Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 08.05.2019 г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на двадесет и втори април две
хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
2086 по описа за 2018 г. и като обсъди:
Обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал.1 т. 1, 2
от КТ.
Ищецът Ш.Д.П.
твърди, че е работила в Кметството село Леново, като „младши специалист“,
назначена с трудов договор № 1 от 02.03.2004 г. С допълнително споразумение от
01.05.2012 г. е преназначена на длъжността „старши специалист“. Със заповед №
5/13.07.2018 г. е бил прекратен трудовия договор на осн.чл.330 ал.2, т.6
вр.чл.190 ал.1, т.1 от КТ, счита че извършеното прекратяване на трудовото и
правоотношение /дисциплинарно уволнение/ е незаконосъобразно, излага доводи за
това. Твърди, че е с 62 % инвалидност, призната с ЕР на ТЕЛК от 07.03.2018 г.,
съгл.чл.333 от КТ е предвидена закрила и особен ред при уволнение – които не е
спазен. Ето защо моли да бъде
постановено решение, с което да се признае Заповед № 5/13.07.2018 г. за
незаконосъобразна /да се признае уволнението за незаконно/, да бъде отменена
като такава, ищцата да бъде възстановена на предишната и работа. Представя
доказателства, претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от Кметство Леново,
съдържащ необходимите реквизити, посочени в чл.131, ал.2 и 3. Отговор по делото
е подаден след срока по ГПК.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
На 02.03.2004 г.
между страните по делото е сключен трудов договор № 1, по силата на който
ищцата е изпълнявал длъжността „младши специалист в Кметство село Леново“,
която впоследствие с допълнително споразумение от 7.04.2012 г. е променена на
„старши специалист“. С него е уговорено основно месечно възнаграждение и
допълнително такова за трудов стаж и професионален опит.
Със заповед № 5/13.07.2018
г. трудовият договор с Ш.П. е прекратен от работодателя, на осн.чл.330 ал.2 т.6
от КТ, поради напускане на работа на дните: 28, 30 и 31 май 2018 г. за не по-малко от 1 час.
От ищцата са
представени: Заповед № 5/13.07.2018 г.,
Експертно решение № 0417 от 026/15.02.2018 г. – валидно до 07.01.2021 г.,
Експертно решение № 0620 от 040/07.03.2018 г. – валидно до 07.01.2021 г. – от
което се установява че ищцата е с 62 % трайно намалена работоспособност, Писмо
от „Главна инспекция по труда“ до ищцата от 16.08.2018 г., Решение по гр.дело №
688/2016 г.по описа на РС Асеновград, Свидетелство за зрелост, Свидетелство за
професионална подготовка, Удостоверение, Сертификат за езиково обучение,
Експертно решение № 1181 от 164/03.12.2018 г. – валидно до 07.01.2021 г.
От ответника са
представени посочените ЕР на ТЕЛК, Искане за представяне на обяснения,
Обяснения от ищцата, Писмо до НЕЛК, Искане за получаване на разрешени от ИТ за
уволнение с дата 18.06.2018 г., Писмо от Инспекция по труда до Кметство Леново,
Писмо до ТЕЛК Пловдив с искане за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата, Писмо от НЕЛК до Кметство Леново и Личното трудово досие на ищцата.
Не е спорно по делото, че трудовото правоотношение между страните е
възникнало от трудов договор, сключен за неопределен срок. Същият е прекратен
от работодателя със заповед от 13.07.2018 г. Безспорно е между страните, че
ищцата Ш.П. страда от заболявания, които са включени в ал.1 на Наредба № 5 за
болестите, при които работниците, боледуващи от същите, имат особена закрила
съгл.чл.333 ал.1 от КТ.
От писмо на ИА „Главна инспекция по
труда“ до Кметство село Леново се установява, че не е дадено предварително
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Ш.Д.П., на длъжност
„старши специалист“ на осн.чл.330 ал.2 т.6 от КТ.
От така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното: Предявените обективно
кумулативно съединени искове намират своето правно основание в чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 КТ.
С иска за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на
работодателя, да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление.
Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако съдът
признае, че това потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено,
уволнението е законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало
или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по иска за
признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на
работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат
значение за надлежното му упражняване. В производството по чл.344, ал. 1, т. 1 КТ доказателствената тежест винаги е на
работодателя.
В настоящата хипотеза ищецът
сочи, че не е преодоляна закрилата при уволнение, уредена в чл. 333 КТ, тъй
като работодателят не е изискал становище на ТЕЛК и Инспнекция по труда, или е
изискал, но такова разрешение не му е дадено преди издаване на заповедта.
По този въпрос
настоящият съдебен състав намира следното:
Според съдебната практика
предварителната закрила срещу уволнение е императивно предвидена при тези
основания за уволнение, при които работодателят разполага със значителна
свобода на преценката дали да уволни или не даден работник или служител.
Работодателят е този, който следва да извърши проверка и да събере данни и
доказателства за това дали работникът или служителят, когото желае да уволни,
се ползва с някоя от изчерпателно изброените от закона закрили. Тази закрила
има обективен характер и цели да запази работника или служителя от
неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии.
Правната норма на чл.
333 КТ изисква по категоричен начин разрешението на инспекцията по труда да
бъде дадено предварително. Това означава към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят да разполага с документ, който да удостоверява по
категоричен начин разрешение на инспекцията по труда за уволнението на точно
определен работник или служител. Процедурата за закрила при уволнение по чл. 333, ал. 2 от КТ изисква в случаите на уволнение на работници и служители по трудов
договор, ползващи се с тази закрила, работодателят за всеки отделен случай да
поиска мнението на ТЕЛК, което има консултативен характер.
В конкретния казус се установи от
фактическата обстановка, че работодателят към момента на постановяване
заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения с ищеца не е разполагал с
документ, в който е обективирано решение и позволение на дирекция „Инспекция по
труда“ – Пловдив, да бъдат прекратени трудовите правоотношения между страните.
Установи се, че работодателят е изискал
становището на ТЕЛК, но разрешение /отговор/ не е получено, доказателства в
тази насока не се представиха от ответника.
Липсата
на мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ – когато такова не е искано от работодателя и/или не е дадено от ТЕЛК
означава, че предварителната закрила при уволнение по чл.
333, ал. 1, т. 2 или т.
3 КТ не е преодоляна, дори Инспекцията по труда да е дала разрешение за
уволнението. Мнението на ТЕЛК е
задължителен елемент от процедурата по преодоляване от страна на работодателя
на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Процедурата изисква
работодателят за всеки отделен случай да поиска мнението на ТЕЛК. (Решение
№ 7543 от 23.09.2004 г. на ВАС по адм. д. № 7756/2003 г., докладчик съдията
Светлозара Анчева; Определение
№ 479 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 1471 / 2018 г. на Върховен касационен съд,
4-то гр. отделение; Определение
№ 479 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 1471 / 2018 г. на Върховен касационен съд,
4-то гр. отделение).
С
оглед на изложеното съдът намира, че само на това основание издадената заповед
за прекратяване на трудовите правоотношения № 5/13.07.2018 г. е незаконна и следва да бъде отменена. Уволнението е
незаконно. Предвид това и предявеният иск по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
основателен и следва да бъде уважен.
Отмяната на заповедта, с която
съществуващо трудово правоотношение е прекратено, възстановява положението
преди уволнението - тоест възстановява се трудовото правоотношение такова
каквото е съществувало преди незаконното уволнение. При отмяна на уволнението
като незаконно работникът или служителят следва да бъде възстановен на
длъжността, която е заемал по незаконно прекратеното трудово правоотношение, а
не на друга длъжност при същия работодател. Следователно и вторият кумулативно
обективно предявен иск по реда на чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е основателен и
следва да бъде уважен.
Иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ не е предявен, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По разноските: На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, за което
са представени доказателства и списък по чл.80 от ГПК. По сметка на Районен Съд
– Асеновград и на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК ответникът следва да заплати сумата по 50 лева държавна такса за
неоценяемите искове по чл.344 ал.1, т.1 и 2 КТ – или общо 100 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
за незаконно уволнението на Ш.Д.П., ЕГН ********** със адрес ***, извършено
от Кметство село Леново, общ. Асеновград, обл. Пловдивска, представлявано от Кмета
Б.З.А., със Заповед № 5 от 13.07.2018 г. и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Ш.Д.П., ЕГН **********
със адрес *** на заеманата преди уволнението длъжност “старши специалист“ с
място на работа Кметство село Леново, представлявано от Кмета Б.З.А..***, представлявано от Кмета Б.З.А., да
заплати на Ш.Д.П., ЕГН ********** със адрес ***, сумата 600 лева (шестотин) лева разноски по производството.
ОСЪЖДА Кметство село
Леново, общ. Асеновград, обл. Пловдивска, представлявано от Кмета Б.З.А., да
заплати по сметка на Районен съд – Асеновград държавна такса в размер на общо 100 лева (сто).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен Съд - Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който
съдът е посочил, че ще обяви решението си, а именно 08.05.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: