Р Е Ш Е Н И Е № 86
гр .Кюстендил,
05.05.2022год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на шести април през две
хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
при секретаря
Светла Кърлова и с
участието на прокурора Й. Георгиев,
като разгледа докладваното от съдия
Стойчева КАНД № 71 по описа за 2022год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Делото
е образувано по касационна жалба от Националната агенция за приходите, Централно управление, срещу решение № 135/19.12.2021
г., постановено по АНД № 610/2021
г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отменено Наказателно
постановление № 517379-F534506/11.06.2020г.,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на
НАП. В жалбата е наведено касационното основание по чл.348, ал.1,
т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Нарушението
на закона поради неправилното му прилагане се свързва с доказано нарушение и
редовно проведено административнонаказателно производство. Прави се искане за
отмяна на решението и потвърждаване на
наказателното постановление. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание с писмена молба,
юрк Манчева – процесуален представител по пълномощие на касатора, поддържа
жалбата.
Ответникът – „С.“ ЕООД ***, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административният съд, извършвайки
преценка на доказателствата по делото, на касационните основания
и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК
и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.
Съображенията са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 517379-F534506/11.06.2020г.,
издадено
от началника на отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на
НАП, с което на „С.“ ЕООД, с ЕИК *****,
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер
на 500,00 лева за нарушение по чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.).
От фактическата
страна на спора е установено, че на 10.01.2020
г. е
извършена проверка от инспектори по приходите в ЦУ на НАП в
търговски обект – хранителен магазин, находящ се на
адрес: гр.Кюстендил, ул. ,,Б”, бл.***, стопанисван от „С.”
ЕООД. При проверката е установено, че промяната в касовата наличност не се
отчита по надлежния ред с инсталираното и
работещо в обекта фискално устройство, свързано дистанционно с НАП – електронен касов апарат с фискална памет, модел ,,Datecs DP-150” с ИН
на ФУ № DT735097 и ИН на ФП № 02735097. Установени са разчетена касова
наличност от ФУ – 327,99
лева, и фактическа наличност – 361,83
лева, като положителната разлика в размер на 33,84 лева
не е регистрирана
във ФП на ФУ, което води до неотразяване на приходи. Сочи се, че инсталираното и
работещо в обекта ФУ притежава и са
активирани за работа операциите
,,служебно въведени” и „служебно изведени“ суми.
Резултатите от
проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка № 0396270/10.01.2020г.
Срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № F534506/17.01.2020
г. за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Актът
е предявен и връчен на управителя на дружеството. Въз основа на
съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по
акта.
При
събраните доказателства, районният съд
постановява оспореното решение, с което отменя издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно. Констатирал е неправилна
квалификация на деянието, както и приложение на санкционна норма, която не
съответства на описаните фактически обстоятелства.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно основание, настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.
Административнонаказателната отговорност на „С.“ ЕООД
е ангажирана на основание чл.185,
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. Според чл.33, ал.1 от посочената наредба извън
случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени”
суми. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда, че извън случаите по
ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или
на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева,
или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева, а когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Съгласно разпоредбата на чл.185, ал.1
от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1,
се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до
500 лева, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лева. Анализът на нормите налага извода, че
за да се наложи на търговец наказание имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС,
следва нарушението по ал.2 да не е
довело до неотразяване на приходи.
В случая в акта и в
наказателното постановление са наведени твърдения относно състава на
административното нарушение за това, че
положителната разлика в размер на 33,84лв. между разчетената касовата наличност
и фактическата касова наличност представлява промяна в касовата
наличност, която не е регистрирана във фискалното устройство и води до неотразяване на приходи, т.е. формулираното
обвинение е за деяние по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., което води до неотразяване на приходи, т.е. за деяние, наказуемо на
основание чл.185, ал.2, предл.1 от ЗДДС. От друга страна, в противоречие с
последната констатация, АНО прилага санкцията по ал.1 на чл.185 от ЗДДС, която касае нарушения по чл.185, ал.2 като процесното, но
които не водят до неотразяване на приходи. Налцие е неправилна
квалификация на деянието, както и приложение на санкционна норма, която не
съответства на установените факти. Правните изводи в изложения смисъл на
въззивния съд са обосновани и законосъобразни, а постановеното решение за
отмяна на НП - е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода по делото, на касатора не се следват деловодни разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 135 от 19.12.2021г.,
постановено по АНД № 610/2021г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.