 80,43 лв.
задължение за предходен период формирано както следва: 37,51 лв., дължими
за период 05/10/2020-04/11/2020 г. по приложение към договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер 359893722149 от 30.7.2020 г., от които сума в
размер на 19,48 лева, представляващи частично непогасено задължение за
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за
Мобилни услуги и сума в размер на 18,03 лв, за услуга „Плати с Теленор
дигитално съдържание“. ;42,92 лв., дължими за период 05/11/2020- 04/12/2020
г. по приложение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
359893722149 от 30.7.2020 г., от които сума в размер на 24,89 лева,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по договор за Мобилни услуги и сума в размер на 18,03 лв. за услуга „Плати с
Теленор дигитално съдържание“. 275,87 лв., неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги по приложение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер 359893722149 от 30.7.2020 г., от които 118,40 лв. - три
месечни такси и сума в размер на 157,47 лева за HUAWEI Y5p 32GB Dual
Blue, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен
план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на
устройство на преференциална цена. както и дължима законова лихва от
2
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане
на вземането.
В хода на въззивният контрол съдът установи, че обжалваният съдебен
акт №138/20.11.2023 г. по гр.д. №211/23 г. на Т.ски районен съд е валиден и
допустим, а след преценка на представените по делото доказателства и
правилен.
На 28.02.2022 г. е вписана в ТР при АВ-С. промяна в наименованието
на въззиваемия, като вместо „Теленор България“, се изписва е чете „Йеттел
България“ и този факт е свързан с надлежната активна процесуална
легитимация на ищеца.
Облигационните претенции са възникнали по повод изпълнение на
договор за мобилни услуги от 27.07.2020 г. с предпочетен номер +****,с
избран абонаментен план Тотал + с абонамент за 24 месеца -29.99 лева
месено и след този срок – абонаментна такса от 33.99 лева месечно.
Уговорени са неограничени нац.мин. и изх.роуминг в зона ЕС за срок между
страните В. Л. П. и „Йеттел България“/“Теленор България“/ЕАД. Предвидени
са и допълнителни услуги: МВ -7500 МВ мобилен интернет на максимална
скорост в БГ на месец, 30000 допълнителни еднократни МВ на макс скорост
в БГ за първите 3 месеца, лимит на мобилен интернет в България и роуминг.
Предоставен е и мобилен апарат HUAWEI Y5pGB Dual Blue при обща
лизингова цена с абонаментен план 99.99 лева, цена на устройството без
абонамент 339.90 лева и отстъпка в стандартната цена 239.91 лева.По делото
не е представен самостоятелен договор за лизинг на предоставено устройство,
а клауза за предоставяне на устройството като вид и стойност се съдържа в
договора за мобилни услуги.
Сключено е приложение към договор за мобилни услуги от 30.07.2020
г., с който страните са уговорили, предвид издаването на решение на ТЕЛК на
04.10.2018 г. на В.П., същата да ползва отстъпка от 20% в абонаментния план
за гласови услуги за мобилен интернет за 12/24 месеца.
В т.11 на договора от 27.07.2020 г. страните са постигнали съгласие
при прекратяване на договора преди изтичане на срока,посочен в договора по
вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му
по договора или други документи , свързани с него в това число
приложимите Общи условия ,последния да дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване неустойка в размер на всички
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаменти. Посочено е в цитираната
клауза, че в допълнение към неустойката, че в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и
възстановяване на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на
останалия срок на договора, както и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството, съгласно действащата към момента на
3
сключване на договора ценова листа и заплатената от него при
предоставянето му , съответстваща на оставащия срок на договора.
В заявлението и в исковата молба въззивникът се позовава на фактура
№**********/05.02.2021 година, като е посочил, че в нея са обединени
задълженията на длъжника по двата договора за клиентски номер ****.
Обективно съединените искове са с правна квалификация чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за сумата
37,51 лв., дължими за период 05/10/2020-04/11/2020 г. по приложение към
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359893722149 от 30.7.2020
г., от които сума в размер на 19,48 лева, представляващи частично непогасено
задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по договор за Мобилни услуги и сума в размер на 18,03 лв, за услуга „Плати с
Теленор дигитално съдържание“. ;42,92 лв., дължими за период 05/11/2020 г. -
04/12/2020 г. по приложение към договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер 359893722149 от 30.7.2020 г., от които сума в размер на 24,89 лева,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги
по договор за Мобилни услуги и сума в размер на 18,03 лв. за услуга „Плати с
Теленор дигитално съдържание“. 275,87 лв., неустойки за предсрочно
прекратяване на услуги по приложение към договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер 359893722149 от 30.7.2020 г., от които 118,40 лв. - три
месечни такси и сума в размер на 157,47 лева за HUAWEI Y5p 32GB Dual
Blue, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен
план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на
устройство на преференциална цена. както и дължима законова лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане
на вземането.
В исковата молба е посочено, че договорът за мобилни услуги е
прекратен на 02.02.2021 г. поради неизпълнение на задълженията по договора
и към 05.02.2021 г. длъжникът е имал задължения в размер на 80.43 лева по
фактури от 05.11.2020 г. и от 05.12.2020 г. По делото представена „последна
покана за доброволно плащане“/к.ц./ до В. П., за която няма данни да е била
връчвана на възиваемата.
Съдът констатира, че в индивидуалните договори за мобилни услуги
от 31.01.2018 г. и от 21.10.2018 г. няма клауза, уреждаща по какъв начин
другата страна ще бъде уведомена при изменение, респ. предсрочно
прекратяване или разваляне на договора. Съгласно нормата на чл. 20а от ЗЗД
договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени
само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Въззивникът твърди, че е развалил едностранно договора, поради виновно
неизпълнение от страна на длъжника – абонат на мобилни услуги. Доколкото
се касае за писмен договор, то и изявлението за прекратяването му следва да
е в писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал.1, изр. 2 от
ЗЗД. В този смисъл липсват писмени доказателства в такава насока.
4
Моментът на прекратяване на облигационните отношения е свързан с
възникване на правото на изправната страна да реализира имуществената
отговорност на неизправната . В исковата молба се претендира неизпълнение
на договора и неустойка, но няма доказателства, че въззивникът е уведомен за
прекратяване на договора по смисъла на ЗЗД.
Във въззивната жалба е посочено,че не е необходимо изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза,тъй като се касаело до сбор на три суми в
сравнително нисък размер. Този довод не се споделя от настоящата
инстанция. В писмения отговор въззиваемата е оспорила представените три
фактури, като е изложено, че възразява относно наличие на основание за
възникване на задължението. В хода на производството не са представени
доказателства относно доставянето на мобилни услуги от 05.10.2020 до
04.11.2020 г. –разговори с Теленор, с фиксирани мрежи,мобилен интернет и
разговори с други национални мобилни мрежи и международни разговори
,описани като услуги по фактура за посочения период с обща сума от 38.02
лева/включваща 19.99 лева –абонаментен план тотал + и 18.03 лева-услуги-
плати с Теленор дигитално съдържание.Липсват доказателства за
осъществени мобилни услуги по посочените видове и по фактурата за
периода от 05.11.20 г. до 04.12.2020 г., в която също е фиксирана сума за
общо потребление от 38.02 лева, а сума за плащане 85.84 лева. Няма
приложени документи кога са спрени плащанията за доставените мобилни
услуги и въззиваемата е станала неизправна страна по договора. От друга
страна въобще липсват доказателства относно начина на формирането на
неустойката за предоставеното мобилно устройство. В този смисъл не се
касае до просто сборуване на суми, а до представяне на доказателства
относно твърдените по исковата молба на въззивника факти, което не е
сторено в първата инстанция. Следователно въззивният съд намира, че
предявените искове са неоснователни и недоказани.
По отношение на начислените суми поради предсрочно прекратяване на
договора, посочени във фактурата от 05.02.2021 г. и претендирани от
въззивника в размер на 275.87 лева, съдът обсъди действието на разпоредбата
на чл.75 от Общите Условия /ОУ/ приложени към заявлението е уредена
правната възможност „Йеттел България“/ „Теленор България“ / ЕАД. В нея е
уредено едностранно прекратяване на индивидуалния договор с потребителя,
когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII, или при
условията на т.19б и т.19в. В чл.19в от ОУ е предвидено, че договорът се
прекратява от въззиваемия с „едномесечно писмено предизвестие“/К.ц./,
което е реципрочно на правото в чл.19а от ОУ на потребителя в този смисъл.
Приложимостта на чл. 19в от ОУ е обусловена /предвид б.г от същата норма/
от съществено или системно нарушение на Общите условия от потребителя.
В чл.152,т.24 от ОУ се съдържа дефиниция на термина „Съществено
нарушение“ с две хипотези-1.нарушение, на което и да е задължение по тези
ОУ или по индивидуален договор/и, което прави изцяло невъзможно неговото
изпълнение,2.действие или бездействие , с което сериозно се засягат правата
5
на другата страна. В чл. 152,т.23 от ОУ пък е посочено, че „системно
нарушение съставлява“нарушение на задължение по тези ОУ или по
индивидуален договор/и,допуснато три или повече пъти в продължение на
една година“. В конкретната хипотеза въззивникът се позовава по исковата
молба на неплащане по две фактури на дължимите абонаментни
такси/обединени като задължение по фактурата от 05.02.2021 г./, което
определя, че за прекратяването на договора е необходимо писмено
предизвестие. По вложените писмени доказателства не се установява , че
облигационната връзка между страните е прекратена по уговорения начин
преди изтичане на срока.
Неустойката по чл. 92 от ЗЗД има обезпечителна и санкционна
функция, като мотивира изправност по договора на страната спрямо, която е
уговорена. Същевременно тя осигурява на кредитора обезщетение, което е
установено по и го обезщетява за последващи от неизпълнение вреди. В
настоящия казус, неустойката възмездява имуществените щети на „Йеттел
България“/“Теленор България“/ЕАД, при прекратяване на договорите при
виновно неизпълнение от абоната. Доколкото съдът приема, че не се доказва
прекратяване при условията на чл.19в от Общите условия поради
неизправност на длъжника, неустойката не е дължима.
По отношение на претенцията по исковата молба-основание на
исковете- за заплащане на сумата 157.47 лева-съразмерна част от направената
отстъпка в цена на лизингово устройство . Въззивникът не доказва
предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на абоната.
Следователно предявените искове за установяване на дължимост на
лизингова цена, съразмерна част в отстъпка в цена на предоставеното
устройство в размер на 157.47 лева и сумата 118.40 лева – три месечни такси
са неоснователни и недоказани.
Ловешки окръжен съд намира, че обективно съединените положителни
установителни искове, с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка чл. 92 от ЗЗД ,предявени от въззивника по отношение на В. Л. П., с
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Т., „****“ № 64 дължи на „Йеттел
България“ ЕАД( предходно наименование „Теленор България „ЕАД), ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район М, ж.к. М 4, БП С.,
сграда 6, представлявано от: М.С и ДКК в общ размер на сумата от 356,30 лв.-
неплатени абонаменти и използвани услуги,дължима сума за мобилно
устройство и неустойка за договор за мобилни услуги, неплатени
абонаментни такси и използвани услуги, дължима сума за мобилно
устройство, неустойка по договор за мобилни услуги и неплатени лизингови
вноски по договор за лизинг за него, са неоснователни и недоказани и следва
да бъдат отхвърлени.
Ловешки окръжен съд приема,че съдебно решение №138/20.11.2023 г.
по гр.д. №211/23 г. на Т.ски районен съд, е законосъобразно и правилно и
следва да бъде потвърдено.
6
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно решение №138/20.11.2023 г.
по гр.д. №211/23 г. на Т.ски районен съд.
Решението е окончателно, на основание чл. 280 от ГПК по цена на
исковете.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7