№ 64
гр. Варна, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20223100900106 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от К. А. К., М. И. К. и С. М. К., действаща чрез своя
баща и законен представител М. И. К., и тримата от гр.Варна, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище гр. С., с която са предявени
субективно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД да заплати на К. А. К. сумата от 1000лв.,
предявен като частичен иск от иск в общ размер на 100000лв, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на
настъпило ПТП на 16.09.21г., причинено от Х. С. И. при управление на МПС – л. а. Нисан
Навара, рег.№*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.09.21г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 310лв, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за медицински
прегледи и манипулация, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.09.21г.
до окончателното изплащане на сумата. В с.з. в срока по чл.214 ГПК ищцата К. А. К. е
направила изменение на иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ като претендира
осъждане на ответника да й заплати сумата от 35000лв, предявен като частичен иск от иск в
общ размер на 100000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
- иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД да заплати на С. М. К., действаща чрез
своя баща и законен представител М. И. К., сумата от 25500лв., предявен като частичен иск
от иск в общ размер на 80000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
1
изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 16.09.21г.,
причинено от Х. С. И. при управление на МПС – л. а. Нисан Навара, рег.№*******, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.09.21г. до окончателното изплащане на
сумата. В с.з. в срока по чл.214 ГПК ищцата С. М. К. е направила изменение на иска с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ като претендира осъждане на ответника да й заплати
сумата от 60000лв, предявен като частичен иск от иск в общ размер на 80000лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
- иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД да заплати на М. И. К., сумата от
1000лв., предявен като частичен иск от иск в общ размер на 30000лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в
резултат на настъпило ПТП на 16.09.21г., причинено от Х. С. И. при управление на МПС –
л. а. Нисан Навара, рег.№*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.09.21г. до окончателното изплащане на сумата. В с.з. в срока по чл.214 ГПК ищецът М.
И. К. е направил изменение на иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ като претендира
осъждане на ответника да му заплати сумата от 12000лв, предявен като частичен иск от иск
в общ размер на 30000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 16.09.21г. в гр.Варна, между кв.Галата и
кв.Аспарухово, л.а. Нисан Навара с рег.№*******, управляван от Х. С. И., нарушил
правилата за движение по пътищата като навлязъл в насрещната пътна лента и блъснал
правомерно движещият се в своята пътна лента л.а. Субару Форестър с рег.№*******,
управляван от М. И. К.. В резултат на така настъплото ПТП били причинени множество
травми и увреждания на ищците. Ищ.С. К. получила счупване на основата на черепа,
фрактура на фронталната кост в дясно с лека дислокация и проминиране към горния
орбитален ръб и тавана на орбитата; счупване на проксимален край на дясна тибия ,
хематоми и ожулвания, като след ПТП била настанена в клиника по неврохирургия при
МБАЛ Св.Анна-Варна АД и й била поставена гипсова имобилизация за 28 дни на десен
крак, както и проведена медикаментозна терапия. Излага, че възстановяването на ищ.С.К.
било продължителен, труден и болезнен процес, като нараняванията и последвалото
възстановяване й причинили силен психологически стрес. Ищ.К. К. получила
кръвонасядания и ожулвания по шия, гръден кош, корем и колена, като в спешно отделение
била извършена обработка на раните. В реултат на ПТП се развили подкожни хематоми в
лява гърда и контузия на млечната жлеза, за което били извършени множество изследвания
и прегледи и сторени разходи в размир на 310лв, както и съществувал риск от развитие на
раково образование, което предизвикало стрес и страх у пострадалата. Излага, че ищ.К.К.
търпяла силни болки и стрес, и не се е възстановила напълно, като се притеснявала и за
детето си, което наложило и преглед от психиатър. След инцидента се лишила от обичайния
си начин на живот, изпитвала неудобства и страхове, травмата на гърдата не била
отшумяла, предстояла й хирургична интервенция, влошило се психичното й състояние.
Ищ.М. К. получил в резултат на ПТП контузии на нос, гръден кош и дясна ръка,
2
кръвонасядания и ожулвания, като в спешно отделение била извършена обработка на
раните. Излага, че ищ.К. търпял силни физически болки и страдания, както и изживял
изключителен страх и психологичен стрес, като бил лишен от обичайния си начин на живот,
не можел да спи спокойно нощем. Сочи, че към момента на ПТП л. а. Нисан Навара с рег.
№******* е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество със срок на действие
18.07.21г. - 17.07.22г. Излагат, че са подали заявление при застрахователя ответник за
изплащане на обезщетение за неимущ.вреди, като последният не заплатил обезщетения. В
допълнителната искова молба оспорва възраженията на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н
Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А , е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва съществуването на
застр.правоотношение за автомобила. Оспорва механизма на настъпване на ПТП като прави
възражение за съпричиняване на ищците за настъпване на вредите. Твърди, че същите били
без поставени обезопасителни колани, а малолетното дете не било поставено в система за
обезопасяване на деца /детско столче/ или не е била правилно закрепена за нея. Оспорва
продължителността на възстановяване на ищ.К., който получил лека телесна увреда.
Оспорва твърдяните увреждания на ищ.К.К. и претърпените от нея вреди. Твърди, че
причина за настъпване на ПТП е поведението на ищ.К. като оспорва вината на другия водач.
Счита претендираните размери на обезщетенията за прекомерни. В допълнителния отговор
поддържа възраженията си.
Контролиращата страна Дирекция СП-Варна не се явява и представлява в с.з.,
не изразява становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК , приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приложения препис на констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №1679/16.09.21г. се установява факта на настъпило на 16.09.21г. ПТП на пътя
гр.Варна, ул.Първи май в посока кв.Галата, между л.а. Нисан Навара с рег.№*******,
управляван от Х. С. И., и л.а. Субару Форестър с рег.№*******, управляван от М. И. К.,
който факт не се оспорва от страните по делото. От приложения протокол за ПТП е видно,
че при така настъпилото ПТП са пострадали лицата К. А. К., М. И. К. и С. М. К., което
обстоятелство също не се спори от отв.страна.
По делото няма спор, а и съгласно отразеното в констативния протокол за
ПТП, към 16.09.21г. /датата на ПТП/ л.а.Нисан Навара с рег.№*******, управляван от Х. С.
И., е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, със застр.полица, валидна до 17.07.22г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.М.А. и
св.Д.Р., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
3
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
Съгласно заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от съда, се
установява, че в резултат на ПТП ищцата К.К. е получила охлузване по кожата,
кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош, в лявата гръдно коремна област,
двете колена; двустранно кръвонасядане в долните отдели на предната коремна стена,
кръвонасядане по кожата на гърдите на две места и подкожен хематом в областта на горния
вътрешен квадрант на млечна жлеза. Вещото лице сочи, че травмите на ищ.К.К. са
наблюдавани в амбулаторни условия, като е проведена допълн.образна диагностика,
свързана с увреждането на млечната жлеза, като процесът е определен за клинично
проследяване и според образните изследвания се наблюдава намаление в размерите на
хематома в границите до около 1,5см. При останалите травми се сочи, че не са регистрирани
усложнения и трайни изменения и същите са претърпели обратно развитие в рамките на
месец.
Вещото лице заключава, че в резултат на ПТП ищцата С.К. е получила
охлузване по кожата, фрактура на голямопищялна кост на дясната подбедрица и фрактура
на челната кост на черепа вдясно, придружено от подкожен хематом и дълбоко ожулване.
Сочи, че тези увреждания са наложили хоспитализация в неврохирургична клиника. За
фрактурата на голямопищялна кост на дясната подбедрица било проведено консервативно
лечение, изразяващо се в гипсова имобилизация за срок от 4 седмици, като възстановяването
било в рамките на 2-3 месеца. Според вещото лице към момента е налице остатъчно
изменение-козметичен дефект на челото, проявяващ се при определени мимически
движения. Не са установени усложнения, свързани с нарушения в движенията на крайника,
както и не са регистрирани състояния, застрашаващи живота.
Съгласно заключението в резултат на ПТП ищецът М.К. е получил
кръвонасядания по носа, предната повърхност на гръдния кош, на дясното коляно и лявата
подбедрица; разкъсно контузни рани по гръбната повърхност на 3,4 и 5 –ти пръсти на
дясната ръка. Вещото лице сочи, че за травмите на ищ.М.К. е проведено амбулаторно
лечение, като е извършена първична хирургична обработка на раните на пръстите. Сочи, че
обичайният възстановителен процес при тези увреждания е в рамките на месец, като е
настъпило при ищеца пълно възстановяване, без данни за развитие на усложнения, като са
налични единствено ограничени белези по кожата на пръстите.
Вещото лице по СМЕ сочи още, че при пострадалите К.К. и М.К. са описани
кръвонасядания и охлузвания, които са характерните наранявания, получаващи се при
рязкото блокиране/стягане на предпазните колани в момента на сблъсъка. Нараняванията
при детето според вещото лице са осъществени от директни механични въздействия, които
могат да се получат при условията на ПТП.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза,
кредитирано от съда, се установява, че при движение в гр.Варна на ул.Първи май на
16.09.21г., водачът на л.а.Нисан Навара с рег.№******* губи контрол над управлението на
автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение, където се движи л.а. Субару
4
Форестър с рег.№*******, при което настъпва челен удар изцяло в лентата за движение на
втория автомобил. При удара л.а. Нисан се накланя на ляво и се обръща на лявата си страна
върху мантинелата, а л.а. Субару се завърта обратно на часовниковата страна, избутан е
назад при завъртането и се обръща на лявата си страна, оставайки в покой. Вещото лице
дава заключение, че водачът на л.а. Субару не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, а водачът на л.а. Нисан е имал такава възможност като не губи контрол
над автомобила, съобразявайки действията си и скоростта на автомобила с пътната
обстановка. Вещото лице сочи, че при ПТП предпазните колани в автомобил л.а. Субару са
намалили нараняванията и са предпазили водача и пътниците от възможни наранявания при
движението на телата в купето. По отношение на детското столче вещото лице сочи, че
същото не е било обезопасено на задна дясна седалка с предпазния колан на тази седалка, а е
монтирано със система ISOFIX. Заключава, че ако столчето е било обезопасено с предпазния
колан на седалката е твърде възможно да не се счупи и да изхвърчи напред.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и
неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане
по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на
прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото,
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди.
В настоящия случай съдът приема за безспорно установен факта на настъпило
ПТП в гр.Варна на ул.Първи май, между л.а. Нисан Навара с рег.№*******, управляван от
Х. С. И., и л.а.Субару Форестър с рег.№*******, управляван от М. И. К., като към датата на
инцидента -16.09.21г. по отношение на л.а. Нисан Навара е имало валидно сключена
застраховка ”Гражданска отговорност” с ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС АД.
От заключението по изслушаната САТЕ се установи, че водачът на л.а.Нисан
Навара с рег.№******* е загубил контрол над управлението на автомобила, навлязъл е в
лентата за насрещно движение, където се движи л.а. Субару Форестър с рег.№*******, при
което е настъпил челен удар между тях, като водачът на л.а.Нисан е имал техническа
възможност да предотврати ПТП като не губи контрол над автомобила, съобразявайки
5
действията си и скоростта на автомобила с пътната обстановка. Установява се още, че
скоростта на л.а. Нисан преди ПТП е била минимум 55,26 км/ч при разрешена 50 км/ч. С
оглед на тези фактически данни, както и задължението на водачите на МПС,
регламентирано в разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, настоящият състав
намира, че водачът на автомобила е допуснал нарушение на посочените по-горе разпоредби
като е бил длъжен и е могъл да съобрази скоростта и движението си със състоянието на пътя
и на превозното средство, с характера и интензивността на движението.
Предвид така установеното съдът намира, че в случая се установява и
осъществяването на вс.елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение на
лицето, ползващо се от клаузите на застраховка ”ГО” /деликвента/, а именно извършено от
същото виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат - увреждане на здравето на ищците в резултат от настъпилото на 16.09.21г.
пътнотранспортно произшествие. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното. Така установената от закона презумпция не бе
оборена от отв.страна. Следователно налице е основанието на чл.45 ЗЗД, за да се ангажира
гражданската отговорност на деликвента за причинените от него вреди на ищците,
настъпили от нанесените травматични увреждания. Предвид така установеното съдът
намира, че предявените искове спрямо отв. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС
АД се явяват доказани по основание.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. №
211/2009 г./.
По несъмнен начин от приетите писмени и гласни доказателства се установи,
че ищцата К. К. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания,
вследствие на нанесените травматични увреждания, настъпили в резултат от процесното
ПТП – охлузвания и кръвонасядания по гръден кош, коремна област, гърди и колена, както
и подкожен хематом в областта на горния вътрешен квадрант на млечна жлеза /съгласно
заключението на медиц.експертиза/. От СМЕ се установява, че с изключение на
увреждането на млечната жлеза останалите увреждания са отшумели в рамките на месец.
6
Що се касае до увреждането на жлезата е установено, че е проведено клинично
проследяване за по-продължителен период като се наблюдава намаление в размерите на
хематома, като в с.з. вещото лице сочи, че с оглед анатомичната структура на жлезата тези
хематоми се резорбират бавно и е възможно да с задържат за по-дълъг период, дори може да
бъде капсулован и да остане в това състояние. От събраните гласни доказателства на св.А.
се установява, че ищцата е изпитвала болки и трудности в ежедневието и обгрижването на
детето, както и притеснения относно увреждането на гърдата предвид продължителното и
неприключило към момента възстановяване на тази травма. Свидетелката сочи още, че
ищцата е станала неспокойна, страхувала се да се качи сама в кола, изпитвала страх относно
нейното здраве и това на детето, което наложило посещение на психиатър. Отчитайки
степента на болките и страданията, свързани с удара от автомобила и характера на
получените телесни увреждания, продължителния възстановителен период касателно
увреждането на гърдата и промяната в психическото й състояние, наложило лечение, съдът
намира, че сумата от 30000лв. в случая е справедлива за репариране на неимуществените
вреди, претърпени от ищцата.
По делото се установи, че ищцата С. К. е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се болки и страдания, вследствие на нанесените травматични увреждания,
настъпили в резултат от процесното ПТП – охлузване по кожата, фрактура на
голямопищялна кост на дясната подбедрица и фрактура на челната кост на черепа вдясно,
придружено от подкожен хематом и дълбоко ожулване /съгласно заключението на
медиц.експертиза/. Установява се, че възстановяването на фрактурата на голямопищялната
кост е било в рамките на 2-3 месеца, като от увреждането на главата е налице остатък-
козметичен дефект, който се проявява при определени мимически движения. От събраните
гласни доказателства на св.А. се установява, че детето не е можело да се придвижва с крака,
влачело го е, а след махането на гипса е измятало крака встрани и се движело на пръсти
дълго време. Детето станало изнервено, искало да играе с деца, но не можело, а заради
белега се наложило посещение на пластичен хирург. Отчитайки степента на болките и
страданията, свързани с удара от автомобила и характера на получените телесни
увреждания, продължителността на възстановяването на пострадалата, която е в рамките на
обичайната за тези увреждания, наличието към момента на остатъчен белег от черепната
травма, съдът намира, че сумата от 40000лв. в случая е справедлива за репариране на
неимуществените вреди, претърпени от ищцата.
Безспорно се установява по делото още, че ищецът М.К. е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нанесените
травматични увреждания, настъпили в резултат от процесното ПТП- кръвонасядания и
охлузвания. От заключението на СМЕ се установява, че възст.период е от 1 месец, като
липсват данни за усложнения. Установи се още от показанията на св.Р., че след ПТП ищецът
изпитвал болки в ръката, врата и коленете; станал по-изнервен и притеснен за себе си и
семейството. Отчитайки степента на болките и страданията, свързани с удара от автомобила,
характера на телесните увреждания, продължителността на възстановяването на
7
пострадалия, която е в рамките на обичайната за тези увреждания, съдът намира, че сумата
от 6000лв. в случая е справедлива за репариране на неимуществените вреди, претърпени от
ищеца.
Що се касае до предявеният иск за заплащане на претърпени имуществени
вреди в размер на 310лв, представляващ обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в заплатени средства за лечение, то видно от приложените по делото фактури и касови
бонове се установява тяхното извършване. Съгласно заключението по СМЕ същите са
свързани с проведеното лечение на получените при ПТП увреждания. Предвид това съдът
намира, че претенцията на ищ.К.К. в пълния й претендиран размер следва да се уважи.
В писмения си отговор ответникът прави изявления за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че ищците били без поставени
обезопасителни колани, а малолетното дете не било поставено в система за обезопасяване на
деца /детско столче/ или не е било правилно закрепено за нея. За да се формира извод за
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице,
съотв. за степента на това съпричиняване, то следва да се отчете не само факта на извършено
от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали тези
нарушенията са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл следва да се прецени доколко действията на
пострадалия са допринесли за вредоносния резултат и въз основа на това да определи
обективния му принос. В случая видно от заключението по медиц.експертиза по
пострадалите К.К. и М.К. се наблюдават кръвонасядания и охлузвания по гърдите и корема,
които са характерни наранявания, получаващи се при рязко блокиране/стягане на
предпазните колани в момента на сблъсъка. Доказателства, които да оборват този факт не са
ангажирани, поради което и съдът приема, че възражението за липсата на поставени
обезопасителни колани от тези ищци е неоснователно.
Що се касае до възражението за съпричиняване, че малолетното дете не било
поставено в система за обезопасяване на деца /детско столче/ или не е било правилно
закрепено за нея, съдът съобразява практиката на ВКС, обективирана в Решение
№44/23.06.20г. по т.д.№1879/19г. на ВКС. Съгласно последната преценката дали
пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, в случай, че е
малолетен и е пътувал без закопчан предпазен колан/без използване на обезопасителна
система според неговата възраст, ръст и тегло, следва да се основава на конкретните факти и
обстоятелства по спора и при провеждане на разграничение между поведението на
делинквента и на пострадалия с оглед на тяхното значение за настъпване на вредите, като се
отчита и вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете.
Чие е задължението за обезопасяване на пътуващото в лекия автомобил малолетно дете се
преценява съобразно ЗДвП. Посоченият нормативен акт предвижда административно
наказателна отговорност за водач на МПС, който превозва деца в нарушение на
изискванията на глава втора, раздел ХХV, вкл. в нарушение на разпоредбата на чл.137в, ал.2
от ЗДвП, уреждаща задължително използване на системи за обезопасяване на деца от
пълния клас /включващ комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигуряваща
8
ключалка, регулиращи и присъединителни устройства и в някои случаи допълнителна
седалка и/или защитна преграда, и могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или
ленти/ или непълния клас /представляващ цялостна система за обезопасяване на деца и може
да включва частично обезопасително устройство в комбинация с обезопасителен колан за
възрастни, който обхваща тялото на детето или задържа устройството, в което детето е
поставено/, съобразена с теглото на детето. Несъмнено е, че спазването на посоченото
изискване включва освен задължението на водача да монтира правилно съответния клас
система за обезопасяване на деца, също и осъществяването на контрол за правилното й
използване по време на пътуването, като посочените задължения са израз на вменената от
закона завишена грижа, която водачът на МПС следва да полага при управлението, в
случаите на превоз на деца и която има превес пред общото задължение на всеки родител да
упражнява надзор над малолетното си дете. В разглежданият случай от СТЕ се установи, че
малолетното дете е пътувало в детско столче, монтирано със системата ISOFIX. Съобразно
описания от вещото лице в с.з. начин на закрепване на столчето може да се изведе извода, че
същото съставлява система за обезопасяване от пълен клас. Вещото лице сочи още, че
столчето е правилно монтирано със системата ISOFIX, както и че детето е било с поставен
предпазен колан, но при удара столчето е полетяло напред от инерцията по посока на
движение на автомобила като се е отчупило от основата и е изхвърчало напред. При тези
данни съдът намира, че не може да се изведе извод за допуснато от родителя-водач
нарушение на горепосочената законова норма. Действително допълнителното обезопасяване
на столчето чрез поставянето на колана на автомобила би го обезопасило в по-голяма
степен, но неизвършването му не би могло да обоснове липсата на положена дължима грижа
и на упражнен надзор от страна на родителя. В този смисъл настоящият състав намира за
недоказано твърдението за наличието на принос на пострадалото дето за възникване или за
увеличаване на вредите вследствие липсата на упражнен надзор от неговия родител.
В заключение съдът намира, че релевираното от ответната страна възражение
за съпричиняване от страна на пострадалите се явява неоснователно.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове по чл.432,
ал.1 от КЗ се явяват основателни както следва : до размер от 30000лв за ищцата К.К., до
който размер иска следва да бъде уважен, като за разликата до претендирания размер от
35000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен; до размер от 40000лв за
ищцата С.К., до който размер иска следва да бъде уважен, като за разликата до
претендирания размер от 60000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен; до
размер от 6000лв за ищеца М.К., до който размер иска следва да бъде уважен, като за
разликата до претендирания размер от 12000лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва върху
присъденото обезщетение, то съдът съобразява разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, съгласно
която лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2 на чл.429 КЗ, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
9
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В случая, видно от приложените писма от ответника, ищците са
уведомили застрахователя за настъпилото ПТП на 29.10.21г., поради което и съдът счита, че
върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва от 29.10.21г. до окончателното
плащане. За периода от 23.09.21г. до 28.10.21г. вкл., исковете следва да бъдат отхвърлени.
Във връзка с отговорността за разноски от ищцовата страна е направено
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство, съгласно чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА. В представеният по делото договор за
правна помощ, сключен с адв.П.К. изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ
от адвоката по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Настоящият състав, като съобрази гореизложеното
намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в размера,
посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 вр. §2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията й към датата на
упълномощаването/ и съобразно уважената част от исковете, а именно 3128 лева с ДДС за
осъществено процесуално представителство на ищците.
Съобразно направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски,
съдът намира, че такива се следват съобразно отхвърлената част от исковете. Като
съобразява приложения договор за правна помощ и минималния размер на адвокатското
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата, съдът намира, че така договореното
адв.възнаграждение не се явява прекомерно завишено, поради което и не следва да бъде
намалено на основание чл.78, ал.5 ГПК. Ето защо в тежест на ищците следва да се възложи
сумата от 608,41лв, включваща адв.възнаграждение и депозити за вещи лица, на осн. чл.78,
ал.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса в размер на 3040лв, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважения иск, както и
направените по делото разноски в размер на 300лв– възнаграждение за съдебни експертизи.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Студентски, бул."Симеоновско
шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на К. А. К., ЕГН **********, с адрес гр.***, СУМАТА от
30000лв. /тридесет хиляди лева/, предявена като частичен иск от иск в общ размер на
100000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 16.09.21г., причинено от Х.
С. И. при управление на МПС – л. а. Нисан Навара, рег.№*******, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.10.21г. до окончателното изплащане на сумата, както
и СУМАТА от 310лв / триста и десет лева /, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени средства за медицински прегледи и манипулация, ведно
10
със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.21г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди за горницата над 30000лв до пълния му размер от
35000лв. и на законна лихва за периода от 23.09.21г. до 28.10.21г. вкл. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Студентски, бул."Симеоновско
шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на С. М. К., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и
законен представител М. И. К., ЕГН **********, с адрес ****, СУМАТА от 40000лв.
/четиридесет хиляди лева/, предявена като частичен иск от иск в общ размер на 80000лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, в резултат на настъпило ПТП на 16.09.21г., причинено от Х. С. И. при
управление на МПС – л. а. Нисан Навара, рег.№*******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.10.21г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.432,
ал.1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за горницата над 40000лв до пълния му размер от 60000лв. и на
законна лихва за периода от 23.09.21г. до 28.10.21г. вкл. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Студентски, бул."Симеоновско
шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. К., ЕГН **********, с адрес ****, СУМАТА от
6000лв. /шест хиляди лева/, предявена като частичен иск от иск в общ размер на 30000лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, в резултат на настъпило ПТП на 16.09.21г., причинено от Х. С. И. при
управление на МПС – л. а. Нисан Навара, рег.№*******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.10.21г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.432,
ал.1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за горницата над 6000лв до пълния му размер от 12000лв. и на
законна лихва за периода от 23.09.21г. до 28.10.21г. вкл. като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Студентски, бул."Симеоновско
шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА от 3040лв
/три хиляди и четиридесет лева/, представляваща дължимата по делото държавна такса
върху уважената част от исковете, както и СУМАТА от 300лв /триста лева/,
представляваща направените от бюджета на ВОС разноски за вещи лица, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Студентски, бул."Симеоновско
шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на адв.П. Д. К., с адрес ****, СУМАТА от 3128 лева с ДДС
/три хиляди сто двадесет и осем лева/, представляваща адв.възнаграждение за
проц.представителство, на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА К. А. К., ЕГН **********, с адрес гр.***, М. И. К., ЕГН
**********, с адрес ****, и С. М. К., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен
представител М. И. К., ЕГН **********, с адрес ****, ДА ЗАПЛАТЯТ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., р-н Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, СУМАТА от
608,41лв / шестстотин и осем лева и 41ст/, представляваща направени по делото разноски,
11
на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12