Определение по дело №353/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 юли 2010 г.
Съдия: Атанас Маскръчки
Дело: 20101200600353
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 юли 2010 г.

Съдържание на акта

Определение № 302

Номер

302

Година

05.04.2013 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

04.05

Година

2013

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Пламен Александров Александров

Кирил Митков Димов

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Кирил Митков Димов

Гражданско I инстанция дело

номер

20135100100112

по описа за

2013

година

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

С разпореждане от 19.02.2013 г., постановено от ДСИ при СИС към РС – К. по изп.д. № 131/2012 г. по описа на СИС при РС – К. е разпоредено взискателят да внесе държавна такса по чл.73, ал.4, предложение второ от ГПК, както следва: за описа, извършен на 15.11.2012 г., д.т. в размер на 9 857.46 лв., представляваща 1.5% от паричното вземане; за описа, извършен на 19.11.2012 г. д.т. в размер на 1 048.35 лв., представляваща 1.5% от цената на описаните вещи; за описа, извършен на 21.11.2012 г., д.т. в размер на 9 197.84 лв., представляваща 1.5% от паричното вземане.

Недоволен от разпореждането на Държавния съдебен изпълнител е останал жалбодателят “А.” О. – Г.К., представляван от управителя на дружеството, който го обжалва като незаконосъобразно. В жалбата се излагат съображения, че взискателят поискал извършване на един опис върху множество имущества, а не на три отделни описа. Независимо, че били съставени три отделни протокола, в действителност било извършено едно принудително действие. Твърди, че държавната такса следвало да бъде определена предварително и след като същата не е внесена, тя да бъде събрана от длъжника. Моли съда да отмени действията на Държавния съдебен изпълнител, обективирани в разпореждане от 19.03.2013 г. по изп.д. № 131/2012 г. по описа на СИС при РС – К., изразяващи се в определяне на обща сума в тежест на взискателя в размер на 20 103.65 лв., ведно с всички последици от това.

Ответникът “П. П. К.” – Г.К., не е представил писмено възражение на основание чл.436, ал.3 от ГПК.

Държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения за допустимост и неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1 от ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение. Така изброените действия на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени, като извън тях взискателят не може да обжалва други действия. Разпореждането на държавния съдебен изпълнител, с което са определени дължимите от взискателя държавни такси за извършени изпълнителни действия – описи на движими и недвижими вещи, не е от категорията действия, подлежащи на обжалване. В подкрепа на този извод е и заглавието на раздел І от Глава тридесет и девета на ГПК, озаглавен “П.”, от което несъмнено следва извода, че изброените действия на съдебния изпълнител са изчерпателно изброени, т.е. те са numerus clausus.

В случая обжалваемостта на разпореждането не може да бъде изведена по аналогия от Глава осма, Раздел ІІ от ГПК, тъй като са налице специални норми, уреждащи обжалването на действията на съдебния изпълнител. В чл.435 от ГПК е предвидено, че постановлението за разноските може да бъде обжалвано само от длъжника, тъй като по правило разноските в изпълнителното производство са за негова сметка, а не за сметка на взискателя, който авансира тези разноски. Ако таксите по изпълнението са неправомерно определени и бъдат отменени от съда по жалба на длъжника, то тогава взискателят има възможността да потърси правата си по реда на чл.441 от ГПК. Ето защо, жалбата на „А.” О. – Г.К. е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Водим от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на “А.” О. – Г.К., У. № *, с ЕИК * против разпореждане от 19.02.2013 г., постановено от ДСИ при СИС към РС – К. по изп.д. № 131/2012 г. по описа на СИС при РС – К., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по Г.д. № 112 по описа за 2013 г. на Кърджалийския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: Членове:1. 2.

Определение

2

ub0_Description WebBody

2247AB135357682CC2257B4400434455