№ 2568
гр. С, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110157506 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т С” ЕАД е предявило срещу Н. Е. П. установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, с които се
иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 1347,
47 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С,
ж.к. „Д“, бл. ..., аб.№ ...., ведно със законна лихва за период от 29.06.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 166, 55 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 15.06.2023 г., сумата 61, 83 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 29.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 12, 99 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2020 г. до 15.06.2023 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. № 36386/2023 г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в
качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е
престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 36386/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 151
състав, както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез
назначения й особен представител. Оспорва се ответницата да има качеството клиент на
1
ответника в процесния период, доколкото е придобила процесния имот на 29.11.2022 г.
Прави се възражение за погасяването на задълженията по давност. Моли за отхвърлянето на
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга,
която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
По възражението за погасяване на задълженията по давност в тежест на ищеца е да
докаже, че същата е била спирана и прекъсвана.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приета молба от Държавна спестовна каса за вписване на законна
ипотека върху парцел № 10 в гр. С, жк „Д“ , бл. 164, в който блок се намира процесният
апартамент № 25 за обезпечение изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на
ЖСК „К – 91“, като е посочено, че вноските ще се удържат от заплатите на заемателя Н. Е.
Е, ЕГН **********. С нотариален акт №... за собственост на недвижим имот, построен от
ЖСК „К – 91“ от 29.11.2022 г. ответницата е била призната за собственик на процесния
апартамент № 25, находящ се в жк „Д I“ , бл. .... Съгласно приложената на л. 108 по делото
справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. ответницата Н. Е.
П. в периода от 28.11.1995 г. до 29.11.2002 г. е била с фамилно име Е, поради което съдът
приема, че именно ответницата е лицето, на името на което се води партидата за топлинна
енергия на процесния имот при ищеца. При така събраните доказателства съдът намира и че
именно ответницата в качеството на собственик следва да отговаря за задълженията за
реално потребената топлинна енергия за процесния имот. Приложеният по делото
нотариален акт е издаден след процесния период, но същият има констативен характер
спрямо притежаваното от нея право на собственост, като видно от приетата молба за
вписване на законна ипотека ответницата е започнала да изплаща вноски по заем за
изграждане на жилището още през 1993 г., а съгласно поставената върху молбата резолюция
от 1996 г. ипотеката е била заличена в края на 1996 г., вероятно след изплащане на заема.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
2
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно,
обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че в процесния имот е имало 3 броя
радиатори с монтирани индивидуални разпределители на разход за отопление. Вещото лице
е установило, че за двата процесни отоплителни периода показанията на уредите са били
отчетени. Освен това е била начислена и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, на база пълната отопляема кубатура съгласно представен на вещото лице акт за
разпределение на кубатурата, също по реда на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е била начислена
по показанията на два водомера, чиито показания са били отчетени. Тези изводи се
потвърждават и от представените от третото лице-помагач на л. 103 и л. 104 документи за
главен отчет, от които се установява, че на 02.06.2021 г. и 24.05.2022 г. показанията на
уредите са били отчетени реално.
В заключението е посочено още, че технологичните разходи са извадени от общото
количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на
топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото
количество” топлинна енергия. Вещото лице посочва, че общият топломер е преминал
метрологична проверка през 26 месеца вместо законоустановените 24 месеца, като при
проверките не са били констатирани отклонения при измерването извън допустимите,
поради което съдът приема, че неспазването на установения период за проверка не се е
отразило върху верността на измерванията. Вещото лице е изчислило, че стойността на
реално доставената през процесния период топлинна енергия е 1374, 20 лв.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и
компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че няма извършени плащания на
задължения за процесния период. Размерът на обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия се равнява на 163, 15 лв. Съгласно
заключението сумата, дължима за дялово разпределение, се равнява на 61, 83 лв.
Следва да бъде разгледано и направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по
тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и
две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и в Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155,
ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
3
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми
са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за
вземането за м. май 2020 г. – от 15.07.2020 г., за вземането за м. юни 2020 г. – от 15.08.2020 г.
и т.н.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски
стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност
за тях. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 ЗЕ и цитираните по-горе разпоредби от
общите условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в”
ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било подадено на 29.06.2023 г.,
поради което няма погасени по давност вземания, тъй като давността за най-старото
процесно вземане за м. май 2020 г. изтича на 15.07.2023 г., следователно възражението за
изтекла погасителна давност се явява неоснователно, а искът за главница следва да бъде
уважен изцяло в пълния предявен размер съобразно диспозитивното начало.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответницата дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които ги обвързват и срещу които същите не е възразили, щом
предоставената услуга е осъществена. От представените писмени доказателства и от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимата сума за
дялово разпределение е 61, 83 лв. Доколкото началният период, от който се претендира сума
за дялово разпределение е м. 05.2020 г. и с оглед разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, не
са налице погасени по давност вземания и този иск също следва да бъде уважен в пълния
предявен размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период,
4
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза е изчислило, че дължимото обезщетение за забава по отношение на
цената за топлинна енергия е в размер на 163, 15 лв., поради което този иск следва да бъде
уважен за посочената сума и отхвърлен за разликата над 163, 15 лв. до пълния предявен
размер от 166, 55 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
отхвърлена.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът е сторил разноски в размер на 81, 78 лв. в заповедното производство, от които 31,
78 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а в исковото
производство разноски в размер на 1174, 59 лв., от които 74, 59 лв. за държавна такса, 600
лв. депозити за експертизи, 400 лв. депозит за особен представител и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед уважената част от иска за заповедното
производство следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 80, 94 лв., а за исковото
производство разноски в размер на 1162, 47 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” № 23Б, установителни искове по реда на чл.
422 ГПК, че Н. Е. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, общ. „И“, жк „Д“, бл. ..., дължи на „Т
С“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” № 23Б, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1347, 47 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „Д“, бл. ..., аб.№ ....,
ведно със законна лихва за период от 29.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 163, 15
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от
15.09.2021 г. до 15.06.2023 г., сумата 61, 83 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 29.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
5
издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. № 36386/2023 г. по описа на СРС, 151 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за разликата над 163, 15 лв. до пълния предявен
размер от 166, 55 лв., както и изцяло иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2020
г. до 15.06.2023 г. за сумата от 12, 99 лв.
ОСЪЖДА Н. Е. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, общ. „И“, жк „Д“, бл. ..., да
заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.”Я” № 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 80, 94 лв. и
разноски за исковото производство в размер на 1162, 47 лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
“Техем сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6