МОТИВИ по НОХД № 413 по описа за 2019 год. на
Районен съд – Варна, ХХХVІІ – ми състав.
От Районна
прокуратура-Варна срещу подсъдимия Я.Д.Я., ЕГН ********** е повдигнато обвинение: по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1 от НК - За това, че на 06.03.2018 год. в гр. Варна, при условията на опасен
рецидив, отнел чужда движима вещ – 1 (един) брой мобилен телефон „Sony Xperia E 4 black“ с ИМЕИ 358137066201359, на стойност 216 (двеста и
шестнадесет) лева от владението на Р.Р.Р., без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвои.
Представителят на Районна прокуратура-Варна поддържа в
с.з. обвиненията като доказани по несъмнен начин и предвид характера на
проведеното производство [по глава ХХVІІ от НПК] пледира за наказание, определено по реда на чл. 58а, ал.1 НК, а именно ЛОС, което да бъде ефективно изтърпяно при първоначален „строг“ режим,
предвид законовата забрана за приложение на чл.
66, ал.1 от НК. Моли съда да наложи наказание за деянието по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1 от НК в размер на
три години лишаване от свобода, което съгласно разпоредбата на чл.58а. от НК да
бъде редуцирано с една трета, като същото бъде изтърпяно при първоначален
„строг“ режим.
До започване на съдебното следствие, пострадалия
Р.Р.Р. не предявява гр. иск против подсъдимия.
Подсъдимият се явява в с.з., признава се за виновен,
дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от
НПК-"съкратено съдебно следствие пред първата инстанция". Предвид
това, съдът, с две отделни определения, както следва: 1.) На осн. чл.
372, ал.3, вр. с чл.
371, т.1 от НПК прие, че действията по извършеното разследване в
досъдебното производство са съобразени изцяло с реда, предвиден в НПК, с оглед
на което одобри изразеното от подсъдимия и неговия служебен защитник адв. М.И.,
ВАК, изрично съгласие досежно това да не се провежда разпит на свидетели и вещи
лица, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на протокола
за разпит на свидетел и писмените експертни заключения по видео-техническа и
лицево-идентификационна и оценъчната експертиза; 2.) На осн.чл.
372, ал.4, вр.с чл.
371, т.2 от НПК прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно
следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен
начин от всички останали доказателства по делото, поради което и обяви, че ще
ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани
доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Защитникът на подсъдимия също намира, че са налице всички
обективни предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие и определяне на наказание ЛОС при условията на 58а., ал.1 от НК за
деянието по чл.196,
ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 от НК, чийто конкретен размер пледира към
възможният минимум, като излага конкретни доводи.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, при отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.
373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Я.Д.Я., ЕГН **********, със средно образование,
неженен, безработен, с постоянен адрес ***, осъждан многократно /единадесет
отделни влезли в сила присъди/,.
На 23.09.2015 год. св.Р. Р. Т. закупил мобилен
телефон, марка „Sony Xperia E 4 black“ с ИМЕИ
358137066201359. Телефонът предоставил за ползване на синът си св.Р.Р.Р.. На 06.03.2018 год. в 20.30 часа св.Р.Р. и св.С.П., негова приятелка се придвижили с лек
автомобил марка „БМВ 520“, с рег. № В 28-05 ВР, управляван от св.Р.,
собственост на неговия баща – св.Р. Т., до МОЛ - Варна. Св.Р. паркирал
автомобила на външния паркинг пред търговския център, пред казино „Палмс Бет“. Той заключил същия с
ключа „централно“. Предната дясна врата на автомобила била ремонтирана и не се
заключвала, а се отваряла само отвън. Двамата оставили автомобила и посетили
сградата на МОЛ-Варна, където имали урок по народни танци.
Подсъдимият
Я.Д.Я. в това време бил в казино „Палмс Бет“. Тъй като похарчил всичките си пари в казиното, решил
да открадне чужди вещи, които след това да продаде, за да може да си набави
пари. Той „пробвал“ да отвори паркираните в близост до казиното автомобили,
като търсел „не заключени“, за да може да влезе в тях и да открадне вещи. Така
„пробвайки“ няколко автомобила, той стигнал до лекия автомобил марка „БМВ 520“,
с рег. № В 28-05 ВР, паркиран от св.Р.. Тъй като предната дясна врата не се
заключвала, той с ръка я отворил отвън и влязъл вътре в купето. Седнал на
предната дясна седалка и забелязал, че до скоростния лост имало мобилен
телефон, марка - „Sony Xperia
E 4 black“. Подсъдимият взел телефона и се опитал да
отвори вратата, но не успял. Така останал вътре в нея. Около 21.45 часа св.Р. и
св.П. приключили тренировката по народни танци и се отправили към автомобила на
Р.. Свидетелката П. отворила предната дясна врата на автомобила и забелязала
вътре в него подсъдимия Я.. Тя се уплашила и веднага затворила вратата. Казала
на св.Р., че в колата има непознат мъж. Св.Р. отворил предна лява врата и
установил, че на предна дясна седалка имало мъж на видима възраст около 35
години, облечен със зимно яке, с дълга коса и каскет на главата, който приличал
на наркоман. Свидетелят попитал подсъдимия какво прави в колата му, като
последния му отговорил, че се бил объркал и мислел, че влязъл в собствения си
автомобил. Св.Р. отворил предната дясна врата и подсъдимия, заедно с
откраднатия от него мобилен телефон, излязъл от автомобила и си тръгнал. Р.
веднага проверил документите на автомобила, които се намирали в „жабката“, но
те както и парите, които бил оставил на таблото, били на мястото си. Тогава той
се успокоил и двамата със св.П. се качили в автомобила и тръгнали да се
прибират. По пътя Р. решил да се обади по мобилния си телефон марка „Sony Xperia E 4 black“, но установил, че същия не бил на мястото си – до
„скоростния“ лост, където го бил оставил. За откраднатия мобилен телефон на
08.03.2018 год. св.Р. подал жалба в Трето РУ при ОД МВР – Варна.
На
същата дата 08.03.2018 год. около 11.00 часа подсъдимия Я. посетил заложна къща
„Одисей“, находяща се на ул.“Д-р Пискюлиев“ № 96, гр.Варна.
Там поискал да заложи откраднатия мобилен телефон - „Sony Xperia E 4 black“. Работещия в
заложната къща, св.Л.Ц. констатирал, че телефона има проблем и не го приел. Към
15.00 часа същия ден подсъдимия Я. отново донесъл същия телефон, като твърдял,
че бил негов и че го е ремонтирал. Св.Ц. огледал телефона, пробвал го и
констатирал, че работи. Свидетелят и подсъдимия се уговорили, Ц. да вземе
телефона в залог срещу сумата от - 50.00
/петдесет/ лева за срок от 10 /десет/ дни. Бил съставен –Заложен билет №
621/08.03.2018 год., в който св.Ц. вписал данните на подсъдимия Я.Д.Я., които
видял от предоставената от него лична карта. Свидетелят при попълване на
документите се уверил, че лицето от снимката на личната карта отговаряло по
външен вид на лицето, което било при него, а именно подсъдимия Я.. Подсъдимият
взел сумата от 50.00 /петдесет/ лева и си тръгнал.
По случая било образувано ДП № 330/2018
год. по описа на Трето РУ при ОД МВР – Варна.
В хода на образуваното ДП № 330/2018 г. на
Трето РУ при ОД МВР – Варна, е била
изготвена видео - техническа и лицево – идентификационна експертиза, обективирана в Протокол № 166/31.08.2018 г. на „БНТЛ“ при
ОД МВР – Варна. Съобразно заключението и след извършения преглед на 1 бр. СD-R
„Maxell“ с ръкописно изписан черен надпис „МОЛ-Варна“,
поставен в плик за дискове и предаден с протокол за доброволно предаване. Диска
е с присвоено име „MOL“ и съдържа един видеофайл. Видеофайла е цифров презапис
от оригинален файл, записан върху твърдия диск на видео-охранителна система. Не
са установени следи от манипулация /намеса/ върху записаната информация. При
направената оценка на извлечените от видеозаписите снимкови кадри, се
установява, че те са с качество, което не позволява отграничаване
от частни и общи признаци, характеризиращи заснетото лице. Причината за това
са: високото разположение и голямата площ, обхващана от изображението на
камерата и недостатъчната разделителна способност на заснемащото устройство,
съчетано с недостатъчна запълненост на кадъра от
заснеманите лица. Идентификацията на лица по изображения изисква наличие на
достатъчно информация в изследваното изображение, позволяващо визуализация на
външните анатомични белези на главата и лицето, както и възможност за извличане
на достатъчен брой частни признаци, индивидуализиращи заснетото лице. В случая
тези кадри са негодни за провеждане на лицево-идентификационно изследване и
разпознаване на заснетото лице от видим мъжки пол.
Видно от изготвената съдебно - оценителна
експертиза общата стойност на откраднатата вещ възлиза на – 216,00 лева.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по
несъмнен и категоричен начин от събраните в с.з. доказателства, посредством
приложените по ДП № 330/2018 год. по описа на Трето РУ при ОД МВР – Варна,
писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели
и писмено експертно заключение на вещото лице по извършената в ДП оценителна
експертиза, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда
на чл.
283 от НПК. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от
самопризнанието на подсъдимия в с.з., одобрено от съда по реда на чл.
372, ал.4 във вр. с чл.
371, т.2 от НПК. Ето защо и с оглед на установената в хода на съкратеното
съдебно следствие фактическа обстановка, и при отчитане на заложеното в чл.
373, ал.3 от НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимия Я.Д.Я., е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
"кражба" по смисъла на НК, описано в обвинителния акт, за което е
предаден на съд. Подобно престъпление може да бъде извършено само с пряк
умисъл, като освен него законът изисква деецът да действа с намерение
противозаконно да присвои вещта - обстоятелства, които са налице предвид
конкретните негови действия.
Съдът прие, че правилно деянието на подсъдимия е
квалифицирано като значително по-тежко наказуемо, тъй като е осъществено при
условията на опасен рецидив - квалификация по чл. 196, ал.1, т.1 от НК. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, същият е осъждан многократно с
отделни влезли в сила присъди, като анализирайки последните от тях - НОХД №
1756/2011 г. на РС – Варна, НОХД № 5400/2012 г. на РС - Варна, НОХД № 5855/2012
г. на РС-Варна, НОХД № 5248/2012 г. на РС-Варна, съдът направи извод за това,
че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за квалификация на
настоящото му деяние, като извършено при условията на „опасен рецидив“, тъй
като: 1.) Подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление по см. на чл.
93, т.7 от НК - например престъплението по чл. 196, ал.1, т.1 НК е наказуемо с ЛОС от
2 до 10 г.; 2.) наложеното му наказание не е по-малко от една година лишаване
от свобода - наложено е наказание 2 г. ЛОС; 3.) изпълнението на това наказание
не е отложено по реда на чл. 66 от НК.
Отделно, налице е и последното формално изискване по чл. 30 от НК, тъй като не са изтекли 5 години от изтърпяване на последното наказание
ЛОС.
При
индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл.
373, ал.2 от НПК, съдът прие, че наказанието на подсъдимия Я. следва да
бъде определено съгласно правилата на чл. 58а.
от НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две отделни
възможности при индивидуализация на наказанието - първата е по ал.1, а втората
по ал.4 - вариант, който в случая би бил по-благоприятен, с оглед възможността
за определяне на наказанието под специалния минимум, за което обаче е
необходимо съдът да констатира наличие на многобройни, респ. едно, но
изключително смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че
наказанието следва да се определи в хипотезата на чл.
58а, ал.1 от НК, като същевременно отчете, че не са налице нито
многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелство, което
да го мотивира да приложи чл.
55, ал.1, т.1 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат
отчетени ниският размер на причинените вреди, както и тежкото материално и
социално положение на подсъдимия.
Съдът
счита, че липсва основание за приложение разпоредбата на чл. 55 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия с оглед наличието на значими
отегчаващи обстоятелства. В случая се касае за престъпление с висока степен на
обществена опасност. Наред с това липсват изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства. Съдът намира в съответствие с константната практика
на ВКС, че в случая самопризнанието на дееца, направено под формата на
волеизявление по чл.
371, т.2 от НПК не следва да се интерпретира допълнително като смекчаващо
обстоятелство при индивидуализиране на санкцията; същото не е довело до
съдействие за своевременно и съществено разкриване на престъпното посегателство
и неговия извършител в хода на досъдебното производство, което разкриване е
логично следствие от ефективната дейност на компетентните органи /Тълкувателно
решение № 1/06.04.2009 г. по тълк.д.№ 1/08 г. на ВКС,
Решение № 372/04.10.2011 г. по н.д.№ 1881/2011 г. на ВКС, Решение №
377/26.09.2011 г. по н.д.№ 1765/2011 г. на ВКС/. Размерът на наказанието съдът
определи по правилата на чл. 54 от НК на многократно извършилия престъпления против собствеността и изтърпявал
ефективно наказание лишаване от свобода деец; като счете, че същият е
достатъчен и адекватен за реализиране на целите на индивидуалната и генералната
превенция на наказанието – поправяне на извършителя и възпитателно въздействие
върху останалите членове на обществото.
В хода на съкратеното
съдебно следствие подсъдимия Я. изразява формално своето признание за
извършеното престъпление, което в случая е и предпоставка за провеждане на
диференцираната процедура и определяне на по-ниско по размер наказание лишаване
от свобода. От друга страна съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства
съдебното миналото на подсъдимия, извън осъжданията взети предвид при
квалификацията на настоящото престъпление. Следва да се отбележи също, че
инкриминираното престъпно деяние е извършено в много кратък срок след
изтърпяване на последното наказание ЛОС, което показва, че подсъдимия не се е
поправил и предишните налагани ефективни наказания лишаване от свобода не са
оказали своето поправително и превъзпитателно въздействие. Именно предвид това
негово съдебно минало, действията му по настоящото дело са квалифицирани
значително по-тежко като извършени при условията "опасен рецидив".
Следователно, касае се не за инцидентна престъпна проява, а за поредно
престъпно посегателство върху чужда собственост, мотивирано изцяло от начина на
живот на подсъдимия.
Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната
част на нормата по чл. 196, ал.1, т.1 от НК е от 2 до 10 г.
ЛОС, поради което и отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ
замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на осн.чл. 54 от НК, при превес
на смекчаващите вината обстоятелства го определи в тези
рамки, в размер към специалния минимум,
а именно 3 г. ЛОС, след което и на осн. чл.
58а. ал.1 от НК редуцира с 1/3 и постанови подсъдимия да изтърпи наказание
в размер от две години лишаване от свобода. По отношение на така определеното
наказание „лишаване от свобода“, съдът взе в предвид предишните осъждания на
дееца, по които е прекарал определен период от живота си в затвора, обуславящи
факта, че подсъдимия очевидно не се е поправил, както и обстоятелството, че
деянието по настоящето дело е извършено в един кратък срок от излизането му от
затвора, счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в
чл.36 от НК се налага неговото ефективно изтърпяване.
Отделно от това е
невъзможно условното осъждане на дееца при условията на чл.66, ал.1 от НК, а и
това дори да е възможно не би могло да даде необходимия целен положителен
резултат. Съдът прецени по-горе високата обществена опасност на дееца, както и
с високата обществена опасност на деянието намира, че не е възможно постигане
целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, без ефективно изтърпяване на наказанието. В този смисъл е и константната
съдебна практика на ВКС /Решение № 401/2002 год. на ВКС, Решение № 528/1993
год. на ВКС, Решение № 386/1973 год. на ВКС и др./.
На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. Б от
ЗИНЗС съдът
постанови наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно от осъдения при
първоначален "строг" режим.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като
предвид изхода на делото осъди подсъдимия да заплати сумата от 61.89 лв. - в
полза на ОД МВР - Варна.
Водим от изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: