Решение по дело №16195/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2812
Дата: 27 април 2017 г.
Съдия: Стела Борисова Кацарова
Дело: 20161100516195
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

           

Номер              27.04.2017г.                 гр.С.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                  ЦВЕТОМИР МИНЧЕВ

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 16195 по описа за 2016г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 26.08.2016г., гр.д.40389/13г., СРС, 62 с-в допуска да се извърши съдебна делба между И.А.А. и Г.И.И., при квоти: 15/16 ид.ч. за И.А.А. и 1/16 ид.ч. за Г.И.И. върху гараж № 4, с площ 22.28 кв.м., при граници: север – гараж № 1, изток – блок, юг – двор и запад – проход, заедно с прилежащите ид.ч. о.ч. на сградата и правото на строеж върху поземлен имот пл. № 111 по плана на гр.С., м. „П.-Ц.-Б.Ш.“, целият с площ 329 кв.м., който гараж е с идентификатор 68134.408.188.1.13 по КККР на гр.С., с адрес: гр.С., район „О.“, ул. „*********, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.408.188 и отменя нот. акт № 6, том I, рег. № 808, д.282а/2008г., н-с А.И.в частта за 15/16 ид.ч.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска П.А.Г., конституиран  на основание чл.227 ГПК като наследник на мястото на ответницата по иска Г.И.И., поч. 20.09.2015г. след приключване на устните състезания в първа инстанция. Счита за недопустими исковете за делба и отмяна на нот.акт, респ. за неоснователни. Иска се обезсилване на решението и прекратяване на производството или отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска.

Въззиваемият – ищецът И.А.А. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Изцяло обжалваното решение е валидно, но недопустимо.

Производството е за делба във фаза по допускане.

Силата на присъдено нещо на две влезли в сила съдебни решения относно допускането до делба на процесния имот, участниците в делбата и правата им в съсобствеността, както и отделно правото на собственост на първоначалната ответница по сегашното дело, разпростира своите предели спрямо настоящите двама съделители. Сегашният ищец И.А.А. твърди и сочи доказателства, че след СПН става частен правоприемник на Т.И.М., който е бил страна по двете решени дела. Страна и по двете дела е била и първоначална ответница по сегашното дело Г.И.И., на чието място  е конституиран  на основание чл.227 ГПК нейния универсален правоприемник П.А.Г..

С първото влязло в сила решение от 21.01.1986г., гр.д.3680/85г., СГС, IV отд. се допуска да се извърши съдебна делба на дворно място в гр.С., ул. „*********имот пл.№ 111, кв.146, по плана на гр.С., м. „П.-Ц.-Б.Ш.“, целият с площ 329 кв.м., заедно със сградата – подобренията, между трети лица съделители, но с участието и на първоначалната ответница по настоящото дело Г.И. П., при определена нейна квота от 12/96 ид.ч., като се отхвърля иска за делба спрямо част от съделителите, между които и Т.И.М.. Като техни частен, съответно универсален правоприемник след решението, настоящите ищец И.А. и ответник П.Г. са обвързани от СПН - чл.220, ал.1 ГПК/отм./, сега чл.292, ал.2 ГПК. От мотивите на решението е видно, че съгласно ППВС 7-73г. се допуска до делба доброволно новострояща се от съсобствениците сграда в напреднала фаза, макар и в незавършен вид. По настоящото дело не се спори и от писмените и гласни доказателства се установява, че по време на постановяване на решението е строена сградата, в която се намира процесния гараж № 4.

С второто влязло в сила на 24.04.2006г. решение от 21.03.2006г., гр.д.2424/05г., СГС, II-Г отд. се признава за установено  спрямо Т.И.М., че Г.И.И. притежава 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху гаража, предмет и на настоящото дело. От мотивите на въззивното и частично отмененото с него първоинстанционно решение е видно, че положителният установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ е предявен при позоваване на придобивните основания приращение, участие в групов строеж и придобивна давност, като е уважен от въззивния съд до размер на 1/16 ид.ч. на основание приращение и давност. Видно от решенията на двете инстанции, тогавашният ответник Т.М. не е изразил становище. Затова всички негови правозащитни възражения, включително за позоваване на изтекла в негова полза придобивна давност, са преклудирани към момента на приключване на устните състезания пред въззивна инстанция на 24.02.2006г.

По настоящото дело, ищецът И.А. предявява срещу Г.И. иск за делба на същия гараж при квоти 15/16 ид.ч. за ищеца и 1/16 ид.ч. за ответницата. Извежда правата си в твърдяната съсобственост на основание договор за покупко-продажба от 19.07.2013г. по нот. акт № 59/2013г., н-с рег. № 142 НК, като гаражът преди това е обект на още две разпоредителни сделки, по първата от които праводател е Т.М.. Позовава се и на придобивна давност, считано от издаване на констативния нот.акт № 18/12.03.1999г., д.80/99г., н-с рег. № 111 НК, с който Т.М. е признат за собственик по давност на гаража, чието владение е продължено от следващите приобретатели и ищеца до завеждане на сегашното дело.

Въззивният съд намира, че след като със сила на пресъдено нещо по реда на чл.282, ал.1 ГПК/отм./ е съдебно признато между кои лица и при какви техни права се допуска извършване на делба на сградата, където се намира процесния гараж, недопустимо е воденето на паралелно делбено производство за същия имот между различни съделители.

При липса на влязло в сила решение по извършване на делбата, настоящият ищец разполага с възможност да вземе участие по все още висящия делбен процес по първото дело. Съгласно постановките на т.3 от ТР № 3/19.12.2013г., ОСГК на ВКС, при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл.226 ГПК /чл.121 ГПК-отм./. Лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първата фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба, може да участва като главна страна в производството като замести своя праводател със съгласието на всички съделители или да встъпи главно по реда на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК-отм./ в първа или във втора фаза на производството. След влизане в сила на решението по допускане на делбата, във фазата по извършването, приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по реда на чл. 225 ГПК /чл. 181 ГПК-отм./.

Отделно, настоящият ищец, ако счита себе си за обвързан от СПН, но неконституиран необходим другар, разполага със способ за защита по реда на чл.304 ГПК за отмяна на влязло в сила решение.

В случай, че се счита за трето лице, претендиращо право на собственост върху имота на ново придобивно основание и неучаствало в делбата, което не е обвързано от СПН на решението по първата фаза, респ. делбата е допусната с участие на неправоимащ и без участие на всички съсобственици, може да предяви нов иск за повторна делба срещу всички останали съсобственици, участвали в предишното делбено производство.

Предвид посочените възможности за защита и с оглед ограничението на чл.224, ал.1 и 2 ГПК/отм./, сега чл.299, ал.1 ГПК, производството по иска за делба е недопустимо. На основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, решението постановено по недопустимия иск следва да се обезсили и образуваното производство се прекрати.

В производството за делба, направените разноски остават за сметка на съответните страни.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение от 26.08.2016г., гр.д.40389/13г., СРС, 62 с-в.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.40389/13г., СРС, 62 с-в и по гр.д.16195/16г., СГС, ІV-А с-в.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.