№ 2843
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110200460 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от С. Р. И., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 42-0003766 от 01.11.2022 г., издадено от Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. София, с което за
нарушение на чл.36, §.1, т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева на основание
чл.93в, ал.17, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) и за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1
от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на издаденото НП поради допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на производството. Твърди се,
че не било ясно описано за кои дни не били представени тахографски листа, както и
неправилна санкционна разпоредба. Сочи се и маловажност на случая по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Постъпили са писмени бележки, че поддържа жалбата и изложените в
нея аргументи за отмяна на издаденото НП.
За АНО, редовно призован, представител не се явява в съдебно заседание.
1
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.09.2022 г., около 15:20 часа, жалбоподателят С. Р. И. управлявал товарен
автомобил марка „***“ с рег. № ***, собственост на фирма „***“ ЕООД, като се
движел в град София по бул. „****“ с посока към входа на град София. Водачът
извършвал превоз на товари за собствена сметка от град *******, като на около 200
метра след магазин „***“ бил спрян за проверка от свидетеля Г. Н. – инспектор към РД
„АА“ – София. Водачът представил на проверяващите Заповед № 131 от 20.09.2022 г.,
от която станало ясно, че извършва превоз на товари за собствена сметка от град
*******, като при проверката водачът И. представил на проверяващите тахографски
листа само за 17.09.2022 г. и 20.09.2022 г., но не им представил тахографски листа с
данни за пътуванията от 18.09.2022 г. до 19.09.2022 г. включително или Удостоверение
за дейности за същия период. Освен това при проверката И. не представил контролен
талон към свидетелството си за управление на МПС.
Срещу водача И. бил съставен АУАН № 329202 от 20.09.2022 г. за нарушения на
чл.36, §.1, т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът
бил подписан от актосъставителя и един свидетел, присъствал при установяване на
нарушенията, след което бил връчен лично на жалбоподателя И. на същата дата за
запознаване, а последният го подписал с отбелязване, че тахографските шайби
останали в другия камион, като щял да ги представи в законоустановения срок.
Административнонаказващият орган приел изложената в акта фактическа
обстановка за категорично доказана и издал обжалваното понастоящем наказателно
постановление № 42-0003766 от 01.11.2022 г., с което за нарушение на чл.36, §.1, т.(i)
от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лева на основание чл.93в, ал.17, т.1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр) и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от
показанията на свидетеля Г. Н., както и от приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелят Н. лично е констатирал нарушенията, като подробно
разказва за проверката. Споделя как на процесната дата са спрели водача и той не им
представил тахографски листа с данни за пътуванията от 18.09.2022 г. до 19.09.2022 г.
включително или Удостоверение за дейности за същия период. Освен това И. не
2
представил и контролен талон към свидетелството си за управление на МПС. Съдът
напълно кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са логични,
последователни, непротиворечиви и изцяло се подкрепят от събрания по делото
писмен доказателствен материал. Свидетелят депозира показания за факти и
обстоятелства, които лично и непосредствено е възприел. Неговите думи по никакъв
начин не се оборват от останалия събран по делото доказателствен материал, а
напротив, изцяло се подкрепят от него и конкретно от приложените по делото два
тахографски листа, които водачът е представил само за дати 17.09.2022 г. и 20.09.2022
г.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-
горе фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се
защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и
сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени
времето и мястото, където са извършени нарушенията. Същите са точно, ясно описани
и са отразени обстоятелствата, при които са били извършени. Нарушителят е бил
запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита
срещу административното обвинение. Отразени са правилно нарушените законови
разпоредби както и основанията, на които се налагат санкциите. Поради това не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или
до нищожност на издаденото НП. Видно от приложената по делото Заповед на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, издалият
наказателното постановление орган е компетентен да налага наказания за нарушения
на ЗДвП. Компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбите на
закона, тъй като той е длъжностно лице от службите за контрол.
Относно нарушението по чл.36, §.1, т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.:
Регламентите на ЕС са задължителни законодателни актове и трябва да се
прилагат в своята цялост във всички страни от Европейския съюз. Съгласно
3
разпоредбата на чл.36, §.1, т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., когато водачът
управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, водачът трябва
да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган
тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през
предходните 28 дни. По делото се доказа категорично от обективна страна, че при
проверката на 20.09.2022 г. водачът И. не е представил на проверяващите тахографски
листа с данни за пътуванията от 18.09.2022 г. до 19.09.2022 г. включително или
Удостоверение за дейности за същия период, а им е представил тахографски листа
само за дати 17.09.2022 г. и 20.09.2022 г. Нарушението е осъществено от обективна и
субективна страна, като определената от актосъставителя и наказващия орган
квалификация е правилна и законосъобразна. Дори водачът поради разсейване да е
забравил тахографските листа в другия камион, както е посочил като възражение в
акта, то отново е налице извършено административно нарушение при форма на вината
непредпазливост под формата на груба небрежност, тъй като водачът е бил длъжен и
обективно е могъл да носи в себе си тахографските листа за пътуванията от 18.09.2022
г. до 19.09.2022 г. включително, и преди да предприеме управление на превозното
средство е трябвало да провери дали са в него, но не го е сторил, а съгласно чл.7, ал.2
от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
като този не е такъв.
Неоснователно е възражението в жалбата, че не било ясно за кои дни не се
представяли тахографски листа, тъй като за единия ден било посочено само числото
18. Описано е, че не се представяли тахографски листа с данни „за пътуванията от 18
до 19.09.2022 г.“, в което описание няма никаква неяснота, която съществено да е
нарушила правото на защита на наказаното лице. Пределно ясно е, че щом като след
първата дата не се сочат месец и година, то същите съвпадат с крайната дата, като това
е общоприето правило при изписването на периоди. Ако месецът и годината на
първата дата са различни, едва тогава се изписват както след първата, така и след
втората дата. Жалбоподателят заявява също, че на 18.09.2022 г. бил в почивка, което
доказва, че му е напълно ясно за коя дата се твърди да е извършил нарушението, но
тези негови твърдения са напълно голословни и неподкрепени с никакви
доказателства. Дори обаче да е налице неяснота за първата дата или той да е бил в
почивка тогава, то за втората дата 19.09.2022 г. няма никаква неяснота и даже само за
тази дата да не е бил представен тахографски лист, то отново ще е налице извършено
нарушение от обективна страна, понеже задължение на водача е да може да представи
на контролния орган тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от
водача през предходните 28 дни. Дори за един от тези 28 дни назад да не представи
тахографски лист, то ще е налице нарушение на цитираната разпоредба.
Съгласно чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр, водач, който при проверка от контролните
органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление,
4
прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни
дни – в случая тахографски листа, се наказва с глоба 1500 лева. Установи се
категорично по делото, че при проверката И. не е представил тахографски листа с
данни за пътуванията от 18 до 19.09.2022 г. включително и правилно му е наложена
глоба в размер на 1500 лева. Наказанието е фиксирано, поради което съдът не може да
го изменя.
Съдът счита, че в конкретния случай административното нарушение не покрива
хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Не се констатираха
многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид, като съдът отчете характера и вида обществени отношения, засягането
на които е факт чрез извършеното нарушение и че то се явява типично, обичайно, тоест
разкрива типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя.
Нарушението е формално, поради което за съставомерността му не е необходимо
настъпването на някакви вредни последици и липсата на такива не може да се счита за
смекчаващо отговорността обстоятелство. Трябва да се отбележи, че жалбоподателят е
професионален шофьор, поради което следва да е много добре запознат със законовите
разпоредби, касаещи професионалната му дейност и е необходимо стриктно да ги
спазва. Следва да се обърне сериозно внимание на лицата, които си позволяват
подобно неправомерно поведение и според съда единствено ефективни наказания биха
могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на
наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат
нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо,
възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите членове на
обществото.
Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Настоящият състав счита, че жалбоподателят И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като тази разпоредба
вменява задължение на водачите на моторни превозни средства да носят свидетелство
за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към него, а при
проверката жалбоподателят не е представил именно контролния си талон към
свидетелството за управление на МПС. Законодателят не се интересува от причините,
поради които документът не е бил представен (дали защото е забравен, защото е
изгубен или просто защото водачът не може да го намери в момента). Правилно
нарушителят е бил санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвиждащ
глоба в размер на 10 лева за водач, който не носи определените документи, в случая
контролен талон към свидетелството си за управление на МПС. Наложената глоба е
във фиксиран размер, поради което съдът не може да я изменя.
5
Отново не се констатираха многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид и че нарушението се явява
типично, обичайно, тоест разкрива типичната степен на обществена опасност, взета
предвид от законодателя. Нарушението е формално и липсата на вредни последици не
може да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство. Всичко това дава
основание същото да не бъде прието за маловажно от настоящия състав.
С оглед на изложеното, съдът намира издаденото наказателно постановление за
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0003766 от 01.11.2022 г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.
София, с което за нарушение на чл.36, §.1, т.(i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., на С.
Р. И., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.93в, ал.17, т.1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр) и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6