Р Е Ш Е Н И Е №168
10.07.2023 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.ЗЛАТКО
МАЗНИКОВ
при
секретаря Зорница Делчева
и в
присъствието на прокурора Гриша Мавров
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №121
по описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда на чл.63, ал. І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ,
чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №72 от 01.03.2023г., постановено по анд №3521/22г. РС Стара Загора потвърди наказателно
постановление /НП/ № BG4052022/4000/P8-361 от 29.09.2022г.
на Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция пътна инфраструктура, с
което на П.А.П., ЕГН **********, за нарушение на чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата
и на осн. чл.179, ал.3, б.“Б“ от същия, било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева, както и осъдил П.П. да
заплати в полза на Агенция Пътна инфраструктура, София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал административно
наказаният, който чрез упълномощено лице, адв. К. от АК Хасково го обжалва като
постановено в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения. Иска
неговата отмяна изцяло, ведно с отмяна и на НП като незаконосъобразно издадено.
Твърди се, че не бил приложен правилно законът.
Съдът приел извод, че твърдяното нарушението следвало да се санкционира на осн.
чл.179, ал.3а от ЗДвП, за което било издадено и процесното НП. Според касатора тази санкционна норма обаче предвиждала санкция за
визираното в нея деяние, но такова не било вменено на жалбоподателя, който бил
наказан за това, че за автомобила не била заплатена Тол
такста. Това деяние обаче се санкционирало по друга
норма – чл.179, ал.3б от ЗДвП, каквато правна квалификация органът не направил
и така бил нарушен законът. Освен това, допълнително мотивира касаторът, субект на нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП
не бил водачът на автомобила, а собственикът на превозното средство, като било
видно от приложения пред РС документ, че това бил „КАМ ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, което
не било привлечено да участва в производството. Неправилно определеният субект
на отговорност също било още едно основание да се приеме, че бил нарушен
законът.
Допълнително се мотивират и довод за нарушения
на законовия ред за търсене на отговорност в случаите на отсъствие на
нарушителя, какъвто бил случаят. Излагат се доводи, като се прави оплаквани, че
РС не се произнесъл по тях и така допуснал и съществено процесуално нарушение.
В алтернатива се излагат довод за наличие на обстоятелства за прилагане на
чл.28 от ЗАНН.
Касаторът, редовно призован в с.з., не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – Директор на Национално
ТОЛ Управление към АПИ – редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. В., който оспорва жалбата. Моли Съдът да остави в сила
въззивното решение като законосъобразно и правилно. Излага кратки мотиви.
Претендира разноски и в алтернативност прави възражение
за прекомерност на договореното възнаграждение за адвокат.
Представителят на ОП Стара Загора дава
заключение за правилност и законосъобразност на решението на РС и за неговото
потвърждаване.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за
допустими, като подадени в срок и от надлежни страни.
Разгледана по същество, настоящата инстанция
приема извод за основателност, тъй
като се доказва претендираното от касатора касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на въззивния съдебен акт.
За да потвърди процесното НП, съставът на РС
Стара Загора приел за установено чрез приетия доказателствен материал /генериран
запис от електронна система с посочен номер/, че от фактическа страна
жалбоподателят, като водач на товарен автомобил, с посочените в НП
индивидуализиращи данни, вкл. с обща техническа маса от 12 тона на 20.03.2022г.
в 10.50 часа управлявал въпросният автомобил – влекач по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа /път I-5, км. 239-292/, без за
посоченото ППС да била заплатена съответната ТОЛ такса.
От правна, РС мотивирал, че тол
такси се дължали от всички ППС с обща техническа маса над 3,5 тона и се
определяли за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането се
извършвало чрез електронната система за събиране на такси. Несъмнено било в
случая, че управляваното от наказаното лице ВПС бил с маса над 12 тона и за
него се дължала тол такса. Въззивният съд не приел за
основателни възраженията на наказания, че не било правилно определен субектът
на нарушението с мотив, че законодателят изрично предвидил наказателна
отговорност именно за водача на МПС, а не за дружеството собственик. Било
установено към момента на проверката, че бордовото устройство на автомобила не
е работела и било извършено плащане, а това било основание за образуването на
административното наказателното производство. В заключение Съдът извел извод за
доказаност на субективният елемент на деянието – вината на дееца, в който
случай се следвала санкцията по чл.179, ал.3а от ЗДвП, каквато била и
наложената.
Касационната инстанция приема, че въззивното
решение е постановено при неправилно приложение на закона и поради това следва
да се отмени изцяло, тъй като жаленото пред него НП е незаконосъобразно
издадено, но не по наведените основни доводи в касационната жалба за неправилна
правна квалификация на дадените от обективна страна факти и обстоятелства по
извършване на конкретното деяние, са напълно основателни.
Няма спор, че както с АУАН, така и с НП
административно – наказващият орган /АНО/ релевира
следната фактическа обстановка по извършване на противоправно деяние – при
проверка на 04.04.2022г. при навлизане на територията на Р. България на ГКПП
Русе- Дунав мост на ППС с ДКН Х4934КТ, влекач с обща техническа максимално
допустима маса над 12 тона, управляван от П.П., е установено, че за това ППС не
е заплатена таксата по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като
въпросното ППС било засечено на 20.03.2022г., 10.50ч. на път I-5, км. 239-292, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, без за превозното средство да била заплатена съотв. такса по посочения текст от Закона за пътищата.
Органът сочи, че за горното било налично
доказателствено средства, доклад от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП – удостоверяващо ППС, неговия регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на самото техническо устройство с идент.
№ 20812. Същите са налични на л. 35-37 от делото на РС. Видно от изричното
обективно описание на нарушението, органът вменява, че именно П.П. на
20.03.2022г. е извършил нарушение, като водач. В жалбата пред РС е налице
изрично възражение, че П.П. не може да е субект на административно –
наказателната отговорност, тъй като не е бил посочено от собственика на ППМС,
като лице, управлявало го на дата 20.03.2022г., която е датата на нарушението,
сочена от органа.
Настоящият съдебен състав, воден от данните от
доказателствения материал, събран пред РС, приема извод, че АНО не е
удостоверил по несъмнен начин, че на претендираната като дата на нарушението - 20.03.2022г.,
ППС, което се е движело в обхвата на платена пътна мрежа и за него не е
заплатена съответната такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗПът.
е управлявано именно от наказаното лице П.П., който е бил водач на това МПС, но
на датата на установяване на нарушението. Дори и чрез показанията на
разпитаните в с.з. свидетели на АНО това
обстоятелство не се удостоверява по несъмнен начин. Задължението е именно на
АНО да докаже по несъмнен начин повдигнатото административно- наказателно
обвинение, вкл. и кой е субектът на същото.
Ето защо, в нарушение на закона се явява
изведеният от въззивния съдебен състав за безспорна доказаност и по отношение
субекта на нарушението, санкциониран на осн. чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Не на последно място следва да се посочи и, че РС не е констатирал, че процесното НП не съдържа задължителен реквизит в своето съдържание, тъй като с него /вкл. и с АУАН/ няма визирана конкретната нарушена материално-правна норма, а само санкционната такава. Член 179, ал.3а от ЗДвП гласи „водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“. Нормата е санкционна и не съдържа онова конкретно правило за поведение, което органът претендира, че се нарушава, поради което не изключва задължението му да посочи относимото за деянието правило за поведение, като липсата на посочена относима към описаното деяние правна квалификация съставлява съществено нарушение на процедурата по административно наказване досежно императивно защита на дееца и самостоятелно основание за отмяна на НП, обстоятелство, което не е възприето правилно в решението на въззивния съд, поради което и изведеният от него правени извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения е в нарушение на закона.
Горните доводи обосновават извод не
само са отмяна изцяло на въззивното решение, като постановено при неправилно
приложение на закона, но и за отмяна на процесното НП, като незаконосъобразно
издадено, предвид визираните по-горе правни доводи.
При този краен правен извод, Съдът
намира за основателно искането на пълномощника на касатора
за присъждане в негова полза на направените пред РС разноски за един адвокат. Съгласно
наличното в дело №455/2022г. по описа на РС Димитровград пълномощно и договор
за правна защита и съдействие от 26.10.2022г. е договорено и заплатено от П.П.
в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 350 лева, които следва да се
присъдят в негова полза с настоящото решение.
Водим от горното и на осн. чл.221,
ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №72 от 01.03.2023г., постановено по
анд №3521/22г. по описа на РС Стара Загора, с което е
потвърдено наказателно постановление № BG4052022/4000/P8-361 от 29.09.2022г.
на Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция пътна инфраст
руктура, с което на П.А.П., ЕГН **********, за
нарушение на чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата и на осн. чл.179, ал.3, б.“Б“ от същия, било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1800 лева, както и осъден П.П. да заплати в полза на
Агенция Пътна инфраструктура, София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № BG4052022/4000/P8-361 от 29.09.2022г.
на Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция пътна инфраструктура, с
което на П.А.П., ЕГН **********, за нарушение на чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата и на осн. чл.179, ал.3, б.“Б“ от същия, било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева.
ОСЪЖДА Агенция
пътна инфраструктура, Национално ТОЛ управление да заплати на П.А.П., ЕГН **********
*** разноски за един адвокат пред въззивна инстанция в размер на 350 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.