Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на десети март две хиляди
двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №13550 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439,ал.1
ГПК от И.С.К. срещу „К.И.ИБГ“ ЕАД за приемане
на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 805.25 лева, представляваща главница по договор за кредит
от 08.11.2008г. по издаден изпълнителен лист от 15.07.2010г. по ч.гр.д. №****/2010г.
по описа на ВРС поради погасяването на вземането по давност.
В исковата молба се твърди, че въз основа на
издаден изпълнителен лист от 15.07.2010г. по ч.гр.д. №****.2010г. по описа на
ВРС било образувано ИД №****/2010г. по описа на ЧСИ *******с настоящ взискател
ответника като частен правоприемник по договор за цесия по молба от
15.05.2015г. излага, че по ИД липсва връчване на ПДИ на 24.12.2014г. в гр.*******
по настоящ адрес, независимо, че било прието, че връчването е било прието, че е
осъществено по чл.47 ГПК. Липсата на редовно връчване на ПДИ довело до липсата
на осъществени последващи изпълнителни действия с изключение на обезпечителни
запори, които не представлявали изпълнителни действия. За период от две години
липсвали искания или действия за удовлетворяване на кредитора, това се
установявало от л.33 от насрочения опис на вещи на длъжника на непосочен адрес
и л.34 отлагането на 20.02.2012г. на същия. Насрочването на опис на вещи и
отказа впоследствие, отлагането на описа за непосочена дата означавали отказ от
изпълнителни действия. От посоченото следвало, че последното изпълнително
действие било от 13.10.21010г. образуване на ИД, евентуално от 24.12.2014г.
връчване на ПДИ по реда на чл.47 ГПК, евентуално от 18.03.2011г. – извършване на
запор на МПС, евентуално от 09.12.2011г. – присъединяването на НАП, от което
следвало, че производството п оделото е било прекратено на 13.10.2017г.,
евентуално на 24.12.2017г., евентуално на 22.03.2018г., евентуално на 09.12.2018г.,
евентуално на 11.01.2019г., евентуално на 20.02.2019г., но започнатите и
неосъществени изпълнителни действия следвало да не се вземат предвид за
настъпване на перемпцията, а след ТР №2/26.02.2015г. по т.д. №2/2013г. и за
погасяване на вземането по давност. Твърди се, че действията по изпълнението
след прекратяване на делото по силата на закона не са произвели правно действие
и не следвало да се вземат предвид. С изтичане на пет години от прекратяване на
изпълнителното дело било погасено правото на вземане. Изложени са правни съображения в подкрепа на
твърденията на ищеца.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „К.И.И. БГ“ЕАД е
депозирало отговор, в който е изразено становище за неоснователност на иска.
Излага се, че ИД №1418/2010г. по описа на ЧСИ ******
било образувано въз основа на молба на „БНПППФ”ЕАД на 13.10.2010г. по желание
на взсикателя и по инициатива на съдебния изпълнител били предприети множество
изпълнителни действия, всяко от които, прекъсващо погасителната давност.
Изпълнителният лис бил издаден на 15.07.2010г. на 16.03.2011г. било изпратено
запорно съобщение до ОДП-Варна –Пътна полиция. На същата дата било изпратено
запорно съобщение до А.М. ООД. На 11.01.2012г. бил насрочен опис на движими
вещи, собственост на длъжника. На 25.07.2014г. също бил насрочен опис на
движими вещи за 27.08.2014г. на 12.09.2015г. ответникът подал молба за
конституирането му като взискател, което действие отново прекъсвало давността
за вземането. Била депозирана молба за извършване на справки за налични трудови
договори и банкови сметки на името на длъжника. На 05.07.2016г. били изпратени
запорни съобщения до множество банки. На 08.08.2016г. било изпратено запорно
съобщение до работодателя ТМПУВ ЕООД. До същия работодател било изпратено
повторно запорно съобщение на 29.11.2016г. на 10.07.2017г. и на 23.06.2017г.
били депозирани молби от взискателя с искане за насрочване на опис на движими
вещи и съответно за извършване на справки за банкови сметки. На 23.05.2017г. била
изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника относно насрочен опис
на движими вещи. На 10.07.2017г. отново било изпратено запорно съобщение до
работодателя.На 08.03.2018г. била депозирана молба за справки за трудови
договори, на 29.05.2018г. бил насрочен опис на движими вещи. На 30.10.2018г.
последвало изпращане на ново запорно съобщение до работодателя. На 22.06.2020г.
била депозирана молба за насрочване на опис на движими вещи, като призвоката
била изпратена на 06.10.2020г. Всички тези действия прекъсвали течащата относно
вземането погасителна давност, което следвало от задължителната практика на
ВКС. Сочи се, че в мотивите на ТР №2.26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. се изтъква, че съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. ВКС стигнал до заключение, че дваността по време на висящо
принудително изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с
предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. Такива действия били насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на описи или оценка на вещ,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания на трети задължени лица. Твърди се,
че не е необходимо предприетото действие от съдебния изпълнител да е успешно,
за да се счита давността прекъсната. Това следвало от самата разпоредба на
чл.116, б.”в” ЗЗД. Твърди се, че погасителната давност в настоящия случай е
била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на
изпълнителните действия, с което предишния и настоящия взискател не са бездействали.
Счита се, че насрочените по делото описи на движими вещи са валидни
изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност. Посочена е съдебна
практика.
Отправя се искане за отхвърляне на претенцията.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Изискан е и е приложен по делото препис от ИД №**********, от който е видно, че същото е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по заповед за изпълнение №***/01.04.2010г. по ч.гр.д. №****/2010г. по описа на ВРС по молба на взискателя БНПППФ ЕАД.
По ИД са извършени следните изпълнителни действия :
-Наложен е запор върху МПС, собственост на длъжника, регистриран в КАТ на 22.03.2011г.
-Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника със запорно съобщение до работодателя „А.М.“ООД, връчено по реда на чл.50 ГПК на 18.03.2011г.
-Насрочен е опис и оценка на движими вещи собственост на длъжника, находящи се в дома му, който е бил отлаган няколко пъти и не е извършен.
С молба от 30.06.2015г. „К.И.ИБГ“ЕАД е отправило искане за конституирането му като взискател по делото въз основа на сключен договор за цесия, което искане е удовлетворено с издаване на Постановление за конституиране от ЧСИ. В молбата е поискано извършването на всички необходими изпълнителни действия.
С молба от 25.05.2016г. взискателят е поискал извършване на справка в НАП за трудови договори и справка за банковите сметки на длъжника, както и предприемане на изпълнителни действия за обезпечаване на вземането.
-Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „ТМПУВ:“ ЕООД, като запорното съобщение е отбелязано като редовно връчено на основание чл.50 ГПК на 30.01.2017г.
-с молба от 10.05.2017г. взискателят е поискал извършването на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника., за който няма данни да е проведен.
-наложен е запор върху банкова сметка *** „*****“АД, като запорното съобщение е връчено на 24.07.2017г.
-На 12.02.2018г. длъжникът е извършил доброволно плащане по ИД на сумата от 67 лева.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
По предявения иск с правно основание чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В настоящата хипотеза ищецът оспорва изпълнението с възражението, че вземането по същото е погасено по давност.
Съдебноустановеното вземане се погасява с изтичане на пет години от влизане в сила на съответния съдебен акт съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, като давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение на вземането съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД.
Съобразно утвърдената съдебна практика– Решение № 31/09.09.2010г., постановено по т.д. №400/2009г. по описа на ВКС II т.о. и Решение №325/13.01.2016г. , постановено по гр.д. №2783/2015г. по описа на ВКС, IIIг.о. за прекъсването на давността при образувано изпълнително производство е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години.
По делото се установява, че ответникът има вземане срещу ищеца по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №****/2010г. по описа на ВРС. След извършена служебна справка по делото се установява, че актът въз основа, на който е издаден изпълнителния титул Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е влязъл в законна сила на 06.06.2010г. Съобразно разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД срокът на новата давност на съдебно установено вземане е пет години и същата съгласно чл.116, б.”в” се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение.
До приемане на ТР №2/2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК е действало Постановление №3/18.11.1980г. по гр.д. №3/1980г. на Пленума на ВС, съобразно което погасителна давност на тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането т.е. за периода от образуване на ИД 15.10.2010г. до 26.06.2015г. погасителна давност за вземането не е текла.
Съгласно разясненията дадени в т.10 от
мотивите на ТР №2/2015г., постановено по т.д. №2/2013г. на ОСГТК давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ : насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза
за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Последното извършено изпълнително действие преди перемирането на изпълнителното дело е налагане на запор на МПС от 22.03.2011г. Последващото действие е извършено на 30.01.2017г. с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „ТМПУВ“ ЕООД. Независимо от перемирането на делото на 22.03.2013г. наложеният запор е проявил своето действие и е прекъснал давността като в този смисъл е решение №37/24.02.2021г. по гр.д. №1747/2020г. по описа на ВКС, IV г.о., съобразно което след като перемпцията е настъпила съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ, като същият следва да образува искането в ново дело, като новото искане на свой ред прекъсва давността независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, което с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността.
Давността е прекъсната впоследствие и с налагането на запор върху банкова сметка *** „*****“АД на 24.07.2017г. и на 12.02.2018г. с извършването на доброволно плащане по ИД на сумата от 67 лева, като последното представлява своеобразно признаване на вземането, което прекъсва давността на основание чл.116, б.“а“ ЗЗД. След последната дата е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към датата на подаване на исковата молба в съда 23.10.2020г.
|
|
|
|
|
С оглед изложеното съдът намира, че вземането на ответника по издадения ИЛ за присъдената главница не е погасено по давност, поради и което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските :
С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането от страна на ответника за присъждане на сторените от него разноски следва да се уважи.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл.78,ал.8 ГПК.
Воден от горното съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.К.,
ЕГН: ********** с адрес *** срещу „К.И.ИБГ“ЕАД,
ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление ***, иск с
правно основание чл.439 ГПК за приемане
на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 805.25 лева, представляваща главница по договор за кредит
от 08.11.2008г. по издаден изпълнителен лист от 15.07.2010г. по ч.гр.д. №****/2010г.
по описа на ВРС поради погасяването на вземането по давност.
ОСЪЖДА И.С.К., ЕГН:**********
с адрес *** да заплати на „К.И.ИБГ“ЕАД,
ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 300/триста/ лева, представляваща
направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :