Решение по дело №82/2023 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 181
Дата: 4 декември 2023 г.
Съдия: Ивета Венциславова Кънева-Санкова
Дело: 20231460100082
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Оряхово, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря А.А.Б.
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20231460100082
по описа за 2023 година
От „Топлофикация-Враца“ ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Враца, ул.“Максим Горки“ № 9, представлявано от Р.И.М.изпълнителен директор, чрез
пълномощника си юр.к. В. Н. против К. М. Й., с ЕГН ********** от гр. Враца,
ж.к.“Дъбника“ № 19, вх.Б, ап.31, с постоянен и настоящ адрес гр. Оряхово, ул. Ген.
Тотлебен“ № 33 е предявен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сумата от 380.70 лв. /триста и осемдесет лева и седемдесет ст./,
представляваща главница за консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода
30.11.2019 г. до 30.06.2022 г., сумата от 61.18 лв. /шестдесет и един лева и осемнадесет ст./,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 31.12.2019 г. до 25.10.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 01.11.2022 г. до изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 401/02.12.2022 г. по ч.гр.д. № 694/2022 г. на ОРС.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски в настоящето и
заповедното производство.
В подкрепа на иска са представени писмени и гласни доказателства.
Производството е по чл.415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 ГПК.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от назначения на ответника особен представител -
адв. В. В.-АК Враца, е постъпил писмен такъв, в който оспорва иска по основание и размер.
Предявеният иск e с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В откритото съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. С
молба вх. № 3522/07.11.2023 г. процесуалния представител на ищеца поддържа предявения
иск. Сочи, че в хода на производството, ответницата е заплатила изцяло претендираните
суми на 16.08.2023 г. в частта за главница и обезщетение за забавено плащане. Сочи се
също, че към настоящият момент остават незаплатени претендираните съдебни разноски в
производството по ч.гр.д. № 694/2022 г., както и в настоящето производство, с оглед на
което оттегля искането си за назначаване на съдебно счетоводна експертиза. Направено е
искане ответницата да заплати направените в двете производства разноски.
Ответникът чрез особения си представител адв. В. В.-АК Враца с оглед постъпилата
1
молба от ищеца, прави искане съдът да отхвърли предявеният иск като неоснователен
поради извършеното от страна на ответницата плащане, както и съдът да постанови
решение, с което осъди ответницата да заплати в полза на ищеца направените по делото
разноски.
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 694/2022 г. по описа на Оряховският районен съд /приложено по делото/е
издадена на основание чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 401/02.12.2022 г. в полза на
заявителя-настоящ ищец, против ответника, за сумата от 380.70 лв. /триста и осемдесет лева
и седемдесет ст./, представляваща главница за консумирана и незаплатена топлинна енергия
за периода 30.11.2019 г. до 30.06.2022 г., сумата от 61.18 лв. /шестдесет и един лева и
осемнадесет ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 31.12.2019 г.
до 25.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 01.11.2022 г. до изплащане на задължението, както и сумата от 25.00
лв. /двадесет и пет лева и нула ст./ държавна такса и сумата от 50.00 лв./петдесет лева и
нула ст./ юрисконсултско възнаграждение.
На длъжника е изпратена Заповед за изпълнение № 401/02.12.2022 г. по ч.гр.д. №
694/2022 г. на РС Оряхово. Същият не е открит на постоянния си адрес, като Заповедта е
връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 ал.5 ГПК и същият не се е явил в
двуседмичен срок, за да му бъде връчена издадената заповед, а от приложената по делото
справка от НАП е видно, че същият няма действащ регистриран трудов договор.
С оглед нормата на чл.415 ал.2, вр.ал.1, т.2 ГПК, на Заявителя е указано, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса.
Искът на Заявителя, основан на чл.415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.
Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. За успешното провеждане на установителния иск, в тежест
на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение.
Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството
си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да
докаже възраженията си - респ.- недължимост или факта на плащането. Въз основа на
представените доказателства от ищеца съдът приема за доказано изпълнението на договора
от страна на ищеца. Поради това, съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на
кредитор по договора, както и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание
и размер/ и изискуемо вземане спрямо длъжника. Ответникът не ангажира никакви
доказателства във връзка със възраженията си.
От приложените от ищеца с исковата молба писмени доказателства се установява, че
„Топлофикация Плевен" ЕАД се е намирало в облигационни правоотношения с ответника
по настоящото производство, регулирани от Общи условия на договорите за продажба на
топлинна енергия. Общите условия на„Топлофикация Враца” ЕАД, са общоизвестни,
публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за
енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителя. Ищецът е доставчик на топлинна енергия
Ищецът е доставчик на топлинна енергия на обособената територия, определена в
Приложение 1 към Лицензия за обществено снабдяване с топлинна енергия № Л-026-05/15-
11-2000 г. на ДКЕР и като такъв е доставяло на ответника К. М. Й. топлинна енергия за
битови нужди за периода 30.11.2019 г. до 30.06.2022 г. в имот, находящ се в гр. Враца,
ж.к.“Дъбника“ № 19, вх.Б, ап.31. Ответникът е задължен да заплаща количеството топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация, от отоплителните тела в общите части и
2
отоплителните тела в отделните имоти съгласно чл.22 от Общите условия от който е видно,
че отчетеното количество топлинна енергия за сградата се разпределя възмездно между
отделните имоти присъединени към абонатната станция и др.
Задължението на ответника за посочения в исковата молба размер е станало
изискуемо, тъй като в полза на абоната е предоставен 30-дневен срок за плащане на
задълженията за консумираната топлинна енергия /чл.31 ал.1 от Общите условия/.В същия
период вземането е ликвидно и изискуемо, но с изтичане на срока то става годно за
принудително изпълнение,като неполучаване на съобщението от страна на абоната не
освобождава последния от задължението да заплати дължимите суми в срок.
В конкретния случай съдът намира предявеният иск с правно основание по чл. чл.415
ал.1 вр. чл. 422 ГПК, че е неоснователен и следва да се отхвърли. За да бъде уважен той,
следва да са налице комулативно две предпоставки-наличието на претендираното вземане,
както и че същото не е заплатено от страна на ответника.
За конкретния случай е безспорно, че ищецът е доставчик на топлинна енергия и като
такъв е доставило на ответника топлинна енергия за битови нужди за периода 30.11.2019 г.
до 30.06.2022 г. г., за която са издадени фактури за сумата от 380.70 лв. /триста и осемдесет
лева и седемдесет ст./, представляваща главница за консумирана и незаплатена топлинна
енергия за периода 30.11.2019 г. до 30.06.2022 г., като претендира и сумата от 61.18 лв.
/шестдесет и един лева и осемнадесет ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане
за периода 31.12.2019 г. до 25.10.2022 г. преди открито съдебно заседание от ищеца е
постъпила молба в която сочи, че ответникът в хода на производството изцяло е заплатил
претендираните суми със заявлението по чл.410 ГПК, като остава да дължи направените от
ищеца разноски в заповедното и исковото производство .
Предвид на горното, предявеният иск по чл. 422 от ГПК е изцяло неоснователен и
следва да се отхвърли.
Доколкото обаче ответника с поведението си е дал основание за завеждане на делото
независимо от изхода му, съдът следва да присъди на ищеца направените от него деловодни
разноски в заповедното и исковото производство в общ размер на 600.00 лв. - в заповедното
производство: платена държавна такса в размер на 25 лева и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, и в исковото производство 25.00 лева – държавна такса, 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 400.00 лева възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация-Враца“ ЕАД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Враца, ул.“Максим Горки“ № 9, представлявано от
Р.И.М.изпълнителен директор, чрез пълномощника си юр.к. В. Н. против К. М. Й., с ЕГН
********** от гр. Враца, ж.к.“Дъбника“ № 19, вх.Б, ап.31, с постоянен и настоящ адрес гр.
Оряхово, ул. Ген. Тотлебен“ № 33 иск за приемане за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сума в размер на 380.70 лв. /триста и осемдесет лева
и седемдесет ст./, представляваща главница за консумирана и незаплатена топлинна енергия
за периода 30.11.2019 г. до 30.06.2022 г., сумата от 61.18 лв. /шестдесет и един лева и
осемнадесет ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 31.12.2019 г.
до 25.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 01.11.2022 г. до изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 401/02.12.2022 г. по ч.гр.д. № 694/2022 г. на ОРС.
ОСЪЖДА К. М. Й., с ЕГН ********** от гр. Враца, ж.к.“Дъбника“ № 19, вх.Б, ап.31, с
постоянен и настоящ адрес гр. Оряхово, ул. Ген. Тотлебен“ № 33, ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация-Враца“ ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Враца, ул.“Максим Горки“ № 9, представлявано от Р.И.М.изпълнителен директор, чрез
3
пълномощника си юр.к. В. Н. сумата от 600.00 лв./шестстотин лева/,- деловодни разноски в
заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
4