РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Варна, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110112033 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от „В. и к. -
В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
управителя В. В., чрез пълномощник юрисконсулт В. Я. срещу Ж. П. Ж., с
искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 824.31 лева,
представляваща главница по партида с абонатен номер *, дължима за периода
от 09.08.2017 г. до 17.05.2021 г.; 774.71 лева, представляваща главница по
партида с абонатен номер *, дължима за периода от 13.03.2019 г. до
17.05.2021 г.; сумата от 77.67 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 824.31 лева, дължима за периода от 14.12.2018 г. до 03.06.2021
г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.; сумата от 67.01
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 774.71 лева,
дължима за периода от 10.05.2019 г. до 03.06.2021 г., с изключение на
периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., дължими за фактурирани В и К –
услуги по клиентски номер * (включващ задължения по партида с абонатен №
*, за периода от 09.08.2017 г. до 17.05.2021 г. и задължения по партида с
абонатен № *, за периода от 13.03.2019 г. до 17.05.2021 г.), за обект-имот,
находящ се в *, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 8.6.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, за което вземане
по ч. гр. д. № 8094 по описа на ВРС за 2021 год. е издадена Заповед № 2353/
1
09.06.2021 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
В исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат
от чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от
общите условия за предоставянето на В и К - услуги на потребителите от В и
К - оператор „В. и к. – В.” ООД. Ответникът не е заплащал предоставяните от
ищцовото дружество услуги, поради което е инициирано заповедно
производство, в рамките на което по ч. гр. д. № 80942021 г. на Варненски
районен съд е издадена заповед за изпълнение № 2353/ 09.06.2021.
Ответникът – Ж. П. Ж., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131
ГПК, в който излага съображения за неоснователност на исковете. Оспорва
доставката на фактурираните количества. Позовава се, също така, на влязло в
сила решение по в. гр. д. № 3191 по описа на ВОС, с което е прието за
установено, че потребителят не дължи на ВиК оператора сумата от 4687.26
лв. с ДДС, начислена по партида с аб. № *, за водомер № *, представляваща
главница по фактура № 11510755131/ 28.06.2019 г.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за изпълнение е основано на
разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния
съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч. гр. д. № 8094/ 2021 г. на ВРС.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а
именно: наличие на облигационна връзка между страните, с твърдяния
предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане
на цените на предоставените ВиК услуги, както и изпълнение на
задълженията си по договора, т. е. че е предоставил дължимата услуга и
нейната стойност.
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които
основава възраженията си за недължимост на претендираните суми.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите
се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията
2
между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които
се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на
посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4, в § 3 е предвидено,
че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и
канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за
експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на
услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите
ВиК. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили
предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори,
намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят
желае различни условия от общите, последните следва да бъдат
конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите,
когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди
влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното
предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие
на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите
условия на доставчика.
В настоящата хипотеза, данните по делото (справка за недобора на
частен абонат, карнетни листи, експертното заключение) установяват наличие
на открита на името на ответника в ищцовото дружество партида, а също и
факта на присъединяване на конкретния обект към водопреносната мрежа,
поради което се налага извод за наличие на валидна облигационна връзка
между страните, правилата в отношенията между страните по която се
уредени от Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
Не се спори относно присъединяването на процесния обект към
водопреносната и канализационна системи, стопанисвани от ищеца.
Безспорно, също така е, че за обект, находящ се на *, са определени абонатни
№ * и *, чийто титуляр е ответника.
Няма спор между страните и по отношение на цените, по които следва
да бъдат заплатени предоставените услуги.
За да се приеме, че за абоната е налице възникнало задлъжение, в
тежест на ответното дружество е да установи, че осчетоводеното количество
ВиК услуги е реално доставено или са налице предпоставките за служебно
начислявана на количества ВиК услуги.
В случая, твърденията на ищеца са както за реален отчет, така и за
служебно начисляване на количества ВиК услуги.
В чл. 23, ал. 4 от ОУ са предвидени условията и начина за отчитане на
средствата за търговско измерване (водомерите) – същото следва да се
извършва от служител на ВиК оператора, в присъствието на титуляра на
абонатния номер или на негов представител. По този начин резултатите от
отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото време, с
подписа си върху карнетния лист, абонатът удостоверява неизгоден за себе си
3
факт. Последното е от значение, с оглед доказателствената сила на карнетния
лист – той представлява частен свидетелстващ документ, поради което се
ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за
издателя му факти, а също и е непротивопоставим на страната, която не го е
подписала.
По отношение на служебния отчет следва да бъдат съобразени
правилата на чл. 24, ал. 1 – 4 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите. В чл. 24, ал. 1 е предвидено задължение за потребителя за
осигуряване на достъп на длъжностните лица на ВиК оператора за
извършване на отчети на индивидуалните водомери. Съгласно ал. 4 при отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора,
последното съставя протокол, подписан поне от един свидетел, като е
допустимо това да е и служител на оператора. Изразходваното количество
питейна вода се изчислява по реда на чл. 49 ОУ.
В конкретния случай, от представените по делото 2 бр. констативни
протоколи – от 10.12.2019 год. и 04.09.2020 год. се установява, че на
посочените дати, от страна на ответника е отказан достъп на длъжностното
лице, отчитащо СТИ на аб. № *. Ето защо следва да се приеме, че към
конкретните дати за ищеца е възникнало правото да извърши служебно
начисляване на количества ВиК услуги, по реда на чл. 49 ОУ.
С оглед гореизложеното, се налага извод за основателност на
претенцията, в частта относно фактури № **********/ 11.12.2019 год. на
стойност 32.10 лв. и № **********/ 17.09.2020 год. на стойност 34.49 лв.,
касаещи аб. № 1297976.
Същевременно, ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си за неосигурен достъп при отчетите, във връзка с които за
издадени част останалите фактури за аб. № * и аб. № *, поради което
заявената на това основание претенция, се явява неоснователна.
От друга страна, по делото липсва представен карнетен лист, касаещ
отчет на СТИ, който да е подписан от абоната или негов представител. Не са
налице каквито и да е данни, до знанието на абоната да е сведено
начисляването на количества ВиК. В този смисъл, не може да се приеме
изразено съгласие на потребителя с начислените количества въз основа на т.
нар. редовен отчет количества. Представената от ищеца „справка за
недобора”, която съдържа информация за количество и стойност на
твърдяните предоставени услуги, но като частен и изгоден за съставилата го
страна, документът не е в състояние да установи реалната консумация, а
приобщената съдебно – счетоводно експертиза е относима единствено към
размера на иска.
Независимо от горното, за пълнота на изложението следва да бъде
отбелязано, че въпросът на недължимостта на вземанията по процесните
фактури не е разрешен с решението по в. гр. д. № 3191/ 2020 г. на Окръжен
съд – Варна. Видно от диспозитива на съдебния акт, предмет на спора е
4
съществуване на задължение по фактура от 28.06.2019 г., на стойност 4687.26
лв., за периода 26.06.2018 г. – 25.06.2018 г., което е различно, и не попада
сред заявените в настоящото производство вземания.
Гореизложеното обуславя извод за липса на възникнало задължение на
ответника за заплащане на ВиК услугите, съгласно фактура № **********/
10.11.217 год., на стойност 10.26 лв., за периода 03.10.2017 год. до 09.11.2017
год.
Налага се извод за основателност на претенцията за сумата от 66.59 лв.,
представляващо сбор от задължения по фактури № **********/ 11.12.2019
год. на стойност 32.10 лв. и № **********/ 17.09.2020 год. на стойност 34.49
лв., касаещи аб. № *, поради което и същата следва да бъде уважена, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за установяване на вземания в размер на 824.31 лева,
представляваща главница по партида с абонатен номер *, дължима за периода
от 09.08.2017 г. до 17.05.2021 г.; 708.12 лева, представляваща главница по
партида с абонатен номер *, дължима за периода от 13.03.2019 г. до
17.05.2021 г., е неоснователна, поради което и същата следва да бъде
отхвърлена, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция
за установяване на вземане в размер на 6.18 лв., съставляващо обезщетение за
забава върху уважената част от главницата, начислено върху задължението по
всяка фактура, за периода от датата на падежа й до 03.06.2021 год., поради
което и следва да бъде уважена.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е и акцесорнатата
претенция за установяване на вземане в размер на 138.50 лв., съставляващо
обезщетение за забава върху отхвърлената част от главницата, за периода от
датата на падежа на всяка от фактурите до 03.06.2021 год., поради което и
следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
сумите от 6.04 лв. – разноски в заповедното производство, определени
съобразно уважената част на претенциите (арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12), както и 21.86 лв. – разноски в
настоящото производство, определени съобразно уважената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се
присъди сумата от 287.48 лв. – разноски в настоящото производство,
определени съобразно отхвърлената част на исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж.
П. Ж., ЕГН **********, с адрес: *, дължи на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със
5
седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя В. В.,
сумите от 66.59 лв. (шестдесет и шест лева и петдесет и девет стотинки) ,
представляваща сбор от задължения по фактури № **********/ 11.12.2019
год. на стойност 32.10 лв. и № **********/ 17.09.2020 год. на стойност 34.49
лв., касаещи аб. № *, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 08.06.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането, а също и 6.18 лв. (шест лева и осемнадесет
стотинки), съставляващо обезщетение за забава върху уважената част от
главницата, начислено върху задължението по всяка фактура, за периода от
датата на падежа й до 03.06.2021 год., за които вземания по ч. гр. д. № 8094 по
описа на ВРС за 2021 год. е издадена Заповед № 2353/ 09.06.2021 год. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: *, представлявано от управителя В. В. срещу Ж. П. Ж.,
ЕГН **********, с адрес: *, иск за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите от: 824.31 лв. (осемстотин двадесет и четири лева и
тридесет и една стотинки), представляваща главница по партида с абонатен
номер *, дължима за периода от 09.08.2017 г. до 17.05.2021 г., за които
задължения са издадени фактури както следва: № **********/ 14.11.2018 г.,
на стойност 28.22 лв. с ДДС; № **********/ 13.02.2019 г., на стойност 7.18
лв.; № **********/ 10.04.2019 г., на стойност 25.87 лв.; № **********/
16.05.2019 г., на стойност 23.08 лв.; № **********/ 14.06.2019 г., на стойност
19.74 лв.; № **********/ 09.07.2019 г., на стойност 21.67 лв.; № **********/
28.08.2019 г., на стойност 40.24 лв.; № **********/ 13.09.2019 г., на стойност
9.14 лв.; № **********/ 10.10.2019 г., на стойност 10.12 лв.; № **********/
15.11.2019 г., на стойност 46.43 лв.; № **********/ 11.12.2019 г., на стойност
22.45 лв.; № **********/ 17.01.2020 г., на стойност 33.29 лв.; № **********/
12.02.2020 г., на стойност 32.12 лв.; № **********/ 13.03.2020 г., на стойност
32.12 лв.; № **********/ 10.04.2020 г., на стойност 32.12 лв.; № **********/
13.05.2020 г., на стойност 32.12 лв.; № **********/ 15.06.2020 г., на стойност
37.90 лв.; № **********/ 10.07.2020 г., на стойност 32.35 лв.; № **********/
12.08.2020 г., на стойност 36.43 лв.; № **********/ 17.09.2020 г., на стойност
34.49 лв.; № **********/ 16.10.2020 г., на стойност 32.89 лв.; № **********/
11.11.2020 г., на стойност 32.12 лв.; № **********/ 14.12.2020 г., на стойност
33.42 лв.; № **********/ 13.01.2021 г., на стойност 34.01 лв.; № **********/
10.02.2021 г., на стойност 33.83 лв.; № **********/ 12.03.2021 г., на стойност
33.65 лв.; № **********/ 13.04.2021 г., на стойност 34.39 лв.; № **********/
19.05.2021 г., на стойност 32.92 лв.; 708.12 лв. (седемстотин и осем лева и
дванадесет стотинки), представляваща главница по партида с абонатен
номер *, дължима за периода от 13.03.2019 г. до 17.05.2021 г. за които
задължения са издадени фактури както следва: № **********/ 10.04.2019 г.,
на стойност 12.94 лв.; № **********/ 16.05.2019 г., на стойност 7.69 лв.; №
**********/ 14.06.2019 г., на стойност 19.74 лв.; № **********/ 09.07.2019 г.,
6
на стойност 21.67 лв.; № **********/ 28.08.2019 г., на стойност 30.95 лв., №
**********/ 13.09.2019 г., на стойност 30.50 лв.; № **********/ 10.10.2019 г.,
на стойност 33.72 лв.; № **********/ 15.11.2019 г., на стойност 30.95 лв.; №
**********/ 17.01.2020 г., на стойност 43.25 лв., № **********/ 12.02.2020 г.,
на стойност 25.70 лв.; № **********/ 13.03.2020 г., на стойност 25.70 лв.; №
**********/ 10.04.2020 г., на стойност 25.70 лв.; № **********/ 13.05.2020 г.,
на стойност 25.70 лв.; № **********/ 15.06.2020 г., на стойност 37.90 лв.; №
**********/ 10.07.2020 г., на стойност 32.35 лв.; № **********/ 12.08.2020 г.,
на стойност 36.43 лв.; № **********/ 16.10.2020 г., на стойност 32.89 лв.; №
**********/ 11.11.2020 г., на стойност 32.12 лв.; № **********/ 14.12.2020 г.,
на стойност 33.42 лв.; № **********/ 13.01.2021 г., на стойност 34.01 лв.; №
**********/ 10.02.2021 г., на стойност 33.83 лв.; № **********/ 12.03.2021 г.,
на стойност 33.65 лв., № **********/ 13.04.2021 г., на стойност 34.39 лв.; №
**********/ 19.05.2021 г., на стойност 32.92 лв., ведно със законната лихва
върху тези главници, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
08.06.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, също и 138.50 лв. (сто
тридесет и осем лева и петдесет стотинки), съставляващо обезщетение за
забава върху отхвърлената част на главниците, за периода от датата на падежа
на всяка от фактурите до 03.06.2021 г., за които вземания по ч. гр. д. № 8094
по описа на ВРС за 2021 год. е издадена Заповед № 2353/ 09.06.2021 год. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ж. П. Ж., ЕГН **********, с адрес: *, да заплати на „В. и к.
– В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
управителя В. В., сумата от 6.04 лв. (шест лева и четири стотинки) ,
представляваща разноски в заповедното производство, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ж. П. Ж., ЕГН **********, с адрес: *, да заплати на „В. и к.
– В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
управителя В. В., сумата от 21.86 лв. (двадесет и един лева и осемдесет и
шест стотинки), представляваща разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от управителя В. В., да заплати на Ж. П. Ж.,
ЕГН **********, с адрес: *, сумата от 287.48 лв. (двеста осемдесет и седем
лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7