РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 14.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на петнадесети януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5132 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „АГЕНЦИЯ
МИТНИЦИ” ЕАД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, срещу С.П.Й.,
ЕГН: **********,*** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на положителни установителни искове
с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 269,19 лева, представляващ
остатък от задължение за възстановяване на средства, отпуснати за униформено облекло, както и законна лихва за
забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в
исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.417 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 9204/2019 г. по описа на
ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение и обезсилен
впоследствие ИЛ срещу длъжника, срещу която същият е възразил и по повод, на
което е депозиран и настоящия иск. Излага
се, че съгласно Договор за повишаване на професионална квалификация с рег. №
1603/27.04.2012г. на ЦМУ, ответницата по делото е заемала до 01.03.2016г.
длъжността *** в митница Свищов, като съгласно чл. 6. ал. 3 от цитирания
договор, същата се е задължила да работи в Агенция „Митници" за период от
три години след завършването на базовия седеммесечен курс за обучение на
митнически служители - 30.11.2012г.
Излага се, че със Заповед № 946 от 09.02.2016г. на директора на Агенция
„Митници" на основание чл. 105. ал. 1 и 2 от Закона за държавния служител
и подадено от С.П.Й. заявление с вх. № 32-25567/01.02.2016г., считано от
01.03.2016 г. е прекратено служебното правоотношение със същата. Сочи се, че със Заповед № 231 /29.04.2014г. на
началника на митница Свищов, е разрешено ползването от Й. на неплатен отпуск от
20 дни за 2014г., считано от 09.06.2014г. до 04.07.2014г. включително, като със
Заповед № 0-750/28.04.2014г. на директора на Агенция „Митници", на С.Й. е
разрешено ползването на неплатен отпуск от 124 календарни дни за 2014г.,
считано от 06.07.2014г. до 06.11.2014г. включително. Поради изложеното се
счита, че е налице неизпълнение на
задължението по чл. 6. т. 3 от договора за повишаване на професионална квалификация
с рег. № 1603/27.04.2012г. на ЦМУ. Твърди се, че при неизпълнение на
установените в чл. 6. т. 1. 2 и 3 от цитирания договор задължения, обучаемият
дължи обезщетение в тройния размер на последната получена брутна заплата - чл.
8, ал. 1 от договора, като при забава на плащането на сумата по чл. 8, ал. 1.
обучаемият дължи и законна лихва. Излага се, че с писмо рег. №
32-37681/11.02.2016г., ответницата е уведомена, че съгласно сключен договор за
повишаване на професионална квалификация с рег. № 1603/27.04.2012г. дължи на
Агенция „Митници" възстановяване на разходите по обучението, съответно
неизпълнението в размер на 2124 лв., като в отговор на това С.Й. е депозирала в
ЦМУ заявление е рег. № 32-48616/22.02.2016г., с което е изразила несъгласие за
възстановяване на разходи по обучение, реализирани от Агенция „Митници"
съгласно цитирания договор. Твърди се, че за неизпълнение по Договор за
повишаване на професионалната квалификация с рег. № 1603/ 27.04.2012г. за С.Й.
възниква дължима остатъчна стойност на специализирано облекло, което към
момента на прекратяване на служебното правоотношение на служителката е
извършена справка в счетоводен ПП „КОНТО" за дължимите суми по договор,
както и по остатъчна стойност на специализираното облекло от служителката,
което е в размер на 269.19 лв. - остатък за възстановяване облекло и лихви.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан. Сочи, че процесната сума е за униформено облекло, чиято
стойност е определена с вътрешна заповед. Обяснява, че се същата не се отпуска
в брой. Излага, че сумата се дава за униформено облекло, което ответницата е
следвало да носи по време на изпълняване на служебните задължения и след
напускането си е следвало да заплати остатъка. Твърди, че сумата за униформено
облекло се отпуска за определен период от време, например 3 години. Излага, че
искането им се основава на представеното по делото "извлечение с
натрупване", представено от счетоводството на Митница Свищов.Твърди, че
именно на базата на този документ ответницата следва да възстанови процесната
сума.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба. Твърди, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Излага, че не
става ясно на какво основание се дължи исканата сума, тъй като в договора не е
заложена клауза, съгласно която може да възникне задължение за заплащане
на остатъчна стойност на специализирано
облекло.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
предявения иск и да му присъди разноски. Излага, че ищецът основава твърденията
си на Договор за повишаване на квалификацията на служителя, в който не е
уговорено, че при напускане на работа дължи възстановяването на работното
облекло. Сочи, че ако такова задължение е поето с друг документ то същия не е
представен по делото. Излага, че по делото не са представени доказателства кога
е предоставено това облекло и колко време е носено същото, за да се претендира
остатъчна стойност. Излага, че документът, въз основа на който се претендира
процесната сума не може да бъде приет като доказателство за размерът на същата.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 9204/2018 г. по описа на ПлРС, от което
е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника за сумата от 269,19 лева, представляваща дължима
остатъчна стойност на специализирано облекло, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда, до
окончателното плащане, ведно със сумата от 25,00 лв. за деловодни разноски. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 147/21.01.2019
г. и изпълнителен лист, като в указания от съда срок длъжникът е възразил,
поради което и ищецът с оглед дадените от заповедния съд указания е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство. С определение по гр.д. № 420/2019 г. по описа на
ПлОС издаденият по делото е отменено разпореждането на заповедния съд за
издаване на изпълнителен лист и същият е обезсилен, като е взето предвид, че
представеният документ "извлечение с натрупване" не е редовен от
външна страна.
Видно е от
представения по делото Договор за повишаване на професионална квалификация с
рег. № 1603/41/27.04.2012 г., че между страните по делото е сключен договор,
съобразно който ответницата е следвало да премине през седеммесечен курс за
обучение на митнически служител за повишаване на професионалната квалификация.
Установява се, че съгласно договора ответницата се е задължила да работи в
Агенция „Митници" за период от три години след завършването на базовия
седеммесечен курс за обучение на митнически служители - 30.11.2012г., като при
неизпълнение на това задължение дължи обезщетение в размер на тройния размер на
последната получена брутна заплата.
От представената по
делото декларация се установява, че
ответницата е дала съгласие да бъде удържана от брутната й заплата сума в
размер на тройния размер на последната получена брутна заплата, при условие, че
не работи в Агенция "Митници" за период от три години след завършване
на седеммесечния курс за обучение на митнически служители.
Установява се от
приложеното по делото Удостоверение №3782, издадено на името на С.Й. от МФ Агенция
"Митници", че същата е завършила "Базов курс за обучение на служители от специализираната
администрация".
Видно е от
представеното по делото Заявление №32-25567/01.02.2016 г., е отправила искане
до началника на Митница Свищов да бъде освободена от заеманата от нея длъжност.
Приобщена като
доказателство по делото е и Заповед №946/09.02.2016 г., издадена от МФ Агенция
"Митници", от която се установява, че на основание чл.105, ал.1 и ал.
2 ЗДСл е прекратено трудовото правоотношение с ответницата по делото.
Установява се, че със
Заповед № 231 /29.04.2014г. на началника на Митница Свищов, на ответницата е
разрешено ползването на неплатен отпуск от 20 дни за 2014г., считано от
09.06.2014г. до 04.07.2014г. включително, и, че със Заповед №
0-750/28.04.2014г. на директора на Агенция „Митници", на С.Й. е разрешено
ползването на неплатен отпуск от 124 календарни дни за 2014г., считано от
06.07.2014г. до 06.11.2014г. включително
Видно е от приложените по делото писма, че ответницата по делото е
уведомена, че следва да възстанови сума в размер на 2124,00 лева за неизпълнено
задължение по чл.6, т.3 от Договора за
повишаване на професионална квалификация, срещу което същата е възразила.
Установява се от
приложеното по делото Извлечение с натрупване с изх. №32-175881/24.06.2016 г.
за период от юни 2016 г. по сметка 48870, че по "аналитичен показател 8932
- остатък за възстановяване на облекло" за "дебитори бюджет-890140- С.П.Й.
има натрупан об. дебит в размер на 269,19 лева и КС дебит в размер на 269,19
лева.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът
следва да установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника; наличието на валидно трудово отношение между
ответника и ищеца, по силата на който са
предоставени процесните суми за облекло; прекратяването на правоотношението между страните, както и че
задължението за възстановяване на сумите за специализирано облекло е станало
изцяло изискуемо.
Съответно в тежест на ответника
по делото е да установи всички
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил
сумите.
Не се спори по делото, а и се
установява от приложеното ч.гр.д. №9204/2018 г., че в полза на ищеца е издадена
по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу която длъжникът
е възразил, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост. Не е спорно и, че с определение по гр.д. № 420/2019 г. по описа на ПлОС е
отменено разпореждането на заповедния съд за издаване на изпълнителен лист и
същият е обезсилен, като е взето предвид, че представеният документ
"извлечение с натрупване" не е редовен от външна страна.
Ищецът основава претенцията си въз основа на Договор за повишаване на професионална квалификация с рег. №
1603/41/27.04.2012 г., съобразно който ответницата се е задължила да работи в
Агенция „Митници" за период от три години след завършването на базовия
седеммесечен курс за обучение на митнически служители - 30.11.2012г., при
неизпълнение, на което задължение дължи обезщетение в размер на тройния размер
на последната получена брутна заплата.
Размерът
на претенцията си ищецът основава на извлечение с натрупване с изх.
№32-175881/24.06.2016 г. за период от юни 2016 г. по сметка 48870 по
"аналитичен показател 8932 - остатък за въстановяване на облекло" за
"дебитори бюджет-890140- С.П.Й. с натрупан об. дебит в размер на 269,19
лева и КС дебит в размер на 269,19 лева.
Спорно
по делото е дали ответницата дължи възстановяване на процесната сума за униформено специализирано облекло.
Съобразно
разпоредбата на чл.27 от Наредба за служебното положение на държавните
служители държавният служител има право на
представително работно облекло за всяка календарна година, като при напускане
от негова страна, той възстановява получената сума за представително работно облекло, установена пропорционално на
неотработените месеци за годината /ал.3/.
В разпоредбата на чл. 29 е
предвидено, че право на униформено
облекло имат държавни служители, за които с нормативен акт е предвидено
носенето му при изпълнението на служебните задължения, като видът, стойността и сроковете за износване на униформеното облекло за
отделните категории държавни служители се определят от органа по назначението
съгласувано с министъра на финансите.
В чл.30 от същата
наредба е предвидено, че държавните
служители, които имат право на униформено облекло, нямат право на
представително работно облекло.
С
оглед наведените от ищеца твърдения в о.с.з., съдът приема, че в процесния случай
се претендира връщане на суми за униформено облекло, а не за представително
такова. Видно е, от цитираната Наредба, че в същата е предвидено при
прекратяване на служебното правоотношение служителят да върне единствено
отпуснати пари за представително облекло. Такава отговорност обаче не е
предвидена за служителите, на които са отпуснати суми за униформено облекло, с
които същите е следвало да изпълняват на вменените им задължения по
възникналото служебно правоотношение. Съдът счита, че в настоящият случай, работодателят може да
претендира единствено връщането на самото облекло, но не и възстановяване на отпуснатата
на служителя сума.Поради изложеното съдът приема, че предявения иск е
неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че
следва да отбележи, че дори и да се приеме, че ответникът е следвало да върне процесната сума,
то искът следва да бъде отново отхвърлен тъй като е недоказан и по размер. По
делото не са представени доказателства, от които да се установи какъв е
размерът на първоначално отпуснатата сума за облекло, как е формирана тя,
съответно каква част от нея е използвана, за да се претенидра остатък от нея.
С оглед изхода на
спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника се дължат разноски за
настоящето производство в размер на 300 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1
от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника С.П.Й., ЕГН: **********,***,
ЧЕ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сума в размер на
269,19 лева, представляваща остатък от
задължение за възстановяване на средства, отпуснати за униформено облекло, както и законна лихва за
забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ” ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София да заплати на С.П.Й., ЕГН: **********,***, сумата от 300,00
лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: