РЕШЕНИЕ
№ 25.07.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански състав
На 26.06
2019 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско дело № 3330 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е образувано по
искова молба от „М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д.Д.В. – управител против О.С.Л., ЕГН **********,***. Ищецът
твърди, че по силата на сделки за дарение и покупко - продажба, обективирани в
Нотариален акт *** и Нотариален акт ***на нотариус Д. К.- КРС от 30.03.2018
год. бил собственик на 5/6 идеални части от следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор ***.20.36, по кадастралната карта и регистри на с. Е.,
общ. К., адрес на имота: с. Е., местност „***“, площ на имота 1476 кв. м.,
трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване:
Нива, категория при неполивни условия: 6, номер по предходен план: ***, при
съседи: поземлени имоти: ***.20.58, ***.20.35, ***.20.34, ***.20.37, ***.20.65658.
Останалата 1/6 идеална част от описания имот се притежавала от ответника О.С.Л.
по наследство, съгласно Решение № 08Р от 08.07.1999 г. на Общинска служба по
Земеделие гр. К. и Удостоверение за наследници № *** г. на общ. К.. Сочи, че
поради отсъствие на ответника било невъзможно да прекратят доброволно и
извънсъдебно съсобствеността върху имота чрез доброволна делба. Предвид горните
факти за ищеца бил налице правен интерес и предявявал пред КРС настоящия иск за
делба по чл. 341 и сл. от ГПК като от съда иска да постанови решение, с което да
допусне делба между страните „М.“ ООД, ЕИК ********* и О.С.Л., ЕГН **********
на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***.20.36 по
кадастралната карта и регистри на с. Е., общ. К., адрес на имота: с. Е.
местност „***“, с площ 1476 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска,
с начин на трайно ползване: нива, категория при неполивни условия: 6, номер по
предходен план: ***, при съседи: поземлени имоти ***.20.58, ***.20.35, ***.20.34,
***.20.37, ***. 20.65658, при квоти: за „М.“ ООД - 5/6 идеални части от имота,
за О.С.Л. - 1/6 идеална част от имота.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
депозиран писмен отговор от адв. А.К.А. в качеството му на особен представител
на ответника О.С.Л.. Не оспорва факта, че О.С.Л. притежавал 1/6 идеална част от
процесния имот и на тази основа можела да бъде извършена делба с действителните
съсобственици на имота. Счита, обаче иска за недопустим и неоснователен. Ищецът
не бил активно легитимиран да предяви иска за делба предвид на обстоятелството,
че правото му да предяви иск за съдебна делба произтичал от приложените към
исковата молба два документа за придобиване на собственост върху процесният
имот, а именно: нот. акт *** г. за извършено дарение на 1/6 ид. част и нот. акт
№ *** г. за извършена продажба на идеални части, замерени от нотариус Д. К.с район
на действие КРС. Двата договора за дарение и продажба били недействителни -
нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Двете сделки били сключени с
цел заобикаляне на закона, накърнявали добрите нрави, имали привиден характер и били фиктивни. Имайки предвид практиката
на съдилищата при извършване на дарение и последваща делба била налице
възможността на някой от съделителите да предяви иск за обявяване нищожност на
извършеното дарение, което в случая било невъзможно. От друга страна била
налице принципна възможност да бъде предявен иск с основание чл. 33, ал. 2 от
ЗС, при което делбеното производство да бъде спряно. В случая и това било
невъзможно, предвид на това, че съделителят, страна по настоящето дело бил с неизвестен
адрес, а адв. А. бил само негов служебен защитник и нямал връзка с него. Сочи,
че вече била установена практика в много от случаите да бъде извършвано дарение
на идеална част на трето лице, което не било съсобственик, след което обикновено
се пристъпвало към доброволна или съдебна делба. Това давало възможност и да се
извърши свободно продажба на идеални части от имота на някой от съсобствениците
без да се предлага на другите. По този начин се избягвала процедурата по чл. 33
от ЗС. Твърди, че в процесния случай било извършено едновременно дарение на 1/6
ид. част от имота, с цел приобретателят на тази част да стане съсобственик и
веднага след това продажба на останалите 2/6 идеални части и продажба на
дяловете, притежаващи от другите двама съсобственици. Това бил начинът за бъде
заобиколена разпоредбата на чл. 33 от ЗС. Действително в това отношение
Върховният касационен съд се бил произнесъл с Тълкувателно решение № 5/2012 г.
в диспозитива на решението било записано: „когато с договор за дарение се
отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето
за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с
договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за
изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма
заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ 33Д.“ Не случайно било
особеното мнение на съдия Надя Зяпкова. В конкретния случай дарението и
продажбата не били извършени впоследствие, а едновременно. Това станало в един
и същи ден - на 30.03.2018 г., един и същи час, непосредствено след дарението
била извършена продажбата /нот. акт № *** и последващ нот. акт № ***. И двата
нотариални акта били вписани в имотния регистър към Службата по вписванията К.
с вх. № *** респ. *** на една и съща дата - 30.03.2018 г. Нотариалният акт за
дарение на идеални части от собствеността следвало да бъде вписан в службата по
вписвания, на основание чл. 4 от Правилникът за вписванията, за да има възможност
трети лица включително всички съсобственици да получат информация относно
извършената сделка. Едва след изтичането на определен период от време,
последващ вписването т.е. впоследствие, можело да се разсъждава относно
намерението за извършване на други сделки. Твърди, че по начало извършената
покупко-продажба на идеални части от имота по нот. акт №126 била недействителна
и по съображението, че в този документи не се цитирало на какво основание Х.Д. Л.
продавал всички свои 4/6 идеални части от имота. Към нотариалният акт в раздела
приложение липсвало Нотариален акт № ***/30.03.2018 г., който щял да бъде едно
„доказателство“, че купувачът на дяловете – „М.“ ООД *** бил съсобственик и
затова не било необходимо да се прилагат доказателства за изпълнение
изискванията на чл. 33 от ЗС - покана за изкупуване на дяловете респ.
декларация, че такава покана била отправена. Не би могло и да се приложи този
нотариален акт № ***, тъй като към този момент не било извършено вписването му
в Агенцията по вписванията, което било задължително по закон. Сочи, че
извършването на продажба на дялове от страна на съсобственика Х.Д. Л. било
недействително и поради това, че документът за дарението на 1/6 идеални части
все още не бил придобил правна сила, даваща възможност за извършването на друга
прехвърлителна сделка. За останалите съделители прехвърлили дялове пък се
отнасяло изискването на чл. 33 от ЗС. Практиката на съдилищата изисквала по
отношение правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 от ЗС да бъде осъществено в срока
по чл. 33, ал. 2 от ЗС в двумесечен срок, който започвал да тече от момента на
узнаване на продажбата. В случая, ако съдът приемел, че това задължение за
покана не било спазено, не можела да се приложи и останалата практика на съдилищата
относно правото на непоканеният съсобственик на изкупи дела респ. оспорване на
сделката /предвид липсата на връзка с ответника/. Липсвали и доказателства, че
той бил уведомен по какъвто и да било начин за извършените сделки. Липсата на
желание да бъде спазена разпоредбата на чл. 33 от ЗС и да се заобиколи закона
чрез извършване на предходно дарение, можела да бъде извлечена и от датата на
съставяне на пълномощното дадено на И.Н.В. - 26.03.2018 г. т.е цели три дни
преди извършване на сделката. По изложените съображения моли производството по
делото да бъде прекратено.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в исковата
молба. Претендира за присъждане на
разноски по делото, тъй като особеният представител на ответника оспорва иска за делба с
твърденията за липса на вещни права на ищеца върху делбения имот.
Ответникът, редовно призован за
датата на съдебното заседание, чрез назначения му особен представител адв. А.,
поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Установява се от Решение № ***
год. на Общинска служба по земеделие гр. К. за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи съгласно плана
за земеразделяне в землището на с.
Е., Община К., че на наследниците
на Х.Д. Л.,*** е възстановено правото на
собственост съгласно план за земеразделяне в землището на с. Е. на следния имот:
нива
от 1,476 дка, шеста категория, местност „***“, имот № ***, при съседи: ***.
От удостоверение за наследници с
изх. № ***г. на Община К. се установява, че Х.Д. Л. е починал на *** г. и е оставил следните наследници по
закон: 1. Д.Х. Л. – син, починал на 16.12.2001 г., който е оставил наследници:
1.1 П.Д.Л. – съпруга, починала на
30.01.2004г. и 1.2 Х.Д. Л. – син; 2. С.Х.
Л. – син, починал на 11.03.2010 г. и оставил наследници: А.Л.Л. – съпруга, М.С.Л.
– дъщеря и О.С.Л. – син.
С Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ***, *** на нотариус Д.К., на 30.03.2018 г. Х.Д. Л. е дарил на Д.Д.В.,
в качеството му на управител на „М.“ ООД, ЕИК *********, 1/6 идеална част от
общо собствените си 3/6 идеални части от следния недвижим имот, придобит по
наследство: поземлен имот с идентификатор ***.20.36, находящ се в с. Е., общ. К.
по кадастралните карти и регистри, одобрени със Заповед *** год. на Изпълнителен директор на
АГКК, с адрес на имота: с. Е., общ. К., местност „***“, с площ от 1,476 дка,
представляваща имот № ***, шеста категория, при граници на имота: ***.
С Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № *** на нотариус Д.К., на 30.03.2018 г. Х.Д. Л. и И.Н.В., в
качеството ѝ на пълномощник на А.Л.Л. и М.С.Л. са продали на Д.Д.В., в
качеството му на управител на „М.“ ООД, ЕИК *********, собствените си 4/6
идеални части от следния недвижим имот, придобит по наследство: поземлен имот с
идентификатор ***.20.36, находящ се в с. Е., общ. К. по кадастралните карти и
регистри, одобрени със Заповед *** год. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: с. Е., общ. К.,
местност „***“, с площ от 1,476 дка, представляваща имот № ***, шеста
категория, при граници на имота: ***.
Данъчната оценка на имота е в размер
на 137,50 лв., обстоятелство, което е видно от представеното Удостоверение за
данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № *** г. на Община К..
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.34 от ЗС, вр. чл. 341
и сл. ГПК.
Производството е във фаза по допускане на делбата. Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗС всеки
съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда
друго, или ако е несъвместимо с естеството или предназначението на
вещта. Предявявайки конститутивен иск за делба ищецът реализира потестативното си право за ликвидиране на
съсобствеността и превръщането й в индивидуална собственост. С оглед
особеностите на производството по съдебна делба, в тежест на всеки от
съделителите е да установи: съществуването на делбения имот; наличието на
съсобственост по отношение на имотите, предмет на делбата и начина на
възникване на същата, съобразно твърденията, изложени в обстоятелствената част
на исковата молба; кръга на лицата, участващи в съсобствеността; както и размера
на притежавания дял.
Възраженията на ответника, че искът
е предявен от ненадлежна страна, тъй като ищецът не бил собственик на имота, поради
нищожност на придобивните основания, са неотносими към процесуалната
легитимация на ищеца и не са основания за прекратяване на делото. Направено е
смесване на понятията "процесуална легитимация" и
"материалноправна легитимация". В правната доктрина и в съдебната
практика трайно се приема, че процесуалната легитимация на страните се определя
от изложените от ищеца в исковата молба твърдения относно спорното право, а не
от действителното правно положение, което съдът ще установи едва с решението
си. По иск за делба легитимиран ищец е който твърди, че е съсобственик с
ответника по отношение на процесната вещ и желае тази съсобственост да бъде
прекратена чрез съдебна делба. При извършването на проверка дали искът е
предявен от и против надлежна страна, съдът изхожда не от доказателствата по
делото, а от правното твърдение в исковата молба. За редовността на исковата
молба и за допустимостта на предявения иск е без значение дали ищецът
действително притежава твърдените идеални части от имота. Това е въпрос по
основателността на иска, на който съдът дава отговор с решението.
Ищецът твърди, че притежава идеални
части от процесния недвижим имот на основание договор за дарение и последваща
покупко-продажба, обективирани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***,
*** на нотариус Д.К., от 30.03.2018 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *** на нотариус Д.К., от 30.03.2018 г.
По отношение на сделките - договор
за дарение и договор за покупко-продажба от 30.03.2018 г., сключени между
ищцовото дружество и Х.Д. Л., А.Л.Л. и М.С.Л.,
ответникът направени възражения за тяхната недействителност, които се явяват
неоснователни поради следните съображения:
Ответникът възрази, че сключените
два договора за дарение и покупко - продажба са привидни. От правна страна за
привидната (симулативна) сделка е
характерно, че се извършват външно
изявления, които по съдържание и
форма отговарят на изискванията за даден вид сделка, но участниците в нея, уговарят,
че не желаят правните последици на сделката. При всяка симулативна сделка
липсва волеизявление,
насочено към пораждане на определено правно действие, т. е. зад обективираното
изявление липсва адекватно вътрешно волево решение. Вътрешната воля на
участниците в привидната сделка е
да не се породят правните последици, които съответстват на външното
изявление. Със симулативните сделки
правните субекти целят да създадат едно привидно правно състояние за
пред трети лица и за длъжностните лица, които оформят сделката. Участниците в
привидната сделка помежду си се уговарят, че не желаят правното действие на сделката. Тази
уговорка се пази в тайна от третите лица. Действително всяко заинтересовано лице може да направи възражение, че сделката , поради
привидния си характер, не е породила правните си последици. В тежест на
страната, която претендира, че сделката е привидна е да докаже симулацията, а в
тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение, е да
докаже неговото съдържание. В настоящия случай ответникът не ангажира никакви
доказателства, с които да установи, че посочените сделки дарение и
покупко-продажба са привидни.
По отношение на възражението за
нищожност на договора за дарение и договора за продажба поради накърняване
на добрите нрави, съдът намира следното:
Добрите нрави са критерии и норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това,
че значителна част от хората според вътрешното си убеждение
ги приемат и се съобразяват с тях. Признаването на сделка за нищожна означава
да се придаде определено правно значение
на етичните категории. В случая ответникът нито твърди, нито доказа при
сключването на процесните сделки какви етични възгледи и правила на поведение
са накърнени.
По отношение на възражението за
нищожност на договора за дарение и договора за продажба поради заобикаляне на
закона:
При заобикалянето на закона
участниците в сделката трябва да съзнават, че чрез извършената сделка или
поредица от сделки постигат цел, която законът не позволява. Изследването и
установяването на субективния елемент от фактическия състав на нищожност на
договор поради заобикаляне на закона за всеки конкретен случай зависи от
фактите по делото. В случаите, когато продажбата на остатъка от част от
съсобствен имот се предхожда от дарение на друга част от същия имот в полза на
външно за съсобствеността лице, житейското предположение за наличие на
намерение за заобикаляне на закона при липса на законова презумпция за
намерение, не може да промени характера на сделката по чл. 33 ЗС и последиците
от нея, нито води до опорочаване на предхождащото я дарение. След като
поотделно за договорите за дарение и за покупко-продажба, както и при
съчетаването им, липсва законова забрана за постигнатия краен правен резултат,
то е в невъзможност страните да целят забранен или непозволен от закона
резултат / в този смисъл Тълкувателно решение № 5/28.11.2012 г. по тълкувателно
дело № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС/. Посочената хипотеза в цитираното тълкувателно
решение засяга правоотношения с външни лица и приложението на нормата на чл.
33, ал.2 ЗС. Доколкото не е установено в закона презумпция за намерение за
заобикаляне на закона, то такова следва да бъде установено именно от страна,
която твърди посочения порок на сделката. Единствено позоваването на сделките в
съвкупност, не може да обуслови заобикаляне на закона. Други доказателства
досежно посоченото възражение и по-конкретно субективният елемент от
фактическия състав на твърдяната нищожност на договорите, не са ангажирани,
поради което възражението се явява неоснователно.
Следва да
се има предвид, че съгласно чл. 18 от ЗЗД
договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права
върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Когато
договора за прехвърляне на собственост е сключен в предвидената в чл. 18 ЗЗД
нотариална форма и е постигнато съгласие досежно основните характеристики на
този договор, последицата за приобретателя е преминаване на правото на
собственост в патримониума му./ в този смисъл Решение № 42 от 9.02.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 376/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова/.
Ето защо съдът приема, че процесните договори не се сключени едновременно,
което и на практика няма как да бъде сторено, а първо е сключен договорът за
дарение, обективиран в Нотариален акт № ***, *** на нотариус Десислава К.от
30.03.2018 г., след което договорът за покупко – продажба, обективиран в Нотариален
акт № *** на нотариус Десислава К.от 30.03.2018 г. Възражението, че
упълномощаването на Иваничка Върбанова е от 26.03.2018г.не променя горните
правни изводи.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че е налице
съсобственост между страните по
отношение на процесния имот, тъй като по силата на чл. 17, ал.1 ЗСПЗЗ влязлото
в сила решение
Решение № *** год. на Общинска служба
по земеделие гр. К. за възстановяване правото на собственост върху
земеделски земи съгласно плана
за земеразделяне в землището на с.
Е., Община К., придружено със скица,
удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт
за собственост върху имота на наследниците на
Х.Д. Л.,***. Съгласно чл. 5,
ал.1 от ЗН, наследниците му – двамата му сина Д.Х. Л. и С.Х. Л. наследяват по
равни части. Наследникът Д.Х. Л. – син е починал на 16.12.2001г., като е оставил наследник Х.Д.
Л., който наследява ½ идеална част от имота. Наследникът С.Х. Л. – син е
починал на 11.03.2010г. и оставил наследници А.Л.Л. – съпруга; М.С.Л. – дъщеря е О.С.Л. - син, които на осн. чл. 5, ал.1 от ЗН и чл. 9, ал.1
от ЗН наследяват по равни части идеалната част на техния наследодател, т. е по
1/6 идеална част. По делото се
установи, че по силата на действителни сделки
Х.Д. Л. първо е дарил на ищеца
„М.“ ООД, представлявано от Д.В.
1/6 ид.ч. от общо собствените си 3/6 ид. части от
процесния недвижим имот, след което пак Х.Д. Дечков, заедно с А.Л.Л. и М.С.Л. са продали на ищцовото
дружество собствените си 4/6 ид. части
от имота.
С оглед гореизложеното и след като се установи, че
страните са съсобственица на процесния
недвижим имот, то следва да се допусне делбата
при квоти, както следва: за ищеца „М.“
ООД, *** - 5/6 идеални части от имота, за ответника О.С.Л. - 1/6 идеална част
от имота.
По разноските:
С оглед изхода от спора, доколкото възраженията
на ответника няма да бъдат уважени, право на разноски има ищеца в
производството. Съдът намира, че в негова полза следва да се присъдят разноски
в размер на 600 лв. платени за назначения на ответника особен представител. По
аргумент на чл. 7, ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения то е не
по-малко от 600 лв. за всяка фаза по дела за делба. Следва да се
отбележи, че е налице разграничение между реда за присъждане на съдебни
разноски в първата фаза на делбата в случаите, когато не е налице спор между
страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на
съсобственост и правата им, в които случаи следва да намери приложение чл. 355 ГПК - разноските се присъждат едва след извършване на делбата във втората фаза,
и случаите на оспорване на иска за делба чрез правоизключващи възражения
относно наличието на съсобственост, квотите на съделителите или правото на
някой от тях да участва в делбата, в които се прилагат на общо основание
правилата за присъждане на разноски във въззивното производство по чл. 78 ГПК.
Водим от
изложеното, КРС
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА ДЕЛБА между „М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Д.Д.В. – управител и О.С.Л., ЕГН **********,***,
на следния недвижим имот: поземлен имот
с идентификатор ***.20.36, находящ се в с. Е., общ. К. по кадастралните карти и
регистри на с. Е., общ. К., одобрени със Заповед *** год. на Изпълнителен директор
на АГКК, с адрес на имота: с. Е., общ. К., местност „***“, с площ от 1476 дка,
трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория при
неполивни условия: 6, номер по предходен план № ***, при граници на имота: поземлени имоти ***.20.58;
***.20.35; ***.20.34; ***.20.37; ***.20.65658, при квоти както
следва: 5/6 идеални части за „М.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Д.Д.В.
– управител и 1/6 идеална част за О.С.Л., ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС- Стара Загора в двуседмичен срок от връчване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: