№ 1848
гр. Пловдив, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330205073 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия Г, № 0039495, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на ИНВЕСТСТРОЙ БЪЛГАРИЯ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.
Жалбоподателят излага конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ и моли за неговата отмяна. По-конкретно сочи, че:
-за процесното използване на АТСС не бил съставен протокол по чл. 10
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.;
-в ЕФ не били описани всички съставомерни елементи на
административния състав и по-конкретно липсвала констатация за извършено
управление на МПС;
-неправилно не била обсъдена възможността приложение да намери чл.
28 ЗАНН.
С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага
съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.
Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар.
1
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от
приложената по делото разписка се установява, че процесният ЕФ е връчен
на дата 21.08.2022г., жалбата е входирана на 31.08.2022г., поради което 14-
дневния преклузивен срок по смисъла на чл. 189, ал.5 ЗДвП се явява спазен.
Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по изложените в
нея съображения.
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Електронният фиш е издаден за това, че на 21.02.2021г. в 15:12 часа в
Гр.Пловдив на бул. „Цариградско шосе“ до № 51, посока запад,
ИНВЕСТСТРОЙ БЪЛГАРИЯ ЕООД , като юридическо лице, което
притежава МПС, което не е спряно от движение, а именно ШЕВРОЛЕТ
КАЛОС с рег.№ ******* не е сключило договор за застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите. Управлението е установено с ATCC ARH
CAM S1.
Посочената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се
доказва от приложените по преписката статично изображение и разпечатка от
извършена служебна справка в публично достъпния регистър на
гаранционния фонд.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
Всяко едно от възраженията на жалбоподателя е неоснователно,
доколкото противно на изложеното в жалбата:
-по делото е приложен надлежно попълнен протокол по чл. 10 от
Наредбата;
-в текста на ЕФ надлежно са описани всички съставомерни признаци на
административния състав, включително и заснетото „управление“ на МПС,
2
което е предпоставка за издаване на ЕФ;
-чл. 28 ЗАНН се явява неприложим в случая, доколкото видно от
справката от гаранционен фонд, периода, през който автомобилът е бил без
гражданска отговорност надхвърля година.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
При коректно установена фактическа обстановка, обаче неправилно е
приложен материалния закон.
Съгласно посочената в ЕФ норма на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ на
задължително застраховане със застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите подлежат всички МПС, които са регистрирани в страната
по смисъла на чл. 140, ал.1 ЗДВП и Наредба № I-45 от 24 Март 2000 на
Министъра на вътрешните работи и не са спрени от движение.
Относно втората предпоставка не е спорно по делото, че е налице,
доколкото данни за издаване на ПАМ за спиране на автомобила от движение
няма.
Не така стоят нещата, обаче досежно втората предпоставка,
автомобилът да е регистриран в страната.
Видно от приложената по делото справка от КАТ, процесният
автомобил е със служебно прекратена регистрация, считано от
27.03.2020г.
От изричния и императивен текст на нормата на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ
следва несъмнения извод, че на задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ подлежат само автомобилите, които са
надлежно регистрирани.
За тези, за които не е изпълнено задължението за регистрация или
регистрацията е служебно прекратена, важи по-тежкото ограничение, а
именно пълната забрана по чл. 140 ЗДВП да се движат по пътищата
отворени за обществено ползване, но не и за задължително застраховане.
Така Решение от 17.08.2022 г. по к. адм. н. д. № 305 / 2022 г. на VII
състав на Административен съд - Русе , Решение № 1553 от 23.07.2019 г. по к.
адм. н. д. № 1530 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Варна,
Решение № 43 от 25.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 18 / 2021 г. на
Административен съд – Кюстендил, Решение № 45 от 20.01.2020 г. по к. адм.
3
н. д. № 1099 / 2019 г. на I състав на Административен съд – Плевен.
С оглед гореизложеното се налага извод, че към датата на заснемането с
мобилната камера- 21.02.2021г., предвид служебно прекратената регистрация,
безспорно за процесното МПС е важала безусловната забрана да се движи
по пътищата, отворени за обществено ползване, но не е съществувало
задължение за неговото застраховане по смисъла на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ.
Именно тази е и причината процесното МПС и към настоящия момент да не е
застраховано, доколкото с прекратяване на регистрацията му застраховка не
се е дължала.
Поради липса на съставомерен елемент от фактическия състав, деянието
се явява несъставомерно и ЕФ следва да се отмени.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че с констатираното
управление на МПС по пътищата отворени за обществено ползване, при
положение, че то е със служебно прекратена регистрация, безспорно е
извършено нарушение на ЗДвП и по-конкретно такова по чл. 140, ал.1
ЗДвП , вр. чл. 175, ал.3 ЗДвП.
В процесния случай, обаче за съда не съществува процесуална
възможност да наложи наказание за него, доколкото:
-фактите относими към фактическия му състав не са отразени в
процесния ЕФ, като същевременно съгласно задължителните указания на ТР
№ 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 съдът може да
приложи правомощията си да преквалифицира деянието в същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, само ако в санкционния акт надлежно
се изложени всички съставомерни факти, относими към коректната правна
квалификация, като в случая това изкискване, както се посочи не е
изпълнено;
- съгласно чл. 63, ал.7, т.1 ЗАНН съдът може да измени наказателното
постановление, като прилага закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, но не и да осъди за по-тежко наказуемо нарушение,
каквото се явява това по чл. 140, ал.1 ЗДвП , вр. чл. 175, ал.3 ЗДвП, с оглед
предвижданата за него кумулативно по-тежка санкция лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца.
-различен е субектът, който следва да понесе отговорността –
4
действителния водач при нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП и собственика за
нарушението по чл. 638 КЗ.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят.
Същият е доказал реалното заплащане на 400 лева адвокатски хонорар за
процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от
ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има
характер на разписка за изплатената в брой сума.
Съдът, предвид направеното възражение за прекомерност от
въззиваемата страна и като съобрази:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е
ниска и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- обема на извършените процесуални действия и приключване на
делото в едно съдебно заседание;
намира, че възражението се явява основателно и на жалбоподателя
следва да се присъди минималното възнаграждение съобразно чл. 7, ал.2. т.2
от Наредбата за минималните възнаграждения на адвокатските
възнаграждения, в конкретния случай 370 лева, предвид материалния
интерес от водене на делото- 2000 лева.
По мнение на настоящия състав в конкретния случай именно този
размер би се явил справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал.2 от
Закона за адвокатурата, като присъждането на по-висок би противоречало на
принципа, че на обезщетяване подлежат само действително претърпените
вреди, намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с
незаконосъобразните действия на администрацията, прокаран в ТР
1/15.03.2017г. по т.д. 2/2016 на ВАС
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г, № 0039495, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на ИНВЕСТСТРОЙ БЪЛГАРИЯ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.
5
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на ИНВЕСТСТРОЙ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК ******* сумата от 370 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред Районен съд, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията за разноски за разликата над 370 лева до
пълно претендирания размер от 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6