Определение по дело №800/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1035
Дата: 6 юни 2019 г.
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20192100500800
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

номер IV -1035                                                                                                            град Бургас

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На шести юни, две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                                ТАНЯ ЕВТИМОВА

Секретар

Прокурор

разгледа въззивно гражданско дело номер 800 по описа за 2019 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Гаранционен фонд България“ – ЕООД – Бургас – ищец  в първоинстанционното производство, срещу Решение №732/03.04.2019г., постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№6783/18г., в частта, с което са отхвърлени претенциите на въззивника, за признаване за установено че ответника Г.Х.К. ***, дължи на ищеца 563.88 хлева – главница по договор за допълнителни услуги, сключен на 30.01.17г. с „Фреш Кредит“ – ЕООД, както и сумата 80.57 лева – договорна лихва за периода 30.01.2017г. - 12.03.2018г., сумата 45.58 лева – обезщетение за забавено плащане за периода 03.03.17г. – 12.03.18г., начислени по договора за кредит. Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени.

Според въззивника, съдът неправилно е приложил разпоредбата на §1, т.1 ДР ЗПК, т.к. в чл.4 от договора изрично е уговорено, че ползването на допълнителни услуги не е задължителна предпоставка за получаване на кредита; в чл.3 е уговорена възможност кредитополучателя да представи друга форма на обезпечение, а заплащането на допълнителната услуга е обусловено от невъзможността и нежеланието на кредитополучателя сам да заплати дължимото възнаграждение на поръчителя.

Изложените съображения обосновават тезата на въззивника, че договорените условия касаещи договора за допълнителни услуги са възможност, но не и задължение и избирането им обвързва кредитополучателя.

Направен е анализ, според който договорът за потребителски кредит и договорът за допълнителни услуги са самостоятелни и евентуалната нищожност на единия от тях не влече нищожност и на другия; договорът за допълнителни услуги предвижда заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство и двата са валидни и пораждат задължения за кредитополучателя.

Не са направени доказателствени искания.

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивната страна на 12.04.19г. Въззивната жалба е подадена на 30.04.19г. – в срока по чл. 259 ГПК, вр. чл.60, ал.6 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. предявения от него иск е отхвърлен частично. Следователно жалбата е допустима.

 

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца Г.Х.К., чрез адв. К. на 17.05.2019г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 03.06. е подаден писмен отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Оспорват се изводите на въззивника за незадължителен характер на договора за допълнителни услуги. При анализ на същността на договора за поръчителство, съпоставен с нормата на §1, т.1 ДР ЗПК се извежда извод за противоречие на цитираната норма.

Със съображения за свързаност на дружеството - кредитодател и дружеството – поръчител, се споделят изводите на първоинстанционния съд, направени при обсъждане на предприетите от двете дружества действия.

Не са направени доказателствени искания.

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

Предвид обстоятелството, че в първоинстанционното производство на ответника Г.Х.К. е назначен процесуален представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – на разноски на ищеца, на въззивника следва да бъде указано да внесе разноски за процесуално представителство на ответника и във въззивното производство, в размер на 300.00 лева до датата на съдебното заседание и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение на указанието, въззивната жалба ще бъде оставена без движение.

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВНАСЯ ВГД №800/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 06.06.19г. - на 08.07.2019г. от 13.50 часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.

УКАЗВА НА ВЪЗЗИВНИКА най-късно до датата на съдебното заседание, да внесе разноски за процесуално представителство на ответника във въззивното производство, в размер на 300.00 лева и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение на указанието, въззивната жалба ще бъде оставена без движение.

Препис от отговора на въззивната жалба да се връчи на въззивника, ведно с призовката.

УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ, задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за адвокатурата.

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                           2.