Решение по дело №348/2016 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                               15.02.2016 година                         град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                      ХХІ-ви наказателен състав

На петнадесети февруари                             две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

     СЪДИЯ: ПЛАМЕНА СЪБЕВА

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Събева

наказателно от административен характер дело № 348 по описа за 2016 година

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия С.П.Н., с ЕГН ********** – роден на *** ***, с постоянен адрес *** 59, българин, български гражданин, неосъждан-реабилитиран, за ВИНОВЕН в това, че на 19.03.2015 г., в гр. Бургас, ул. „Бистрица”, пред №3, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, управлявал лек автомобил „Форд”, с рег.№ А *** КК, в едногодишен срок от наказанието му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за правоуправление с Наказателно постановление № 14-0434-000029/14 г. на Началника група сектор ПП ОД МВР -Бургас по чл.177, ал. 1, т.2 от ЗДвП, влязло в законна сила на 11.07.2014 г., поради което и на основание чл.78а от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия С.П.Н., с ЕГН **********, със снета по делото самоличност, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Бургас 5 (пет) лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд - Бургас в 15-дневен срок, считано от днес.

 

                                                               СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

ММ

 

 

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 194 от 15.02.2016 г. по НAХД № 348/2016 г. по описа на БРС,  XXI състав

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Районна прокуратура – Бургас постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия С.П.Н., ЕГН ********** – роден на *** ***, с постоянен адрес *** 59, българин, български гражданин, реабилитиран, за това, че на на 19.03.2015 г., в гр. Бургас, ул. „Бистрица”, пред №3, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, управлявал лек автомобил „Форд”, с рег.№ А 6502 КК, в едногодишен срок от наказанието му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за правоуправление с Наказателно постановление № 14-0434-000029/14 г. на Началника група сектор ПП ОД МВР -Бургас по чл.177, ал. 1, т.2 от ЗДвП, влязло в законна сила на 11.07.2014 г. - престъпление по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 от НК.

РП – Бургас, редовно уведомени, представител не се явява.

Защитникът на обвиняемия адв. Д. не излага възражения срещу събраните на досъдебно производство доказателства, както и срещу внесеното от БРП постановление.

Обвиняемият редовно уведомен, се явява лично. В последната си дума признава вината си, изразява съжаление за извършеното и моли да му бъде наложено минимално наказание.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

 

Обвиняемият С.П.Н., ЕГН ********** е роден на *** ***, с постоянен адрес *** 59, българин, български гражданин. От свидетелството за съдимост на лицето се установява, че към датата на процесното деяние, обвиняемият е бил реабилитиран за предходни осъждания.

На 19.03.2015 г. около 21.00 часа, в гр. Бургас, ул. „Бистрица”, пред №3, свидетелите Димитър Узунов и Иван Кърджолов и двамата служители на Първо РУ при ОД на МВР – Бургас, при осъществяване на служебните си задължения, спрели за проверка лек автомобил марка „Форд”, с рег. № А 6502 КК. Като водач на автомобила бил установен обвиняемият С.П.Н.. При извършване на проверката обвиняемият не представил СУМПС. След извършена справка чрез дежурен ОДЧ е било установено, че обвиняемият не притежава свидетелство за управление. Свидетелите Кърджолов и Узунов поискали съдействие от сектор „Пътна полиция” и на място на проверката пристигнал свидетелят Христо Христов – мл. автоконтрольор в сектор ПП, който съставил на обвиняемия АУАН.

От приложено по досъдебното производство наказателно постановление № 14-0434-000029/22.04.2014 г. на Началник на Група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, връчено лично на обвиняемия на 03.07.2014 г. и влязло в сила на 11.07.2014 г., се установява, че на обвиняемия на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от ЗДвП е било наложено наказание  глоба в размер на 300 лева.

Видно от приложената по досъдебното производство справка за нарушителя, няма данни на обвиняемия да е било издадено от органите на МВР СУМПС след успешно положен изпит за правоспособност на водач на МПС.

 

По доказателствата:

 

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите Димитър Узунов, Иван Кърджолов и Христо Христов са последователни и непротиворечиви. Показанията на свидетелите се потвърждават и от самопризнанието на обвиняемия, който в проведения на досъдебно производство разпит, а и в съдебно заседание признава изложените по-горе факти за осъществили се. Събраните по делото писмени доказателства потвърждават така установената фактическа обстановка. Както се посочи от приложената по досъдебното производство справка се установява фактът, че обвиняемият не е притежавал СУМПС, както и фактът, че е наказван с влязло в сила на 11.07.2014 г. НП по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от  ЗДвП.

Налага се извод, че събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставят под съмнение така установените факти.

 

От правна страна:

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 вр.  ал. 1от НК.

Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 НК изисква от обективна страна деецът да е управлявал МПС без надлежно свидетелство за управление в едногодишен срок от наложеното административно наказание за това нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП - управление на МПС без свидетелство за управление. В случая с влязло в сила на 11.07.2014 г. наказателно постановление, на обвиняемия Н. е било наложено административно наказание именно по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Текстът на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП определя като нарушение управлението на МПС, както при първоначална липса на свидетелство за правоуправление, така и при последваща в резултат на отнемането му поради отнети контролни точки. Безспорно разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК се прилага по отношение на административно санкционираните водачи на МПС, които не са преминали през задължителното обучение и изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответния вид.

От фактическа страна по делото се установи, че към датата на процесното деяние на обвиняемия не му е било издадено СУМПС.

С наказателно постановление в сила от 11.07.2014 г. на обвиняемия е наложено наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП поради непритежаването от негова страна на съответно свидетелство за управление на МПС. Същевременно на 19.03.2015 г. било установено, че обвиняемият отново управлява МПС без да има свидетелство за това. Следователно се налага извод, че в едногодишен срок от наложеното му административно наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, обвиняемият е управлявал МПС без да притежава СУМПС. Ето защо обвиняемият е извършил деянието от обективна страна.

Налице е и субективната страна на деянието по чл. 343в, ал. 2 НК. По делото се установи, че обвиняемият не е преминал през задължителното обучение и изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, като към момента на извършването на деянието обвиняемият е съзнавал, че е неправоспособен водач. При това положение към дата на проверката той е формирал знание, че не притежава съответно свидетелство за управление на МПС. Наред с това той е съзнавал, че е наказан по административен ред за това нарушение – налице е НП, което му е било връчено лично на 03.07.2014 г. Съзнавал е и че управлява МПС в рамките на едногодишен срок от налагането на наказание по административен ред.

По изложените съображения съдът призна обвиняемият за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба”. 

 

По вида и размера на наказанието:

Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.

Предвиденото в чл. 343в, ал. 2 НК наказание към датата на извършване на деянието (19.03.2015 г. ) е било до две години лишаване от свобода (редакция ДВ, бр. 50 от 1995 г., изменена  ДВ, бр. 74 от 26.09.2015 г.) Както се установи по-горе в изложението обвиняемият е реабилитиран и не е освобождаван от наказателна отговорност към момента на извършване на деянието. От престъплението не са причинени имуществени вреди. С тези мотиви съдът приложи чл. 78а, ал. 1 от НК и освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба”.

При определяне размера на глобата съдът взе предвид, постановките, дадени  в т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС, според която след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

В така очертаните рамки съдът прие, че наказанието на обвиняемия следва да бъде определено като „глоба” в минимално предвидения размер от 1000 лв. Обществената опасност на извършеното от обвиняемия не е висока, като и самият той следва да се определи като лице с ниска степен на обществена опасност. Тези обстоятелства се отчитат като смекчаващи отговорността от настоящата инстанция. По тези съображения съдът определи наказанието глоба в минималния размер от 1000 лв. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни и целите си, като въздейства възпитателно върху обвиняемия и обществото.

 

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

                                                                               

                                                                       

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: