Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен, 01.02.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Вилиана Русева и с участие на прокурор Р.Рачев
от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 298 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба рег.№ 6307/20.08.2021г. по описа на ШРС, депозирана от „Е.С.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** Т. – Е, бул. Владислав
Варненчик 258, представлявано от А.А.К., Г.К., Р.Г.Л., чрез адв. Н.Б.от
АК-гр.Варна и по касационна жалба рег.№ 6502/26.08.2021г. по описа на ШРС,
депозирана от Комисия за енергийно и водно регулиране с адрес гр.София, бул.
Кн.Ал.Дондуков 8-10, с председател доц. д-р И.н.И., срещу Решение №117 от
27.07.2021г. по АНД № 1009/2021г. по описа на ШРС; както и по частна жалба
рег.№ 10689/29.11.2021г. по описа на ШРС,
депозирана от Комисия за енергийно и водно регулиране с адрес гр.София,
бул. Кн.Ал.Дондуков 8-10, с председател доц. д-р И.н.И., срещу Определение №
389 от 05.11.2021г. по АНД № 1009/2021г. по описа на ШРС.
С
обжалваното Решение №117 от 27.07.2021г. по АНД № 1009/2021г. по описа на ШРС е
изменено Наказателно постановление № НП-59 от 12.05.2021г. на Председателя на
Комисия по енергийно и водно регулиране (КЕВР) - гр.София, с което на „Е.С.“
АД, ***, на основание чл. 206, ал.1, във вр. с ал.3 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 60 000 /шестдесет
хиляди/ лева, като на основание чл. 206, ал.1 от ЗЕ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева. Със същото решение
районният съд е осъдил КЕВР да заплати на „Е.С.“ АД, *** деловодни разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 1864 лева, съобразно
уважената част от жалбата; както и е осъдил „Е.С.“ АД, *** да заплати на КЕВР
юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,33 лева, съразмерно с отхвърлената
част от жалбата.
С
обжалваното Определение № 389 от 05.11.2021г. по АНД № 1009/2021г. по описа на
ШРС, в производство по чл.248 от ГПК, е оставена без уважение жалбата на КЕВР против
Решение № 117 от 27.07.2021г. по АНД № 1009/2021г. по описа на ШРС в частта, с
която КЕВР е осъдена да заплати на „Е.С.“АД, *** сумата от 1864 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно отменения размер на
имуществената санкция и в частта, в която „Е.С.“АД, *** е осъдено да заплати на
КЕВР, гр.София сумата от 33,33 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
съобразно потвърдения размер на имуществената санкция.
В
касационната жалба на „Е.С.“АД се аргументира становище за незаконосъобразност
на атакуваното решение в частта, потвърждаваща НП, с твърдение, че същото е издадено
в нарушение на материалния закон по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
В тази връзка посоченият касационен жалбоподател оспорва изводите на
първоинстанционния съд за съставомерност на санкционираното неизпълнение на
административно задължение на плоскостта на нарушение по чл.206, ал.1 и ал.3 от
ЗЕ, доколкото към датата на извършване на вмененото нарушение, приложените от
наказващия орган „Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Е.С.“АД“, одобрени с Решение № ОУ-060 от
07.11.2007г. на ДКЕВР, изм. и доп. с Решение № ОУ-004 от 06.04.2009г. на ДКЕВР,
не са били част от лицензията на дружеството, респективно описаното в АУАН и НП
поведение не представлява неизпълнение на условията на Лицензия № Л-138 от
13.08.2004г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“ на „Е.С.“АД.
Навеждат се и аргументи за маловажност на нарушението по смисъла, вложен в
чл.28 от ЗАНН. Въз основа на изложеното в касационната жалба на „Е.С.“АД се
отправя искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на ново
решение по съществото на спора, отменящо изцяло наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира се и присъждане на сторените
деловодни разноски. В проведеното открито съдебно заседание касационният
жалбоподател „Е.С.“АД, редовно призован, се представлява от адвокат Б. Г. от
ШАК, който в хода на устните състезания поддържа жалбата и излага аргументи в
подкрепа на нейната основателност.
В
касационната жалба на КЕВР се застъпва становище за незаконосъобразност на
атакуваното решение в изменителната му част, с твърдение, че същото е издадено
в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила по смисъла, вложен
в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В тази връзка се счита, че неправилно
районният съд е приел, че не е налице „повторност“ на вмененото на дружеството
неизпълнение на административно задължение поради изтичане на едногодишния
срок, визиран в § 1, т.4 от ДР на АПК, тъй като съгласно чл.206, ал.1 от ЗЕ,
законодателят предвижда по-висока по размер санкция във всички случаи, когато е
налице нарушение, за което извършителят вече е бил санкциониран в слязло в сила
НП. Твърди се, че законодателят не е обвързал повторността на извършено
нарушение на ЗЕ със срок, с оглед изключителната важност на обществените
отношения, уреждани от цитирания нормативен акт. По наведените съображения се
отправя искане за отмяна на атакуваното решение
и за постановяване на ново решение, потвърждаващо НП изцяло.
В частната
жалба, насочена срещу Определение № 389 от 05.11.2021г. по АНД № 1009/2021г. по
описа на ШРС, КЕВР излага аргументи за неправилност на същото, тъй като с
решението на районния съд не е отменено обжалваното пред него НП, а единствено
е намален размерът на наложената имуществена санкция. Сочи се, че при това
положение не са били налице нормативните предпоставки за възлагане на деловодни
разноски в тежест на КЕВР, съразмерно с уважената част на жалбата. С оглед на
това се отправя искане за отмяна на определението и на решението на предходната
инстанция в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати в полза на „Е.С.“АД
деловодни разноски в размер на 1864 лева, както и в тежест на „Е.С.“АД да се
присъдят деловодни разноски в размер на горницата над присъдените 33,33 лева,
до пълния претендиран размер от 120 лева.
В
проведеното открито съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява
от юрисконсулт К.К., който в хода на устните състезания и в представени писмени
бележки оспорва касационната жалба на „Е.С.“АД и поддържа касационната и
частната жалби, депозирани от КЕВР. Отправя искане за отмяна на атакуваното
решение в частта, с която е изменено НП, респективно за потвърждаване изцяло на
НП; за отмяна на решението в частта досежно присъдените в полза на дружеството
деловодни разноски; както и за изменение на решението в частта досежно
присъдените в полза на КЕВР деловодни разноски, посредством присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в пълен размер за въззивната инстанция.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за касационната
инстанция.
Представителят
на Шуменската окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбите и
предлага решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде
оставено в сила.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на касационната жалба на „Е.С.“АД
и касационната и частната жалби на КЕВР, и обсъди направените в тях оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваните решение и определение, намира за установено следното:
Жалбите са подадени от
надлежни страни - участници във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което ги прави допустими. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН (изм., в приложимата
редакция преди изменението, влязло в сила на 23.12.2021г.), административният
съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни
съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По
отношение на разноските чл.63, ал.3 от ЗАНН в същата редакция препраща към
разпоредбите на АПК, и доколкото в него няма специални разпоредби относно
присъждането и изменението на разноските, субсидиарно приложение намира чл.248
от ГПК, приложим съгласно чл.144 от АПК.
Воден от така определения
предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбите за неоснователни, по следните съображения:
С
атакуваното решение Районен съд – гр.Шумен е изменил Наказателно постановление
№ НП-59 от 12.05.2021г. на Председателя на КЕВР - гр.София, с което на „Е.С.“
АД, ***, на основание чл. 206, ал.1, във вр. с ал.3 от ЗЕ е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 60 000 лева, като на основание чл. 206,
ал.1 от ЗЕ е наложил „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лева; осъдил е КЕВР да заплати на „Е.С.“ АД, ***
деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 1864
лева, съразмерно с уважената част от жалбата; както и е осъдил „Е.С.“ АД, ***
да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,33 лева,
съразмерно с отхвърлената част от жалбата. Наказателното постановление е
издадено за това, че в качеството си на титуляр на Лицензия №
Л-138-07/13.08.2004г., на 27.06.2020г., при извършване на проверка на средство
за търговско измерване (СТИ) в съответствие с разпоредбите на чл.14, т.5 от
Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Е.С.“АД, одобрени с Решение № ОУ-060 от
07.11.2007г. на ДКЕВР, изм. и доп. с Решение № ОУ-004 от 06.04.2009г. на ДКЕВР,
служители на дружеството са извършили проверка на СТИ с фабр.№ 1127011903902495
на клиента С.Б.М.с клиентски № ********** и
с абонатен № **********, на адрес гр.Шумен, ул.Селиолу № 41, въз основа
на подадено искане с вх. № 5430722/25.06.2020г., като за извършената проверка
са съставили Констативен протокол с №
5312482 от 27.06.2020г., в който не са посочени клиента, негов представител или
свидетел, присъствали на проверката на СТИ (в КП липсват подписи на клиент,
негов представител или свидетел, присъствали на проверката, като в същия
фигурират единствено подписи на служители на санкционираното дружество). За
описаното деяние на 10.02.2021г. срещу „Е.С.“АД бил съставен АУАН № Е-КРС-29, в
който актосъставителят посочил, че със същото са нарушени разпоредбите на
чл.61, ал.1 и ал.2 от ОУ, които са неразделна част от издадената на дружеството
лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004г. за дейността „разпределение на електрическа
енергия“, съставляващо нарушение по чл.206, ал.1 от ЗЕ. Актът бил съставен в
присъствието на упълномощено от дружеството лице, на което бил връчен срещу
подпис. Както в самия АУАН, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не били
направени възражения. Въз основа на установените факти и събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства, наказващият орган издал
процесното наказателно постановление, предмет на оспорване пред районния съд.
При така изяснените обстоятелства
и събрания в цялост по делото доказателствен материал, районният съд е приел за
безспорно установено, че с описаната в акта и наказателното постановление
деятелност, санкционираният правен субект не е изпълнил регламентираните в
чл.61, ал.1 и ал.2 от ОУ, одобрени с Решение № ОУ-060 от 07.11.2007г. на ДКЕВР,
изм. и доп. с Решение № ОУ-004 от 06.04.2009г., административни задължения,
осъществявайки административнонаказателния състав, регламентиран в чл.206, ал.1
от ЗЕ. Същевременно обаче е приел, че наказващият орган е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, като едва в НП е квалифицирал нарушението
като осъществено при условията на повторност и е подвел «Електроразпределение
Север»АД под отговорност по по-тежко наказуемия състав, визиран в чл.206, ал.3
от ЗЕ. Приел е също, че по същество наказаното неизпълнение на административно
задължение не е осъществено при условията на повторност, по аргумент от § 1,
т.4 от АПК, респективно е съставомерно по основния състав, регламентиран в
чл.206, ал.1 от ЗЕ, като същевременно е счел, че деянието не съставлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Така мотивиран, съдът е изменил
НП, намалявайки размера на наложената санкция от 60000 лева на 20000 лева. Със
същото решение съдът е присъдил в полза на нарушителя деловодни разноски
съобразно уважената част от жалбата, а в полза на КЕВР – съобразно отхвърлената
част от жалбата. С последващо определение по чл.248 от ГПК съдът е оставил без
уважение искането на КЕВР за отхмяна на решението в частта досежно присъдените
в полза на «Е.С. АД разноски, както и за увеличаване размера на присъдените в
полза на КЕВР деловодни разноски.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК,
касационната инстанция намира, че решението и определението по чл.248 от ГПК на
районния съд са валидни, като постановени от материално и териториално
компетентен съд, и в законоустановената писмена форма. Същите да постановени от
законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора районен съд и
по редовно подадени жалби.
За да постанови решението си,
Районен съд - гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които
кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки
делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на
съдебното производство се е доказало по несъмнен начин), както и
обстоятелствата, при които е осъществено.
При разглеждане на делото
районният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и
е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция.
Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на
събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса
материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на
съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид
релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища
по тях.
В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са исканите от страните
доказателства, които са подложени на задълбочен анализ от въззивния съд.
По съществото на спора районният съд е направил правилни изводи за
съставомерност на санкционираното неизпълнение по основния административно наказателен
състав по чл.206, ал.1 от ЗЕ, както и, че същото не е осъществено при условията
на „повторност“.
По-конкретно, обосновано районният съд е приел, че „Е.С.“ АД е нарушило
изискванията на чл.34, ал.2, във вр.с чл.61, ал.1 от Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Е.С.“АД, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007г., изм. и доп. с
Решение № ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР (понастоящем КЕВР). Цитираните
разпоредби задължават енергийното предприятие да извършва контролни проверки на
СТЕ по искане на ползвателя или по негова инициатива, съставяйки за целта
констативни протоколи (чл.34, ал.2), като тези протоколи следва да са подписани
както от представител на „Е.С.“АД, така и от ползвателя, упълномощено от него
лице или един свидетел, който не е служител на дружеството. От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че въпросните изисквания не са спазени,
доколкото в съставения от служител на дружеството констативен протокол,
документиращ извършена проверка на СТИ, липсва подпис на ползвателя или
упълномощено от него лице, респективно липсва подпис на свидетел, който не е
служител на „Е.С.“АД. Допуснатото нарушение на Общите условия безспорно
съставлява и нарушение на условията на лицензията, тъй като те се явяват
неразделна част от нея, по аргумент от чл.49, ал.2, т.7 от Наредба № 3 от
21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Неоснователна е
тезата на дружеството, че към датата на осъществяване на нарушението цитираните
в АУАН и НП Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007г., изм. и доп.
с Решение № ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР, не са действащи, респективно липсват
одобрени по надлежния ред и действащи Общи условия, предвид това, че с Решение
№ ОУ-05/21.07.2014г. на ДКЕВР са одобрени нови Общи условия за достъп и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про
мрежи“АД, а въпросното решение е отменено с Решение № 269/13.01.2016г. по
адм.д.№ 2896/2015г. на АССГ, влязло в сила на 17.01.2017г. след оставянето му в
сила с Решение № 595/17.01.2017г. по адм.д.№ 2719/2016г. по описа на ВАС. С
отмяната на Решение № ОУ-05/21.07.2014г. на ДКЕВР безспорно са били отменени
утвърдените с него Общи условия, но Общите условия, одобрени с Решение №
ОУ-060/07.11.2007г., изм. и доп. с Решение № ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР, са продължили
да действат, поради което правилно наказващият орган е приел, че към
27.06.2020г. – датата на извършване на санкционираното нарушение, енергийното
дружество е било длъжно да ги съблюдава, респективно неизпълнението му
съставлява неизпълнение на условията на лицензията. В този смисъл, настоящият
съдебен състав не споделя доводите на „Е.С.“ АД за несъставомерност на
нарушението по чл.206, ал.1 от ЗЕ, предвиждащ отговорност за енергийно
предприятие, което наруши условията на лицензия № Р-138-07 от 13.08.2004г. за
дейността „разпределение на електрическа енергия“.
В съответствие с приложимите правни норми районният съд е отхвърлил и
доводите на „Е.С.“АД за маловажност на санкционираното неизпълнение на
задължение, доколкото същото не се отличава с по-ниска обществена опасност
спрямо обичайните нарушения от същия вид.
Касационната инстанция намира за неоснователна и тезата на наказващия орган
за „повторност“ на подведеното под административно наказателна отговорност
неизпълнение на „Е.С.“АД, тъй като по силата на § 1, т.4 от ДР на АПК, "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок
от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, а всички цитирани в НП санкционни актове, с които
дружеството е наказано за същото нарушение, са влезли в сила повече от една
година преди осъществяване на процесната деятелност.
В обобщение на изложеното, като е изменил НП, намалявайки на основание
чл.206, ал.1 от ЗЕ размера на наложената на дружеството имуществена санкция от
60000 лева на 20000 лева, районният съд е приложил правилно материалния закон,
респективно решението му не страда от пороците, описани в касационните жалби. В
тази връзка предходната инстанция е изложила подробни мотиви, към които
настоящото решение препраща, на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.
На следващо място, с атакуваното решение съдът е осъдил КЕВР да заплати в
полза на наказаното енергийно дружество деловодни разноски в размер на 1864
лева, представляващи адвокатско възнаграждение, а дружеството – да заплати на
КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,33 лева. Стойността на
дължимите разноски е определена съобразно изменения размер на имуществената
санкция, като в полза на „Е.С."АД съдът е присъдил 2/3 от направените и
претендирани разноски, а в полза на КЕВР – 1/3 от дължимото според съда
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. С последващото определение,
постановено по реда на чл.248 от ГПК, съдът по същество е отхвърлил искането на
КЕВР да измени решението в частта му за разноските, като отмени разноските,
присъдени в тежест на КЕВР и увеличи размера на присъденото в полза на същата
юрисконсултско възнаграждение.
Касационната инстанция приема, че правилно въззивният съд е присъдил в
полза на „Е.С."АД адвокатско възнаграждение в размер на 1864 лева,
доколкото от приложените доказателства се установява, че дружеството е
договорило и заплатило за процесуално представителство пред въззивната
инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 2796 лева, а в полза на същото
е присъдена стойността на 2/3 от него, предвид обстоятелството, че
имуществената санкция е намалена от 60000 на 20000 лева, т.е. наложената санкция
представлява 1/3 от първоначално определената от наказващия орган такава.
Обосновано районният съд е отхвърлил тезата на КЕВР за изначална недължимост на
разноски, тъй като НП е изменено, а не отменено, доколкото дължимостта на
разноски е обвързана с това дали и в каква степен е отхвърлено оспорването или
уважена жалбата на съответната страна. А в случая жалбата на
дружеството-жалбоподател е била частично уважена, предвид намаляване размера на
наложената имуществена санкция. В тази връзка следва да се има предвид, че
действително по силата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (в приложимата за казуса редакция
преди изменението, влязло в сила на 23.12.2021г.), в съдебните производства по
ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК, а в чл.143 от АПК се визира
единствено отхвърляне на оспорването или отмяна на оспорвания акт, респективно
не е уредена хипотеза за присъждане на разноски при изменение на оспорвания
акт. По силата на чл.144 от АПК обаче, в този случай субсидиарно приложение
намира ГПК и в частност чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, според който, заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а
ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. От цитираните разпоредби следва, че
като е определил разноските съобразно уважената, респективно съобразно
отхвърлената част от оспорването, районният съд не е нарушил материалния закон.
Неоснователна е и тезата на КЕВР за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, договорено и заплатено от енергийното дружество. Същото е в
размер на 2796 лева, който е близък до минималния размер, предвиден в чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, приложим съгласно чл.18, ал.2 от с.н. и е съобразено с
действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което не е
прекомерно, респективно не подлежи на редуциране на това основание.
От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че Решение
№117/27.07.2021 г. и Определение № 389/05.11.2021г., постановени по АНД №1009/2021
г. на Районен съд – гр.Шумен, са законосъобразни и правилни, а депозираните
срещу тях касационни жалби и частна жалба са неоснователни. Същите са
постановени при правилно установена фактическа обстановка и при правилно
направени правни изводи по отношение приложението на закона, поради което
следва да се оставят в сила.
По отношение на разноските:
Доколкото касационното производство е образувано по касационна жалба на
наказаното лице и по касационна, и частна жалби на наказващия орган, които
съдът приема за неоснователни, неоснователни се явяват и претенциите на „Е.С.“АД
и КЕВР-гр.София за присъждане на направените деловодни разноски за касационната
съдебна инстанция, поради което за същата не следва да се присъждат такива.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №117/27.07.2021 г. и Определение № 389/05.11.2021г., постановени
по АНД №1009/2021 г. на Районен съд – гр.Шумен.
Разноски не се присъждат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 01.02.2022г.