Р Е Ш Е Н И Е
№ 260081
гр. Варна, 08.12.2021г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, I СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове: Даниела Костова
Светослава Колева
при участието на секретаря Соня Дичева
в присъствието на прокурора Милена Гамозова
(АП- Варна)
като разгледа
докладваното от Даниела Костова ВНОХД № 8 по описа за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид:
Производството е образувано по три жалби на подс.С.К.С. и адв.В.К. *** в
качеството й на негов защитник, против присъда № 260004, постановена на 13.11.2020г.
по НОХД № 210/2020г. по описа на ОС - Добрич.
В жалбата от 26.11.2020г. с вх.№ 262509, подадена от
името на подс.С., депозирана от адв.К.,
се възразява срещу проведената процедура по реда на глава 27 от НПК с
аргументите, че подсъдимото лице е неграмотно и не е разбрало каква е същността
на диференцираната процедура. Въз основа на това и на конкретно посочени
несъгласия с доказателства по делото се отправя се искане за връщане на делото
за ново разглеждане от първоинстанционния съд по общият ред. Алтернативно се
иска намаляване размера на наложеното наказание с мотиви семейно положение (две
деца и болна майка).
В жалба от 26.11.2020г. с вх.№ 262511, депозирана от адв.В.К., се отправят критики само срещу размера на
наложеното наказание, тъй като според защита не са изследваните всички факти и
обстоятелства имащи значение за индивидуализацията на наказанието и в частност
приетите от съда – 2 броя акта за раждане на децата на подсъдимия, решение на
ТЕЛК, епикриза, относно здравословното състояние на майката му.
В собственоръчно написана жалба от името на подс.С. от 27.11.2020г. с вх.№ 262525 са изтъкнати множество процесуални
нарушения от различни органи на досъдебното производство, съда и адвокатурата,
въз основа на което се иска отмяна на присъдата и връщане на делото „за нови
следствени действия“. В жалбата се изтъква като едно от основанията за това
неграмотността и незнанието на български език от подс.С..
С атакувания съдебен акт, въззивникът бил признат за ВИНОВЕН
в това, че на 17.02.2019г. на околовръстен път „II-97“ на
гр.Добрич, при управление на лек автомобил „Сеат
Толедо“ с ДК№ Н2103АР, без да има необходимата за управление на МПС
правоспособност, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21 ал.1 от ЗДвП, превишавайки разрешената за пътния участък максимална скорост от 90 км/ч,
като по непредпазливост причинил смъртта на Г.Р. С. с ЕГН **********, след
което избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343 ал.3
б.“б“ пр.1 във вр. с ал.1 б.“в“ пр.1, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, му било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, като е оправдан по първоначално
повдигнатото обвинение за допуснати нарушения по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Така наложеното наказание на основание чл.58а ал.1 от НК било редуцирано с 1/3
и му било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ
ГОДИНИ.
На основание чл.25вр. чл.23 от НК на подсъдимия било
определено общо наказание по процесното дело и споразумение №194/14.09.2020г.
по НОХД №888/2020г. на РС - Добрич, като била наложена по-тежката от
постановените санкции, а именно лишаване от свобода за срок от десет години.
На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС бил
определен първоначален ОБЩ режим
на изтърпяване.
Зачетен бил и срока по чл.59 ал.1 т.3 от НК през който
лицето е било задържано.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс.С.
бил осъден да заплати и направените по делото разноски.
Производството пред ОС - Добрич се развило по реда на
чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на въззивната
прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите на подс.С.. Счита, че контролирания съд правилно е отмерил
наказанието, като е изложил в достатъчна степен аргументи в подкрепа на
индивидуализацията му. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Повереникът на частните обвинители – адв.М.Я., намира съображенията на защитата за неоснователни
и лишени от логическа връзка в процесния случай. Отправената молба до съда е за
потвърждаване първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна
Адв.С., процесуален представител на подс.С.,
развива защитна теза по посочените горе три пункта. На първо място намира, че е
нарушено правото на защита на подсъдимото лице, тъй като не е могло да разбере
добре обвинението поради невладеене на български език. Второто възражение се
свежда до процедурата по глава 27-ма. Счита, че приетата от съда фактическа
обстановка коренно се различава от описаната в обвинителния акт. Намира също, че
на подс.С. изобщо не са били разяснени последиците от
процедурата по чл.371 т.2 от НПК. Трето - алтернативно моли, ако искането за
отмяна и връщане на делото не бъде споделено от съда, то да се намали размера
на наложеното наказание на девет години, като се имат предвид смекчаващите
обстоятелства.
В последната си дума подс.С.
заявява, че иска делото да се върне за ново разглеждане.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и
становището на страните, както и след цялостна служебна проверка на
постановения съдебен акт, съгласно изискванията на чл.313 и следващите от НПК,
намери за установено следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени в
срока за обжалване и от надлежни страни. Разгледани по същество се преценяват
като частично основателни по следните съображения:
Първоинстанционното разглеждане на делото е проведено
в условията на съкратено съдебно следствие по реда на глава 27 от НПК,
основание за което са се явили направените по реда на чл.371 т.2 от НПК от
подсъдимия С. признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и даденото от него изрично съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 6.04.2009г. на
ВКС, по тълкувателно дело № 1/2008г. на ОСНК, т.8.2. „цялостното признаване от
подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
обуславя ограниченията в пределите на инстанционния
контрол и фактическите рамки на въззивното решение. Въззивният състав проверява
дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване
нормативната уредба на диференцираното производство - т.е. наличните
предпоставки за прилагане на особената процедура (действително направено
волеизявление по чл.371 т.2 от НПК и законосъобразност на доказателствената
преценка); спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на
съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с
изискванията на чл.373 ал.2 и 3 НПК.“ Съобразно горното и при извършена такава
проверка, възззивният съд установи процесуална
издържаност в действията на ОС Добрич в изпълнение на предписанията в Глава 27
от НПК. С оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно в мотивите към
присъдата е приел за установени и доказани всички относими към предмета на
делото фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се е позовал
на признанията на подсъдимия относно тези факти, както и на останалите
доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство,
които ги подкрепят, а именно - на очевидците З. и М.А., на полицейските
служители А. и Г., на свидетеля М.Д. - лекар в реанимационното отделение на
МБАЛ- гр. Добрич, на свидетеля С. С. - продал автомобила на подсъдимия,
показанията на родителите на пострадалото лице и на техния братовчед П.А.,
участвал в изнасянето на Г. С. от бункера, на констатациите, отразени в
протоколите за оглед на местопроизшествие и на бункера и прилежащата територия,
резултатите от аутопсията на починалото лице и заключението по изготвената
комплексна съдебно медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза, предоставените от сектор “ПП“
справки и приложената медицинска документация, справка съдимост и писмо за
липса на свидетелство за правоуправление и други - всички приобщени по реда на
чл.283 от НПК, чрез прочитането им.
Въззивният съд приема за установена по делото следната
фактическа обстановка:
На 17.02.2019г. в гр.Добрич, в съучастие помежду си
като съизвършители и чрез използване на МПС - „Сеат
Толедо“ с ДК№ Н2103АР и на техническо средство, подсъдимият С. (с прякор
„Черния“), братята свидетели З. и М.А. и пострадалият Г. С., извършили кражба
на многожични кабели от трафопост, стопанисван от „Свобода“АД - гр.Добрич, за
което по отношение на първите три лица има осъждане по НОХД №888/2020г. на РС -
Добрич, в сила от 14.09.2020г.
На процесната дата, рано сутринта - около 05:30 часа,
след извършване на кражбата, съучастниците натоварили нарязаните кабели в горепосоения автомобил, придобит от подсъдимия в предходния
ден. После поели по околовръстния път на гр.Добрич в посока към с.Житница,
общ.Добрич. Автомобилът бил управляван от подс.С.С. който
не притежавал необходимото за това свидетелство за правоуправление на МПС. На
дясната седалка до него седял св.М.А., а на задната
седалка – св.З. А. и постр.Г.
С. (с нарязаните кабели между тях).
Подс.С. поддържал скорост от около 140км/ч. Пътната настилка
била суха, но с отнет повърхностен слой поради подготвяно преасфалтиране и с
множество неравности. Било все още тъмно, но с добра видимост. Преминавайки
край бившето военно летище, при навлизане в левия завой, поради превишената
скорост десните колела на автомобила попаднали върху по-ниския затревен банкет.
Опитвайки се да овладее управлението на автомобила, подсъдимия рязко завъртял
волана наляво, поради което колата прекосила пътното платно и настъпила десния
банкет. В опит за връщане на пътното платно, последвал удар на предните колела
с левия пътен бордюр, надвишаващ нивото на банкета, след което автомобилът се
преобърнал два пъти на дясно около надлъжната си ос, като на второто завъртане
се установил с тавана надолу върху пътното платно.
Непосредствено след преобръщането подсъдимият и
братята А.и успели да излязат сами от купето, като
установили, че Г. С. бил изпаднал от автомобила върху пътното платно и се
намирал във видимо тежко състояние, с неестествени подутини по главата, но в
съзнание, като молел приятелите си да не го оставят на пътя. След като накарал св.М.А. да свали регистрационните табели на автомобила и да
прибере свидетелството за регистрация и полицата за гражданската отговорност,
подсъдимия взел и пренесъл на гърба си пострадалия до намиращ се на около 200 метра
от пътя изоставен бункер в двора на бившата авиобаза. Там оставил постр.С. в едно от помещенията, а табелите и документите на
л.а., които били носени и му били дадени там от св.М.А.,
скрил под бетонна плоча в близост. След това си тръгнали. Към обяд на същият
ден подс.С. и св.М.А. с
такси, управлявано от св.Рюстем, минали покрай мястото на ПТП, но като видели
там пътна помощ, му казали да се връща обратно.
Сутринта на същия ден - 17.02.2020г. в 06,31ч. в
НССП-112 бил подаден сигнал за катастрофирал автомобил, обърнат на таван. На
местопроизшествието били изпратени полицейските служители А. и Г., които въз
основа на открития в колата заложен билет установили св.Асен Иванов и
проследили серията от „продажби“, довели до придобиването на процесния „Сеат Толедо“ с ДК№ Н2103АР от подсъдимия. Л.а. бил
собственост по документи на св.С.С., който го
„продал“ на св.М., той - на св.М.
и св.И. (баща и син), те – на св.С.,
който финално го продал по същия начин на подс.С.,
предавайки му ключовете и малкия талон на л.а. Полицейските служители започнали
издирване на подс.С. и на неговото обкръжение, което
ги отвело рано на следващия ден до св.З. А. в дома му,
който разказал за случилото се и посочил местонахождението на пострадалото лице,
както и на скритите от подсъдимия документи и регистрационни табели (намерени и
иззети при оглед на 18.02.2019г. (л.109-114, том 1).
Постр.Г. С. бил открит жив, но в крайно тежко състояние и
настанен в МБАЛ-гр.Добрич, където въпреки оказаната медицинска помощ починал в
12,40 на 18.02.2019г. вследствие на претърпените увреждания, несъвместими с
живота.
Подс.С. и св.М.А. се укривали до
задържането им на 07.03.2019г.
По делото били назначени следните експертизи:
1. СМЕ 20/2019г. (л.126-129, том 2), която установила
закрита ЧМТ с множество двустранни контузии на мозъка, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки на главния и малкия мозък; гръдна травма-двустранна контузия на
белите дробове; остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност-оток на мозъка
и белите дробове, остро раздуване на белите дробове, общ кръвен застой на
вътрешните органи. Според заключението смъртта настъпила вследствие описаната
ЧМТ. Констатираните увреждания били определени като резултат от удари с или
върху твърд тъп предмет с широка плоскост и неравна зърнеста повърхност, т.е.
извън купето на автомобила.
2. АТЕ 27/2019г. (л.138-139, том 2), която имала за
задача да установи техническата изправност на л.а. след цялостен оглед, посочила,
че в кормилен механизъм, окачване на преден и заден мост, ходова част и
спирачна система, не е имало повреди, предхождащи ПТП, които биха могли да го
предизвикат.
3. АТЕ (л.159-166, том 2) определила скоростта на
движение преди ПТП на 138,38 км/ч.
4. Комплексна СМЕ, трасологична
и АТЕ (л.144-150, том 2) дала отговор на два въпроса: 1. механизма на настъпване
на ПТП: при навлизане в ляв завой от пътя водачът на лекият автомобил е загубил
управление над него и е навлязъл с десните колела върху затревения банкет
вдясно от асфалтовото платно. За да се върне на асфалтовия път водачът завъртял
волана наляво, при което преминал през него и отново го напуснал, като навлязъл
върху левия банкет. Последвал нов опит да се върне на асфалтовото платно, при
което последвал удар на предните колела в левия бордюр и съответните инерционни
сили от скоростта на движение, се преобърнал последователно по дясна странична
част и таван, по колела и отново по таван. След второто преобръщане по таван се
установил в покой на асфалтовата повърхност на мястото, където бил намерен при
огледа на 17.02.2019г. и съответно съставения фотоалбум. 2.Настъпилите
увреждания според установеното били получени при удар извън купето на л.а., в
резултат на удар с или върху тъп предмет
с широка плоскост и неравна, зърнеста повърхност.
5. ДНК експертиза (л.180—185, том 2), която установила
произхода на червено-кафявата течност (намерена и иззета от асфалта в
непосредствена близост до ПТП), като произхождаща от пострадалия С.. Негова
кръв била установена още и по фуния от тъмна пластмаса (намерена и иззета при
огледа в близост до л.а.), както и по предната
повърхност на яке “Diggin Rew” (иззето при оглед от 18.02.2019г. на около 1 км. от
местопроизшествието до оградата на летището зад изоставен гараж).
6. ТЕ (л.191-195, том 2), която свалила на хартиен
носител обажданията до и от тел. 112.
Установената горе фактическа обстановка съдът извежда
от признанието на фактите от подс.С. в
диференцираната процедура, показанията на свидетелите очевидци – братята З. и М.А.;
св.А. и св.Г. (полицейски
служители); св.Дончев (лекар в реанимация), св.С.
(предходен собственик на л.а., с който било допуснато ПТП), св.С.И.
и св.В.Д. (родители на постр.),
св.Рюстем (таксиметров водач), св.А.
и П.А.и (братя и братовчеди на майката на постр.), св.Ш. Яя (близък на подс.С.);
протоколите за оглед и иззетите ВД, множеството експертизи; писмените и други
доказателства по делото.
Без съмнение л.а. „Сеат
Толедо“ с ДК№ Н2103АР бил „продаден“ на подс.С. (с
прякор „Черния“) от св.С. в деня преди ПТП за платима
в седмичен срок сума от 650 лв., след уговарянето на която подс.С.
взел ключовете и малкия талон, седнал и подкарал колата. С новопридобития лек автомобил
подс.С., който той управлявал, събрал в ранните
часове на 17.02.2019г. свидетелите З. А. (с прякор „Чопито“,
а също наричан и И.) и М.А. (с прякор „Джекито“, а
също назоваван и като Я.), и постр.С. с цел кражба на
кабели от трафопост в близост до с.Житница. След като нарязали и качили в
колата кабелите, те тръгнали да ги горят. В колата седнали по начина, по който
и дошли – подс.С. зад волана, до него св.М.А., отзад: зад водачът – св.З.А.
и до него – постр.С.. Високата скорост довела до
настъпване на ПТП, като в резултат загинал постр.С.. Въпросът,
относно това кой е управлявал л.а. по време на ПТП, е подкрепен от признанието
на подс.С. в развилото се пред ОС Добрич производство
по реда на чл.371 т.2 от НПК. Авторството на деянието се установява още и от
показанията на св.З. А., който последователно в два
разпита от 18.02.2019г. (вторият пред съдия) е заявил с изложената идентична
хронология, както и категорично е посочил като водач подс.С..
Това направил в показанията си и другият участник в инцидента – св.М.А. в разпит пред съдия от 07.03.2019г. В показанията
на двамата свидетели няма разминавания, въпреки обстоятелството, че З. А. е бил
установен и разпитан още на 18.02.2019г., а св.М.А. –
едва след установяването му след известен период на укриване (на 07.03.2019г.),
което според съда препятства възможността двамата братя да са уговорили
показанията си. Майката на пострадалия - св.С.И., също
узнала от роднини на подсъдимия, че тъкмо подс.С. е
управлявал автомобила. От разпитите на свидетелите по делото, без да е директно
изказано, се установява, че неформален лидер на групата бил подс.С.,
тъй като им давал разпореждания, които всички безропотно изпълнявали. От
показанията на С.А. и М.А. е видно, че той взел самостоятелно решение за
извършване на кражбата и я реализирал с тяхно съдействие; че след ПТП наредил
на св.М.А. да вземе регистрационните табели на МПС,
които скрил ведно с документите на колата под бетонна плоча в близост до
бункера, в който оставил пострадалия. Преди да тръгнат за селото св.М.А. поставил под главата на пострадалия якето си (потвърдено
и от ДНК експертиза, която установила кръв на пострадалия по посоченото яке).
След като укрили пострадалия, табелите и документите на л.а., тримата се
прибрали в селото пеш. Подс.С. забранил на св.З. А. да разказва за случилото се, а заедно със св.М.А. предприели в по-късен час пътуване с колата на
св.Рюстем покрай местопроизшествието. Там, виждайки пътна помощ му казали да
обръща обратно. Към летището изобщо не отишли, което сочи, че зад първоначално
обявеното намерение на подс.С. пред братята А.и да окаже последваща помощ на пострадалия, не е стояла
действителна воля. След това подс.С. и св.М.А. се укривали известно време, а когато св.М.А. решил да се прибере в дома си, подс.С.
му казал, че той „няма да се предава“. Констатациите на съдебните експертизи по
ДП са изцяло в подкрепа на установената фактическа обстановка. Поради
изложеното и въззивният съд намира, че събраните по делото доказателства,
законосъобразно са дали основание на първоинстанционния съд да счете, че те
подкрепят самопризнанието на подс.С.. Заради което и
съдът намира, че процедурата по чл.372 ал.1 и ал.4 от НПК за законосъобразна,
както и за правилно изпълнената такава по чл.373 от НПК.
По възраженията на защитата:
I.По отношение на твърдението, че подс.С.
не владее български език и неназначаването на преводач в рамките на ДП и на
съдебното следствие са довели до допускането на съществено процесуално
нарушение:
Настоящият съд извърши обстойна проверка
по реда на чл.395б ал.1 от НПК. На фаза досъдебно и съдебно производство пред
първата инстанция, подс.С. не е правил подобни извления. Първите такива се намират в две от подадените от
него въззивни жалби (тази с вх.№ 262509 от
26.11.2020г. и тази от 27.11.2020г. с вх.№ 262525), в която се изтъква, че е
бил „излъган и манипулиран“ от адв.К., както и че „не
съм грамотен и не разбирам български език. Много малко разбирам.“. Подобно
твърдение е застъпено в поредица последващи жалби от подс.С.
до ВАпС, изводимо от изразите „неграмотен
съм от турски произход“, „аз не мога
да чета и се подписах“; „адвокатката
ми пише белешки, аз не знам какво пише и давам на
хората да четат“; „не мога да
приказвам български език“, „да
попитам за преводач на турски дали ще ми бъде назначен по чл.294 от НПК“, „да
разпоредите да се назначи адвокат от турски език“ и други. Съобразно тези
твърдения и предвид член 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския Парламент и
на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното
производство и на Директива 2010/64/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство са
транспонирани правила в глава Тридесет "а" от НПК (ДВ бр.21 от 2014г.),
гарантиращи ефективно спазването на правото на превод, свързани пряко и с правото
на справедлив процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ. Съобразно тях и съдът извърши
надлежна проверка на твърденията на подс.С.. Съдът изиска
и събра възможната относима информация:
-Диплом
за завършено образование на подс.С.;*** за езика на
общуване с администрацията и задържаните лица;
-Информация
от районния инспектор по местоживеенето за езика на общуване на подс.С.;
-Предсъдебен доклад, който да даде отговор на същия въпрос,
назначен на основание чл.225 ал.1 т.3 от ППЗИНЗС;
-Собственоръчно
подадени заявления за издаване на български документи за самоличност и/или
други лични документи;
-Всички
наказателни дела, приключени срещу подс.С. – НОХД
1275/2011г. и НОХД 709/2014г. - и двете на РС Добрич.
За
да отговори на въпросът по чл.395б ал.1 от НПК съдът взе предвид информацията от всички гореописани документи,
материалите по настоящото дело, непосредствените си впечатления от проведените
до момента съдебни заседания, както и от изявленията на подс.С.
в хода на всички съдебни заседания. В резултат установи, че:
Според
наличните по ДП № 169/2019г. по описа на Първо РУ на МВР-Добрич писмени
доказателствени източници, подсъдимия С. е български гражданин, който е заявил
пред разследващия орган, че е завършил четвърти образователен клас на българско
училище. Това е видно и от изискания дубликат на удостоверение за завършен
четвърти клас от ОУ „Стефан Караджа“, община Добрич (л.143 от въззивното
производство). При снемане на самоличност му хода на досъдебното производство С.
не е определил себе си като невладеещ български език и неграмотен, а е заявил
завършено начално образование и е положил подписа си след прочитане на протокола,
като с него е декларирал, че обясненията му са правилно интерпретирани (л.31,
л.34, том 1 от ДП). По аналогичен начин е подходил и при предявяването на
материалите по разследването (л.374, том 3 от ДП). Всички тези действия са
извършени от него по описания начин в присъствието на упълномощен защитник. В
проведеното на 13.11.2020г. съдебно заседание по делото и при снемане от страна
на съда на самоличността на подсъдимия, в протокола е отразена идентична по
съдържание информация относно грамотност и образованост (л.66 и л.77 от
съдебното производство пред ОС Добрич). В рамките както на досъдебното, така и
на съдебното производство, подс.С. не е заявявал, че
не владее български език и че се нуждае от преводач. В протокола от проведеното
разпоредително заседание на 13.11.2020г. по НОХД 210/2020г. по описа на ОС -
Добрич, подсъдимия в присъствието и на
двамата си защитиници – адв.К.
и адв.С. (резервен), изрично е заявил, че разбира
обвинението, признава се за виновен и съжалява за стореното. Както беше
отбелязано горе, съдебното следствие пред първоинстанционния съд е протекло по
реда на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият С.
доброволно, съзнателно и при яснота за последиците от това, признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тук следва да
се допълни и това, че той не за първи път участва в процедура по реда на чл.371
т.2 от НПК (предвид данните от предходните две НОХД), поради което няма как да
бъде безкритично прието твърдението му за това, че е бил „подведен“ относно
процедурата, още повече от адвокат, който познава от предходен момент.
Безспорен факт е, че в законният срок не е поискана поправка в съдебния
протокол в изтъкнатите от подс.С. насоки от никой от
двамата защитника или от него самия. Поради това и следвайки законовите
разпоредби и константната съдебна практика в тази посока, то протоколът от
съдебното заседание категорично е доказателствено средство за извършените
действия, за реда по който са извършени и за събраните доказателства. В подобни
случаи ВКС е имал повод да отбележи, че сходни доводи за допуснати процесуални
нарушения в съдебното производство, ако страните не са направили искане за
поправка на съдебния протокол в тридневен срок от изготвянето му, са
неоснователни (Решение № 355 от 16.12.1999 г. на ВКС по н. д. № 320/99 г., I н.
о.). В същия ред на мисли следва да се добави, че съдебното следствие се
ръководи от председателя на състава, така че да се осигури обективно, всестранно
и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както в съдебния протокол
освен данните по чл.101 ал.1 НПК се посочват и тези по чл.310 ал.1 НПК в т.ч.
всички разпореждания на председателя и определения на съда. Гаранция за
изпълнението на предвидените в НПК изисквания към протокола от съдебното
заседание е възможността страните в тридневен срок от датата на изготвяне на
протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения към него. Ако
това не е сторено, се приема, че всички действия извършени в съдебното
заседание са правилно отразени и съгласно чл.103 НПК протоколът е
доказателствено средство, относно извършените действия, реда по който са
извършени, съответно събраните доказателства. Поради изложените съображения, въззивният
състав намери, че възраженията на защитата относно това, че подс.С.
не разбрал какво всъщност се случва в съдебното заседание и в каква процедура
се развива то (поради недобро владеене на български езика и поради подвеждане
от страна на защитника си) за необосновани, голословни и поради това неоснователни.
По
делото няма спор, че подс.С. е с турски произход, но
е роден и живял единствено на територията на РБългария,
завършил успешно началното си образование в българско училище и на български
език (справка БДС – л.127 и удостоверение за завършен четвърти клас – л.143 от
въззивното производство). Това начално образование се очаква да покрива
стандартите на Наредба 5/2015г. за общообразователната подготовка, според която
учебният предмет „български език“ изгражда основите на грамотността за четене и
е пряко свърза с постигането на базовата, функционална и комплексната
грамотност.
От
изисканите наказателни дела, приключили с влязъл в сила съдебен акт срещу подс.С. е видно следното: По НОХД 1257/2011г. на РС Добрич,
завършило със споразумение, е видно, че в протокол от 05.07.2011г. по
посоченото НОХД, при снемане на самоличността на подс.С.
е посочено, че е без образование, но не са отбелязани възражения относно
владеенето на български език, нито искания за назначаване на преводач
(изпратените материали не съдържат ДП). От приложеното в цялост НОХД 709/2014г.
на РС Добчич е видно, че в досъдебното производство
по делото в протокол за разпит на обвиняем по ДП 324/2013г. подс.С.
е съобщил коректно данните за образованието си, както и с подписа си е
гарантирал, че сам е прочел записаното и че то е коректно възпроизведено
(л.13-15 от ДП). Съдебното производство по НОХД 709/2014г. на РС Добчич (протокол от 08.07.2014г.) е приключило със
споразумение, като при сваляне на самоличността от съда подсъдимия е съобщил
коректни данни за завършено образование и отново не е направил възражения в
насока, че не владее български език, нито искане за назначаване на преводач.
Тук следва да се отбележи, че подс.С. по настоящото и
по НОХД 709/2014г. на РС Добчич, подс.С.
е ползвал услугите на адвокат адв.В.К. ***.
Изисканите
от ОД на МВР Добрич 4 броя заявления на подс.С. за
издаване на български документи за самоличност установяват, че във всички
разписки при получаване на съответния документ той е изписвал саморъчно името
си (заявления от 13.01.2014г., от 07.12.2015г., от 15.11.2018г. и от
07.01.2019г.).
Изготвената
докладна записка по местоживеене (л.146 от въззивното производство) сочи, че след
беседа с кмета на населеното място и други живущи там, полицейският служител
установил, че „подс.С. е от ромски произход, без
образование, неук и неграмотен. Предимно разговарял на ромски и смесени думи от
български и турски език.“. Според съда полицейският служител не се е сдобил с
достоверни данни относно етническия произход на подсъдимия и неговото
образование, както и не е схванал правилно целта на изисканата от него
информация, като съда е имал предвид не как подс.С.
общува с близките си, а с полицията като институция. Поради това и тази справка
не бе кредитирана като достоверна, тъй като част от отразените в нея данни са
опровергани от други източници, събрани по делото.
Видно
от справката от ОЗ - Варна, където подс.С. пребивава
от 23.10.2020г., администрацията на Затвора идентифицира „дефицити в речниковия
запас и репертоар, но с достатъчно умения да разбира, анализира и адекватно да
отработва потока от подаваната му информация.“. В допълнение е посочено, че е
„ангажиран основно с бъдещия развой на настоящото дело, търси помощ и съвети
как да постъпи в предстоящото съдебно заседание.“
Според изготвения предсъдебен
доклад (л.136-139 от въззивното производство) подс.С.
притежава нормален интелектуален потенциал. Проведените с него интервюта довели
пробационния служител до заключението, че „С. разбира при разговор смисъла и
значението на думите в българския език, но не може да ги чете и пише.“. От този
доклад съдът стигна до извод, че подс.С. разбира и
говори български език. Изводът в доклада, че не може да чете и пише, не се
споделя от съда, тъй като подс.С. е бил уведомен от
съдебно заседание за предстоящата си среща с пробационен служител и за целта на
доклада. Не е било в негов интерес да покаже в рамките на интервюто обратното
на това, което твърди пред съда – че не може да общува писмено и говоримо на
български език, тъй като не го разбира. Поради което и заключението на доклада
в тази част не бе кредитирана, предвид и предоставената по делото диплома. В
нито един от всички наказателни производства, в които подс.С.
е участвал в процесуалното качество на обвиняем/подсъдим (винаги в присъствието
на защитник), не е било правено изявление от негова страна във връзка с това,
че не владее езика, на който се развива съдопроизводството и поради това да се
нуждае от преводач.
От изявленията на подс.С. в
съдебните заседания по делото се установи, че подсъдимото лице разбира в
пълнота зададените му въпроси и дава адекватни отговори по тях. Според
заявеното от него, той е роден и живял само в България, с изключение на една
година, която прекарал в Германия. Всичко изложено даде основание на въззивната
инстанция да приеме, че искането на подс.С. за
назначаване на преводач от турски език, е неоснователно, тъй като са налични
убедителни доказателства, че той владее български език. Важно е да се отбележи
и, че по делото липсват каквито и да било доказателства, които да установят, че
подс.С. владее турски език, което пък обстоятелство трябва
да е безспорно установено, за да оправдае искания преводач.
Съдът намира нужно да отбележи още, че недостатъчната
степен на владеене на български език от страна на подсъдимия не е предпоставка
за назначаване на преводач, тъй като устния превод е необходим и задължителен с
оглед правото на защита, единствено и само в случаите, когато българския език е
неразбираем за лицето, без в нормата на чл.395а от НПК да са възведени
допълнителни критерии по отношение на необходимо ниво на владеене на езика.
Конституцията на РБългария гарантира на всеки
български гражданин правото на безплатно средно образование, а българската
държава осигурява различни възможности за придобиването на образователен ценз,
какъвто минимален подсъдимия очевидно е придобил, съгласно приложеното
свидетелство за завършен четвърти клас. В този смисъл ниската степен на
грамотност и недостатъчното владеене на официалния български език от лица,
изолиращи се в общности, не може да бъде толерирана. Нелогично и неуместно е да
се счита, че като граждани на РБългария те не владеят
езика на страната си. Изискването на чл.6 пар.3 б.“а“
от ЕКПЧОС за справедлив процес е "информацията за характера и причините за
обвинението" да бъде съобщена „на разбираем език". Очевидно по делото
това е било сторено. Правото на превод по чл.6 пар.3 б.“е“
от ЕКЗПЧОС обхваща само използвания в съда език и поради това подсъдим, който
разбира този език не може да настоява за услугите на устен превод, за да може
да проведе защитата си и на друг език, включително и на език на етническо
малцинство, към което принадлежи (за който език в случая няма никакви
доказателства, че подсъдимия действително владее). Обстоятелството на какъв
език общува подсъдимия в неговата общност и с близките си е ирелевантно, щом
разбира езика, на който се води процеса. Събраните доказателства по делото и
непосредствените впечатления на съда, установяват много добра комуникация на
подсъдимия на български език, като съдържат данни единствено за по-ниска степен
на обща образованост и грамотност, които обстоятелства по-скоро са предпоставка
за участие на защитник (какъвто подс.С. е имал във
всеки един момент във воденото срещу него наказателното производство),
отколкото на преводач. Отделно, според практиката на ВКС, когато подсъдимият не
се защитава сам, достатъчно е защитникът му да владее специализирания език на
съдопроизводството. В насока констатацията на съда по въпросите на чл.395б от НПК са и следните решения на ВКС и на ЕСПЧ: решение 106/25.03.2014г. на ВКС по
н.д.193/2014г. на III н.о.; решение №63 от 9.04.2021г. на ВКС по н.д.
№184/2021г., III н.о., съответно посочените в него решения - решение К. срещу
Франция № 10210/82, 35 ДR 203/1983, решение B. срещу Франция № 11261/84, 48 ДR
232/1986, решение L. срещу Швеция /2003/, Решение Каmasinski
срещу Австрия А 168/1991, както и решение Slah Edinne Tabaai срещу Франция.
Изследването
на всички горепосочени релевантни факти и обстоятелства, в изпълнение на
изискванията на чл.395б ал.1 от НПК даде повод на съда да произнесе определение
от 12.07.2021г. в предписания от законодателя смисъл.
II. По възраженията относно нарушения на процедурата по
глава 27-ма, във връзка с които защитата твърди, че приетата от съда фактическа
обстановка коренно се различава от описаната в обвинителния акт:
И те остават несподелени от съда. В производството,
проведено по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК,
съдебният състав не извършва типичната дейност по анализ на доказателствата,
насочена към възприемане на установеността на релевантните факти, като
преценката му в тази насока е единствено по отношение решаване на въпроса дали
заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обвинителния акт, се
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, без да се
събират доказателства за тези факти в хода на съдебното производство. За тази
цел, първостепенният съд е преценил доказателства, които не е събрал
непосредствено в хода на типично съдебно следствие, а тези, събрани на
досъдебното производство при спазване на изискванията за тяхната процесуална
годност, т.е. била е необходима и положителната му констатация, че те са
събрани по предвидения от НПК ред. Настоящият състав на въззивната инстанция
намира, че първостепенният съд е извършил правилна и обоснована преценка на
посочения въпрос, която е изложил в мотивите на атакуваната присъда и е посочил
доказателствената основа, послужила му да стори тази преценка. Изложеното в
мотивите като прието от фактическа страна следва логиката на фактологията,
изписана в обвинителния акт. Безспорно това производство се развива на базата
на признанията на подсъдимия на фактите в обвинителния акт, но това не означава
механичния им пренос в мотивите на съда. Съдът е свободен да опише фактите и
със собствени думи, като изискването е те да не се различават от приетите от
прокурора. Такова смислово разминаване в конкретния случай не се установява.
Тъкмо обратното - установява се, че съдът не е пренесъл в своите мотиви
фактологията на обвинителния акт на принципа „copy and paste”, а я е
разказал със свои думи. Което нито е нарушение, още по-малко съществено.
Не се възприема и възражението, че самият обвинителен акт съдържа порок, защото
съставителят му посочил две нарушения на ЗДвП и подс.С.
не успял да разбере в кое от тях е обвинен. Диспозитивът ясно сочи, че е
обвинен в нарушаване и на двете норми от ЗДвП, като макар и семпло, обвинителят
е обосновал и двете нарушения и във фактическата част на изложението, по начин,
че да бъде добре разбрано обвинението. Това, че съдът е възприел тезата на
обвинението само за едно от посочените нарушения на ЗДвП, първо - е в полза на подс.С., второ – е законосъобразно. Не се възприема направеното
в съдебно заседание възражение, че оправдавайки подс.С.
за нарушението по чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП, първоинстанционния съд е допуснал СПН като променил установената
и призната от подсъдимия фактическа обстановка. Следва да се посочи, че
вероятно се касае за объркване от защитата между понятията факти и правни
изводи. Фактическата обстановка, приета от съда е идентична с тази в ОА. А
причинната връзка между нарушение и резултат е правилно установена, като и
настоящият състав намира, че именно превишената скорост е довела до злополучния
резултат и е в пряка причинно следствена връзка с него (ОС - Добрич е посочил и
съдебна практика, изключваща едновременното прилагане и на двете нарушения от
ЗДвП, вменени на подс.С.; към нея следва да се добави
и Решение 119 от 02.10.2020г. на ВКС по н.д. 458/2020г., II н.о.). Предвид изложеното, настоящата инстанция не
констатира при разглеждане на делото в съдебна и досъдебна фаза да са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, още по-малко
съществени. Първоинстанционният съд е спазил стриктно процедурата за провеждане
на съдебното разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК, което
разглеждане е инициирано от подсъдимия С. и неговите защитници. Посочените
по-горе доказателствени източници напълно подкрепят направеното от подсъдимия
признание на фактите, изложени в обвинителния акт и те са обсъдени и оценени от
съда точно и обективно, съобразно действителното им съдържание. Правилно извършеното
от подс.С. е квалифицирано по чл.343 ал.3 б.“б“ пр.1 вр. с ал.1 б.“в“ пр.1 вр. чл.342
ал.1 от НК при нарушаване на разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, доколкото
нормата на цитираното престъпление e бланкетна и
препраща към друг закон. Проверявания съд правилно е съобразил недопустимостта
за едновременното прилагане разпоредбите на чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като същите се отнасят като обща към специална правна норма, като в
мотивите си е изложил стабилни доводи, подкрепени и с практика на върховната
съдебна инстанция. Предвид тези съображения подс.С. е
оправдан, за това да е нарушил и чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Ето защо и
твърдението на защитата, че подсъдимия не е могъл да разбере в какво точно е
обвинен, тъй като е бил оправдан да е нарушил чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП е
несъстоятелно. Съгласно т.5 на ТР 2/2016г. от 22.12.2016г. на ВКС по
т.д.2/2016г. на ОСНК, съдилищата всякога в мотивите си следва да взимат отношение
по субективната страна на деянието чрез разграничаване на формите на
непредпазливост - самонадеяност и небрежност. В обвинителния акт прокурорът се
е ангажирал с подобно посочване, което е било възприето и от решаващия съд
(възприема се и от този), който е споделил виждането, че се касае за небрежност
по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1 от НК, за което е изложил убедителни мотиви.
III. Третото възражение - за несправедливост на
наложеното наказание, се споделя от въззивния съд:
Производството по реда на чл.371 т.2 НПК, изисква от
първостепенния съд след определяне размера на наказанието, да редуцира същото с
1/3. В случая ОС – Добрич е наложил на подс.С.
максималното предвиденото наказание лишаване от свобода – т.е. петнадесет
години лишаване от свобода, което редуцирал по реда на чл.58а ал.1 от НК с една
трета – до размера от десет години лишаване от свобода. Доколкото въпросната
редукция е резултат от приложението на императивните разпоредби на чл.373 ал.2
от НПК и чл.58а ал.1 от НК, и представлява елементарно аритметично действие, то
тя няма какво повече да се обсъжда при въззивната проверка. Единственото
условие за нейната приложимост е финализиране на първоинстанционното съдебно
производство по реда на чл.371 т.2 от НПК, а това условие тук е налице.
Заради това вниманието на въззивния съд следва да
се насочени към проверка
законосъобразността на аналитичната дейност на съда, извършена в рамките на Глава V от Общата част
на НК по чл.54 от НК, в каквато насока са и оплакванията в жалбата (в нейната
трета част).
Въззивната инстанция се солидаризира напълно с
констатациите на ОС – Добрич по отношение на високата обществена опасност на
деянието и дееца. Безспорно с оглед данните за личността и съдимостта на подс.С. правилно е направен извод за неговата завишена
степен на обществена опасност. Това се отнася и до деянието – характеристиките
на поведението му след ПТП (извън квалифициращия признак „избягал от
местопрестъплението“) и правилно е било отчетено като деяние, чиято обществена
опасност съществено надхвърля тази на обичайните непредпазливи престъпления по
транспорта. Иде реч за свалянето и укриването на контролните табели, както и на
отнасянето на пострадалия в помещение,
където той, бидейки още жив, бил изоставен без оказване на помощ, както и
само по тениска на обичайно ниските за зимния сезон температури. При
откарването му в болница била констатирана хипотермия.
Правилно ОС – Добрич е отчел в тази посока и двата квалифициращи признака –
бягство от местопроизшествието и липса на правоспособност.
В конкретния случай окръжният съд отчел пълна липса на
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като отегчаващи съдът приел следните:
-обременено съдебно минало;
-негативни характеристични данни за личността му;
-проявено изключително коравосърдечие спрямо
пострадалия в хода на действията по заличаване на следите от престъплението;
-отправени заплахи към близките на пострадалия.
Признаването на вината от страна на подс.С. не е било отчетено като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Този съд също го приема само като условие за приложение на
привилегията по чл.58а от НК. Изразеното съжаление се отчита като формално,
белязано от стандартни реплики, заради което и не би могло да бъде прието за
искрено разкаяние и като такова да бъде оценено като смекчаващо отговорността
обстоятелство. По делото липсват констатации за оказано съдействие при
разследването – нещо повече – има данни за укриване от страна на подсъдимото
лице (довело до издирване и определяне на най-тежката мярка за неотклонение в
хода на ДП, както и по време на съдебното следствие пред ОС Добрич). В този
смисъл е и съдебната практика, според която „самопризнанията не следва да се
третират като допълнително смекчаващо вината обстоятелство при
индивидуализацията на наказанието, тъй като същите не са част от едно трайно
процесуално поведение на дееца, с което той да е съдействал на компетентните
органи за разкриването на обективната истина“, а и защото „на фазата на
досъдебното производство подсъдимият е направил опит да укрие факта, че е автор
на извършеното престъпление“ – Решение № 71 от 15.06.2021 г. на ВКС по н. д. №
272/2021 г., III н. о., НК.
Единствените смекчаващи отговорността обстоятелства са
данните за тежкото семейно положение на подс.С..
Съдът споделя възраженията на защитата, че писмена документация в такава насока
е била приета от съда, но не е била третирана в горния смисъл. Без съмнение подс.С. има две малки деца – на 4 и 7 години, за които се
очаква да полага грижи и които към момента са оставени единствено на грижите на
другия си родител. Същевременно майката на подс.С. е с
80% нетрудоспособност в резултат на състояние след операция за отстраняване на
тумор (мастектомия с аксилна
лимфна дисекция от месец август 2017г.). След повторно постъпване в болница за рестадиране, била препратена за оперативно лечение с
вероятност за тумор на ендометриума. За съда от
изложеното е видно, че посочените обстоятелства следва да се третират като
смекчаващи такива, тъй като се касае за тежко семейно положение. Заради което и
определянето на наказанието следва да бъде съобразено с тази констатация,
поради което и определянето му на максимума (както е сторил първостепенния съд)
следва да се коригира в насока намаляване. За справедливо въззивният съд намира
наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства (т.е.
определим над средния размер от 10 години) в размер на 12 (дванадесет години)
лишаване от свобода, което намалено с 1/3 (четири години) предполага определяне
за изтърпяване на наказание от осем години лишаване от свобода. Исканото от защитата по-сериозно намаляване на
наказанието би било проява на една неоправдана снизходителност към подсъдимия,
като би довело и до своеобразно игнориране на целите на генералната превенция.
При горните съображения и съдът намира, че присъдата
подлежи на корекция относно размера на наказанието в посока намаляването му,
след изследване на всички обстоятелства по чл.54 от НК.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани
процесуални нарушения.
Предвид изложеното и като намери че са налице
основания за изменение на атакуваната
присъда, на основание чл.337 ал.1 т.1 и
чл.338 от НПК Варненският апелативен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 260004/13.11.2020г. по НОХД № 210/2020г. на
Окръжен съд – Добрич като НАМАЛЯВА определеното на подс.С.К.С.
наказание от петнадесет години на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
на основание чл.58а ал.1 от НК го редуцира с една трета и ОПРЕДЕЛЯ за
изтърпяване наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ОСЕМ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в
15-дневен срок, считано от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.