Номер 279109.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело №
20203100502436 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Варна срещу решение № 2993 от
09.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 16870 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна,
четиридесети състав, с което е осъдена ОД на МВР – Варна да заплати на Ж. С. Л. сумата от
общо 1 807,10 лева за положен и незаплатен извънреден труд в размер на 262 часа за
периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, като по отделни тримесечия стойността му е
следната: за месеците октомври, ноември и декември 2016 г. за 21 часа извънреден труд –
126,18 лева, за периода януари - март 2017 г. за 26 часа извънреден труд – 158,72 лева, за
периода април - юни 2017 г. за 22 часа извънреден труд – 134,31 лева, за периода юли -
септември 2017 г. за 24 часа извънреден труд – 146,52 лева, за периода октомври – декември
2017 г. за 23 часа извънреден труд – 140,41 лева, за периода януари - март 2018 г. за
положен 18 часа извънреден труд – 120,61 лева, за периода април - юни 2018 г. за положен
24 часа извънреден труд – 175,44 лева; за периода юли - септември 2018 г. за 24 часа
извънреден труд – 175,44 лева, за периода октомври - декември 2018 г. за 19 часа извънреден
труд – 138,89 лева, за периода януари - март 2019 г. за 19 часа извънреден труд – 152,80
лева, за периода април - юни 2019 г. за 25 часа извънреден труд – 201,06 лева, за периода
юли -септември 2019 г. за 17 часа извънреден труд – 136,72 лева, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумата; сумата от общо 250,55 лева – сбор от обезщетенията за забава, дължими върху всяка
от присъдените суми за главница по тримесечия за период от първото число на месеца,
следващ съответното тримесечие до 17.10.2019 г.; сумата от 400 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, направени в първоинстанционното производство за платено
адвокатско възнаграждение; както и сумата от 232,31 лева по сметка на Районен съд Варна в
1
полза на бюджета на съдебната власт, представляваща разноски за дължима държавна такса
и депозит за вещо лице.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова
продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители,
какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би
бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е
така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на
държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на
работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.
Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че
в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се
излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на
съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в
нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като
се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
отработените през нощта часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за
потвърждаване на решението.
2
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 26.10.2020 г. от 09,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3