Решение по дело №15736/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11464
Дата: 20 октомври 2022 г.
Съдия: Темислав Малинов Димитров
Дело: 20221110115736
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11464
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110115736 по описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на
2259,55 лв., представляваща вземане по договор за кредит № ************* г.
Ищецът – С. М. Г., твърди, че не дължи на ответника „******************“
ЕАД сумата в размер на 2259,55 лв., представляваща вземане по договор за кредит №
************* г., сключен между ищеца и „*******“ ЕООД, което вземане
впоследствие е било прехвърлено чрез договор за цесия на ответното дружество. Сочи,
че в периода от 26.05.2017 г. до 20.08.2018 г. е погасила задълженията си по договора
за кредит, като ищцата е заплатила общо сумата в размер на 1503 лв., погасяваща
главницата по договора, договорената лихва и такси за удължаване срока на договора.
Твърди, че ответникът, в качеството си на цесионер по вземането, многократно е
отправял извънсъдебни покани за заплащане на процесната сума, което обуславя
правния интерес на ищеца от предявяването на посочения иск. С молба от 27.09.2022 г.
оспорва дължимостта на сумата и поради факта, че същата се претендира въз основа на
нищожни клаузи от договора, съгласно изложеното в отговора на исковата молба.
Претендира разноските по производството.
Ответникът – „******************“ ЕАД оспорва предявения иск с
твърденията, че ищецът дължи на ответника процесната сума. Ето защо, моли за
отхвърляне на иска, като претендира и разноските по производството.
1
Третото лице помагач – „********“ ЕООД, не изразява становище по
предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: а именно: че между ищеца и „*******“
ЕООД е сключен договор за кредит № ************* г., по силата на който
кредитодателят е предоставил в заем на кредитополучателя сумата в размер на 750 лв.;
че вземанията по договора са прехвърлени на ответника с договор за цесия от
18.11.2021 г., както и че ищцата е уведомена за извършената цесия.
Видно от договор за паричен заем №************* г., между страните е налице
потребителски кредит, по силата на който ищецът е получил от ответника сумата в
размер на 750 лв., като се е задължил да върне сумата в размер на 863,75 лв. в срок от
17 дни до 03.06.2017 г., както и да заплати такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 102,51 лв. В договора за кредит е посочено, че лихвеният
процент е 40,61 %, а годишният процент на разходите – 49,80 %.
Следва да се установи, дали процесния договор за потребителски кредит
отговаря на изискванията на валидност, предвидени в ЗПК.
На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Претендираните от ответника вземания произтичат от твърдения за сключен
между ищеца и „*******“ ЕООД договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, средство за комуникация от
разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет и
изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние
2
и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния
договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя,
както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и
т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293
от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закона за електронния
документ и електронния подпис (с изменено заглавие – Закон за електронния документ
и електронните удостоверителни услуги). В настоящия случай, за доказване на
възникналото между ищеца и „*******“ ЕООД правоотношение са представени
неподписани документи – договор за кредит и общи условия към него. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП, електронен документ представлява всяко
електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност
да бъде възпроизведено. Електронно изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално
представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП). По делото не е представен
договорът за кредит под формата на електронен документ и по-конкретно – носителят,
от който същият може за бъда възпроизведен (магнитен, оптичен или друг носител).
Следователно, по делото не се установява, че между ищеца и „*******“ ЕООД е
сключен договор за заем от разстояние под формата на електронен документ.
Ето защо, съдът счита, че не е спазено изискването за форма, предвидено в чл.
10, ал. 1 ЗПК, поради което договорът за кредит е недействителен на основание 22
ЗПК.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин. В договора е
посочено, че общата дължима сума е в размер на 863,75 лв., без да са включени таксата
за експресно разглеждане на документи, както и другите събирани по договора такса,
включително – таксата за удължаване на срока на договора. По същество клаузите,
предвиждащи заплащането на посочените такси, са недействителни, тъй като чрез
същите се преследва забранена от закона цел да се присъди още една възнаградителна
лихва. Характерът на посочените вземания, представляващи възнаграждение за
предоставения паричен ресурс, предполага включването им при определяне на
годишния лихвен процент и годишния процент на разходите по кредита, което не е
3
направено, поради което размерите на същите са посочени неправилно в договора и не
отговарят на действителните такива.
Следователно, в договора не е посочена действителната дължима сума от
кредитополучателя, както и действителният годишен процент на разходите, поради
което съдът счита, че съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
На следващо място, на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Видно от процесния договор за
потребителки кредит, същият не съдържа информация за разпределението на вноските
между различните неизплатени суми, т.е. не е ясно каква част от месечната
погасителна вноска се отнася за погасяване на дължимата главница, дължимата
възнаградителна лихва и други плащания по договора. Следователно, в съдържанието
на договора не е отразено разпределението на погасителната вноска при погасяването
на задълженията по договора, поради което съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
При посочените съображения, съдът счита, че съдържанието на процесния
договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.
11 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият се явява недействителен.
За пълнота следва да се посочи, че клаузите, предвиждащи заплащане на такса за
експресно разглеждане на документи и такса за удължаване на срока на договора, също
така са нищожни. Съдът счита, че чрез посочените клаузи се преследва забранена от
закона цел да се присъди още една възнаградителна лихва. Това е така, тъй като срещу
тези такси не се дължи никакво поведение. Следователно, не става въпрос за никакви
такси, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузите да служат за
възнаграждение за предоставения паричен ресурс. Чрез същите се цели да бъде
заобиколена императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален
размер на годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Съгласно представените към исковата молба
писмени доказателства, чрез извършени плащания в периода от 03.06.2017 г. до
20.08.2018 г. ищцата е заплатила на кредитодателя сумата в общ размер на 1203 лв. по
процесния договор за кредит, с което е погасила дължимата от нея сума в размер на
750 лв., равняваща се на чистата стойност на кредита.
4
Следователно, ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2259,55 лв.,
представляваща вземане по договор за кредит № ************* г., поради което искът
с правно основание чл. 124 ГПК следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сумата в размер на 90,38 лв., представляваща разноски по
производството за заплатена държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца –
адв. П. Й. Н., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 388,17
лв. във връзка с оказваната безплатна правна помощ.
При този изход на делото ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. М. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ********************, не дължи на
„******************“ ЕАД, ЕИК ************, с адрес: гр. ********************,
сумата в размер на 2259,55 лв., представляваща вземане по договор за кредит №
************* г., сключен между ищеца и „*******“ ЕООД, претендирано от
ответника въз основата на договор за цесия.
ОСЪЖДА „******************“ ЕАД, ЕИК ************, с адрес: гр.
********************, да заплати на С. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
********************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 90,38 лв.,
представляваща разноски по производството за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „******************“ ЕАД, ЕИК ************, с адрес: гр.
********************, да заплати на адв. П. Й. Н. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
сумата в размер на 388,17 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „********“
ЕООД, ЕИК *********, на страната на ответника - „******************“ ЕАД, ЕИК
************.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5